site.btaОбразователният министър Красимир Вълчев предлага да има повече часове по математика и по природни науки

"Матура по математика, ако има, няма да е скоро. Разговорът за насърчаване на изучаването на математика по-скоро приключва с темата за матура по математика, а не започва с нея. Трябва да направим много неща преди това - в учебните програми, в учебния план да увеличим часовете, да имаме повече учители. Основното ни ограничение да разширим изучаването на математика в гимназиалния и прогимназиалния етап е заради липсата на учители по математика". Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по Българската национална телевизия.

На въпрос ще има ли задължителна матура по математика, министър Вълчев отговори, че прогнозите са, че днешните ученици ще сменяват по три пъти професии в трудовия си живот, не работни места, а професии.

"Това означава, че те постоянно ще трябва да се адаптират и да учат. Голяма част от тях ще бъдат активни до 2075 г. Можем да предположим, че професиите на бъдещето ще изискват по-широка база от умения и компетентности. Нашата система е прекалено амбициозна откъм специализации. Ако погледнете професионалното и профилираното образование в гимназиален етап, ние имаме доста амбициозни профили. Искаме за 12 години децата да научат това, което обикновено се учи за 14 или 15 години, защото беше свален материал от висшето образование, тоест системата на училищното образование подпомага системата на висшето образование. От друга страна вкарахме допълнителни предмети, не остава време, възпроизвеждаме културата на заучаване, децата препускат и учителите, натрупват дефицити, демотивирани са. Това най-остро се вижда при математиката и физиката за сметка на чужди езици. В гимназиалния етап има повече часове по чужди езици сумарно във всички училища отколкото по математика и природни науки взети заедно", обясни министър Красимир Вълчев.

Той каза, че едно от предложенията, които ще се направят в Закона за предучилищното и училищното образование, е да има по-хибридни профили. "По-широката основа е по-добрата парадигма за бъдещето. Една от най-важните цели е да освободим пространство - време на учителите и учениците. Можем да жертваме част от амбицията на профилираното образование, защото, ако погледнете учебните планове на профилите, те са прекалено натоварени и трудни. Можем да изчистим учебните програми от фактология, защото имаме базови знания, които формират умения, но имаме и чиста фактология, която не е необходима в днешния свят. Да имаме повече часове за затвърждаване на умения, за упражнения, особено по математика и физика виждаме драматичен проблем. Повсеместно лоши са резултатите ни по математика и природни науки, затова са и такива резултатите от международното изследване PISA", каза Красимир Вълчев.

Той добави, че ще има и предложения за задължителен час по религия и добродетели. "Един час по добродетели и религия, нещо, което ние възнамеряваме да предложим, още повече ще усилим това възпитание. Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква, най-вече - да направим децата добри хора. И в момента имаме свободноизбираем предмет "Религия". Учителите казват, че при тях децата стават по-ученолюбиви и намалява агресията. Ще бъде в задължителния учебен план с възможност за избор на програми. Ако детето или родителят не желае да избере с елементи на конфесионално образование, ще има възможност да избере без такива елементи - етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро", обясни образователният министър.

По темата за въвеждането на оценка за дисциплина министър Вълчев отбеляза, че в Италия са върнали оценката за дисциплина. "И в училище, и в обществото ни доминира усещането за липса на ред. Дисциплината е базова предпоставка за добро обучение. Аз лично подкрепям оценка за дисциплина, това е една от темите, които обсъждаме, но заедно със системата от санкции. Все още съм въздържан да говоря конкретно, тъй като нямаме решение. Май или юни ще предложим тези промени на Народното събрание, ще бъдем готови още през май. Това ще бъде темата, която ще поставим на обсъждаме този и в следващия месец", каза министър Вълчев.

Както БТА писа, общо 20 000 зрелостници избират матура по чужд език, 2000 избират матура по математика, 200 - по физика, 200 - по химия, каза през миналаната седмица министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на кръглата маса “Образованието на учениците в 5-7 клас на фокус”, организирана от народния представител Елисавета Белобрадова.

Имаме проблем, и то системен проблем с математиката и с природните науки, а слабите резултати по български език и литература са концентрирани в общностите, в които децата са предимно от семейства, в които не се говори български език. С математиката и природните науки проблемът е повсеместен, заяви тогава образователният министър.

БТА припомня, че наскоро се състоя среща между министър Красимир Вълчев и Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Образователната система трябва да направи децата не само знаещи, но и добри хора, каза  тогава министър Вълчев. "В момента подготвяме промени в учебните програми, като целта ни е да засилим елемента на възпитание. Заедно с това обсъждаме и въвеждане на час по добродетели и религии. Ако този час влезе сред задължителните, ще има възможност за избор между различни програми. Тези, които не желаят да учат религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учи етика, добродетели, ценности", обясни министър Красимир Вълчев. Според него това може да стане поетапно в различните класове.