Дипломацията на френския президент Еманюел Макрон през краткия месец февруари трябваше да бъде белязана от две предварително планирани големи събития - среща на върха в Париж за изкуствения интелект и държавно посещение в Португалия.
На 28 февруари приключи второто от тези две отдавна планирани събития. Двудневната визита на Макрон в Страната на карамфилите беше де факто четвърто му посещение там, откакто той беше избран за президент през 2017 г., но беше първата френска президентска държавна визита след тази на Жак Ширак през 1999 г. Посещението беше повод да се даде нов импулс на двустранните отношения и да се отбележи дълбочината на връзките между двете страни. Във Франция живеят два милиона души от португалски произход. Франция е също така първи работодател в Португалия, където присъстват 1200 френски компании със 10 000 служители. Сред основните теми, които Макрон дискутира с португалските лидери, бяха отбраната, опазването на океаните и ползите и рисковете от изкуствения интелект. В Лисабон Макрон се срещна последователно с португалския президент Марсело Ребело де Соуза, с премиера Луиш Монтенегро, говори пред португалския парламент и в негова чест беше дадена държавна вечеря в двореца Аджуда. Във втория ден от визитата Макрон отиде в Порто, където с португалския премиер Монтенегро подписа договор за приятелство и сътрудничество между Франция и Португалия. Двете държави сключиха и други споразумения в разнородни области, обобщават Франс прес, Луза и „Португал нюз“. От Португалия Макрон отправи и призив към европейците да не се задоволяват с ролята на щастливи васали на някои друг, в частност на САЩ, а да полагат усилия за затвърждаване на своята самостоятелност. "Виждам много хора в Европа да казват, че трябва да бъдем мили с американците, че трябва да им се подчиняваме. Но отговорът не е в едно подчинение. Аз не съм за един щастлив васалитет", заяви той и добави, че европейците могат да бъдат убедени, че трябва повече от когато и да е било да бъдат единни и силни и заради това европейските лидери трябва да взимат много добре обмислени решения по отношение на технологиите, промишлеността и отбраната.
Първото от планираните две големи събития в дипломатическата програма на Макрон за краткия февруари се състоя на 10 и 11 февруари. На срещата на върха за изкуствения интелект в Париж около 60 страни, сред които и Китай, Индия и Франция, а също и ЕС и Комисията на Африканския съюз, се обявиха за засилена координация на управлението на изкуствения интелект, за целите на която е нужен глобален диалог. Те призоваха и за по-голяма достъпност на тази технология, която не трябва да бъде съсредоточена в ръцете на определени технологични гиганти. Тези страни се обявиха за един по-отворен, по-приобщаващ и по-етичен изкуствен интелект. Срещата на върха беше и повод за Макрон да обяви, че Франция е привлякла инвестиции в развитието на изкуствения интелект на нейна територия в размер на 109 милиарда долара в момент, в който САЩ обявиха инвестиционен план в тази насока в размер на 500 милиарда долара, а ЕС обяви подобна инициатива в размер на 200 милиарда долара.
С това дипломацията на Макрон през краткия месец февруари трябваше да приключи. Но благодарение на непредвидимостта на администрацията на Доналд Тръмп френският президент беше въвлечен почти през цялата втора половина на месеца в украинското досие.
Индикация, че непредвидими неща могат да се случат, имаше всъщност още на срещата на върха за изкуствения интелект. Там вместо очакваните Доналд Тръмп и Илон Мъск, които Макрон покани още през декември, когато те бяха в Париж за откриването на възобновената от пожар катедрала „Нотр Дам“, дойде вицепрезидентът Джей Ди Ванс. От трибуната на срещата в Париж той отправи критики към прекомерните регулации на ЕС в областта на изкуствения интелект и новите технологии. Няколко дни по-късно, на Конференцията по сигурността в Мюнхен, същият този Ванс открито отправи остри критики към ЕС, заявявайки, че демократичните институции и свободата на словото в ЕС са подкопани. Той разкритикува конкретно анулирането на първия тур на президентските избори в Румъния, което сравни с практика, типична за съветската ера. Ванс обвини европейските лидери в използване на грозни думи, датиращи от съветската епоха като дезинформация, срещу алтернативни гледни точки, алтернативни мнения, алтернативно гласуване и дори срещу спечелването на избори от кандидат, от който не се е очаквало да постигне подобен резултат. Ванс разкритикува и изолирането на партии като „Алтернатива за Германия“. По отношение на различните аспекти на връзките между САЩ и ЕС Ванс тогава подчерта, че администрацията на Тръмп продължава да бъде ангажирана със сигурността на Европа, но изтъкна нуждата Европа да харчи повече за отбраната си. Той също така спомена за възможността от разумно уреждане на конфликта между Украйна и Русия. Ванс упрекна европейците и за това, че са допуснали масовата миграция към континента им. Като цяло Ванс намекна на европейците тогава, че вътрешните заплахи са най-големите опасности през европейската демокрация, а не външните предизвикателства, идващи от страна на Русия или на Китай, обобщават Франс прес, Ройтерс, Асошиейтед прес.
Два дни преди тази реч на Ванс, на 12 февруари Тръмп също изненада европейците и украинците, като проведе телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин относно войната в Украйна. В този разговор двамата споменаха разрешаването на конфликта чрез преговори. На 18 февруари делегации на двете страни се срещнаха в Рияд, в Саудитска Арабия, за да започнат да говорят за Украйна, припомнят световните агенции.
Тази поредица от неочаквани действия остави у европейците, в това число и украинците, усещането, че те ще бъдат изолирани от преговорите за мир Украйна, че САЩ ще извърнат поглед от Европа, че мир в Украйна може да се договори, без да бъдат отчетени украинските интереси и Украйна ще бъде заставена да направи компромиси и болезнени отстъпки, че след евентуалното влизане в сила на евентуално споразумение за мир в Украйна, то гаранциите, че то няма да бъде нарушено и Русия няма да предприеме нова агресия, ще трябва да бъдат подсигурени не от САЩ, а само от европейците.
Паралелно с това между президентите на САЩ и на Украйна тонът ескалира, след като Тръмп поиска сделка с Украйна за американски достъп до украинските полезни изкопаеми като компенсация за помощта, която САЩ оказват на Украйна. След като Киев отказа да приеме сделка заради нейните първоначални параметри, Тръмп отправи нападки към Зеленски и дори го нарече диктатор без избори, а Зеленски обвини Тръмп, че живее в сфера на руска дезинформация.
Всичко това подтикна френският президент към действия и той организира две срещи на върха, посветени на Украйна. Те се проведоха съответно на 17 и 19 февруари. В първата среща в Париж участваха лидерите на Германия, Великобритания, Испания, Италия, Нидерландия, Дания и Полша, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща, както и ръководителят на НАТО Марк Рюте. Но от срещата отсъстваха други страни от Централна Европа, Финландия и балтийските страни Литва, Латвия и Естония, граничещи с Русия и винаги засвидетелствали твърда подкрепа за Украйна. Именно от тях дойдоха възражения и оплаквания към Макрон, че не са били поканени на този форум. А непоканеният на срещата унгарски премиер Виктор Орбан я определи като събиране на онези, които подклаждат огъня на войната. Докато италианският премиер Джорджа Мелони, поканена на срещата, предупреди, че тя не бива да се възприема като антитръмпистки форум. Участниците в тази среща демонстрираха разногласия по една ключова тема – дали Европа да изпрати свои военни в Украйна, като мироподдържащи сили след влизане в сила там на евентуално споразумение за мир, обобщава Франс прес. След втората среща на върха, организирана отново от Макрон, но този път във видеоконферентен формат на 19 февруари, в която участва и ротационният председател на Г-7 Канада, разногласията по този въпрос между държавите, подкрепящи Украйна, си останаха. Единодушието беше в потвърдената от тези държави подкрепа за Украйна пред руската агресия. На 17 февруари Макрон прие в Елисейския дворец и еврокомисарят за отбраната Андрюс Кубилюс, с когото обсъди плановете за укрепване на европейската отбрана.
Кулминацията на тези неочаквани дипломатически събития, вписани по спешност в дневния ред на Макрон, беше на третата годишнина от руската инвазия в Украйна на 24 февруари, когато той отиде във Вашингтон за среща с Тръмп. Визитата му последва тази на президента на Полша Анджей Дуда на 22 февруари във Вашингтон и предшества тази на британския премиер Киър Стармър на 27 февруари в Белия дом. Ключов елемент в дискусиите по време на всички тези солови посещения на европейски лидери в американската столица беше темата за Украйна. От Вашингтон на 24 февруари между впрочем Тръмп и гостуващият му Макрон се включиха заедно във видеоконферентна връзка на срещата на върха на Г-7 по повод третата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна. От Киев, където се намираха в този момент, в срещата се включиха премиерът на Канада Джъстин Трюдо и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. В срещата участва и украинският президент. А докато Макрон беше при Тръмп на 24 февруари, в Киев отидоха не само Фон дер Лайен и Трюдо, но и председателят на Европейския съвет Антонио Коща, премиерът на Испания Педро Санчес, ръководителите на балтийските и на скандинавските страни и цялата колегия на еврокомисарите, за да засвидетелстват подкрепа за Украйна.
В навечерието на третата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна, на 20 февруари в продължение на повече от час Макрон участва в онлайн дискусия относно войната в Украйна, руската заплаха и европейската сигурност. По време на тази дискусия Макрон отговаряше на въпроси, които му бяха зададени в социалните му канали, припомнят „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве. Тогава държавният глава заяви, че на бойното поле в Украйна се разиграва и съдбата на Европа, не само тази на украинците. Френският президент призова за траен и солиден мир, който да позволи на Украйна да бъде стабилна и да има гаранции за сигурност, но този мир трябва да е договорен от украинците. Макрон се върна назад към трите години на конфликта, като го нарече "провал за Русия" и припомни "ужасните военни престъпления в Буча", извършени от войските на Кремъл. "Украйна оказа невероятна съпротива“, каза Макрон, който отбеляза, че в същото време "ситуацията е тревожна". "Русия е увеличила въоръжението си и е засилила сътрудничеството си с Иран", предупреди френският президент. Според него като е привлякла севернокорейски войници в конфликта, Русия е "глобализирала войната в Украйна". Той посочи, че по време на тригодишната война и са загинали и са били ранени "около 1 милион души" от двете страни в конфликта.
По време на тази дискусия Макрон каза, че иска да в Украйна да бъдат изпратени сили, които да гарантират мира, след като той бъде договорен. "Говорихме за това с британците и други държави", каза той, но добави, че е твърде рано да разкрива каквито и да било подробности. Макрон припомни, че сега Франция оборудва, доставя оръжия и самолети на Украйна.
Френският президент беше попитан за европейското сътрудничество в областта на отбраната. Той заяви, че "ще бъде много трудно да имаме единна армия" в Европа, но обясни, че иска да укрепи европейската сигурност и отбрана и общите способности на Европа. Макрон призова европейците да инвестират още повече в отбраната.
В отговор на въпроса как Европа все още може да има тежест в преговорите относно войната в Украйна, Макрон заяви, че иска въвеждането през следващите седмици на огромно съвместно европейско финансиране за закупуване и производство на повече продукция в областта на отбраната. Но Макрон предупреди, че ако покупките се правят от САЩ, то ЕС няма да увеличи своята автономия. Според проучване на Международния институт за стратегически изследвания, публикувано през октомври миналата година, 34% от европейските покупки в областта на отбраната са направени именно от американски производители. Макрон посочи, че в Европа "ще трябва да се увеличи“ делът от БВП, отделян за отбрана.
По време на дискусията на 20 февруари, запитан какво ще каже на Тръмп, когато се види с него в Овалния кабинет на Белия дом, Макрон каза, че ще му заяви: "Не можеш да бъдеш слаб в лицето на Путин, това не си ти. Ако оставиш Украйна да бъде превзета, Русия ще бъде неудържима!“. Френският лидер добави, че ще каже на Тръмп, че ако бъде слаб пред Путин, то ще бъде слаб и в очите на Китай, възприеман от САЩ като основен геостратегически конкурент.
Президентът дефинира също така тогава Зеленски като легитимен президент, който е избран от една свободна система. Така той контрира изказването на Тръмп, че Зеленски е диктатор без избори и припомни, че в Украйна военното положение в сила от три години възпрепятства произвеждането на избори. "Смятате ли, че ние, в същата ситуация, бихме се радвали на провеждането на избори?", попита Макрон и добави, че "трайният мир е предпоставка за провеждането на избори". Френският президент изрази мнение, че сега украинският му колега не може да проведе избори. "Смятате ли, че той може да организира президентски или парламентарни избори в страна, от която няколко милиона украинци са избягали, за да се предпазят от конфликта", попита той и подчерта, че цяла ивица от територията на Украйна сега е завладяна от Русия. "Искаме повече демокрация в Украйна в дългосрочен план, благодарение на един траен мир", добави Макрон. „Президентът Зеленски също иска демокрация, защото той е плод на демокрацията“, заяви тогава Макрон.
Ден след това, на 21 февруари в подкаст за „Фокс нюз“ Тръмп нарече Макрон приятел, но добави, че той не е направил нищо, за да сложи край на войната в Украйна, припомня Бе Еф Ем Те Ве.
След което последва срещата на Макрон с Тръмп в Овалния кабинет на Белия, която беше първата между тях, откакто Тръмп положи клетва като държавен глава 20 януари. Макрон дойде във Вашингтон в опит да изглади огромните различия с Тръмп относно Украйна и в по-общ план относно трансатлантическите отношения, отбелязва Франс прес. Срещата на върха, протекла под формата на разговор, предшестван от сеанс от въпроси и отговори на двамата лидери с журналисти и последван от обща пресконференция, беше белязана от моменти на близост, но и от мигове на напрежение. Шеги, енергични ръкостискания в стил канадска борба, които винаги са очаквани от фоторепортерите с интерес, комплименти, жестове на симпатия, но и открити противоречия – това беше климатът на срещата между Макрон с Тръмп, обобщават Франс прес, „Франс 24“, „Те Еф 1“ и Бе Еф Ем Те Ве. Двамата лидери разиграха отново пред журналистите на дуета на дипломатическото приятелство, разработена още през първия президентски мандат на републиканеца, допълват "Паризиен".
Когато Макрон отговори на френски на един от зададените му от журналисти въпроси, Тръмп се пошегува, че няма никаква представа какво казва той, но че френският език е най-красивият език в света, припомнят Франс 24 и Бе Еф Ем Те Ве. По този повод Тръмп дори разказа и смешна случка с Макрон. По време на първите президентски мандати и на двамата лидери, след вечеря в ресторант на Айфеловата кула в Париж, на която присъствали и двете, както Тръмп каза, очарователни първи дами, френският президент започнал да отговаря на френски на журналистите, отразяващи това събитие. Нямало преводач, Макрон говорел ли, говорел на френски, а Тръмп само кимал с глава. На следващия ден, когато прочел вестниците, Тръмп си дал сметка, че онова, което Макрон е казал на френски пред журналистите относно разговора си Тръмп, не било същото, което са си казали двамата с Тръмп по време на вечерята. В края на разказа си Тръмп нарече добронамерено Макрон „хитрец“ и всички присъстващи се разсмяха. Но после Тръмп нарече Макрон и „много специален човек“.
Президентът на САЩ също така благодари на Макрон, че го е поканил през декември в Париж за откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“. Той определи това посещение във Франция като „един много хубав ден, който няма да забрави скоро и от който са му останали много добри спомени“. „Много беше тъжно, когато се разрази пожарът в катедралата“, спомни си Тръмп и приветства възстановяването на храма като невероятно постижение“, посочват Бе Еф Ем Те Ве, Ройтерс и Асошиейтед прес. Тръмп добави, че Макрон върши отлична работа и че за него е било удоволствие да прекара известно време с него и предаде поздрави и на Брижит Макрон, като обеща, че скоро ще се видят отново.
Тръмп и Макрон съживиха броманса помежду им на фона на стратегически разногласия относно Украйна, посочи „Франс 24“ относно срещата на Макрон с Тръмп. Двамата лидери имат дълга история на публични демонстрации на близост, датиращи от първия мандат на Тръмп. По повод отношенията между Макрон и Тръмп британският журналист Пиърс Морган заяви, че нито един друг чуждестранен лидер не се справя така добре с Тръмп, както Макрон. „Приятел на Тръмп, но твърд към него, уважителен, но и не се страхуващ да се противопостави на Тръмп, когато Тръмп греши. И Тръмп го уважава заради това“, каза Морган по адрес на Макрон, цитиран от „Франс 24“.
Отношенията между Макрон и Тръмп никога не са се вгорчавали до степента, в която например се обтегнаха отношенията на Тръмп с други лидери, но по време на първия президентски мандат на Тръмп те все пак отчетоха периоди да възход и на спад, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. Медиите може и да говорят за броманс между двамата лидери, но Макрон открито критикуваше тогава дипломатическия подход „Америка на първо място“ на Тръмп и призоваваше европейците да се обединят, за да реагират на него.
През 2018 г. Макрон гостува в Белия дом и подари на Тръмп дръвче, което двамата засадиха заедно на моравата на Белия дом. Дръвчето беше от гора, в която през Първата световна война, във Франция са загинали много американски военни. Но дръвчето така и не оцеля в Белия дом, припомня още Бе Еф Ем Те Ве.
Обменът на мнения между Макрон и Тръмп на 24 февруари изглеждаше сърдечен, но двамата лидери не скриха разногласията си, отбеляза „Те Еф 1“ и допълва, че Макрон както изглежда далеч не е успял да промени основните позиции на своя домакин по отношение на войната в Украйна.
По време на срещата на Макрон с Тръмп и двамата искаха да покажат, че се разбират добре и че са прями в общуването си един с друг. Макрон искаше да покаже, че има специални отношения с американския президент и че му казва направо нещата, такива каквито са. Той също така не искаше да създава впечатлението, че се оставя да бъде манипулиран от Тръмп, допълва „Те Еф 1“.
Въпреки че Макрон увери, че на срещата е постигнат напредък в дискусиите относно гаранциите за сигурност в случай на разполагане на европейски мироопазващи войски в Украйна, засега изглежда нищо не е сигурно в тази насока. Тръмп също така не промени след разговора с Макрон целта си за "бърз" мир, докато Макрон призова преди всичко този мир да бъде "траен", коментира френската медия. "И двамата говореха за прекратяване на войната, но с две напълно различни визии“, отбелязва Майкъл Стрикоф, преподавател по американска цивилизация в университета „Екс-Марсилия“ относно срещата на Макрон с Тръмп. „Докато американският президент изглеждаше готов да направи отстъпки на Москва, за да сложи край на конфликта, Макрон демонстрира ловкост и изобретателност, като говори дипломатично, защитавайки идеята за преговорен процес, който да включва Европа и Киев", казва Мод Кесар, директор на отдела "Европа, трансатлантическото пространство, Русия" в Института за стратегически изследвания към Военната академия на Франция.
По време на срещата Макрон припомни кой е агресорът в Украйна, докато Тръмп сякаш поставяше на равна нога и двете страни в конфликта. Тръмп също така отказа да нарече Путин диктатор, защото не използвал с лека ръка подобни квалификации, въпреки че броени дни преди това нарече така Зеленски. Макрон говори и за траен мир в Украйна и за едно силно споразумение в тази насока, което няма да се провали като Минските договорености, припомнят Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес. Докато Тръмп заговори за бързо сключване на сделка за прекратяване на огъня и едва след това за споразумение за мир, защото първото от тези две неща можело да се постигне по-бързо от второто. Той добави, че би искал да се отиде директно към споразумение за мир, но добави, че прекратяването на огъня винаги се случва малко по-бързо от споразуменията за мир. Запитан дали е възможно Украйна да трябва да отстъпи някакви територии на Русия, Тръмп каза: „Ще видим“, докато Макрон предупреди, че каквато и да е сделка за мир, трябва да включва суверенитет за Украйна, припомнят световните агенции. Макрон подчерта, че едно споразумение за мир не бива да означава капитулацията на Киев и е нужно да има гаранции за сигурността на Украйна, за да се предотврати нова атака от страна на Путин, отбелязва Франс прес. „Ние искаме бързо постигане на сделка, но не и едно крехко споразумение“, изтъкна той. Макрон се опита да убеди Тръмп, че САЩ също ще имат интерес от траен мир в Украйна, отбелязват „Лез еко“, Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес.
Макрон приветства проекта, който е присърце на Тръмп – да си осигури достъп до украинските минерали, за да компенсира разходите, направени от САЩ в подкрепа на Киев. Той определи стремежа на Тръмп да сключи подобна сделка като знак за силна американска ангажираност в Украйна. Подобна сделка ще осигури на Украйна дълготрайна американска подкрепа за украинския суверенитет, смята френският президент и това негово мнение съвпадна и с позицията на Тръмп, който казва, че Русия не би създала проблеми в една територия, на която САЩ са изпратили работници, за да разработват находища на природни ресурси, припомня Франс прес. Френският лидер също така отчете, че Тръмп възприема дипломатическите отношения като бизнеспреговори, които се водят понякога и брутално, ако е нужно. Макрон похвали и способността за разубеждаване на САЩ и остави домакина си да се представя като миротворец, посочва Бе Еф Ем Те Ве. Самият Тръмп призна тогава, че прани сделки, че през целия си живот е правил това и че само това му е познато. Той също така увери и, че къса с дипломацията, водена в миналото от САЩ, които след 1945 г. са гаранти на демокрацията, както и защитници на Европа посредством НАТО и ядрения им арсенал, отбелязват "Либерасион" и Бе Еф Ем Те Ве.
След срещата с Тръмп в интервю за „Фокс нюз“ Макрон предупреди американския си колега да внимава в преговорите между САЩ и Русия относно прекратяването на тригодишната война на Москва. „Смятам, че идването на власт на президента Тръмп променя правилата на играта", каза Макрон. "И мисля, че инициативата на президента Тръмп е много положителна. Но моето послание към САЩ е: Бъдете внимателни, защото се нуждаем от нещо съществено за Украйна", добави Макрон, цитиран от световните агенции. Той заяви, че схемата трябва да е следната – преговори между САЩ и Русия и между САЩ и Украйна. „Първо трябва примирие, което може да бъде сключено в идните седмици. Ако то не се спази, това ще бъде най-доброто доказателство, че Русия не е сериозна по този въпрос“, каза френският лидер.
По време на срещата с Тръмп Макрон заяви, че европейците са готови да стигнат до изпращане на военни в Украйна, които да проверяват дали мирът се спазва наистина, но пропусна да спомене, че по този въпрос има разногласия в Европа. Той увери, че Европа е готова и да укрепи отбраната си, нещо, за което постоянно настоява Тръмп, отбелязват световните агенции. А Тръмп на свой ред увери, че Путин няма да има нищо против разполагане на европейски мироподдържащи сили в Украйна. Той каза, че вече го е питал по този въпрос и Путин е дал да се разбере, че няма възражения, обобщават Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес. В същия ден в телевизионно интервю самият Путин каза, че европейците биха могли да участват в процеса за уреждане на конфликта, припомня Франс прес. Говорейки за европейски военни в Украйна, Макрон подчерта, че те няма да бъдат пращани на фронтовите линии, те няма да заемат ничия страна в конфликта, а ще бъдат разположени там след договарянето на мир в Украйна. А Тръмп, въпреки че засвидетелства подкрепа за тази идея, не заяви нищо конкретно относно гаранции за сигурността, предоставени евентуално от Вашингтон за тези военни, коментира Франс прес.
По време на срещата с Макрон Тръмп се опита и да омаловажи европейското участие във финансовата помощ за Украйна, което наложи Макрон да му направи проверка на фактите пред всички журналисти в Овалния кабинет, отбелязват Бе Еф Ем Те Ве, Асошиейтед прес, Ройтерс, „Поан“, Би Би Си, „Франс 24“, Франс прес. Пред журналистите в Овалния кабинет Тръмп повтори аргументацията си в подкрепа на интереса му към украинските минерали, които щели да бъдат обезщетение за американската финансова подкрепа за Украйна. "За да разберете, Европа отпуска пари на Украйна. Тя получава парите си обратно", каза той, но веднага Макрон го прекъсна. "Не, ако трябва да бъда откровен, ние плащахме", поправи го френският президент. "Ние платихме 60% от общите усилия… Осигурихме реални пари", подчерта той. Разсъжденията на Тръмп, че Европа си е върнала парите, отпуснати на Украйна, се базират на замразените от Европа руски активи след инвазията през февруари 2022 г. Но тук Макрон внесе уточнение. "Имаме 230 милиарда долара замразени руски активи в Европа. Но това не е гаранция за заем, защото тези средства не ни принадлежат. Така че те остават замразени", заяви той. Обяснение, което изглежда не убеди Тръмп. "Ако вярвате в това, съгласен съм. Но те (европейците) си получават парите обратно, а ние не. Но сега вече ще си ги получим", настоя той, визирайки сделката за полезните изкопаеми на Украйна, наричайки това "справедливо".
Въпреки разногласията, наблюдавани на срещата между Макрон и Тръмп, френският държавен глава настоява, че има голямо предимство в отношенията си с Вашингтон. Макрон е убеден, че познава Тръмп добре и знае как да подходи към него, отбелязва „Те Еф 1“. Елисейският дворец може и да твърди с гордост, че Макрон е един от лидерите, с които американският президент разговаря най-често, а самият Макрон може и да казва, че всяка седмица говори по няколко пъти по телефона с Тръмп, но сега контекстът с междуличностите отношения и инициативи е друг, допълва френската медия. Сегашното обкръжение на Тръмп, като се започне от неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс, възприема много по-нападателен тон спрямо Европа, отколкото преди. "Свидетели сме на преобръщането на установения преди 80 години ред в трансатлантическите отношения. Това е един избор, който тази нова администрация на САЩ прави от няколко месеца. И пред този реален идеологически проект, междуличностните инициативи нямат никакъв шанс за успех", отбелязва анализаторът Михаел Стрикоф.
Макрон се опита да използва личните си отношения с Тръмп, за да повлияе на позицията на САЩ по отношение на Украйна, но с променлив успех. Пътуването му до Вашингтон беше организирано по спешност, за да се разчете пулсът на американската администрация, която очевидно бърза да остави Стария континент да се оправя сам, коментира „Лез еко“. "Ние се разбираме и желанието ни е едно и също: мир възможно най-скоро, солиден и траен мир за всички", обяви Макрон в края на срещата с Тръмп. САЩ биха били готови да подкрепят европейски сили за сигурност в Украйна като част от мирно споразумение, според Макрон, който потвърди, че Франция е готова да даде своя принос към тези сили. Но Тръмп отказа да говори за американския принос за възстановяването на Украйна, след като бъде осигурен мир, коментира „Лез еко“.
В допълнение близостта на Макрон с Тръмп не се преглъща леко от някои във Франция, допълва изданието. "Французите положиха усилия да привлекат вниманието върху нуждата от по-голямата стратегическа автономия. Не виждаме защо трябва да развиваме въображаеми приятелски отношения с президента Тръмп в момент, когато той прави неприемливи коментари и заема неприемливи позиции по отношение на Зеленски и Украйна", отбелязва Жан-Луи Бурланж, бивш председател на Комисията по външни работи на френското Национално събрание. "Прегръдките между Макрон и Тръмп са по-скоро смущаващи, както и двусмислеността на коментарите им, защото те се преструват на съгласни, когато абсолютно не са съгласни, и всичко това, докато Русия бомбардира Украйна с такова настървение, колкото никога досега", отбелязва геополитологът Доминик Моизи.
"Жалко е, че европейските представители отиват във Вашингтон в безпорядък. А точно това искат Путин и Тръмп. Трябваше да говорим в един глас и несъмнено да поставим на преден план полския премиер Доналд Туск, чиято страна е ротационен председател на ЕС и който е в центъра на противоречието между атлантическата преданост и твърдостта към Путин, казва Жан-Луи Бурланж.
Срещата между Тръмп и Макрон в Белия дом илюстрира нарастващата бездна между съюзниците, отбеляза френският в. "Монд". Докато Макрон нарича с разговорите с американския си колега "повратна точка" в търсенето на по-единен подход спрямо Украйна, Тръмп сякаш се движи по скоростен път без ограничения на скоростта и без оглед на пътниците, посочва "Монд".
С тези дипломатически ходове Макрон се връща в центъра на играта, отбелязва Франс прес. Агенцията припомня, че когато през февруари миналата година той е заговорил за първи път за изпращане на военни в Украйна, за да бъде разубедена Русия да извърши нова офанзива в Европа, тогава тази идея предизвика оживена полемика. Но после няколко страни изразиха подкрепа за нея. В първите месеци на войната в Украйна Макрон упорстваше да запази диалога с Путин и говореше Русия да не бъде унижавана. Но после той претърпя позитивна еволюция, казва Лукаш Маслянка от Центъра за източни изследвания във Варшава, цитиран от Франс прес. Според анализатора страните от Източна Европа разчитат на лидерството на Франция, но и на Великобритания - две европейски ядрени сили - за да гарантират прекратяването на огъня в Украйна.
Но според Клаудия Мейджър, анализатор в мозъчния тръст „Германски фонд „Маршал, Макрон изгуби много от влиянието си, откакто неговият лагер изгуби изборите за Европарламент и за френски парламент миналото лято. Сега в допълнение никой не може да играе ролята на естествен лидер в Европа. Британците си имат вътрешни проблеми. В Германия тепърва ще се преговаря за нова власт. А от страна на Орбан и на Мелони се долавя желание за създаване на протръмпистки фронт в Европа. В допълнение Макрон в миналото е канил много хора на срещи в Париж, където те са правили опит за координиране на позициите си и после той е правил едностранни изявления, което е контрапродуктивно, казва Мейджър. Подобно нещо се случи и сега по време на визитата на Макрон при Тръмп, където той обяви готовност за изпращане на европейски военни в Украйна, въпреки че преди това на срещата на върха на европейските лидери в Париж на 17 февруари стана ясно, че има страни, които са против подобно решение.
По време на визитата във Вашингтон и разговора си с Тръмп Макрон е засегнал и темата за евентуални американски допълнителни мита върху европейския внос. След визитата Макрон изрази надежда, че е успял да пледира пред Тръмп каузата на ЕС. Тръмп критикува по принцип високия ДДС в европейските страни, който той асимилира като допълнително мито върху американските стоки. Макрон се е опитал да смекчи позицията му и е подчертал, че желанието на двете страни е да има справедлива и честна за индустриите конкуренция, гладък двустранен стокоомбен и още повече инвестиции, отбелязват Франс прес и „Франс 24“. В интервюто, което даде след срещата с Тръмп за „Фокс нюз“, Макрон каза, че е заявил на Тръмп, че САЩ не могат да водят едновременно търговска война срещу Китай и срещу Европа. „Сега не е моментът за увеличаване на митата. Защо ли? Защото спешно необходимо е да увеличим нашите разходи по отношение на отбраната и сигурността. Как искате да го направим, ако има търговска война между нас“, заяви също така Макрон.
Успокоен, че срещата му с Тръмп е белязала повратен момент, Макрон посвети вниманието си на 26 февруари на среща с Фридрих Мерц, победителя на предсрочните парламентарни избори в Германия и двамата обявиха, че са постигнали разбирателство по широк спектър от въпроси. „Сходствата бяха дори по-големи, отколкото очаквах“, каза Мерц пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Както Макрон, така и Мерц изразиха намерение да отворят нова страница във френско-германските отношения след работната си вечеря в Елисейския дворец. Мерц описа атмосферата на разговорите като сърдечна, изпълнена с доверие и вдъхновена от взаимното им желание да постигнат бърз напредък пред големите геополитически предизвикателства, пред които са изправени и двете страни.
А през това време от другата страна на Атлантическия океан американският държавен секретар Марко Рубио анулира среща с дипломат номер едно на ЕС Кая Калас. Докато Тръмп на свой ред обяви, че все пак е решил да въведе съвсем скоро 25-процентни мита за европейския внос, предадоха световните агенции. Съобщавайки новината за митата, Тръмп заяви, че ЕС е бил замислен, за да поражда проблеми на САЩ, припомня „Фигаро“. Тръмп добави, че ЕС е постигнал целта си, но сега това ще се промени, защото той е президент на САЩ. Тръмп предупреди, че ответни мерки от страна на ЕС няма да сработят, защото тогава е достатъчно САЩ да спрат да купуват стоки от Европа. Ако това се случи, то САЩ ще спечелят в това търговско противоборство, защото, както той каза САЩ са рогът на изобилието за всички. „ЕС беше много несправедлив с нас, ние имам търговски дефицит от 350 милиарда долара, те не купуват нашите коли, нашата селскостопанска продукция, те не купуват почти нищо и ние трябва да поправим това“, заяви Тръмп преди това, още в средата на февруари, цитиран от Франс прес, "20 минют" и "Паризиен". Тогава ЕК напомни, че митата на ЕС са едни от най-ниските в света и че не вижда оправдание за увеличаване на американските мита върху европейския внос. В отговор на изявлението на Тръмп от миналата седмица, че САЩ все пак ще въведат 25-процентни мита за европейския внос, Макрон на 28 февруари обеща реципрочни европейски действия спрямо САЩ в тази насока, допълва Франс прес.
И докато по темата за митата мисията на Макрон пред Тръмп изглеждаше провалена, тази за Украйна изглеждаше до средата на миналата седмица като че ли относително успешна. Украйна и САЩ обявиха, че са финализирали разговорите по сделката за американския достъп до украински природни изкопаеми при по-изгодни за Украйна формулировки в договора. Беше съобщено, че сделката ще бъде подписана на 28 февруари по време на визита на Зеленски във Вашингтон. На 27 февруари журналисти припомниха на Тръмп, че се готви да сключва сделка с човек, когото той нарече диктатор и Тръмп изненадано попита: „Така ли съм го нарекъл?“. В същия ден обаче се появиха информации, че Тръмп има намерение да анулира поканата си към Зеленски да посети Вашингтон на 28 февруари. Зеленски дори е бил информиран от американската администрация да не идва във Вашингтон за среща с Тръмп. Тогава украинският лидер позвънил на Макрон, който позвънил на Тръмп и поискал от него да приеме украинския лидер. В крайна сметка Тръмп се съгласил да не анулира визитата, съобщи Бе Еф Ем Те Ве, като се позова на дипломатически източник.
Индикация, че темата за Украйна няма да мине без изненадващи обрати след повратния момент на срещата на Макрон с Тръмп беше това, че в същия ден, в който тя се състоя, на 24 февруари, Съветът за сигурност на ООН одобри предложената от американското правителство резолюция за Украйна, която съдържаше призив за бързо прекратяване на войната и в която Русия не беше окачествена като агресор, предаде ДПА. 10 страни гласуваха "за" резолюцията, сред които САЩ, Русия и Китай, а всичките 5 европейски страни в Съвета - Великобритания, Франция, Словения, Дания и Гърция, се въздържаха. На теория, Великобритания и Франция имат правото да наложат вето на резолюциите на Съвета за сигурност, но те не са се ползвали от това си право от 1989 година. Съгласно международното право резолюциите на Съвета за сигурност на ООН имат обвързващ характер. В одобрения документ, наименуван "Път към мира", освен, че Москва не беше наречена агресор, нямаше и призив за изтеглянето на руските сили от Украйна. Тази резолюция беше гласувана броени часове след като в същия ден Общото събрание на ООН прие отделна резолюция, с която потвърди подкрепата си за Украйна и нейната териториална цялост, предаде Франс прес. Текстът, подготвен от Украйна и нейните европейски съюзници, получи 93 гласа "за", 18 гласа "против" и 65 гласа "въздържал се". САЩ бяха сред страните, които гласуваха тогава "против". Конкурентният проект на резолюция, подготвен от САЩ, който по-късно през деня беше одобрен в Съвета за сигурност, не успя да мине в първоначалния му вид на Общото събрание на ООН. Там той беше до голяма променен от европейските страни, така че в него да се говори за териториална цялост и за постигане на справедлив мир в Украйна, отбелязва Франс прес. Така промененият текст беше също приет в Общото събрание с 93 гласа „за“, с 8 гласа „против“ и със 73 гласа „въздържал се“. САЩ подкрепиха тази променена версия на документа, която после беше приета в оригиналния си, непроменен вариант в Съвета за сигурност.
Друга индикация за очаквани непредвими обрати и реакции по украинското досие беше, че на 26 февруари, когато Антонио Коща организира видеоконферентна среща на евролидерите, на която Макрон да разкаже какво си е говорил с Тръмп за Украйна, италианският премиер Мелони му е задала въпроса в какво качество е посетил във Вашингтон, посочва „Кориере дела сера“. В отговор, на което той е уверил, че е бил там, за да представлява само Франция. Мелони изникна непридимо между впрочем и по време на сеанса въпроси-отговори с журналисти на Тръмп и Макрон във Вашингтон. „Обожавам Италия, тя има една невероятна жена за лидер. Мисля, че Италия се справя много добре и има много силно ръководство в лицето на Джорджа“, заяви Тръмп в отговор на журналистически въпрос, отклонявайки за момент вниманието от Украйна и от гостуващия му Макрон, акцентира АНСА.
А докато Макрон говореше на 24 февруари, че разбира американския интерес към украинските природни изкопаеми, европейският комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне, който е французин и е изпълнителен заместник-председател на ЕК, заговори за споразумение между Украйна и ЕС за критичните суровини, което по неговите думи ще бъде от взаимна изгода за двете страни, предаде Франс прес. След края на работна сесия между европейските комисари и украинското правителство на 24 февруари Сежурне каза: "21 от 30-те критични материали, от които Европа има нужда, могат да бъдат предоставени от Украйна в рамките на едно партньорство, от което и двете страни ще спечелят“. Сежурне подчерта, че добавената стойност на Европа е в това, че тя никога няма да поиска едно споразумение, което да не е от взаимна полза. Така се появи неочакван конкурент на САЩ по въпроса за украинските полезни изкопаеми.
На 27 февруари френското издание „Пари мач“ публикува интервю с Макрон, взето в кулоарите на визитата му в САЩ. В него той разказва каква е тайната на специалната му връзка с Тръмп. „Човек не трябва никога да се показва слаб пред него. И никога не трябва да го поучава“, заяви Макрон. Той увери, че този подход дава резултати. Що се касае до силата, която трябва да се демонстрира пред Тръмп, френски издания публикуваха тогава снимки, на които на дясната ръка на Тръмп се вижда синина. Пред Ен Би Си Нюз Белият дом разясни, че синината е била причинена от интензивните ръкостискания на Тръмп, а говорителката на Белия дом Карълайн Левит добави, че "Тръмп работи непрекъснато и се ръкува с хората по цял ден, всеки ден, тъй като е човек от народа". Подобни синини бяха забелязани по ръцете на Тръмп и миналия август, и миналия ноември, както и през 2020 г. През декември 2024 г. Тръмп беше попитан за тези синини и той каза, че те се дължат на това, че той се ръкува с хиляди хора, припомня Бе Еф Ем Те Ве.
Ден след като Макрон разкри тайната на успешните си отношения с Тръмп, на 28 февруари пред очите на света от Овалния кабинет на Белия дом се разигра невиждана конфронтация между Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс и Володимир Зеленски. Франс прес и Асошиейтед пред, както и редица други издания дори публикуваха стенограма от ключови моменти от тази конфронтация, породила разнородни анализи, реакции и коментари. Острият вербален сблъсък показа, че все още няма повратен момент в установяването на единен подход между Европа и САЩ по украинското досие. Една от първите реакции на сцената, разиграла се в Овалния кабинет на Белия дом, дойде от френския лидер, докато той беше все още в Португалия. „Ако някой си играе на Трета световна война, това е Владимир Путин“, а не украинският президент Володимир Зеленски“, заяви Макрон, визирайки това, че Тръмп обвини Зеленски, че поражда риск от Трета световна война. „Ако има един-единствен човек, когото всички сме чували да ни заплашва с ядрено оръжие, който си играе на Трета световна война, то този човек не трябва да го търсим в Киев. По-скоро трябва да го търсим в Москва“, каза Макрон в интервю за португалските телевизионни канали „Ер Те Пе 1“ и „Ер Те Пе 3“. „Има един агресор, който е Русия, и един народ, който е жертва на агресия - този на Украйна“, заяви още Макрон. „Мисля, че бяхме прави да помогнем на Украйна и да наложим санкции на Русия преди три години и ще продължим да го правим“, добави той. „Трябва да благодарим на всички, които помогнаха, и да уважаваме тези, които от началото на войната се борят, защото те се борят за своето достойнство, за своята независимост, за своите деца и за сигурността на Европа“, каза Макрон, цитиран от Франс прес. Той също така проведе телефонен разговор със Зеленски след вербалния му сблъсък с Тръмп и Ванс. Макрон проведе и разговори с Тръмп, с британския премиер, с лидерите на Европейския съвет и на НАТО Коща и Рюте, допълва Бе Еф Ем Те Ве. А в интервю за изданието „Трибюн Диманш“ Макрон прикани и Тръмп, и Зеленски към спокойствие, уважение и признателност, за да се постигне напредък по украинското досие. „Ако Путин не бъде спрян, той със сигурност ще се насочи към Молдова, а може би по-нататък, към Румъния", предупреди още Макрон в интервю за няколко френски издания, сред които „Трибюн Диманш“, „Паризиен“ и „Уест Франс“. Евентуалното оттегляне на САЩ от Украйна "не е в техен (на САЩ) интерес", тъй като "това, което САЩ правят през последните три години, е изцяло в съответствие с техните дипломатически и военни традиции", отбеляза Макрон. Ако Вашингтон приеме "да подпише прекратяване на огъня без никакви гаранции за сигурността на Украйна", тогава „геостратегическият му възпиращ капацитет спрямо Русия, Китай и други страни ще изпари в същия ден", допълни той.
А вчера Макрон постави на дискусионната маса, образно казано, деликатната идея за споделяне на френското ядрено разубеждаване на европейско ниво, коментира Франс прес. Тази идея поражда противоречиви мнения в самата Франция, където от десетилетия се акцентира върху пълната френска самостоятелност и независимост в областта на ядреното разубеждаване, допълва агенцията.
/ГГ/
news.modal.text
