site.btaНа 2 март 1956 г. в София е учреден Национален комитет на историците в България

На 2 март 1956 г. в София е учреден Национален комитет на историците в България. Решението за създаване на Комитета се взима на проведената Национална конференция на историците в България. Инициатор на събитието е Института за българска история към Българската академия на науките. За председател на Комитета е избран проф. Димитър Косев. Целта на новата структура е да се разширят международните връзки на българските учени-историци със чуждестранните им колеги. Идеята и необходимостта от създаването на Национален комитет на историците в България възниква след провеждането на X международен конгрес на историците в Рим през 1955 г., в който проф. Димитър Косев взима участие.

Емисия „Вътрешна информация“ на БТА съобщава за учредяването на Национален комитет на историците в България:

Учреден е Национален комитет на историците в България

София, 2 март 1956 г. /БТА/ По почин на Института за българска история при Българската академия на науките на 2 март се състоя национална конференция на историците в България.

Пред делегатите на конференцията проф. Димитър Косев направи доклад за работата на X международен конгрес на историците, състоял се през септември 1955 година в Рим.

Всички участници в конференцията, които се изказаха, изтъкнаха необходимостта от учредяване на Национален комитет на историците в България, който ще помогне за укрепване и разширяване международните връзки на българските историци.

Делегатите на учредителната конференция избраха Национален комитет на историците в България. За председател на Комитета бе избран проф. Димитър Косев, за подпредседатели – проф. Христо Христов, проф. Петър Георгиев и проф. Александър Бурмов и за секретар – проф. Христо Гандев. В състава на Бюрото на Комитета бяха избрани: акад. Михаил Димитров, акад. Гаврил Кацаров, акад. Иван Снегаров, акад. Кръстю Миятов, проф. Жак Натан и проф. Всеволод Николаев.

Членове на Комитета са акад. Тодор Павлов, акад. Стоян Романски, акад. Димитър Дечев, патриарх Кирил, проф. Туше Влахов, проф. Васил Карамихов, проф. Иван Дуйчев, генерал-майор Щерю Атанасов и др.

За Десетия международен конгрес по исторически науки, в резултат на който е взето решение за създаването на Национален комитет на историците в България с цел укрепване на международните връзки на гилдията, предава БТА:

Български учен ще участва в Десетия международен конгрес по исторически науки

София, 1 септември 1955 г. /БТА/ Днес замина за Рим проф. Димитър Косев – член-кореспондент на БАН, директор на Института за българска история при Българската академия на науките. Като представител на Българската академия на науките проф. Д. Косев ще вземе участие в Десетия международен конгрес по историческите науки, който се провежда от Международния комитет за исторически науки.

Проф. Димитър Косев ще направи на конгреса доклад за основните проблеми на българската историческа наука.

***

Десети международен конгрес на историците в Рим

Рим, 6 септември 1955 г. /ТАСС/ Вчера на X международен конгрес на историците започнаха заседанията по секции. Оживени разисквания станаха в секцията по нова история, където бяха изслушани доклади на тема „Проблемът за Атлантика от XVIII-XX векове“, от Палмър (САЩ) и Годешо (Франция).(…)

На заседанието на секцията по средновековна история говори професорът от Московския университет Сказкин. Той изнесе доклад на тема: „Становището на съветската историография по абсолютната монархия“, който бе изслушан с голям интерес.(…)

***

Закриване на Десетия международен конгрес на историците

Рим, 12 септември 1955 г. /ТАСС/ Вчера в Рим завърши работата си Десетият международен конгрес на историците. Докладчиците, които се изказаха на заключителното заседание, единодушно отбелязала, че този конгрес, в който взеха участие делегации от страни с различни обществени системи, е спомогнал за укрепване на международното сътрудничество между учените.

Следващият международен конгрес на историците ще се състои през 1960 година в Стокхолм.