site.btaНа 1 март 1961 г. Джон Кенеди създава независима правителствена агенция „Корпус на мира“

На 1 март 1961 г. със заповед на президента на Съединените американски щати Джон Кенеди е създаден „Корпус на мира“ – независима агенция към правителството на САЩ. Според уставът си Корпусът на мира помага за установяване на мир и разбирателство между народите, като изпраща американски граждани да живеят и работят като доброволци сред хората на страните-домакини. Организацията работи със 70 държави от целия свят. Доброволците работят с правителства, училища, неправителствени организации, в среди на образованието и здравеопазването, бизнеса, информационните технологии, земеделието, и с околната среда.

До решението за създаване на Корпуса се стига след като на 7 януари 1961 г., малко преди встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент, съветският лидер Хрушчов произнася реч, в която заявява, че „мирното съревнование“ между двете суперсили ще се води в „националните освободителни войни и в „центровете на революционна борба срещу империализма“ навсякъде в Азия, Африка и Латинска Америка“. Според книгата на Пол Джонсън „История на американския народ“, Кенеди приема думите на съветския лидер сериозно и в обръщение по случай встъпването си в длъжност заявява: „Ще платим всякаква цена, ще понесем всякакво бреме, ще се изправим срещу всяка пречка… за да оцелее и пребъде свободата.“

Джон Кенеди изпълва думите си със съдържание със създаването на Американски корпус за мир два месеца след речта си. Тази организация се вписва в новата стратегия на САЩ за противодействие на СССР в страните от Третия свят.

За създаването на Корпуса на мира четем в бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“:

Походът на САЩ за спечелване на Африка

Ню Йорк, 1 март 1961 г. /БТА/ Пътуването на заместник-държавния секретар Менън Уилямс в Африка, обявено с цел „опознаване на континента“, създава големи главоболия на САЩ. Неговите изказвания „Африка за африканците“ и че САЩ са за силна и независима Африка предизвикаха остри критики в страната и в чужбина. Вчера на срещата си с представители на печата президентът Кенеди защити своя пратеник. Той каза, че изявленията на Уилямс са твърде добри и не вижда нищо лошо в тях, защото под „африканци“ трябвало да се разбира всички хора, които живеят на континента и се считат за негови жители, независимо от националност и цвят на кожата. „Ню Йорк Таймс“ пише днес, че в тези думи на президента имало много по-ясно изразени антиколониални тенденции, отколкото в което и да било друго правителствено изявление досега.

Обиколката на Уилямс, която започна преди около една седмица, е само част от голямата програма на САЩ за печелене на позиции в Африка. Отделът при държавния департамент по африканските въпроси, в който през 1956 година работеха 37 души, сега наброява над 100 души сътрудници. След Гвинея САЩ веднага установиха дипломатически отношения с всички африкански държави и сега имат почти навсякъде свои представители. Освен това в края на 1960 г. в Африка работеха 31 американски „информационни центрове“. В проект е организирането на още 10 такива центрове през първите 6 месеца на тази година. Радиостанцията „Гласът на Америка“ с център Монровия (Либерия) ще организира свои филиали в Централна и Южна Африка. Американците разпространяват тук 5 списания, повечето от които се издават на няколко езика: арабски, френски и английски. Тази година 837 африканци ще дойдат в САЩ на обучение или на практика.

Едно от главните полета на действие за „Корпусите на мира“ ще бъде пак Африка. Две трупи-артисти правят обиколка на държавни разноски из черния континент.

Кенеди изпрати като свои лични посланици в Африка Хариман, брат си Едуард заедно с група сенатори, а сега и Менън Уилямс. (…)

Кенеди се опитва да провежда политиката, която той очерта в речта си при заемането на президентския пост: САЩ ще се стремят да печелят нови приятели дори и с риск да обидят старите си приятели. Въпросът обаче е докога тези стари приятели ще бъдат готови да им прощават всичко това. Походът на САЩ в Африка ще има сериозни отражения в отношенията им със съюзниците.

***

Нова форма на американското проникване

Вашингтон, 5 март 1961 г. /Ройтер/ Апелът на президента Кенеди за записване на доброволци в „Корпуса на мира“ предизвика такъв голям брой заявления, че главната квартира на Корпуса трябваше да се премести в по-големи помещения. Когато оповести преди три дни образуването на „Корпуса на мира“, президентът Кенеди отбеляза, че животът в него няма да бъде лесен. Той заяви, че доброволците няма да получават заплата и ще им се дават средства само за най-елементарните нужди.

Той поясни, че доброволците от Корпуса ще трябва да живеят такъв живот, какъвто живеят жителите на страните, в които ще бъдат изпратени - ще се хранят със същата храна и ще говорят на същия език.

Дори преди съобщението на президента в главната квартира на Корпуса се обаждаха по телефона стотици желаещи да постъпят в Корпуса. Засега плановете на Корпуса предвиждат да се изпратят негови дейци в няколко африкански, азиатски и латиноамерикански страни, между които се споменават Нигерия, Филипините, Индия, Пакистан, Бразилия и Колумбия. Както се разбира обаче, ще бъдат разгледани евентуални молби и от други заинтересовани страни.

Рекрутирането на хора за корпуса ще бъде огромна работа.

Президентът Кенеди обеща, че в чужбина ще бъдат изпращани само млади мъже и жени, които притежават необходимите качество за това дело.

Той изтъкна също, че Корпусът на мира не е предназначен да служи за каквато и да било пропаганда, а да помогне в битката срещу глада и сиромашията.

Първоначално ще се наблегне на набирането на доброволци, които притежават опитност в областта на здравеопазването, селското стопанство и образователното дело. Според официални представители, поддържането на един доброволец от Корпуса ще струва годишно 5 000 до 12 000 долара. Президентът Кенеди изказа надежда, че до края на годината в Корпуса ще постъпят 500-1000 души,

Освен ентусиазирания отклик на младежта идеята за Корпус на мира бе приветствана въодушевено и в тукашния печат.

Вестниците отбелязват на видно място факта, че олимпийският шампион на САЩ по десетобой Джонсън (Рафър Джонсън – олимпийски шампион от Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г. – бел. ред) е между първите изразили желание да постъпят в корпуса.

***

Кой съживява студената война

Ню Йорк, 7 март 1961 г. /БТА/ (…) Днес бе съобщено, че американски самолети „Глобмастър“ които се намират в базите на НАТО в Западна Германия, са готови да пренасят войски за силите на ООН в Конго. Засилена е също така подготовката за организиране на тъй наречения „Корпус на мира“, която ще работи в слаборазвитите страни, предимно в Африка. В кореспонденция от Нигерия, която тук се счита за „прозападна страна“ коментаторката Маргарет Хигинс съобщава какво мислят самите американци за тези „доброволци“.

В една статия на нигерийския вестник „Дейли телеграф“ се казва, че идеята на американския президент да изпрати свои граждани да работят безплатно за други държави е много подозрителна. Не е ли това опит да се създадат американски шпионски пунктове из цяла Африка, пита вестникът. (…)

„Ню Йорк Херлад Трибюн“ изтъква, че Африка е неразривна част от света и африканците не можели да бъдат оставени сами да решават своите проблеми. Усилията за омиротворяване на Африка трябвало да продължат под арбитража на ООН. (…)

*** 

В британската Камара на общините

Лондон, 9 март 1961 г. /АП/ Днес Камарата на общините беше уведомена, че британското консервативно правителство „се възхищава“ от идеята на президента Кенеди за създаване на Корпус на мира, обаче не възнамерява да я възприеме за себе си.

В отговор на въпроси, зададени му от лейбъристки депутати, министърът на вътрешните работи Р. Бътлър заяви, че министър-председателят Макмилън счита, че идеята да бъдат използвани младежи в чужбина, както предлага американският президент „би могла да бъде най-добре осъществена чрез доброволни организации“.

Бътлър каза: „В миналото правителството е подпомагало тези организации и ние винаги сме готови да обсъдим въпроса за по-нататъшна помощ и в бъдеще.“

Въпросът беше повдигнат от лейбъристкия депутат г-жа Барбара Касъл. Бътлър каза: „Ние сме в процес на обсъждане инициативата на президента Кенеди, която се намира в своя съвсем ранен стадий, на която въпреки това ние се възхищаваме.“

***

Кенеди очертава политиката на САЩ спрямо Латинска Америка

Вашингтон, 13 март 1961 г. /Ройтер/ Днес в Белия дом беше устроен прием за латиноамериканските дипломати, на който присъстваха и видни конгресмени от САЩ. В своята предварително подготвена реч президентът Кенеди предложи американските републики да се заемат с изпълнението на един нов обширен 10-годишен план, за да се превърнат 60-те години в „историческо десетилетие на демократично развитие“. Президентът отбеляза, че „в този момент на максимални възможности ние сме изправени пред същите онези сили, които са застрашавали Америка през цялата нейна история - враждебните сили, които още веднъж се опитват де наложат деспотизма на Стария свят на народите от Новия.“ Според ръководителя на Белия дом най-важната задача - задача неизпълнена - е „да се демонстрира пред целия свят, че незадоволените въжделения на човека за икономически напредък и социална справедливост могат най-добре да бъдат осъществени от свободни хора при наличието на демократични институции.“ Президентът Кенеди очерта един план, който включва следните по-важни моменти: 1. Да се започне изготвянето на един обширен 10-годишен план, според който Съединените щати ще предоставят на Латинска Америка свои ресурси „от такъв обхват и величина, че да се осигури успешното изпълнение на тази смела програма за развитие. (…) 8. Бързо де се разшири програмата за подготовка на „Корпусите на мира“ и други специалисти, които ще работят за подобряване икономиката на бързоразвиващите се латиноамерикански страни. (…)

Американската организация „Корпус на мира” е свързана и с България. Директор на Корпуса на мира у нас е Майкъл Херингтън. Първата група американски доброволци пристига в страната ни след демократичните промени през 1991 г., на базата на сключено споразумение между правителствата на България и САЩ. От тогава до 2012 г., когато започва постепенно изтегляне на представителите си от България, повече от 1 300 доброволци на Корпуса служат в над 300 градове и села. През следващата 2013 г. мисията на Корпуса на мира в България официално приключва.