site.btaСвалих грифа „Строго секретно“ от бюлетините на БТА, разказа бившият директор на Агенцията Иво Инджев

Свалих грифа „Строго секретно“ от бюлетините на Българската телеграфна агенция (БТА), разказа бившият директор на Агенцията Иво Инджев в подкаста БТА Паралели.  Той е работил в Агенцията десет години: от 1983 до 1993 г.

Докато дава нощни дежурства в БТА, Инджев прелиства тайно „онези архиви“ и така разбира за готвените протести на „Екогласност“, които впоследствие прерастват в масови демонстрации срещу комунистическата власт, отбеляза той.

Какво си спомня?

Годината е 1989. Отива си с бурни обществени вълнения. 45 години стигат и половин век тоталитарен строй в България е на път да остане в историята. Падането му заварва Инджев в челните редици на промените в Българска телеграфна агенция и на силно цензурирания медиен фронт.

„По онова време директор на БТА не се избираше, а се назначаваше от ЦК на БКП. Така бяха назначени всички мои предшественици. Директорът на БТА беше член на Централния комитет на единствената партия, както и председател на Съюза на журналистите“, разказва Иво Инджев. 

Тогава той вече е добил популярност със своите публични позиции – както срещу Възродителния процес, така и с призиви за солидарност с младежите от Тянанмън в Китай, които са разгонени с танкове от тамошната комунистическа партия след протести на 4 юни 1989 г. Позволява си също така на партийно събрание да поиска оставката на Тодор Живков.

„Когато настъпиха промените, на обща сбирка на последния етаж в сградата на БТА, където сега е нейният пресклуб, тръгна инициатива да бъда издигнат като кандидатура на хората на Агенцията за нов директор“, спомня си Инджев събитията, които го превръщат в първия директор, избран с гласуване от целия състав. В отговор властите отказват да признаят избора, а с активната си роля в разразилите се нови стачни действия в страната през 1990 година си навлича – както описва - тежки директни разговори с министър-председателя по онова време Андрей Луканов. 

По думите на Инджев първото нещо, което прави, встъпвайки в длъжност като директор, е да премахне грифа „Строго секретно“ от „тайните“ бюлетини. Това са специални бюлетини, издавани само за много малък кръг от хора - главно ръководителите на комунистическия режим.

За да започне работа в БТА обаче трябва да прояви търпение. „Като се завърнах в България след 5 години следване, се оказа, че за мен няма работа в нашата страна. Беше изключително интересно, защото когато отидох в Комитета за висше образование и съобщих, че съм се прибрал и съм със специалност „История на Азия и Африка“, владея арабски и други езици, един чиновник, на който му беше много досадно, гледа, гледа, след което отвори един мазен тефтер и каза, че има едно място за учител по история в някакво село около София“, разказва още Инджев. Отказва да стане учител и после 6 месеца си търси работа, опитвайки късмета си от Външно министерство до предприятия, които поддържат бизнес отношения с арабския свят, но никъде не му обръщаха внимание.

Накрая научава чрез познати, че в БТА има конкурс за Международна редакция. Печели го, след като държи изпити по редактиране, коригиране и писане на текст на български, арабски, руски и английски език. Малко след това получава и първото си задгранично назначение – кореспондент в Бейрут през 1983 г., когато в Ливан се води кървава гражданска война. 

Заминава без подготовка, както сам казва. „Нямах абсолютно никакъв опит, не ми дадоха време да изкарам дори шофьорски курсове, бях взел само пет урока по кормуване в София, защото само за толкова ми стигна времето. Предишният кореспондент в Бейрут ми остави служебния автомобил на летището и отлетя за България, защото бързаше за новото си назначение към радиото и телевизията в Париж. По пътя от летището до кореспондентския пункт веднага направих катастрофа“.  По думите на Иво Инджев с арабите се е разбирал трудно, защото много бързо установил, че не е здравословно да показва, че знае арабски. От друга страна, да го крие, също било опасно. В повечето случаи предпочитал да говори на английски, защото там дори и уличните търговци го знаели и не будел много подозрения сред местните. 

На въпрос дали е възможен паралел между събитията в Близкия изток тогава и сега, той коментира, че никой не би могъл да предположи преди 30-40 години, че толкова много арабски държави ще сключат мир с Израел, а Саудитска Арабия дори ще влезе в преговори за установяване на дипломатически отношения с него. 

Но ситуацията днес е много по-различна, обяснява той. Самите араби не желаят да приютят палестинците поради две събития в миналото – в Йордания през 1971 г., когато палестинците за малко не взимат властта в нея и крал Хюсеин с голямо усилие ги прогонва в Ливан, където стават причина за една от най-продължителните граждански войни в арабския свят. Другата причина е винаги дебнещата опасност от установяване на фундаменталистки режим на Хамас. „Примерът за мирно съжителство между палестинци и евреи го има и се нарича Западен бряг, който на практика е напълно интегриран към Израел“, допълва още той.

Какво още разказа Иво Инджев в подкаста на БТА, вижте тук: