site.btaМалко над 46% от българите смятат, че държавата може да вземе мерки срещу продажбата на наркотични вещества сред деца, сочи проучване на агенция „Мяра“

Малко над 46% от българите смятат, че държавата може да вземе мерки срещу продажбата сред децата на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и т.н. и не всичко зависи единствено от пазара, сочи проучване на социологическа агенция „Мяра“. Според близо 37 на сто от анкетираните обаче търговците винаги намират начини и търговията не може да бъде прекратена. От запитаните 13,6% обясняват, че не са добре запознати с въпроса, а близо 4 на сто нямат мнение. 

Това са част от изводите и хипотезите от национално представително изследване от независимата ежемесечна програма „лице в лице“ на социологическа агенция „Мяра“. Изследването е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. 

Висока декларативна готовност за бойкот на супермаркети

Над 65% от анкетираните отговарят със „Склонен съм“ на въпрос дали при повишаване на цените биха се включили в бойкот на супермаркети. На обратното мнение са 21,8 на сто, а 13,1% нямат мнение. 

Според социолозите, декларативната готовност за участие в бойкот е висока, но е съвсем друг въпросът каква част от склонните са действително готови да подкрепят подобни действия. 

Делът на въздържащите се от бойкот е по-сериозен именно сред по-уязвимите групи и пенсионерите, сочат данните на „Мяра“. Там поддръжниците също преобладават, но с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите – свързана с намаления на цените. Друга вероятна причина е по-слабата възможна информираност за такъв тип действия, по-различния личен дневен ред в различните възрастови групи, е един от изводите на проучването. 

Проблемите с естетическите процедури и поколенческата промяна

Сред въпросите в проучването е и този за естетичните процедури. Проблемите с тях също породиха сериозна обществена дискусия, пишат социолозите. От отговорилите 21,1% по принцип приемат въпросния тип естетични процедури, в които се инжектират вещества, например за обем на устни, оформяне на скули и т.н. На срещуположното мнение обаче са 67,2 на сто. Останалите се колебаят. 

Демографските разбивки показват, че най-младите са преимуществено толерантни, а най-възрастните са почти изцяло против. Налице е класическа поколенческа промяна, се посочва в анализа на „Мяра“. 

Близо 35% от запитаните познават човек с психични разстройства

Близо 35% от запитаните свидетелстват, че познават човек с психични разстройства, 44,8 на сто отговарят отрицателно, близо 17% не са сигурни, а 3,5 на сто са казали „не“. Темата също придоби гражданственост в последния месец и доведе до сериозни дебати. От „Мяра“ подчертават, че тези данни би следвало да се четат с известна условност на тема искреност, но са достатъчно ясно свидетелство за разпространението на проблема. 

Доверието към институциите

Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4 на сто – с отрицателно, сочат данните на проучването. Не могат да преценят 14% от запитаните. 

Отношението към правителството седмици след създаването му е положително в 26,8% от случаите, но отрицателно в 56,7 на сто. Останалите се колебаят. Данните са сравнително приемливи на фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас и са начален кредит на доверие, допълват от „Мяра“. 

По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение – 11,2% имат, но 76,7% нямат. Трудно е към парламент да се очаква по-добро отношение – по правило доверието следва партийните пристрастия, а в парламента освен „нашите“ винаги са представени и „другите“. 

Доверието към политиците

По отношение на личното доверие отново – както и при институционалното – най-високи показатели има президентът Румен Радев – с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков - 18,9 на сто, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов - 15,9%, председателя на Народното събрание Наталия Киселова -15,3 на сто. От социологическата агенция допълват, че при Киселова разпознаваемостта все още не е най-голямата възможна. 

Трябва винаги да се отчита, че по правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са „на плюс“, допълват социолозите. 

Запознатостта с някои – като, например, новия председател на БСП Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в пълнота. Доверието към него е 5,7%, недоверието – 60,8 на сто, а процентът незапознатост е малко повече от 23%. 

По тази причина при формации като ДПС на Ахмед Доган, или дори „Да, България“, най-удачно остава, като че ли, отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, ако и да не са оперативни председатели на своите партии.  

При Ахмед Доган доверието е 6,7% а недоверието – 86,1 на сто. На Христо Иванов вярват 6,1% от запитаните, а на обратното мнение са близо 77 на сто.

При съпредседателите на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков и Асен Василев недоверието също е значително. На Кирил Петков се доверяват 8,9%, а близо 84 на сто са на обратното мнение. При Асен Василев доверието е 8,5%, а недоверието – 81,9 на сто. 

Положителното отношение към съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов е 7,8%, а отрицателното – 72,9 на сто.  

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов има доверието на 9,2% от анкетираните, а 76,5 на сто не му вярват.

Председателят на парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски отчита доверие от 5,1% и недоверие от близо 89 на сто.

Лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов има доверие на 8,7 на сто от българите, а на обратното мнение са 76,9 на сто.

Малко над 6% обявяват, че вярват на председателя на „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) Радостин Василев, а 67,5 не му вярват. 

В проучването е отчетено и доверието към лидера на неуспялата да преодолее бариерата партия „Величие“ – Ивелин Михайлов. Според данните доверието към него е 5,8%, а недоверието – 67,1 на сто. 

Рейтингите не дават яснота толкова за работата на една или друга фигура, а за логиката на масовите предпочитания. По традиция личностите, които са отвъд ежедневната политическа борба, са с по-висок рейтинг, по-малките партии генерират и по-малка подкрепа за лидерите си, повечето политически стаж означава и намаляване на рейтинга. 

Ако изборите бяха днес

Девет политически формации имат шанс да влязат в парламента, ако изборите бяха днес, сочат данните на проучването на „Мяра“. 

За ГЕРБ – СДС биха гласували 26,5%, за ПП-ДБ  - 13,9 на сто, 13,5% за „Възраждане“, 10,1 на сто за „ДПС – Ново начало“, 7,0% – за „ДПС-Демокрация, права и свободи“, 6,8 на сто - за БСП, 6,4% – за ИТН, 5,9 на сто – за МЕЧ и 4% за „Величие“.

По-малки формации биха събрали общ вот от близо 6 на сто. Отделно, 3,1% от цялата извадка заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“.

Данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори, сочи анализът на социолозите, които очакват текущият политически живот тепърва да оказва влияние върху настроенията на гласуващите.