site.btaРежисьорът Богдан Дарев: Времето се забавя от радост, когато доведеният баща гледа как дъщеря му пораства между две снимки

Тя ми се усмихна с големите си кафяви очи, а аз се запитах: Какви светове и споделени спомени ни очакват, нас, двама скитници в непозната земя? - пише в своя бюлетин „Завръщане“ режисьорът Богдан Дарев, който живее в Сиатъл. 

„Казват, че когато човек е в автомобилна катастрофа, времето се забавя. Времето също се забавя от радост, когато доведеният баща гледа как дъщеря му пораства между две снимки. Някак си, косата ѝ свързва и двете“, коментира Дарев в своя текст. 

„Какво, ако не сме непознати? Какво, ако сме избрали един друг и неслучайно скитаме заедно? – мислех си, чакайки майката на Иглика да се върне, да запали двигателя“, споделя режисьорът. 

В текста си той разказва как тогава живял сам от три години: „обсебен от филмите си, пленен от утопията на духовното просветление, с една възвишена цел: Да трансформирам първичната човешка енергия в творчески триумф“. 

„Но ето, че дойде времето да се науча да прекосявам мостове от плът, съчетание и споделени мечти, да стана доведен татко и съпруг“, добавя той. 

„Има една приказка от Братя Грим за дългата коса на Рапунцел. Косата е памет, и като такава, тя е повече от въже, по което един принц да се изкачи, или влакно, по което принцесата да се спусне и избяга от своя затвор. Косата на Иглика е дълга. Представям си спомените, които косата ѝ пази“, пише Богдан Дарев. 

Целия текст, посветен на доведената му дъщеря, може да прочетете тук.