site.btaБосилеградското село Райчиловци – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. През изминалите почти два месеца Ви запознахме със селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Гложйе, Груинци, Дукат, Милевци, Църнощица, Ярешник, Радичевци, Караманица и Паралово, Горна и Долна Любата, и Рибарци. През следващата седмица проектът ще приключи с репортаж и за самия Босилеград.

Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Райчиловци, единственото село на територията на Община Босилеград, което през последните години увеличава своето население.

Село Райчиловци се намира на около два километра от центъра на Босилеград и граничи със селата Паралово, Буцалево и Радичевци. Понастоящем то е най-многолюдното село в Босилеградско и постепенно се утвърждава като квартал на Босилеград. Райчиловци има сбита структура, а броят на домакинствата и жителите му нараства благодарение на преселници от околните босилеградски села.

В миналото селото е носело името Микуличевци, но е било разрушено и опожарено от турците. Според местните предания, основатели на днешните Райчиловци и Радичевци били двама братя – Радичко и Райчо, дошли от Крива Паланка. По-късно към тях се присъединили преселници от село Църнощица.

В село Райчиловци е имало различни махали, чиито наименования са се променяли с времето, като: Кюркчийска, Вуканска, Ивковци, Збирище, Златанци, Чавдаровци, Роглинци, Краин дол и Брег. Днес селото е разделено на две части – „Над пътя“ и „Под пътя“.

В турски документи от 1576 г. е записано под името Райчилофча, а по-рано, през 1570 г., е било отбелязано като Свети Никола. Населението му винаги е било съставено от българи християни. Според преданията, тук се е намирала най-голямата и най-стара църква в региона – „Св. Спас“. Легендите разказват, че при нея са били убити крал Бус и крал Бранко, след което храмът бил разрушен. Запазени останки от него – каменни блокове и масивната дъбова врата – по-късно били използвани при строежа на църквата в село Извор. През 1895 г. върху основите на старата църква е издигнат храмът „Възнесение Господне“, като при строежа му били открити два скелета под олтара, монети с латински надписи, кръстове и каменен капител от варовик, запазен и до днес.

Демографското развитие на селото е показателно за неговото значение. През 1866 г. в Райчиловци са живели 304 души в 52 семейства. До 1910 г. населението се е увеличило до 513 жители, а през 1953 г. е било 428 души. В последните десетилетия село Райчиловци се очертава като село, което бележи растеж, достигайки 1612 жители през 2022 г.

Първото килийно училище в селото е било основано още по време на османското владичество в частна къща, като учителят преподавал четмо и писмо под прикритието на шивашки занаят. През 1893 г. с княжески указ били отпуснати 1000 лева за строеж на училищна сграда, която според местни предания е била завършена през 1901–1902 г. Сегашното училище е построено през 1947 г. и днес продължава да функционира, обучавайки 33-ма ученици.

Райчиловци е дало на региона и на България образовани личности – лекари, инженери, юристи, художници, икономисти, писатели и доктори на науките. Над 90 просветни работници, излезли от селото, свидетелстват за важната роля на образованието и културата в местната общност.

Райчиловци продължава да се развива, но среща предизвикателства като недостатъчна инфраструктура, ограничени икономически възможности и миграция на младите към по-големи градове. Липсата на работни места и инвестиции може да забави развитието му.

Въпреки това близостта до Босилеград дава потенциал за превръщането му в модерен жилищен район. В момента в селата на територията на Община Босилеград единствено в село Райчиловци е пуснат оптичен интернет, което автоматично превръща селото в алтернатива за работа от вкъщи, поне в сферата на IT специалистите. Подобряването на инфраструктурата, транспортните връзки и насърчаването на местния бизнес биха допринесли за по-устойчивото му развитие. Културното и историческото наследство също откриват възможности за туризъм и създаване на нови работни места.