site.btaВКС възобнови наказателното производство по делото „Лихварите“ по отношение на Илчо Илев, Евгений Илиев, Станислава Илева и Бонка Тенева, като ги оправда по отношение на обвинението за лихварство

С Решение № 58/07.02.2025 г. по наказателно дело № 823/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) възобновява наказателното производство по н.о.х.д. № 503/2015 г. на Специализирания наказателен съд (СНС), като отменя постановеното по него определение от 16.10.2018 г., с което е одобрено споразумение по отношение на Илчо Илев, Евгений Илиев, Станислава Илева и Бонка Тенева в частта, с която са се признали за виновни в извършване на престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 от НК, като ги оправдава по това обвинение. Изменя определението в частта относно наложените на осъдените общи наказания по реда на чл. 23 НК, като изключва от съвкупността наказанията по чл. 252, ал. 2 от НК: спрямо Илчо Илев отменя санкцията от 2 години лишаване от свобода, спрямо Евгений Илиев отменя санкцията от 1 година лишаване от свобода, спрямо Станислава Илева отменя санкцията от 6 месеца лишаване от свобода, спрямо Бонка Тенева отменя санкцията от 6 месеца лишаване от свобода. Оставя без уважение искането за възобновяване на наказателното производство по отношение на Танка Петрова.

Направената корекция не рефлектира върху размера на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл. 23 НК за всеки един от осъдените.

Делото е образувано по искане от осъдените Илчо Илев, Евгений Илиев, Станислава Илева, Бонка Тенева и Танка Петрова за възобновяване на н.о.х.д. № 503/2015 г. на СНС във връзка с разпоредби на Договора за функционирането на Европейския съюз (ЕС) и Хартата на основните права на ЕС и решение от 16.11.2023 г. на Съда на ЕС (СЕС) по дело С-427/22 г.

Делото пред СНС е образувано по обвинение за участие в организирана престъпна група (ОПГ), създадена с цел пране на пари, придобити от лихварство, ръководена от адвокат – бивш ръководител на следствения арест в Стара Загора. С определение е одобрено споразумение, с което Илчо Илев е признат за виновен за ръководене на ОПГ, а Евгений Илиев, Станислава Илева, Бонка Тенева, Танка Петрова и Станко Желязков са признати за виновни за участие в ОПГ, като групата е създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1, чл. 20, ал. 2 от НК (лихварство) и чл. 253, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (особено тежък случай на пране на пари в особено големи размери). На подсъдимите са наложени следните общи най-тежки наказания: на Илчо Илев – „лишаване от свобода“ за 2 години; на Станко Желязков – „лишаване от свобода“ за 1 година;  на Евгений Илиев – „лишаване от свобода“ за 1 година, отложено за 3 години; на Станислава Илева, Бонка Тенева и Танка Петрова – „лишаване от свобода“ за по 6 месеца, отложено за срок от по 3 години.  

Съдебният състав на ВКС намира искането за възобновяване за частично основателно. Съдът се съсредоточава единствено върху последиците, които решението на СЕС има върху постановения съдебен акт и нуждата от неговата ревизия с цел привеждането му в съответствие с тълкуването, което е дадено на разпоредбите на общностното право, намерили отражение във вътрешноправни норми. Преразглеждането на въпросите относно съставомерността на деянието по чл. 252 от НК се основава на даденото тълкуване в решението по дело С-427/2022 г. по отправеното от ВКС преюдициално запитване относно съдържанието на нормата на чл. 4, т. 1 от Регламент 575/2013 г.

В мотивите на касационната инстанция се казва, че неправилното определяне на банковата дейност от съдебната практика към момента на постановяване на определението единствено като дейност по кредитиране влиза в противоречие с правилната ѝ трактовка, изводима от разпоредбата на чл. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), пресъздаваща коректно смисъла и съдържанието на чл. 4, т. 1 от Регламент 575/2013 г. Върховните съдии пишат още: „И тъй като по настоящото дело не е налице постановена присъда или решение, обвинителният акт е инструментът, в който се съдържат съставомерните факти. Липсата на такива за извършване на публично влогонабиране от страна на осъдените, като кумулативна предпоставка наред с кредитирането, при формулиране на обвинение за осъществяване на банкова дейност без разрешение предопределя изначално несъставомерността на деянието по чл. 252. Следователно неправилното тълкуване на правната норма на чл. 252 НК и липсата на факти в обвинителния акт относно осъществено от осъдените публично влогонабиране по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР ЗКИ, като кумулативна предпоставка за осъществяване на банкова дейност редом с кредитиране, водят до заключението, че съдът не е имал основание да одобри сключването на споразумението в частта, в която осъдените са се признали за виновни в извършване на престъпления по чл. 252 НК“.

В решението на ВКС се казва, че отстраняването на констатираното нарушение е допустимо да се извърши чрез частична отмяна на определението на съда относно признаването на подсъдимите за виновни по чл. 252 от НК след възобновяване на производството и оправдаването им по този пункт на обвинението. „Това е пълната гаранция, която възстановява нарушените им права, произтичащи от правото на ЕС и от Хартата. Тя е в полза на осъдените, в правомощията е на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и не налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд“, пояснява касационната инстанция.

По отношение на останалите две обвинения съдебният състав на ВКС пише, че не би могъл да разшири произнасянето си и спрямо осъжданията по чл. 321 и чл. 253 от НК. Решението на СЕС е относимо единствено към обективните признаци на деянието по чл. 252 от НК, изискващо изложението на факти както относно дейност на лицата по публично влогонабиране, така и за извършено кредитиране без съответно разрешение и по занятие. Според върховните съдии да се твърди идентичност или изключителна обвързаност между трите обвинения, която да мотивира благоприятните последици по отношение на обвинението по чл. 252 НК да се произведат и спрямо определението в частта му, касаеща чл. 321 и 253 от НК, е неоснователно.