Не трябва да забравяме тази част от историята ни, за да не позволим подобни събития да се повторят в нашата родина отново. Това написа съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ (ПП) Кирил Петков във Фейсбук по повод днешния 1 февруари, в който почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим и 80 години от смъртните присъди на Народния съд.
На този ден се сещам винаги за моята баба, Райна Петкова и за хилядите хора, които са минали по нейния път, но не са имали късмета да оцелеят, посочи Петков.
Когато карат баба ми да стане сътрудник на Държавна сигурност, за да бъде информатор за нейните роднини, свързани с Никола Петков, тя казва: „Няма да работя за вашата служба, не само за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм достойна българка с моя честен труд“, разказва той и допълва, че баба му е изпратена в Белене с шлеп по Дунава, а после е преместена в трудовия лагер в с. Ножарево.
Кирил Петков пише още, че баба му оцелява в трудовия лагер и се връща да работи като операционна сестра в ИСУЛ. „До края на живота си остава горда, че не са я пречупили да бъде доносник срещу собствените си роднини, с цената на целия риск в едни от най-мракобесните години“, заяви той.
Съдбите на много хора завършват по много по-ужасен начин. На този ден преди 80 години, на 1 февруари 1945 г., т.нар. Народен съд произнася най-масовите си смъртни присъди. Осъдени са народни представители, министри, журналисти и висши държавни служители. Присъдите са изпълнени още същата нощ в София. Светла памет на всички убити от Народния съд, пише в заключение Петков.
/БИ/
