Самолетът за наблюдение на френския военноморски флот със своята мощна камера наблюдаваше все по-отблизо и по-отблизо товарния кораб, който се носеше по водите долу - още по-отблизо, по-отблизо и по-отблизо, докато камерата оператор вече не можеше да различава детайлите на предната палуба и пушека, излизащ от комина му.
Самолетът за дълги разстояния "Атлантик-2", който е на нова мисия на НАТО, след това премести високотехнологичния си взор върху друга цел, а след това върху трета и така, след повече от пет часа патрулиране, сензорите на самолета покриха по-голямата част от Балтийско море - от Германия на запад до Естония на североизток, до границата с Русия.
Самото присъствие на самолета в небето над морето със стратегическо значение миналата седмица, в комбинация с военните кораби, патрулиращи в морето, отправи непогрешимо послание: НАТО предприема допълнителни мерки за охрана срещу предполагаеми опити за саботаж на подводни енергийни и комуникационни кабели, както и на тръбопроводи, които преминават през Балтийско море, след като бе провокирана от серията от инциденти, при които бяха повредени такива обекти.
"Ще направим всичко по силите си, за да гарантираме, че ще дадем отпор, че сме способни да видим какво се случва и да предприемем следващите стъпки, за да гарантираме, че няма да се случи отново. Нашите опоненти трябва да знаят това", каза този месец генералният секретар на НАТО Марк Рюте, като обяви новата мисия на алианса "Балтийски страж", чиято цел е да защитава подводната инфраструктура, която е от ключово значение за икономическото благосъстояние на страните от Балтийския регион.
Енергийни и комуникационни кабели и газопроводи свързват деветте страни, които имат излаз на Балтийско море, което е сравнително плитко и е заобиколено от суша почти от всички страни. Сред тези кабели са 152-километровият тръбопровод "Балтикконектор", който пренася газ между Финландия и Естония, високоволтовият Балтийски кабел, който свързва електропреносните мрежи на Швеция и Германия, и 1173-километровият телекомуникационен кабел C-Lion 1, свързващ Финландия с Германия.
Подводните тръби и кабели допринасят за захранването на икономиките, за отоплението на домакинствата и свързват милиарди хора. Повече от 1,3 милиона километра фиброоптични кабели - повече от достатъчно, за да стигнат до Луната и да се върнат обратно, опасват океаните и моретата по света, отбелязва организацията "ТелеДжиографи", която се занимава с проследяването и картографирането на жизненоважните комуникационни мрежи. Кабелите са типипчно с дебелината на градински маркуч. Деветдесет и седем процента от комуникациите на света обаче, включително трилионите долари финансови трансакции, преминават през тях всеки ден.
"Само през последните два месеца станахме свидетели на повреда на кабел, свързващ Литва с Швеция, на друг, който свързва Германия с Финландия, и най-наскоро - няколко кабела, които свързват Естония с Финландия. Разследванията по всички тези случаи все още продължават. Има причина обаче за сериозно безпокойство", каза Рюте на 14 януари.
Най-малко 11 балтийски кабела бяха повредени от октомври 2023 година - като най-скорошният такъв случай е фиброоптичен кабел, който свързва Латвия с шведския остров Готланд, за който бе съобщено, че е прекъснат в неделя. Въпреки че операторите на кабелите отбелязват, че повредата на подводни кабели е често срещано събитие, честотата и концентрацията на инциденти в Балтийско море събуди подозрения, че щетите са нанесени умишлено.
Има и опасения, че Русия може да взима на прицел кабели като част от по-широка кампания на т.нар. "хибридна война", за да дестабилизира европейските страни, които помагат на Украйна да се защитава срещу пълномащабната руска инвазия, която започна през 2022 година.
"Хибридно значи саботаж. Хибридно значи кибератаки. Хибридно значи понякога дори убийства, опити за убийства, а в този случай означава поразяване на критичната ни подводна инфраструктура", каза Рюте, без да назовава Русия.
Финландската полиция подозира, че петролният танкер Eagle S, който повреди енергийния кабел Естлинк 2 и други два комуникационни кабела, свързващи Финландия с Естония на 25 декември, е част от "сенчестия флот" на Москва, с чиято помощ Русия заобикаля въведените срещу нея във връзка с войната петролни санкции.
Финландските власти задържаха танкера малко след като той напусна руско пристанище и след като очевидно е скъсал кабелите, влачейки котвата си.
Финландските разследващи твърдят, че корабът е оставил близо 100-километрова следа по морското дъно.
Няколко служители на западни разузнавателни служби, които поискаха да останат анонимни заради чувствителния характер на работата си, казаха пред Асошиейтед прес, че скорошните повреди са по-скоро случайност, като са били причинени видимо от кораби в лошо състояние и без достатъчен екипаж.
Един високопоставен служител на разузнавателна служба каза, че корабните дневници и механичните повреди на котвите на корабите са сред "многото индикации", които сочат, че не става дума за руски саботаж. Служителят каза, че руски кабели също са били прекъснати. Друг западен представител, който също поиска анонимност, каза, че Русия е изпратила съд, който да събере данни на едно от местата, където има скъсан кабел, за да разследва щетите.
"Вашингтон пост" първи съобщи за засилващия се консенсус между тайните служби на САЩ и европейски страни, че морски инциденти са причинили щетите.
Европейската асоциация за подводни кабели, която е представител на собствениците на кабели и на операторите, каза през ноември, след като бе съобщено за повреди по два балтийски кабела, че средно на всеки три дни някъде по света подводен кабел бива повреден. В северните европейски води основните причини за повредите са търговският риболов или котвите на кораби.
При скъсването на фиброопитичния кабел, свързващ Латвия с Швеция, в неделя шведските власти задържаха кораб под малтийски флаг, който превозваше тор за Южна Америка.
Българската компания "Български морски флот", която притежава "Вежен", каза, че ако е нанесена щета, това е било неумишлено, и че екипажът на кораба, който е плавал при изключително лоши метеорологични условия, е установил, че лявата котва на плавателния съд е паднала на морското дъно.
Алиансът разполага военни кораби, патрулиращи самолети на военноморските сили и безпилотни катери в рамките на мисията, чиято цел е да гарантира "повече наблюдение и сдържане".
На борда на френския самолет за наблюдение 14-членният екипаж сравняваше корабите, които забелязва от въздуха, с плавателните съдове, фигуриращи в списъци с кораби, за които му е наредено да следи.
"Ако забележим съмнителни действия от корабите, които плават в морето - като например, кораби, които плават с много ниска скорост или които са на котва в позиция, в която не е трябвало да бъдат в този момент - това е нещо, което може да видим", каза командирът на полета, лейтенант Албан, чиято фамилия не бе съобщена от френските военни по съображения за сигурност.
"Със сензорите може да погледнем много отблизо какво се случва", изтъкна той.
(БТА)
(превод от английски: Божидар Захариев)
/ЛМ/
news.modal.text
