site.btaЖурналистическата общност чества 150 години от рождението и 100 години от смъртта на Йосиф Хербст през 2025 година

През 2025 г. се отбелязват две годишнини, свързани с Йосиф Хербст - 150 години от рождението му и 100 години от неговата гибел. Хербст е сред най-ярките фигури в обществения живот от началото на миналия век. Неговото име носи престижната награда за журналистика на Съюза на българските журналисти. 

За първи път наградата за цялостно творчество „Йосиф Хербст" е учредена от Българската телеграфна агенция (БТА) на 3 декември 1985 г. по повод 110-годишнината от рождението и 60 години от смъртта на българския публицист и общественик. Датата е отбелязана в „Дневен календар“ на БТА. Предвиждало се е тя да бъде давана на бивши и настоящи журналисти на агенцията за високи творчески постижения и обществен отзвук. Въпреки първоначалното намерение, наградата е присъдена само веднъж, като единственият ѝ носител е журналистката от БТА Мира Тодорова, пише в информация на отдел „Справочна“ на БТА. 

Хербст става председател на първото организирано журналистическо сдружение в България - „Дружество на столичните журналисти“, откъдето води началото си „Съюзът на българските журналисти“. „На 3 декември 1905 г. публично се обявява създаването на Дружеството на столичните журналисти“, пише в публикация на кореспондента на БТА Христина Георгиева, която представя материали от „Държавен архив“ - Смолян. Активната дейност на дружеството започва от 1907 г., когато е избрано настоятелство под председателството на Йосиф Хербст. Същата година организацията приема устав, съгласно който целите ѝ са „да сдружи ратниците на българската журналистика, да повдига етичното равнище на българската журналистика, да създава благоприятни и съответстващи на високото журналистическо призвание материални и морални условия на вестникарската работа“.

Общо осем години Йосиф Хербст е начело на БТА в два периода: 1908 - 1911 и 1913 - 1918 г. Информацията е качена в страницата на „Държавни архиви“ по проекта „Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г.“ 

В книгата „История на БТА 1898 – 2023“ Панайот Денев, генерален директор на БТА в периода 1997 – 2002 г., по повод 125-годишнината на Агенцията, пише: „Ръководител на Службата по печата по времето на управлението на Демократическата партия от 1908 до 1911 г. за първи път е журналист, а не чиновник. Йосиф Хербст повторно е назначен, вече като Директор на печата от 5 декември 1913 до 1918 г. След първата национална катастрофа, цар Фердинанд, по съвет на австро-унгарския император Франц Йосиф, решава да бъде създадена специална длъжност – директор на печата, за да бъде контролирана българската преса и да бъде поставена в служба на правителствената политика. По препоръка на Симеон Радев и д-р Никола Генадиев на високия пост царят назначава Йосиф Хербст“.

За 60-годишнината от създаването на Агенцията, в доклад от 22 май 1958 г., Елена Гаврилова -  единствената жена, заемала поста главен директор на Българската телеграфна агенция (1952 г. – 1962 г.), подчертава, че „малката осведомителна служба БТА се превръща след Балканската война в Дирекция на печата в системата на Външното министерство. Неин пръв директор става един от най-талантливите и културни журналисти в България по онова време, известният по-късно смел антифашист Йосиф Хербст“.

Двадесет години по-късно, в свой доклад, Лозан Стрелков, главен директор на БТА в периода 1962 - 1981 г., посочва, че ново съдържание в Българската телеграфна агенция се влива, когато неин директор е Йосиф Хербст. Стрелков допълва, че през онези далечни години тя стига до най-високия си връх на информационна агенция с отразяването на дните на Великата октомврийска революция и годините на Гражданската война в Русия, при активното съдействие на тогавашния телеграфист в централната поща Драгой Коджейков. По телеграфа той приема от Москва информации и ги предава на БТА, която от своя страна ги предава на вестниците. 

Една от книгите за Йосиф Хербст е на проф. Филип Панайотов. В БТА той е работил в културния отдел на „Вътрешна информация“. Според изследванията му, когато подписва указа за назначаване на Хербст за Директор на печата, цар Фердинанд ясно отделя БТА от Дирекцията с думите „Не се бавете с модернизацията ѝ“.

Хербст участва в Балканската и Междусъюзническата война и е носител на орден „За храброст”, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. Роден е на 20 ноември 1875 г. в Одрин. Завършва военното училище в София и въпреки възможностите за успешна военна кариера, се отказва от нея в полза на журналистиката. След Септемврийското въстание през 1923 г. творчеството му е насочено към разобличаване на репресиите на правителството на Александър Цанков. Йосиф Хербст списва вестниците „Вестник”, „А.Б.В”, „Ек”, „Днес” и сп. „Вик за свободни хора”. През 1923 г. излиза книгата му „Вчера, днес и утре”, пише още в информацията на отдел „Справочна“. 

През 1922 г., когато Александър Балабанов и Елин Пелин създават вестник „Развигор“ - първият литературен вестник не само в България, но и в Европа, сред авторите е и Йосиф Хербст. В своята статия „Още за вестника и вестникаря“ той пише, че за да окачестви „чистоплътността“ на един вестник, трябват данни „за ония събития, които премълчава, а не за ония, които описва”. „Има премълчавание, което наистина е рицарски подвиг, а пък има и премълчавание, което е адска подлост“, допълва той. 

В статията „Червена нишка - висящи дългове“ се набляга повече на цензурата. ,,Цензурата не е ефикасно средство за влияние върху общественото мнение, доколкото то се изразява от периодическия печат. В борбата между образования и независим вестникар и цензурата, най-накрая ще победи вестникарят. Без цензура и баба знае да се бори за идеи“, казва Хербст.

Във вестник „Ек вечерен“ пише колонка без заглавие, посветена на партийните вестници и новото явление – „новинари“. Новинарят е най-нерадостното „явление“ в периодическия печат. За новинаря новината като новина е по-важна отколкото събитието, казва той. Във вестник „А.Б.В.“ (1924) в статията ,,Радиотелефонията“, Хербст  разглежда ползите от въвеждането на  метода за предаване на гласови сигнали чрез радиовълни. 

Съвременниците му го описват като ярка личност, която се бунтува срещу фалша и условностите. Александър Балабанов пише за Йосиф Хербст: „Истина, той твърде често е страшно неудобен, казва и иска работи, които не са нито за казване, нито за искане. Но пък тъкмо затова сме горди, че ги казва и че ги иска у нас“.

На 12 ноември 1923 г. Иван Ганчев, главният редактор на вестник „Лъч“ в статията „Викь за свободни хора“, казва, че по идеи, по душа, Йосиф Хербст е на страната на унизените и оскърбените и на тях желае да служи, колкото може и както разбира. Той подчертава, че е свободен човек, и такъв иска да си остане. „Догматик не е, доктринството отхвърля. Безпощаден е към фалша, бунтува се против условностите. Той е оригинален в своята идейна концепция и върви по свой път. Находчивостта, духовитостта, краткостта в израза – ето кое характеризира неговото перо“, допълва редакторът. 

През февруари 1925 г. Йосиф Хербст става неволен свидетел на изхвърлянето на трупа на комуниста Вълчо Иванов, убит от група офицери, начело с кап. Кочо Стоянов. На другия ден описва видяното във вестниците. Това окончателно определя съдбата му, а през априлските събития от 1925 г., след атентата в църквата „Света Неделя”, Йосиф Хербст изчезва безследно. 

Животът и творчеството на Йосиф Хербст може напълно да се опише с думите „Никому в угода, на никого напук“- принцип, който той самият спазва през целия си живот и го завещава на поколенията журналисти.

Снимки - „Държавни архиви“

За авторите:

Петя Тодорова - студент в специалност „Журналистика“ във Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“. 

Страстта ми към писането ме мотивира да запиша специалността и вярвам, че днес младите хора трябва да притежават медийна грамотност и да получават качествена и достоверна информация. Любимата ми мисъл е на Моше Даян (израелски офицер и политик): „Свободата е кислород за душата“.

Стажът ми в БТА беше полезен урок, който ме мотивира да продължа да уча и да се развивам в сферата на журналистиката. Разнообразието от събития и срещи с различни хора ми даде възможността да развия умения в различни аспекти на журналистиката, а подкрепата и насоките, които получавах Марина Петрова, мой ментор и кореспондент на БТА във Велико Търново, направиха всяко ново предизвикателство лесно преодолимо.

Йоанна Иванова – студент по журналистика във Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“.  

Започнах стаж в БТА с амбицията да развия своя практически опит и да усъвършенствам  своите комуникативни умения.

Още в началото ми бе предоставена възможността да присъствам на първата си политическа пресконференция. За два месеца натрупах значителен опит, но и увереност.