site.btaБосилеградското село Дукат – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. До този момент представихме селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш, Бистър, Горно и Долно Тлъмино, Гложйе и Груинци. До 17 февруари ще продължи поредицата от репортажи и за следните села: Караманица, Ярешник, Църнощица, Горна и Долна Любата, Милевци, Паралово, Рибарци, Радичевци и Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Дукат.

Село Дукат е планинско селище, разположено на 20 км югоизточно от Босилеград и на 10 км от регионалния път Босилеград – Враня, през Бесна кобила. Селото се намира в сърцето на Дукатска планина, която се характеризира с природни забележителности и културно-историческо наследство. Дукат се разпростира по склоновете на планинските гребени Божковица, Заграня, Скършена стража, Гюрков белег, Близен, Бойковица, Конярник, Ела, Копузище, Длъбока падина, Арбанашки рид и други, които заедно съставят системата на Дукатска планина. Надморската височина на селото варира от 1052 м в долината на Дукатска река до 1177 м на връх Остра Чука. Селото граничи със села Горна Любата на северозапад, Долна Любата на север, Църнощица на изток, Назърица на югоизток и с община Търговище на югозапад.

Дукат е планинско село с разпръснати махали, които са общо 20 на брой: Горна махала, Брегаровци, Село, Коничка река, Сариинци, Кутлинци, Вадница, Ружина махала, Ранчина махала, Црепинова махала, Бесниловци, Цековци, Дудинци, Чурелинци, Васелкинци, Ушиновци, Илийинци, Дукатски Явор, Чачинци и Ненковци.

Според едно предание произходът на името на селото е от златната монета „дукат“, с която местните жители плащали данък. Друго предание разказва, че пашата плащал по един дукат на войниците си, за да отидат в селото, пълно с вълци и хайдути. Трета версия свързва името с турската дума „докат“, която означава кошара, където са доени овцете.

В исторически план селото е било административно и образователно средище. До средата на 19. век Дукат и Църнощица са под юрисдикцията на Ниш, но след това преминават към Кюстендил. През 1864 г. селото е записано като „Дукати баля“ (Горен Дукат) с 66 домакинства и 364 мъже, а през 1866 г. броят на домакинствата достига 70 с общо 700 жители. През 1910 г. селото има 116 домакинства и 784 жители. Историческият максимум е достигнат през 1953 г., когато са регистрирани 192 домакинства и 1211 жители. След 80-те години на 20. век обаче броят на жителите започва да намалява, като при преброяването през 2022 г. са отчетени 116 жители, предимно възрастни хора.

В миналото Дукат е разполагал с три училища – в центъра на селото, в махала Дудина и в махала Дукатски Явор. Първото училище е построено между 1882 и 1885 г., а следващите през 1935/36 и 1948 г. През 1948 г. започва работа и училището в махала Дукатски Явор. Тези училища не само свидетелстват за големината на селото, но и за големите разстояния между махалите. От тези училища са произлезли около 60 просветни работници, които са работили в района на Босилеград и в бившите югославски републики.

Черквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена през 1948 г. и възстановена в по-ново време. 

След Освобождението на България през 1878 г. Дукат е под управлението на Община Църнощица. След Втората световна война до 1952 година Дукат е самостоятелна община, а след това е към Община Долна Любата. Сега селото е в състава на Община Босилеград.

Днес селото се изправя пред предизвикателства – демографски спад, липса на добри пътища и инфраструктура. Закриването на училищата е основен фактор за изселването на младите хора, които търсят по-добри възможности в градовете. Въпреки това селото има потенциал за възраждане чрез развитие на туризма. Природните забележителности, историческите паметници и културните традиции могат да привлекат посетители и да стимулират местната икономика. Инвестиции в инфраструктура и инициативи за връщане на младите хора могат да помогнат за съхраняване на наследството на селото и за неговото устойчиво развитие.