В четири действия, подобно на театрален или оперен спектакъл, премина юбилейният концерт на Васил Петров, видя репортер на БТА. Събитието, наречено „30 години в музиката“, бе в зала 1 на НДК.
Вечерта на 21 януари бе открита с минирецитал от четири песни на Карен Соуза. Тя пристигна от Аржентина, специално за да почете своя български колега, с когото преди време се запознава на джаз фестивала в Каляри, Сардиния.
Първо действие от спектакъла – „Откровение“, започна с Who can I turn to? от 1964 г., позната най-вече от репертоара на Тони Бенет. След нея звуча If it takes forever на Кони Франсис, Michelle и Yesterday – на The Beatles, като за последните две парчета излезе първият гост – Зорница Иларионова (цигулка).
„The Beatles има 20 гениални песни. Можете да си представите колко беше трудно от тези 20 песни да селектираме две. Мисля, че в края на краищата, успяхме. Първата е в аранжимента на нашия незабравим приятел Румен Тосков, царство му небесно“, припомни Васил Петров.
Във второ действие – „Животът. Бързай бавно. Ние сами ковем съдбите си“, Васил Петров пя с Хилда Казасян две песни, едната от които – „Живот на колела“, е по музика на Вили Казасян.
„Може би, всички вие знаете, че особено през последните седем-осем години, с Васко не се разделяме. Как може да си представиш, че няма да дойда на твоя концерт, имайки предвид, че ти си на всички мои. Между другото, нашето приятелство е от много, много години. Баща ми ни запозна. В момента, в който го видях, се влюбих в него безметежно, и казах на баща ми: „Татко, кой е този батко? Аз съм влюбена в него“. А той ми отговори: „Остави, пиленце, тези глупости и запомни нещо, което е много важно – такъв глас като неговия не се е раждал в България и скоро няма да се роди“, разказа Хилда Казасян.
Мария Илиева излезе за дуета Don’t let me in. Преди това Васил Петров се върна в спомените, когато записвал солов албум в студиото на Цветан (Чочо) Владовски, тонрежисьор е бил Данаил (Дени) Драганов, а продуцент и аранжор – Румен Тосков: „Тогава беше времето на момчешките групи – Boyz II Men, Take That, New Kids on the Block и така нататък. Бях написал парче, което исках да изпея с други трима колеги – мъже вокалисти. Но Румен тогава ми каза да не си губя времето, а да направя един хубав дует, и че има едно момиче, което сега е изгряваща звезда, била страхотна и е невероятен талант. Аз го послушах и поканих това момиче, и тази вечер отново я поканих, за да възродим това парче – с Мария Илиева“.
Ана Ставрева (саксофон и вокал) бе представена от Васил Петров като най-младият участник в концерта. Двамата пяха заедно Fly me to the moon на Франк Синатра с участието на Вили Стоянов (тромбон).
Най-големият попхит на Васил Петров – „Другият“, постави началото на трето действие, наречено „Любовта. Най-голямото вдъхновение“. Петров обясни, че „Другият“ има три варианта, като най-новият е на Румен Бояджиев-син, а първият – на Константин Цеков. Вторият е на Румен Тосков.
Следващата песен, отново на български език – „Подслон в дъжда“, бе представена акустично, с китариста Стойчо Стоянов и Зорница Иларионова. На сцената отново излезе и Карен Соуза – за дуета Can’t takes my eyes of you.
Финалното, четвърто действие „Най-доброто предстои…“ започна с „Девойко, мари хубава“ и гост Теодосий Спасов (кавал). Концертът завърши с Killing me softly, Besame mucho, Old man river и 12 балерини, които излязоха за New York, New York. Изправената на крака публика аплодира също My way, Strangers in the night, I was made for loving you и Feelings.
Васил Петров бе на сцената повече от два часа. Заедно с него бе и 50-членният състав на Плевенската филхармония, и маестро Христо Павлов, както и Николай Костадинов – пиано, Даниеле Феббо – бас, Кристиан Желев – барабани.
/ДД
