site.btaЛипсата на нормативна наредба за заплащане на биомаркерите е сред основните причини за увеличаване на смъртността от рак в България, смятат експерти

Липсата на нормативна наредба за заплащане на биомаркерите е една от основните причини за увеличаване на смъртността от онкологични заболявания в България. Около това мнение се обединиха експерти по време на пресконференция на тема: „Болните от рак нямат време за чакане. Реимбурсирането на биомаркерите е въпрос на живот и достойнство“ в Националния пресклуб на БТА. 

Към момента Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща за лечение на онкологични заболявания над 40 лекарствени продукта с над 60 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии, обясни председател на Управителния съвет (УС) на Сдружение за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева. По думите ѝ те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации, но за да бъдат отпуснати и приложени на пациентите, трябва предварително да бъдат извършени съответните биомаркерни изследвания.

Ботева обясни, че на практика пациентите не могат да получат нито един от тези лекарствени продукта, ако предварително не се направят един или няколко от необходимите биомаркерни изследвания, нужни, за да се избере най-подходящата за съответния пациент терапия. Председателят на Сдружението за развитие на българското здравеопазване каза още, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която не се заплаща изследването на биомаркери от държавата.

Доктор Любомир Балабански, молекулярен генетик, обясни, че голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, а за част от тях изследванията се покриват чрез временни дарителски програми от фармацевтичните компании, тъй като без тези изследвания лечението на пациентите не може да бъде предписано от лекар и заплатено от НЗОК. Д-р Балабански посочи, че спрямо негова лична статистика, един от всеки трима пациенти не може сам да заплати биомаркерната диагностика. За някои индикации, поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят, е от няколко стотин до няколко хиляди лева. 

През миналата година изработихме и внесохме амбулаторна процедура, предложение към НЗОК, което е представено пред Надзорния съвет, но до момента този проект не е разгледан, обясни един от представителите на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК адв. Силвия Величкова. Тя посочи, че многократно е настоявала да има дискусия, като Надзорният съвет е обсъдил проблема по време на свое заседание в точка "Разни". Тогава Надзорният съвет реши, че в следващия проект за бюджет на НЗОК за 2025 г. ще бъдат възложени средства за биомаркерна диагностика, добави Величкова. 

По думите ѝ от Надзорния съвет има съпротива и се търсят оправдания, за да не бъде решен един обществен проблем. Величкова обясни, че необходимите средства за всички болни, които имат нужда от биомаркерна диагностика, са малко над 15 млн. лв на година, което е 0,2% от бюджета на НЗОК. 

Председателят на УС на Българска асоциация за закрила на пациентите адвокат Пламен Таушанов, обясни, че през 2021 г. са поставили въпроса със заплащането на биомаркерната диагностика, след като е станало известно, че България и Румъния са единствените държави в ЕС, в които тя не се покрива от фонд, като от 2024 г. България е останала единствената. Настоящият бюджет на НЗОК за онкологично лечение е над 1 млрд. лева, посочи Таушанов и добави, че НЗОК не се интересува от качеството на предоставената медицинска помощ. Таушанов обясни, че 29 396 души се нуждаят от биомаркерната диагностика всяка година. 

Смъртността от онкологични заболявания се увеличава в България за сравнение с ЕС, заяви доц. д-р Димитър Калев, председател на Съвместна онкологична национала мрежа и член на Националния експертен лекарски борд по медицинска онкология към БЛС. По думите му без наличната организация за изследване на биомаркерите, онкологът не би могъл да вземе адекватни терапевтични решения. Ощетен е не само пациентът, а и онкологът, добави д-р Калев.