Първата за тази година пленарна сесия на Европейския парламент започва днес и ще продължи до четвъртък (24 януари) в Страсбург, като евродепутатите ще обсъдят програмата на шестмесечното председателство на Полша на Съвета на ЕС и ще коментират редица външнополитически въпроси, включително и ефекта, който се очаква да окаже вторият мандат на избраният президент на САЩ Доналд Тръмп върху трансатлантическите отношения.
В понеделник на пленарната сесия ще бъде направена оценка на последните събития в ивицата Газа, прекратяването на огъня, освобождаването на заложниците, държани от палестинската ислямистка групировка "Хамас", както и спешните мерки за прекратяване на хуманитарната криза.
Във вторник – ден след встъпването в длъжност на избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп, членовете на Европейския парламент ще обсъдят възможните последици от втория му мандат върху трансатлантическите отношения. В дебатите ще участват представители на полското председателство на Съвета на ЕС, както и на Европейската комисия.
Очаква се консултациите да се съсредоточат върху подкрепата за Украйна, отношенията с Русия, Китай, Близкия изток, изменението на климата и търговията. Евродепутатите вероятно ще повдигнат и въпроси от сферата на сигурността в контекста на многократно отправяните от Тръмп искания Европа да изразходва повече средства за отбрана. По-рано този месец Тръмп каза, че страните от НАТО трябва да отделят най-малко 5% от своя БВП за отбрана, което е повече от настоящата цел за 2%.
Миналата седмица генералният на НАТО Марк Рюте заяви пред евродепутатите от комисиите по външни работи и по сигурност и отбрана в Европейския парламент, че е "дълбоко разтревожен за обстановката със сигурността в Европа".
Във вторник сутринта евродепутатите ще обсъдят необходимостта от прилагане на Регламента за цифровите услуги, чиято цел е защитата на демокрацията от чуждестранна намеса и алгоритмична манипулация. Фокус на дискусиите, в които ще се включат и представители на Съвета на ЕС и на Европейската комисия, ще бъде спазването на Регламента от страна на големите компании собственици на социални мрежи. Депутатите вероятно ще повдигнат и въпроса за бъдещето на трансатлантическото партньорство в областта на технологиите, особено в контекста на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, поста на Илон Мъск в новото американско правителство и неотдавнашното решение на "Мета“ – компанията майка на "Фейсбук“ и "Инстаграм“, да прекрати програмата си за проверка на фактите.
Утре ще има и пленарно заседание, на което членовете на ЕП ще направят оценка на последните медийни публикации в които се твърди, че унгарското разузнаване е шпионирало европейски служители, разследвали измами в страната. Според белгийски и унгарски медии следователи от Европейска служба за борба с измамите (ОЛАФ) и други служители на ЕС са били следени от унгарски шпиони. ОЛАФ е провела няколко мисии за установяване на фактите в Унгария между 2015 и 2017 г., за да проучи потенциалната злоупотреба с евросредства в проект, свързан със зетя на премиера Виктор Орбан. Според медийните публикации по това време ОЛАФ установява множество нередности и иска Унгария да възстанови милиони евро от фондовете на ЕС.
Утре членовете на ЕП и представителите на Съвета на ЕС и Европейската комисия ще обсъдят и продължаващото потисничество и фалшивите избори в Беларус, след което ще гласуват резолюция. Президентските избори в Беларус са насрочени за 26 януари и на тях няма да има надежден претендент, който да се изправи срещу действащия президент Александър Лукашенко. След вота през 2020 г. започна вълна от мащабни мирни улични протести, които бяха потушени с насилие, като ЕС смята, че изборите тогава са били фалшифицирани. Според беларуската организация за защита на правата на човека "Вясна" в момента в страната има над 1200 политически затворници.
По-късно евродепутатите и представители на Европейската комисия ще обсъдят влошаването на политическата ситуация в Грузия и отново ще призоват за свикването на нови избори. Членовете на ЕП ще коментират и критичната ситуация във Венецуела след встъпването в длъжност на президента Николас Мадуро, като в четвъртък ще гласуват резолюция.
В сряда евродепутатите ще се срещнат с полския премиер Доналд Туск, за да коментират програмата на шестмесечното председателство на Полша на Съвета на ЕС, което започна на 1 януари. В дискусиите ще участва и председателката на EK Урсула фон дер Лайен.
Полското правителство заяви, че поема ротационното председателство "в момент на несигурност и загриженост", породени от последиците от продължаващата близо три години война на Русия срещу Украйна, нарастващото геополитическо напрежение, миграционния натиск и намаляващата европейска конкурентоспособност. Мотото на полското председателство - "Сигурност, Европа!", е израз на желанието на Варшава да укрепи европейската сигурност във всичките ѝ измерения: външно- и вътрешнополитическо, информационно, икономическо, енергийно, продоволствено и здравно.
В сряда евродепутатите също така ще дискутират възможни промени европейското законодателството, с които да се подобри на полицейското сътрудничество и ефективността на санкциите срещу престъпните мрежи, участващи в контрабандата на мигранти. Очаква се в дебатите с представители на Съвета на ЕС и Европейската комисия да бъдат разгледани рисковете от експлоатация, малтретиране и смърт, пред които са изправени мигрантите, след като попаднат в ръцете на трафикантите. Ще бъдат обсъдени и различни инициативи на ЕК за решаване на проблема. Евродепутатите вероятно ще повдигнат въпроса за сътрудничеството със страните партньори и международните организации, за хуманитарната помощ, както и за разработването на безопасни и законни миграционни маршрути към Европа като средство за борба с трафика на хора.
В сряда евродепутатите ще оценят и резултатите от срещата на върха на ЕС на 19 декември с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Очаква се в същия ден европейските законодатели да призоват за увеличаване на спешните мерки за ограничаване на замърсяването с пластмаса в световен мащаб и в ЕС. През декември 2024 г., след две години преговори и седмица разговори в Пусан, Южна Корея, страните от ООН не успяха да постигнат споразумение за създаване на първия в историята правно обвързващ инструмент за справяне със замърсяването с пластмаса в световен мащаб. Заседанието беше прекъснато и преговорите ще бъдат възобновени през 2025 г. Данни на Програмата на ООН за околната среда от 2021 г. сочат, че всяка година се произвеждат 400 милиона тона пластмаса, като около 12% от това количество се изгаря, а само 9% се рециклира. Останалата част се изхвърля в депа за отпадъци или попада в околната среда. Ако не бъдат предприети допълнителни мерки, до 2060 г. количеството на пластмасовите отпадъци, произвеждани в световен мащаб, ще се увеличи почти тройно.
Освен това четвъртък евродепутатите и представители на ЕК ще обсъдят глобалните правила за криптоактивите, включително и начините да се гарантира защитата на инвеститорите, борбата с финансовите престъпления и конкурентоспособността на ЕС.
/ВС/
news.modal.text
