site.btaНай-важните акценти в украинската криза от вчерашния ден

AV 06:46:31 27-01-2022
LM0643AV.013
Украйна - Русия - напрежение - САЩ - обзор

Най-важните акценти
в украинската криза
от вчерашния ден


София, 27 януари /Любомир Мартинов от БТА/

Съединените щати не направиха отстъпки пред основните искания на Русия по отношение на Украйна и НАТО. "Няма промяна, няма и да има промяна", каза вчера държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън.

В писмен отговор на изискванията на Русия в сферата на сигурността, връчен лично от американския посланик в Москва, САЩ заявиха, че НАТО ще запази политиката си на отворени врати. Русия бе поискала Северноатлантическият съюз да изтегли войниците си и оръжията си от Източна Европа и да не приема в редиците си Украйна. Вашингтон и неговите съюзници отхвърлят това искане и казват, че са готови да обсъдят други теми като контрола върху въоръженията и мерки за изграждане на доверие.

Москва струпа през последните седмици около 100 000 военни край границата с Украйна, като в същото време отрича да има планове да нападне съседката си. НАТО обяви, че ще постави своите сили в готовност и ще укрепи източния си фланг с още военни кораби и самолети. САЩ и Великобритания предоставиха оръжия на Украйна, за да й помогнат да се защити от значително по-голямата руска армия.

Дипломати от Русия, Украйна, Франция и Германия проведоха вчера над 8 часа преговори за слагане на край на сепаратисткия конфликт в Източна Украйна, който е една от причините за кризата между Украйна и Русия, която има опасност да прерасне в пълномащабна война, съобщи Ройтерс.

Преговорите в т.нар. "нормандски" формат бяха добър сигнал от страна на Москва и стъпка напред в успокояването на напрежението, но големите различия останаха и нови преговори са планирани след две седмици в Берлин, каза френски представител.

Разногласията между Запада и Русия се проявиха с пълна сила вчера, когато президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че ще обмисли налагането на санкции лично на Путин, ако Русия нахлуе в Украйна.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори, че лични санкции срещу Путин биха били "политически деструктивни" и излишни, защото висшите държавници в Русия по закон нямат право да държат активи, имущество и банкови сметки в чужбина.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба изрази мнение, че броят на руските войски, струпани на украинската граница, все още е недостатъчен, за да започне пълномащабна атака срещу страната му. "Това не означава, че няма да могат да го увеличат до достатъчно ниво за определен период от време", предупреди вчера министърът.

"Всичко показва, че руският президент Владимир Путин "в даден момент ще използва военна сила, може би до средата на февруари", каза заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман, като увери, че не знае дали дали той е "взел окончателно решение" да премине в настъпление.

Ден след като САЩ доставиха противотанкови ракети, пускови установки и други оръжия на Украйна, Германия бе разкритикувана, защото съобщи, че ще снабди Киев с 5000 военни каски, но няма да предостави смъртоносни оръжия. Кметът на Киев Виталий Кличко заяви пред в. "Билд", че това е подигравка. "Каква помощ ще изпрати Германия след това? Възглавници", попита той.

Външната министърка на Германия Аналена Бербок подчерта, че общата цел на Запада остава защитата на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. "Всяка по-нататъшна агресия на Русия срещу Украйна би имала сериозни последици - в политическо, стратегическо . . . икономическо и финансово отношение", каза тя вчера преди разговори с нидерландския външен министър Вопке Хукстра.

Германия обаче е критикувана, че поставя като приоритет икономическите си връзки с Русия пред сигурността на Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.

Това подчертава трудната задача пред САЩ, които се опитват да изградят консенсус с европейските си съюзници, поддържащи стабилни бизнес отношения с Русия и разчитат на нея за енергоснабдяване, за налагането на строги санкции, ако Москва атакува.

Високопоставени италиански бизнес лидери, в това число директорите на енергийната компания "Енел", на компанията за гуми "Пирели" и на банката "Уникредит" проведоха вчера видеоконферентен разговор с Путин въпреки призивите на италианското правителство да не го правят. В разговора Путин подчерта важната роля на третата по големина икономика в ЕС като търговски партньор на Русия - с 5 милиарда долара, инвестирани от италиански компании в Русия и 3 милиарда, инвестирани от руски компании в Италия. Президентът на Италианско-руската търговска камара Винченцо Трани пък заяви, че двете страни винаги са успявали да преодолеят "представляващите предизвикателство външни фактори през последните години. . . чрез диалог".

Украинската криза доведе и до разнобой между институциите на най-новата държава членка на ЕС, Хърватия. Премиерът на балканската страна Андрей Пленкович опита вчера да потуши скандала с изказването на президента Зоран Миланович, че "Украйна не принадлежи на НАТО" и че няма да изпраща хърватски войници в случай на ескалация на конфликта с Русия. Думите му разгневиха Украйна, която връчи протестна нота на хърватския посланик. Пленкович каза, че Хърватия е членка на НАТО и ЕС и ще продължи да поддържа приятелски и партньорски отношения с Украйна, за чиято териториална цялост се застъпва.

Молитва за мир в Украйна отправи вчера папа Франциск по време на седмичната си обща аудиенция. Той изрази надежда диалогът между световните лидери да надделее над личните интереси за общото добруване. "Моля се никога повече да няма война", каза Франциск. "Нека помолим настойчиво Бог в тази земя братството да надделее над раните, страховете и разделенията", добави той.




/ЛМ/