Между запазване на най-ценното от националната традиция и влизането в един равностоен международен диалог – това е бъдещето на нашия Народен театър (НТ) през 21-ви век. Това каза Николай Йорданов, театровед и автор в новия брой на сп. „ЛИК“, посветен на НТ.
„До средата на 20-и век НТ е не само лицето на българския театър, но и моделът, който той задава. Тъй като, когато той се основава в началото на 20-и век, в страната няма други театри. Реално, след Първата световна война по-големите градове решават да направят свои градски театри, но те следват изцяло модела на НТ и, съвсем нормално, в Пловдив, Варна, Русе, Бургас се появяват театри, които не могат да съперничат в художествено отношение с НТ, но вече имат тази висока летва“, разказа Йорданов.
„Да не говорим, че част от режисьорите и артистите отиват в тези театри и, съвсем нормално, през 1942 г. излиза закон на театрите и ги обявява за държавни. Така, до ден днешен, този модел, който имаме, е значително повлиян от формулата, зададена в началото на 20-и век. И това е уникално“, добави театроведът.
„В 21-и век, очевидно, трябва да се преформулират задачите и целите, които са вълнували хората в края на 19-и и началото на 20-и век. Съвсем нормално, и това не е комплимент към сегашното ръководство, НТ се отваря и към световната сцена, канейки постановъчни екипи и поемайки ангажимента да предлага нови сценични форми – като последния спектакъл на Деклан Донелан върху „Медея“, каза още Николай Йораднов.
/ДД
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
