site.btaРождество Христово е празник, който носи посланието на надеждата, любовта и смирението, каза отец Георги Попов от Силистра

Рождество Христово е празник,  който носи посланието на надеждата, любовта и смирението. Това каза за БТА отец Георги Попов от Силистра.

„Не обичам да казвам Коледа, това се свърва повече с народните традиции. Днес честваме Раждането на Спасителя. Празник, който не е само за получаване на подаръци, макар че сякаш ние сме се вторачили повече в лъскавото и бляскавото. Раждането на Божия син е смирение и кротост. Празникът трябва да започва от душата, от вътре навън, а за повечето хора е обратното“, каза свещеникът.

Той със съжаление споделя, че днес все повече хора свързват празниците от църковния календар с материалното и с богатата трапеза, отколкото със смирението. Според него това е процес, който е тръгнал още по време на тоталитарния режим, когато постепенно обществото е започнало да придава народностен характер на християнските празници. По този начин започваме да търсим насищане на сетивата. 

„Искаме да видим, да пипнем, да вкусим и чак тогава да повярваме. Много хора казват „Щом не съм го видял, значи не се е случило“. Но как да го видим, пак ли да се роди Христос? Искаме той да ни помогне бързо или веднага. Ако може още щом напуснем църквата да се почувстваме окрилени. Повечето хора влизат в храма, за да търся здравето, а не духовното спасение, а когато душата е здрава, какво като ни боли тялото. Ще мине“, казва отец Георги.

Той е свещеник в църквата „Света Троица” в силистренското село Айдемир, която е на повече от 190 години. Храмът е най-старият в областта и е сред малкото в страната, построени от руски войници преди Освобождението. Предполага се, че църквата е построена около 1832- 1833 г. Осветена е година по-късно. За това разказва и запазена греда в църквата, на която е изписана 1834 година. Смята се, че е осветена на 11 юни от митрополит Григорий в деня, когато се чества Празникът на Света Троица, откъдето носи и името си до днес.

Издигната от плетени пръти и кал, днес църквата е реставрирана, като изцяло е запазен автентичният ѝ вид, включително и дървената камбанария, която наскоро е била ремонтирана и възстановена. Църквата е имала и женско отделение, което е характерно за руските храмове. То вече е съборено, тъй като не е подлежало на реставрация, но останалата част от храма, включително и носещите греди са запазени.