site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 декември в историята

26 декември 2024 г., четвъртък, 52-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий.
На следващия ден след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на св. Богородица, родила Спасителя. В този ден се чества паметта на св. праведни Йосиф Обручник на Светата Дева и паметта на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

В България се отбелязва:

Рождество Христово. Официален празник. Отбелязва се от 1991 г. съгласно Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г.
   
Денят на бащата. Отбелязва се на църковния празник на Св. Йосиф, обручникът-покровител на Дева Мария, който поема грижата за Божията майка и Богомладенеца Христос. Според католическата традиция празникът се чества в деня на свети Йосиф - 19 март, докато православната църква е избрала датата 26 декември. В България официалното честване на Деня на бащата на 26 декември е утвърдено с решение от 28 март 1997 г. на Второто национално общо събрание на съюза "Ние жените за достойнство и равенство".

По света се отбелязва

Денят на подаръците (Боксинг дей) във Великобритания. Отбелязва се във Великобритания и в страните от Общността на нациите като Австралия, Канада и Нова Зеландия и др. По традиция на този ден на сутринта след Коледа (25 декември) се отварят подаръците. "Боксинг дей" получава името си от прислужниците и камериерите, защото тогава те получавали подаръци от "господарите" си, а също така имали възможност да прекарат деня със семейството си.

На този ден в България:

1892 - 6-ото Обикновено народно събрание приема (14 декември ст. ст.) "Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество по Черно море" със седалище във Варна. Положено е началото на търговското мореплаване в България. Законът е утвърден с Указ 257 на княз Фердинанд I на 28 януари (16 ст. ст.) 1893 г. От планираните 3672 дружествени акции, всяка от по 400 златни лева, 1250 са изкупени от държавата. По-рано същата година, на 25 юли 1892 г., е свикано първото учредително събрание на акционерите на Българското търговско параходно дружество (БТПД). През м. август 1941 г. е създадено държавното предприятие "Морско крайбрежно плаване" с подразделения във Варна и в Бургас. През м. септември 1943 г. подразделенията се обединяват под името държавно  предприятие за крайбрежно плаване "Български морски флот". На 13 март 1947 г. VI Велико народно събрание приема Закон за национализацията на Българското търговско параходно дружество. През м. юни 1947 г. дружеството се обединява с държавното предприятие за крайбрежно плаване "Български морски флот", което е името на новото предприятие. На 16 септември 1947 г. официално е регистрирана търговската фирма Държавно параходство "Български морски флот" (БМФ). От 3 май 1989 г. е държавна фирма "Български морски флот". От 1992 г. е "Български морски флот"  АД със 100 процента държавно участие. На 8 август 2008 г. българо-германският консорциум "Кей Джи Меритайм Шипинг" АД купува 70 процента от капитала на "Параходство Български морски флот" ЕАД.

1947 - VI Велико народно събрание (1946-1949) приема Закон за банките. Съществуващите 31 частни банки се национализират и имуществото и функциите им се поемат от Българска народна банка (БНБ). На БНБ се дава право да издава банкноти, да регулира паричното обращение и да упражнява монополно право и контрол върху операциите с чужди платежни средства. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна планова икономика. Банката е длъжна освен това пряко да кредитира държавата и икономиката, като е пряко подчинена на Министерския съвет и на министъра на финансите. Възвръщането на банковата система на България към принципите на пазарната икономика и на БНБ към принципите на независима централна банка става възможно едва през 1991 г., когато влизат в сила два основополагащи закона: Търговският закон, с който е възстановена нормативната основа за осъществяване на търговско банкерство, и новият Закон за БНБ, който възстановява независимостта на банката и й възлага отговорността да осъществява надзор върху дейността на банките.

1959 - Официално е открита Българската телевизия (от 27 януари 1993 г. Българска национална телевизия). Първите телевизионни сигнали са излъчени на 1 май 1954 г. от опитния предавател на Държавна политехника - София. Първото телевизионно предаване е осъществено на 7 ноември 1959 г. - показана е манифестацията по случай годишнина от Великата октомврийска революция. Това се приема за дата на създаване на Българската телевизия.

2014 - Камион ЗИЛ-131 с 15 служители на Министерството на вътрешните работи, които се връщат от участие в специализирана полицейска операция на българско-турската граница, се преобръща в дере край с. Горно Ябълково, община Средец. Шофьорът загива на място, а останалите служители получават различни травми.

2015 - На възпоменателен митинг в Момчилград по повод 31-годишнината от т.нар. възродителен процес депутатът от Движението за права и свободи (ДПС) Хюсеин Хафъзов заявява, че той заедно с депутатите Шабанали Ахмед и Айдоан Али напускат парламентарната група на ДПС и стават независими депутати. Причината е, че според тях решението от 24 декември 2015 г. на Централния съвет на партията за изключване на Лютви Местан от ДПС и отстраняването му от всички ръководни позиции е несправедливо и не отразява настроенията сред избирателите на партията.

2016 - В Правителствена болница на 85-годишна възраст умира Врачанският митрополит Калиник. На 27 октомври 1974 г. е избран, а на 10 ноември с. г. е и канонически утвърден за Врачански митрополит.

2017 - В Кричим е обявен ден на траур в памет на трите жертви на катастрофата, станала на 24 декември до село Йоаким Груево. При тежкото пътно произшествие между кола и микробус са загинали 37-годишната Нурджан Ристемова, заместник-кмет на Кричим, и двете й деца - момче на шест години и момиче на 15 години. Съпругът й - 47-годишният водач на леката кола, е в болница с опасност за живота.

2017 - Умира Иван Чаушев - актьор, художник и почетен гражданин на Хасково. Творческият му път е свързан с Драматичния театър "Иван Димов". След 60 години на сцената, той има над 100 роли. Освен като актьор Иван Чаушев е известен и като художник. Започва да рисува през 1963 г. и има участия в над 100 изложби.

2018 - Край Тюркян чешма в кирковското село Могиляне се провежда възпоменателен митинг  по повод 34 години от началото на т.нар. възродителен процес. В изказването си председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подчертава, че кризата на толерантността в Европа, която отчитат анализаторите, се живее всеки ден в България благодарение на "участието на националистите във властта" и призова хората към активност на евроизборите, които предстоят.

2020 - В Центъра по заразни и паразитни болести в София са доставени първите ваксини срещу коронавируса "Ковид-19" на компаниите "Пфайзер" и "Бионтех" с камион от Брюксел. Първата пратка съдържа 9750 дози ваксина, като по 1100 дози са разпределени за София, Варна, Пловдив и Бургас.

На този ден по света:

1606 - В двореца "Уайтхол" в Лондон, Англия, за първи път е представена пиесата на английския поет и драматург Уилям Шекспир "Крал Лир" от актьорите на театър "Глобус".

1812 - С разгрома на френската армия на Наполеон Бонапарт завършва Отечествената война в Русия. Войната започва на 24 юни 1812 г., когато Наполеон Бонапарт преминава с войските си р. Неман, без да обяви война на Русия, под претекст, че Русия е нарушила клаузите от Тилзитския мирен договор (1807). На 26 декември 1812 г. останалите около  30 000 души от френската армия напускат Русия в района на Ковно при р. Неман. Датата се приема за край на Отечествената война. В хода на войната са убити, ранени и пленени около 550 000 души от френските войски, а руските войски губят около 300 000 души.

1831 - В Милано, Италия, на сцената на оперния театър "Ла Скала" е представена за първи път операта "Норма" от Винченцо Белини.

1933 - В Япония е основана японската автомобилостроителна корпорация "Нисан мотър къмпани" в резултат на сливането на автомобилните компании "Тобата имоно" и "Нихон саньо". От 1 юни 1934 г. корпорацията е вторият по големина производител на автомобили в Япония след "Тойота мотър корпорейшън".

1991 - СССР официално прекратява съществуването си. В Москва Върховният съвет на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) приема Декларация, с която официално се прекратява съществуването на СССР като държава и субект на международното право.

1999 - Ураганът "Лотар", бушуващ в някои страни на Западна Европа, достига до югозападните части на ФРГ. Около десет души са жертва на природната стихия. Скоростта на вятъра в планината Шварцвалд достига 215 км в час.

2000 - При пожар в търговски център в гр. Лоян, Китай, загиват 309 души, а десетки други са ранени.

2000 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва федералните конституционни закони за държавната символика - "За държавния химн на Русия", "За държавния герб на Русия" и "За държавния флаг на Русия". Те са приети от Държавната дума на 20 декември 2000 г. С указа на президента окончателно е одобрено оформлението на държавния герб - запазват се символите, утвърдени с указа на президента Борис Елцин от 30 ноември 1993 г. Има само изменение в описанието - представлява червен хералдически щит със златен двуглав орел с разперени криле, увенчан с две малки и една голяма корона, съединени с лента. Указът за утвърждаването на държавния герб на Русия, който възстановява историческата символика на руската държава, е издаден от президента на Русия Борис Елцин на 30 ноември 1993 г. Гербът изобразява златен двуглав орел на червен фон със скиптър и жезъл, увенчан с три корони. На гърдите на орела има червен щит, на който е изобразен св. Георги, пробождащ с копието си дракон. Проектът е дело на художника Евгений Ухнальов. Новият герб заменя стария на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) със сърп и чук (30 декември 1922-26 декември 1991).

2003 – Регистрирано е земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер и с епицентър в близост до историческия гр. Бам в югоизточната провинция Керман в Иран. Почти 70 процента от сградите в града са сринати, като напълно разрушена е цитаделата в Бам, която е на повече от 2000 години. Загиват повече от 26 000 души, а около 30 000 души са ранени.

2004 - Регистрирано земетресение с магнитуд от 9 степен по скалата на Рихтер с епицентър в Индийския океан в близост до северозападния бряг на остров Суматра, Индонезия, предизвикало 10-метрови вълни цунами, които заливат крайбрежието на осем азиатски държави, като най-пострадали са Най-пострадали са Индонезия, Тайланд, Индия и Шри Ланка. Загиват около 297 271 души. В северната част на индонезийския остров Суматра загиват или се водят за изчезнали 238 945 души. Броят на погребаните мъртви е 11 171, а този на изчезналите - 127 774 души. В Тайланд загиналите са 5935, а изчезналите са 3001, от които 1000 са чужденци. В Шри Ланка се водят за изчезнали 5637 души, като по официални данни жертвите са 30 957. В Индия обявените за изчезнали са 5640, а 10 749 е официалният брой на жертвите на стихията. На Малдивските острови загиналите са 82-а, в Малайзия - 68, в Мианма - 61, в Сомалия - 298, в Танзания - 10, в Бангладеш - 2, в Кения - един. Нанесените щети възлизат на 10,7 милиарда долара. Многото жертви се дължат както на липсата на предупредителна система в региона, така и на оскъдните познания на населението за подобно бедствие.

2009 - В Китай e пусната в експлоатация най-бързата железопътна магистрала в света до този момент. Предвижда се средната скорост на движението по нея да бъде 350 км/ч. Новата линия свързва Ухан, столицата на провинция Хубей в Централен Китай, с главния град на южната провинция Гуандун - Гуанчжоу. Високоскоростната магистрала с дължина над 1000 км ще съкрати времето на пътуването между двете точки от 10 на 3 часа.

2012 - Във Великобритания в. "Таймс" обявява кралицата на Великобритания Елизабет Втора за "Човек на годината".

2018 - В Киев, Украйна, пред Съвета за национална сигурност и отбрана президентът на страната Петро Порошенко обявява прекратяване на действието на военното положение в страната, въведено на 25 ноември 2018 г. в някои райони на Украйна, след като Русия задържа три украински кораба.

2019 - В Турция Конституционният съд обявява забраната на правителството на достъпа до онлайн енциклопедията "Уикипедия" в страната за нарушение на правото на изразяване. Решението на съда позволява да бъде отменено блокирането на "Уикипедия" през април 2017 г., заради статии, в които Турция е обвинена, че поддържа връзки с терористични организации.

2020 - Националната авиокомпания на Черна гора "Монтенегро еърлайнс", основана през 1995 г., прекратява дейността си, след като правителството на страната отказва да продължи финансирането ѝ. Компанията има натрупани дългове от над 150 млн. евро.

2021 - В Гърция на 92-годишна възраст умира бившият президент на страната Каролос Папуляс. Той е държавен глава на Гърция в продължение на два мандата от 12 март 2005 г. до 13 март 2015 г.

2022 - Малдивски съд признава за виновен бившия президент на страната Абдула Ямин за пране на пари и взимане на подкупи и го осъжда на 11 години затвор. Той е осъден да плати и глоба от 5 милиона долара. Абдула Ямин е държавен глава на островната държава от 2013 г. до 2018 г.

Родени на този ден българи:

Христо Трайков (Христо Трайков Христов), политик (1900-1933).
Деец на Българската комунистическа партия и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).  Депутат в 23-ото Народно събрание (1931-1933). Застрелян в София на 24 януари 1933 г. от дейци на Вътрешна македонска революционна организация.

Кольо Георгиев, писател и драматург (1926).
Редактор във в. "Работническо дело" (1953-1955) и кореспондент на вестника в Москва (1955-1958). Отговорен и заместник главен редактор в Радио "София" (1958-1968). Драматург в Народния театър за младежта в София (дн. Младежки театър "Николай Бинев") (1974-1978). Директор на Театър "София" (февруари 1978-август 1986). Драматург в Студията за игрални филми "Бояна" (1987-1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Съюза на българските писатели (6 февруари 1990-26 ноември 1993). Директор на агенция "София прес" (5 ноември 1993-18 декември 1998). Автор е на сборници с разкази и на пиесите "Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер" (1983), "Съдии на самите себе си" (1974), "Изповеди на захождащото слънце" (2001) и "Разкази за четене при безсъница" (2001) и др.  Удостоен е със званието "Заслужил деец на културата" (24 май 1977). Носител на наградата за драматургия на Съюза на българските писатели за пиесата му "Синьо-белият скреж" (1980), на Националната литературна награда "Богомил Нонев" на Съюза на българските писатели за есеистика и мемоаристика за книгата си "Лека нощ на сънищата" (2008), на Златен медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели (20 май 2014), на Националната награда на община Карлово за чистота на българския език "Д-р Иван Богоров" (2020).

Мария Атанасова, летец (1926-2000).
Първата жена командир на тежък тип самолет в света, първата жена граждански пилот в България. Пилот и командир на самолетите "Ли-2", "Ил-14", "Ил-18" и "Ту-134" по маршрутите на Българска гражданска авиация Балкан (1953 -1974). Тя е първата жена, която приземява пътнически самолет на лондонското летище "Хийтроу"  (1965). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Носител на орден "Герой на социалистическия труд (1967), на орден "Георги Димитров" (1967).

проф. Васил Инджев, актьор, режисьор и педагог (1926-2008).
Един от създателите на филиал "Пантомима" към театър "Сълза и смях", където работи и като режисьор до 1982 г. Един от основателите на катедра "Сценично движение" във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1986). Автор и постановчик на пантомимните спектакли "Познати истории", "Момчето си отива", "С много любов", "Каменната градина", "Светлинна импресия", "Дяволската опашка" и др., на пиеси, драматизации и сценарии и др. Носител на "Златен почетен знак" на Академичния съвет на Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" за постижения в педагогическата и научната дейност (2003).
 
акад. Васил Големански, биолог зоолог (1933).
Асистент в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1958-1966), преподавател в Република Гвинея (1962-1963). От 1966 г. работи в Института по зоология при Българската академия на науките (БАН), където е научен секретар (1967-1972), заместник-директор (1972-1981) и директор (1989-2003). Бил е заместник-директор на Единния център по биология при БАН. Председател на Българското природоизпитателно дружество (1988-1996). Председател на Българското паразитологично дружество (1998-2008). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", в Нов български университет и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1983). Удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза"  на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (20 май 2013).

Димитър Коруджиев, писател (1941).
Редактор във в. "Труд" (1966-1972), в. "Народна култура" (1972-1974), сп. "Пламък" (1974-1976), в издателство "Български писател" (1976-1989), а след 1989 г. - в сп. "Съвременник" и в. "Демокрация". Във в. "Демокрация" води седмична есеистична рубрика (1990-1997). Един от основателите на Съюза на демократичните сили (1989). Член на Националния съвет за радио и телевизия (1997-2001). Автор е на повече от 25 книги - сборници с разкази и есета, романи за възрастни и за деца, сред които романите "Подозрението" (1978), "Градината с косовете" (1984), "Домът на Алма" (1986), "Фантазия за Сашо Сладура" (1995), "1989" (2008). Сред сборниците му с християнски есета са "Пуснете слънчевата светлина"(1991), "Пътят на душата"(1995), "Всичко е история" (1999), "Тайнственият бард" (2001), "Разговор за Бога" (2003) и др. Един от създателите на безсюжетния психологически разказ в съвременната българска проза.  Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (2012).

Райна Конушлиева, театрален критик и преводач (1941-2010). 
Дългогодишен драматург на Младежкия театър "Николай Бинев" и на театър "Сълза и смях", служител на Комитета за култура. Носител на наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2004), на наградата "За заслуги към полската култура" (1978).

Левон Хампарцумян, финансист (1953).
Заместник-министър на икономиката (31 март-19 декември 2000). Изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (19 декември 2000-4 септември 2001). Председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки (30 март 2005-2 април 2008). Заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (4 ноември 2010-22 ноември 2012). Председател на Управителния съвет на Асоциация на банките в България (6 април 2011-31 март 2015). Главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на "Булбанк"/от 2006 г. е "УниКредит Булбанк", образувана от сливането на банките "Булбанк", "Биохим"  и "Хеброс"/ (септември 2001-2 май 2019). Носител на приза "Буров" за банково управление за 2007 г. на фондация "Атанас Буров"(30 януари 2008). Обявяван е два пъти за "Банкер на годината" - от сп. "Finance Central Europe" (2005) и от в. "Банкеръ" (2007). Носител на Ордена на звездата на италианската солидарност и на титлата Комендаторе (2008), на наградата "Мениджър на годината 2012" на сп. "Мениджър", на орден за заслуги на Суверенния Малтийски орден (25 юни 2014). Обявен е за главен изпълнителен директор на годината за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Общността на независимите държави (ОНД) по време на годишните Европейски банкови награди на британското финансово списание "EMEA Finance" (април 2017).

Ники Кънчев (Николай Кънчев), журналист и водещ (1960).
Работил е във в. „Поглед“. От създаването на "Дарик радио" през 1993 г. работи в него, където води собствено предаване. Бил е водещ на телевизионни предавания, сред които "Стани богат", "Един срещу всички", "Биг брадър",  „Голямото преследване“ по Нова телевизия и др.

Теодора Якимова-Дренска, юрист и политик (1967).
Депутат в 39-ото  и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Заместник-председател (25 януари 2012 г.- ноември 2016) и председател на Фонда за компенсиране на инвеститорите (ноември 2016-20 август 2020).

Тодор Попов, юрист и политик (1967). 
Работи като младши съдия и районен съдия в Окръжния и Районния съд в Пазарджик (1992-1995). От 1995 до 2007 г. работи като адвокат. Кмет на Пазарджик (2007-2023). Председател на Националното сдружение на общините в Република България (1 февруари 2012-24 февруари 2016).

проф. Веселин Вучков, юрист и политик (1968).
Заместник-министър на вътрешните работи (3 август 2009-20 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014) и в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Министър на вътрешните работи (7 ноември 2014-11 март 2015). Преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски", в Нов български университет и в Академията на МВР.

Ростислав Димитров, състезател по лека атлетика (троен скок) (1974).
От световни първенства печели два сребърни медала - през 1999 г. в Япония (на закрито) и през 1999 г. в Испания (на открито). От европейски първенства печели един сребърен медал през 2000 г. в Белгия и един бронзов медал през 1998 г. в Унгария. Атлет на България за 1999 г. (заедно с Христина Калчева) и за 2001 г. (заедно с Тереза Маринова).

На този ден са родени и:

Томас Грей, британски поет (1716-1771).
Автор е на одите "Прогрес на поезията" и "Бард", на "Елегия, написана на селското гробище" (1751) и др.

Фридрих Кройцвалд, естонски писател и фолклорист (1803-1882).
Автор е националния епос "Синът на Калева" (1857-1861), на сборника "Старинни естонски народни приказки" (1860, 1866), сборника със стихове "Песни на вируския певец" (1865), сатира, разкази, трудове по етнография, история, география, преводи на Шилер, Гьоте и др. Член-кореспондент на Финландската (1855) и Унгарската (1871) академия на науките.

Улрих Авранек, съветски музикант и диригент от чешки произход (1853-1937).
Народен артист на РСФСР (1932).

Жулиен Бенда, френска писателка и публицистка (1867-1956).

Норман Ейнджъл (ист. име Ралф Лейн), британски писател и публицист (1872-1967).
През 1910 г. е публикувана книгата му "Голямата илюзия" (1910), която е преведена на над 25 езика. В нея Норман Ейнджъл защитава схващането, че войната не само не носи икономическа полза, но засяга и разстройва международната търговия и кредитните отношения. Автор е и на книгите "Патриотизъм под три флага: Апел за рационализъм в политиката" (1903), "Плодовете на победата" (1921), "Невидимите убийци" (1933) и др. Основоположник на Движението за борба с глада. През 1931 г. за принос към обществото е удостоен с рицарско звание. Носител на Нобелова награда за мир за 1933 г.

Армен Тигранян, съветски композитор, хоров диригент и педагог (1879-1950).

Морис Утрильо, френски художник живописец (1883-1955).

Хенри Милър, американски писател (1891-1980).
Автор е на автобиографичната трилогия "Тропикът на рака" (1934), "Черна пролет" (1936), "Тропикът на козирога"(1939), на трилогията "Сексус" (1949), "Плексус" (1953), "Нексус" (1960) и др.

Мао Цзедун, китайски политик (1893-1976).
Един от ръководителите на Гражданската война в Китай (1927-1949). Един от основателите и председател на ЦК на Китайската комунистическа партия (март 1943-9 септември 1976). Председател на Централното народно правителство (1 октомври 1949-септември 1954). Председател на Китай (държавен глава) (септември 1954-27 април 1959). Идеолог на Културната революция в страната (1966-1976).

Лев Миров, съветски актьор и режисьор (1903-1983).

Алехо Карпентиер, кубински писател, поет и публицист (1904-1980).

Георгиос Ралис, гръцки политик (1918-2006).
Министър-председател на Гърция (8 май 1980-20 октомври 1981).

Всеволод Бобров, съветски футболист и хокеист (1922-1979).

Георг Бушинер, немски футболист и треньор (1925-2007).

Роже Пиантони, френски футболист (1931-2018).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Стиви Чалмърс, шотландски футболист (1935-2019).
Със "Селтик" (Шотландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1967).

Гнасингбе Еядема, тогоански политик (1937-2005).
Президент на Того (14 април 1967-5 февруари 2005).

Мирко Ковач, югославски писател и сценарист (1938-2013).
В началото на 90-те години  на 20 век той напуска Сърбия заради антинационалистическите си позиции и критиките си срещу президента на Сърбия  Слободан Милошевич и се установява  в хърватския град Ровин. Романите и разказите му са осъждани от комунистическата цензура и изтегляни от книжарниците заради "мрачната им и силно индивидуалистична" страна.  Автор е на "Животът на Малвина Трифкович", "Градът в огледалото", "Прозрачното тяло" и др.

Жозе Рамуш-Орта, политик от Източен Тимор (1949).
Министър-председател на Източен Тимор (26 юни 2006-19 май 2007). Президент на Източен Тимор (20 май 2007-20 май 2012). От 2 януари 2013 г. е ръководител на Интегрирания офис на ООН за изграждане на мира в Гвинея-Бисау (UNIOGBIS). От 19 май 2022 г. е президент на Източен Тимор. Носител на Нобеловата награда за мир за 1996 г. заедно с католическия епископ Карлуш Филипе Белу за това, че са посветили живота си на борбата за независимост на родния си Източен Тимор.

Тоомас Хендрик Илвес, естонски политик (1953).
Министър на външните работи на Естония (ноември 1996-30 септември 1998; 25 март 1999-28 януари 2002). Президент на Естония (10 октомври 2006-10 октомври 2016).

Марсело Риос, чилийски тенисист (1975).
Той е първият латиноамерикански тенисист, който е бил водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (30 март 1998).

Аксел Лунд Свиндал, норвежки състезател по ски алпийски дисциплини (1982).
Олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада (супер гигантски слалом). Петкратен световен шампион - през 2007 г. в Оре, Швеция (спускане и гигантски слалом), през 2009 г. във Вал д`Изер, Франция (суперкомбинация), през 2011 г. в Гармиш-Партенкирхен, Германия (суперкомбинация), през 2013 г. в Шладминг, Австрия (спускане).

Уго Лорис, френски футболист (вратар) (1986).
Печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия и сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Клод Адриан Хелвеций, френски философ (1715-1771).
Идеолог на революционната френска буржоазия от 18-и век.

Жан Луи Мари Поазьой, френски физик и физиолог (1799-1869).
Изследвал движението на кръвта в кръвоносните съдове. Открива закона за установеното ламинарно течение в цилиндрична тръба, т. нар. закон на Поазьой (1840-1841). Използвал пръв живачен манометър за измерване на кръвното налягане (1828). Член на Френската медицинска академия (1842).

Емил Дюбоа-Реймон, немски физиолог (1818-1896).
Един от основоположниците на електрофизиологията и създател на електрофизиологичната апаратура (1843).

Хайнрих Шлиман, немски археолог (1822-1890).
Откривател на древния град Троя (1876).

Мелвин Дюи, американски библиотековед (1851-1931).
Автор е на десетичната класификационна система (1876).

Едуард Вилде, естонски писател и драматург (1865-1933).

Янис Розентал, латвийски художник (1866-1916).
Автор е на картините "Автопортрет" (1900), "Портрет на П. Федер" (1901), "Край масата" (ок. 1900), "След богослужение" (1894), "Ликуващи деца", "В ателието на художника", "Жена в бяло", "Парижко кафене" (1908), "Аркадия" (1910), "Стрелец" (1914), "Принцеса с маймунка" (1913), "Ранна пролет в Курземе (Курландия)" (1909), "Портрет на Малвина Вигнер-Гринберг" (1916) и др.

Шарл Пате, френски филмов продуцент (1863-1957).
Заедно с брат си Емил създават една от първите фирми във Франция за продуциране и продажба на филми.

акад. Анатолий Луначарски, съветски писател, преводач, публицист, литературен критик и изкуствовед (1875-1933).

Хари Труман, американски политик (1884-1972).
33-и президент на САЩ (12 април 1945-20 януари 1953).

Чудомир (ист. име Димитър Христов Чорбаджийски), български писател и художник (1890-1967).
За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки през 1907 г. във в. "Балканска трибуна". Сътрудничи с карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на сп. "Барабан", сп. "Остен", сп. "Жило", сп. "Червен смях", на в. "Слово", в. "Зора", в. "Искра" (Казанлък) и др. Сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби. Изявява се и като изследовател краевед и има принос за развитието на музейното и читалищното дело. Уредник на краеведския музей "Искра" в Казанлък (1930-1958), от 1944 г. е директор на музея. Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Автор е на сборниците разкази "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо"(1947), "Панаир" (1957), "Пестете ни времето" (1969) и др. Носител е на орден "Кирил и Методий" втора степен (23 септември 1951), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (март 1965). Удостоен със званието "Заслужил деятел на изкуството". През 1992 г. на негово име е учредена фондация.

Боян Българанов, български политик (1896-1972).
Член на Централния комитет на (ЦК) на Българската комунистическа  партия /БКП/ (1937-1944) и на Централната военна комисия при ЦК на БРП (1941-1944). Член на ЦК на БКП (1945-1972), завежда отдел при ЦК на БКП (1954-1956), секретар на ЦК на БКП (1956-1967), член на Политбюро на ЦК на БКП (11 юли 1957-26 декември 1972). Командир на Първа софийска въстаническа оперативна зона (ВОЗ) и на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона (1944). Помощник-командир на Втора българска армия в първата фаза на Отечествената война на България (1944-1945). През 1947-1950 г. последователно е командир на Пета пехотна дунавска дивизия в Русе, директор на Народната милиция в София, началник на Главното политическо управление на Българската народна армия. Депутат от 2-ото до 6-ото Народно събрание (1954-1976). Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (17 май 1967-22 април 1972). Член на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971-26 декември 1972). Носител на съветския орден "Червено знаме" (1945). Удостоен със званията "Герой на социалистическия труд" (19 октомври 1961) и "Герой на Народна република България" (19 октомври 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1956, 1959, 1961, 1966, 1971). Почетен гражданин на Шумен (25 ноември 1972).

Анастас Петров, български балетист, балетмайстор и педагог (1899-1978).
Балетист в Държавната опера в Берлин (1925-1927), солист и балетмайстор в Софийската опера и балет (1927-1961). Основава първата професионална балетна школа в България (1927). Осъществява първата цялостна балетна постановка  в България - "Копелия" от Лео Делиб (премиерата е на 22 февруари 1928 г.), която се смята за начало на българския професионален балет. До 1935 г. е единственият мъж-танцьор в балетната трупа на операта. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е с Хердерова награда (1977). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа (1969).

проф. Борис Геров, български езиковед, историк и археолог (1903-1991).
Учител по латински и старогръцки език в Първа мъжка гимназия (1928-1930) в София, учител в Трета софийска мъжка образцова гимназия (1930-1940). Асистент при Катедрата по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1948), завеждащ катедрата (1955-1969). Заместник-декан на Филологическия факултет на университета (1952-1957). Дописен член на Българския археологически институт (1940). Работи в областта на гръцко-старобългарските езикови отношения и провинциалната римска история. Автор на "Латинско-гръцки лексикални взаимоотношения в надписите от балканските земи" (2 части, 1946-1947), "Земевладението в Римска Тракия и Мизия" (1980) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1957), орден "Червено знаме на труда" (1963) и юбилеен медал "25 години народна власт" (1969).

Марин Гешков, български журналист и просветен деец (1906-1974).
Заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1945-1947). Заместник-директор на Българската телеграфна агенция (1948-1950). Заместник-министър на народната просвета (1951-юни 1962). Председател Централния комитет на Съюза на българските учители (23 май 1962-11 януари 1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (септември 1959), на орден "Народна република България" трета степен (1960), на орден "Георги Димитров" (май 1962, 16 август 1966, 1967). Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" (9 януари 1967) и званието "Народен учител" (1970).

Херлуф Бидструп, датски художник карикатурист (1912-1988).

Джералд Форд, американски политик (1913-2006).
38-и президент на САЩ (9 август 1974-20 януари 1977).

Джейсън Робардс, американски актьор (1922-2000).
Участвал е във филмите "Нежна е нощта" (1962), "Дългият път на деня в нощта" (1962), "Развод по американски" (1967), "Имало едно време на Запад" (1968), "Юлий Цезар" (1970), "Убийства на улица Морг" (1971), "Хиляда акра" (1997), "Магнолия" (1999). Носител на две награди "Оскар" (1977, 1978).

Лео Тиндеманс, белгийски политик (1922-2014).
Министър-председател на Белгия (25 април 1974-20 октомври 1978). Министър на външните работи (17 декември 1981-19 юни 1989). Председател на Християнската народна партия на Белгия (16 декември 1979-14 март 1982). Председател на Европейската народна партия (8 юли 1976-1985).

Атанас Нейков, български художник график, живописец, илюстратор (1924-2003).
Директор по художествените въпроси в Центъра за нови стоки и мода (1969-1974). Директор на Софийската градска художествена галерия (1974-1985) и на Галерията за чуждестранно изкуство (1985-1990). Обединява творбите си в графични цикли "Истанбул" (1961), "Селяни" (1963), "Цирк" (1965). Той е един от пионерите на художествения пространствен дизайн в България. Участва в оформлението на българските палати в редица международни панаири, на експозициите в храм-паметник "Св. Александър Невски", Софийската градска художествена галерия, Националната галерия за чуждестранно изкуство и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1984).

Джон Джордж Кемени, американски математик от унгарски произход (1926-1992).
Един от създателите на компютърния програмен език "Бейсик" (1964).

Каролос Папуляс, гръцки политик (1929-2021).
Един от основателите на Общогръцкото социалистическо движение /ПАСОК/ (3 септември 1974) и член на Централния комитет на партията. Министър на външните работи на Гърция (27 юли 1985-2 юли 1989; 12 октомври 1993-21 януари 1996). Президент на Гърция (12 март 2005-13 март 2015).

проф. Стефан Кънев, български физик (1929-2012).
От 1963 г. е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор на Физическия институт с Атомна научно-експериментална база при Българската академия на науките /БАН/ (1971-1972). Заместник-директор на Института по физика на твърдото тяло при БАН (1972-1978). Чл.-кор. на БАН (2004). Основател и пръв директор на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници към БАН (1978-1994). Член (от 1978) на Изпълнителния комитет към ЮНЕСКО за европейския регион по проблема "Слънчева енергетика", председател на комитета (1981-1985). Притежава 26 авторски свидетелства и патенти, създава оригинални прибори и няколко внедрявания в индустрията. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977, 16 август 1979).

акад. Григор Мечков, български лекар интернист, гастроентеролог и хематолог (1931-2004).
От 1960 г. работи в новосъздадения Висш военномедицински институт и последователно заема длъжностите асистент към Катедрата по военнополева терапия (1960-1972), началник на Отделението по чернодробни заболявания и хематология (1973-1975), заместник-началник (1975-1982) и началник на Клиниката по гастроентерология и хематология (1982-1987), началник на Катедрата по военнополева терапия (1987-1990). Първи заместник-началник и началник на Военномедицинска академия (1990-1992) и има големи заслуги за нейното изграждането като водещо лечебно, учебно и научно заведение. Главен терапевт на Българската армия (1987-1992) и главен републикански специалист по вътрешни болести (1988-1992) и  гастроентерология (1992-1996). Ръководител на Клиниката по вътрешни болести в Пета градска болница (1992-2004). През 1981 г. въвежда ултразвуковата диагностика на коремни органи в България. Основател на Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози и неин председател (от 1989). Има военно звание генерал-майор. Член-кор. на БАН (1995) и академик (5 юли 2004). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Военномедицинска академия (4 декември 2001). Автор е над 320 научни труда.

митрополит Калиник (светско име Димитър Райчев Александров), български църковен деец (1931-2016).
На 6 юни 1960 г. приема монашеското име Калиник. На 10 юли 1960 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 7 юни 1962 г. - в йеромонашески чин. Протосингел на Доростоло-Червенската митрополия (15 септември 1962-1 ноември 1970). Въведен в архимандритско достойнство на 21 юни 1964 г. Игумен на Рилския манастир (1 ноември 1970-31 юли 1971). Протосингел на Сливенската митрополия (1 август-5 декември 1971). На 6 декември 1971 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички". Викарий на Сливенския митрополит Никодим (6 декември 1971- ноември 1974). Врачански митрополит (10 ноември 1974-26 декември 2016). Почетен гражданин на Мъглиж (22 август 2019, посмъртно).

Дезмънд Туту, южноафрикански архиепископ (1931-2021).
Изучава и преподава теология. През 1961 г. е ръкоположен за англикански свещеник. В периода от 1960 г. до 1961 г. служи в църквата "Свети Албан" в Бенони, а от 1961 г. до 1962 г. - в "Свети Филип" в Албъртън /Република Южна Африка/. През 1976 г. е ръкоположен за епископ в Лесото. През м. ноември 1984 г. синодът на англиканската църква обявява Дезмънд Туту за първия чернокож англикански епископ на Йоханесбург. През 1986 г. той става архиепископ на Кейптаун. Носител на Нобелова награда за мир за 1984 г. за борбата му за граждански права на чернокожите в Република Южна Африка.

Даян Фоси, американски зоолог (1932-1985).
В продължение на 18 години тя изследва горилите в тяхната естествена среда, като изучава поведението им в планинските гори на Руанда, Африка. На 24 септември 1967 г. основава изследователския център "Карисоке", който е разположен в гора между два вулкана. През 1983 г. публикува заключенията си в книгата "Горили в мъглата". До края на живота си тя се отдава изцяло на горилите, като не само ги изучава, но и предпазва от бракониерите в този регион. Даян Фоси е открита мъртва в нейната колиба, като причините за смъртта й остават неразкрити.

Георги Панов (Гецата), български баскетболист и треньор (1933-2016).
С националния отбор по баскетбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1957 г. в София, България, и бронзов медал Европейското първенство през 1961 г. в Белград, Югославия. От Световни студентски първенства печели един златен медал през 1957 г. в Париж, Франция, и два сребърни медала - през 1955 г. в Будапеща, Унгария, и 1961 г. в София, България.

Петя Караколева, българска поетеса, писателка и драматург (1944-1997).
От 1978 г. работи в Радио София като редактор в Детска редакция. Има над 500 авторски предавания в рубриките "Лека нощ, деца", "Добро утро, деца", "Ранобудно петленце" и др. Автор е на "Сабята на щурчето" (1986), "Най-златното злато" (1986), "Ох Зъбчо" (1989), "Седем живи Марии" (1991), "Песни за моя град" (2005) и др. През 2004 г. на нейно име Съюзът на българските писатели и община Кърджали учредяват Национална награда за детска литература, която се връчва ежегодно в навечерието на Деня на Кърджали.

о.р. полк. Николай Колев, български юрист (1949-2002).
Заместник главен прокурор и и.д. прокурор на Въоръжените сили (7 декември 1994-6 ноември 1996). Прокурор във  Върховната касационна прокуратура (1998-13 декември 2000) и във Върховната административна прокуратура (13 декември 2000-10 януари 2001). Убит на 26 декември 2002 г. в София.

Жан-Марк Вале, канадски режисьор и продуцент (1963-2021).
Носител е на награда "Еми" за излъчвания по телевизия "Ейч Би О" сериал "Големите малки лъжи", базиран върху едноименната книга на Лиан Мориарти (2017). Жан-Марк Вале има и шест номинации за "Оскар" за филма си "Клубът на купувачите от Далас" (2014) с участието на американските актьори Матю Макконъхи и Джаред Лето. Режисьорът е починал внезапно в хижата си, намираща се край гр. Квебек в Канада.
/МГ, АЯ/