В края на 2024 г. Румъния изпадна в политическа и институционална криза, породена от безпрецедентното решение на Конституционния съд да анулира първия кръг от президентските избори заради подозрения във външна намеса. Първият тур на 24 ноември бе спечелен изненадващо от неизвестния дотогава независим кандидат Калин Джорджеску, бивш член на националистическата партия Алианс за обединение на румънците, с активна кампания в социалната платформа ТикТок и официално декларирани „нула леи“ за предизборна кампания. Доклади на тайните служби показаха обаче, че в социалната платформа ТикТок е проведена координирана и платена кампания в подкрепа на Джорджеску, а председателят на Конфедерацията на работодателите в Румъния изчисли, че тя би струвала над 50 милиона евро. Румънските власти заподозряха Русия в хибридна атака срещу изборния процес. След парламентарните избори на 1 декември три ултранационалистически и крайнодесни партии, някои с явни проруски симпатии, спечелиха една трета от местата в парламента.
БТА представя събитията около напрегнатите в Румъния избори в дати:
ОКТОМВРИ
7 октомври – Конституционният съд на Румъния отхвърля кандидатурата на евродепутатката Диана Шошоака за участие в президентските избори. Шошоака е лидер на евроскептичната и суверенистка партия SOS Румъния. В мотивите на съда се посочва, че кандидатурата на Шошоака нарушава някои условия за допустимост, свързани с „ценностите на демокрацията, на правовата държава и на зачитането на конституцията“. Съдът отчита, че кандидатката поставя под въпрос членството на Румъния в ЕС и НАТО.
25 октомври – Започва предизборната кампания за президентските избори. В надпреварата участват общо 14 кандидати – три жени и 11 мъже.
НОЕМВРИ
1 ноември – Започва предизборната кампания за парламентарните избори.
18 ноември - Лудовик Орбан - кандидат за президент от партия “Силата на десницата”, обявява по време на предизборен дебат в ефир, че се оттегля от надпреварата, за да подкрепи кандидатурата на Елена Ласкони от “Съюз за спасение на Румъния”.
22 ноември – В 950 избирателни секции извън територията на Румъния започва гласуването на първия тур на президентските избори, което се провежда в три дни.
24 ноември – Първи тур на президентските избори в Румъния, който е спечелен изненадващо от неизвестния на широката общественост независим кандидат Калин Джорджеску. На второ място се класира лидерката на дясноцентристката партия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони. Премиерът социалдемократ Марчел Чолаку остава на трето място с около 3000 гласа разлика с Елена Ласкони.
25 ноември - Румънският президент Клаус Йоханис казва, че не е получавал информация от държавните институции за наличие на рискове от външна намеса в изборния процес.
– Заради слабо представяне кандидатите на двете партии от управляващата коалиция – Николае Чука (Национално-либерална партия) и Марчел Чолаку (Социалдемократическа партия), подават оставки като партийни лидери.
– Започват протести в някои от големите градове на Румъния срещу победата на смятания за проруски кандидат Калин Джорджеску. Дясната партия „Подновяваме европейския проект на Румъния (РЕПЕР) призовава за санитарен кордон срещу екстремизма.
26 ноември – Победителят Калин Джорджеску отхвърля обвиненията в екстремизъм, подчертавайки, че е просто „румънец, който обича страната си“. Джорджеску заявява, че успехът му не се дължи на тролове.
– Национално-либералната партия и бившият заместник генерален секретар на НАТО Мирча Джоана, който също бе кандидат за президент, обявяват подкрепа за Елена Ласкони на втория тур.
- Националният съвет за аудиовизия иска от Европейската комисия да започне официално разследване на ТикТок заради предизборната кампания на Калин Джорджеску. Заместник-председателят на медийния регулатор Валентин Жукан казва, че има подозрения за манипулиране на общественото мнение чрез неадекватно използване на платформата.
27 ноември – Двама от участниците в президентските избори искат анулиране на резултатите от първия тур. Себастиан Константин Попеску, кандидат на партия Нова Румъния, обвинява победителя Калин Джорджеску, че е измамил избирателите, а Кристиан Терхеш, кандидат на Румънската национално-консервативна партия, твърди, че гласове за оттеглилия се от надпреварата Лудовик Орбан са били прехвърлени неправомерно към лидерката на Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони.
– Румънската православна църква напомня на свещениците да не се месят в предизборната кампания, след като в социалните мрежи се появяват информации, че много свещеници са насърчавали енориашите си да гласуват за Калин Джорджеску.
28 ноември – Конституционният съд на Румъния постановява повторно преброяване на гласовете от първия тур, а Върховният съвет за национална отбрана съобщава, че органите за национална сигурност са установили наличие на кибератаки, целящи да повлияят на коректността на изборния процес.
29 ноември - Започва повторно преброяване на гласовете, подадени на първия тур на президентските избори.
– Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърля твърденията за намеса на Русия в изборите в Румъния.
ДЕКЕМВРИ
1 декември – Парламентарни избори в Румъния. Социалдемократическата партия печели най-много гласове, а на второ място се класира националистическият Алианс за обединение на румънците. Други две ултранационалистически и крайнодесни партии печелят за първи път места в парламента. Общо седем са партиите, които влизат в новия законодателен орган, а около една трета от местата са заети от националистически формации.
2 декември – Конституционният съд на Румъния потвърждава резултатите от първия кръг на президентските избори – Калин Джорджеску и Елена Ласкони отиват на балотаж на 8 декември.
– Националистическите партии Алианс за обединение на румънците, SOS Румъния и Партията на младите хора (РОТ) обявяват подкрепа за Калин Джорджеску на втория тур.
3 декември – На изслушване в Европейския парламент от платформата ТикТок съобщават, че противодействат на злоупотребите, свързани с изборите в Румъния. Представителка на ТикТок казва, че от септември насам са премахнали над 66 хиляди фалшиви акаунта, седем милиона фалшиви харесвания, 10 милиона фалшиви последователи, 1000 акаунта на политически кандидати и са блокирали 260 хиляди акаунта, за да не разпространяват дезинформация.
4 декември – Румънският президент Клаус Йоханис одобрява разсекретяване на докладите на тайните служби, представени на заседанието на Върховния съвет за национална отбрана на 28 ноември, които сочат, Румъния е била мишена на "агресивни руски хибридни атаки", целящи да повлияят на коректността на изборния процес.
5 декември – САЩ призовават Румъния да разследва потенциална руска кибернамеса в изборите.
- Европейската комисия иска от социалната мрежа ТикТок да запази всички данни, свързани с различните избори в ЕС от 24 ноември тази година до 31 март догодина.
- Конституционният съд на Румъния получава няколко искания за отмяна на резултатите от първия тур на президентските избори.
- Главната прокуратура образува дело за възможни нарушения на изборното законодателство във връзка с предизборната кампания на Калин Джорджеску.
– Над 3000 души участват в демонстрация в Букурещ в подкрепа на демокрацията и Европа.
- Посолството на Руската федерация в Букурещ обвинява САЩ, че са се намесили пряко в президентските избори в Румъния.
6 декември – Започва гласуването на втория тур на президентските избори в 950 избирателни секции извън територията на Румъния. Гласуването в чужбина е в три дни.
– Шестима бивши посланици на САЩ в Румъния излизат с послание до румънците, в което изразяват надежда, че румънският народ няма да позволи демократичният процес да бъде подкопан от хибридни атаки от страна на авторитарни държави.
– Президентите на Франция, Молдова и Грузия изразяват подкрепа за Елена Ласкони.
– Конституционният съд на Румъния анулира първия кръг от президентските избори и постановява целият процес да започне отначало. Новите президентски избори ще бъдат най-рано през март догодина, а президентът Клаус Йоханис обявява, че ще остане на поста до избора на нов държавен глава, въпреки че мандатът му изтича на 21 декември.
- Калин Джорджеску и лидерката на SOS Румъния Диана Шошоака определят решението на Конституционния съд като „държавен преврат“. Елена Ласкони заявява, че Конституционният съд е потъпкал демокрацията, защото не е трябвало да отменя гласуването, независимо от резултатите. Премиерът Марчел Чолаку смята, че това е било „единственото правилно решение“.
- Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) образува наказателно дело в предварителна фаза във връзка с кампанията на Калин Джорджеску.
7 декември – Румънската полиция започва претърсвания във връзка с разследването на кампанията на Калин Джорджеску. Властите запорират седем милиона долара от бизнесмена Богдан Пешкир, който е заподозрян в незаконно финансиране на кампанията на Джорджеску. Следващите дни Националната агенция за данъчна администрация започва проверки на Джорджеску и инфлуенсърите, които са го популяризирали в ТикТок, за възможно укриване на данъци и измами.
8 декември – Калин Джорджеску и лидерът на Алианс за обединение на румънците Джордже Симион отиват до затворени избирателни секции, за да гласуват „символично“. Техни привърженици носят плакати с надписи “Спрете диктатурата“ и „Отворете секциите за гласуване”.
- Властите задържат около 20 души, заподозрени, че се готвят да предизвикат хаос в Букурещ. В автомобилите на заподозрените са открити оръжия и пари. Сред задържаните е Хорациу Потра – бивш член на френския Чуждестранен легион, сочен за лидер на наемниците, които охраняват Калин Джорджеску.
9 декември – Доклад на групи за изследване на цифровите заплахи разкрива мрежа във Фейсбук за рекламиране на крайнодесни фигури, включително Калин Джорджеску. Не е ясно кой стои зад мрежата, която е подсилвала политически публикации във Фейсбук и Инстаграм с рекламни разходи в размер до 264 909 евро.
10 декември - Бившият кандидат за президент Калин Джорджеску завежда иск срещу президентската администрация и разузнавателните служби, с който оспорва докладите им за предизборната кампания.
– Проевропейските партии – Социалдемократическата, Национално-либералната, Съюз за спасение на Румъния, Демократичният съюз на унгарците в Румъния и групата на националните малцинства се договарят за съвместно управление и общ кандидат за президент.
16 декември - Кметът на Букурещ Никушор Дан обявява, че възнамерява да се кандидатира на президентските избори догодина.
17 декември - Европейската комисия започва официално производство срещу ТикТок заради заплахите за изборите в ЕС. Решението е свързано със събитията в Румъния.
– Социалдемократическата партия, Национално-либералната партия и Демократичният съюз на унгарците в Румъния обявяват, че са договорили новата управленска програма без да споменават партия Съюз за спасение на Румъния, която постави по-рано няколко условия за участието си в преговорите.
19 декември – Изненадващо Социалдемократическата партия на премиера Марчел Чолаку обявява, че се оттегля от преговорите за съставяне на правителство.
– Лидерът на националистическия Алианс за обединение на румънците (AUR) Джордже Симион предлага правителство на националното единство с премиер от AUR.
20 декември – Учредително заседание на новия румънски парламент.
22 декември – Президентът Клаус Йоханис провежда консултации с парламентарно представените партии преди да номинира министър-председател. Социалдемократите на Марчел Чолаку се връщат в преговорите за проевропейско правителство, в които обаче не участва Съюз за спасение на Румъния на Елена Ласкони.
23 декември - Президентът Клаус Йоханис номинира за министър-председател досегашния премиер Марчел Чолаку, след като става ясно, че Социалдемократическата партия, Национално-либералната партия, Демократичният съюз на унгарците в Румъния и групата на националните малцинства разполагат с мнозинство в парламента и са постигнали съгласие за състав на новото правителство.
/СУ/
news.modal.text
