Отиващата си 2024 година бе белязана от знаменателни събития за НАТО (Организацията на северноатлантическия договор – NATO, North Atlantic Treaty Organization).
Тази година се навършиха 20 г. от приемането на България във военнополитическия съюз, който отбеляза 75-годишнината от създаването си. Освен това НАТО прие своя 32-ри член – Швеция, като по този начин във втора поредна година алиансът се сдоби със скандинавско попълнение (след Финландия през 2023 г.)
Състоя се смяна на караула на върха – след десет години като генерален секретар се оттегли Йенс Столтенберг, бивш премиер на Норвегия, който сдаде поста на заемалия поста на министър-председател на Нидерландия Марк Рюте на 1 октомври в централата на НАТО в белгийската столица Брюксел.
И двамата генерални секретари дойдоха през тази година в България – Столтенберг участва в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София в края на май, а вчера Рюте посети учебния полигон на НАТО „Ново село“ в област Сливен, за да се запознае с дейността на Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която България е домакин.
Присъединяването на Швеция
Годината на НАТО започна под знака на присъединяването на Швеция към алианса. На 26 януари тогавашният генерален секретар Йенс Столтенберг заяви, че очаква Унгария да ратифицира членството на скандинавската държава в края на февруари, предаде Ройтерс.
Унгария стана последната страна от НАТО, която все още не бе дала зелена светлина за членството на Швеция, след като турският парламент ратифицира молбата на Стокхолм.
"Членството на Швеция ще направи НАТО по-силен съюз и ще даде по-голяма сигурност на всички нас“ каза Столтенберг пред представители на медиите в централата на НАТО в Брюксел, цитиран от Ройтерс.
Унгарският парламент ратифицира Пакта за присъединяването на Швеция към НАТО на 26 февруари. Кандидатурата на Стокхолм беше одобрена с огромно мнозинство от депутатите (188 от общо 199) след почти двегодишно чакане, отбеляза Франс прес.
Гласуването в Будапеща сложи край на месеци отлагания от страна на Унгария и дойде след посещението в страната на шведския министър-председател Улф Кристершон, по време на което двете държави подписаха оръжейна сделка, посочи Ройтерс.
"Швеция оставя зад гърба си 200 години неутралитет и военна необвързаност“, каза Кристершон на пресконференция след унгарската ратификация.
"Присъединяваме се към НАТО, за да защитим още по-добре това, което сме, и всичко, в което вярваме. Ние защитаваме нашата свобода, нашата демокрация и нашите ценности, заедно с другите“, добави премиерът.
"Бихме искали да приветстваме Швеция редом до Финландия в алианса на НАТО много, много скоро“, заяви във Вашингтон говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер.
Швеция се присъедини официално към НАТО на церемония в американската столица Вашингтон на 7 март, като премиерът Кристершон предаде пълната документация на правителството на САЩ – последната стъпка по процедурата по приемане, информираха световните агенции.
"Добрите неща идват при тези, които чакат“, каза при получаването на документите от Кристершон държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, цитиран от Ройтерс.
Блинкън посочи, че "всичко се е променило“ след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., позовавайки се на социологически проучвания, показващи огромна промяна в общественото мнение на Швеция относно присъединяването към НАТО.
"Шведите разбраха нещо много важно: че ако руският президент Владимир Путин е готов да се опита да изтрие един съсед от картата, тогава той може и да не спре дотам“, добави държавният секретар на САЩ.
За НАТО присъединяването на Швеция и Финландия, която има обща граница с Русия от 1340 км, е най-значимото разширяване от десетилетия, отбеляза Ройтерс, допълвайки, че това е и удар за Путин, който се опита да предотврати по-нататъшното укрепване на алианса.
"Швеция е по-безопасна страна днес, отколкото бяхме вчера. Имаме съюзници. Имаме подкрепа", каза Кристершон в обръщение към шведската нация от Вашингтон.
Годишнините и визитата на Столтенберг у нас
НАТО чества 75 години от създаването си на 4 април.
"Вярвам в единството на Европа и САЩ в НАТО, защото заедно сме по-силни", заяви генералният секретар Столтенберг при отбелязването на годишнината на церемония в централата на организацията в Брюксел.
"Европа има нужда от Америка за своята сигурност“, отбеляза той, подчертавайки, че от друга страна с НАТО САЩ имат повече приятели и съюзници от всяка друга велика сила.
Едновременно с това България отбеляза 20 години от своето присъединяване към алианса. Годишнината бе отбелязана от Столтенберг при посещението му в София във връзка с пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в Националния дворец на културата на 27 май.
„България е ценена като надежден съюзник в НАТО. Ценим високо извършеното от България по време на двайсетгодишното членство по отношение на колективната отбрана и споделената сигурност“, заяви генералният секретар на брифинг в Министерския съвет, където преди това се срещна със служебния премиер Димитър Главчев.
„НАТО е най-успешният съюз в историята, защото умее да се променя и адаптира в един постоянно променящ се свят“, каза Столтенберг в речта си пред Парламентарната асамблея на НАТО в София.
През юли, на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, Столтенберг обяви категорично, че бъдещето и на Украйна е в НАТО. В американската столица се състоя заседание на Съвета НАТО-Украйна. Лидерите на държавите от пакта обещаха в заключителната декларация на заседание на Северноатлантическия съвет - най-висшия политически орган за взимане на решения в НАТО, че пътят на Украйна към членство в организацията е необратим.
Смяната на караула на върха
На 1 октомври в Брюксел досегашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг предаде поста на своя приемник Марк Рюте (роден на 14 февруари 1967 г. в Хага, Нидерландия).
„Имаме нужда от повече сили с по-добри способности, затова трябва да повишим разходите за отбрана, трябва да увеличим помощта за Украйна, пътят й към НАТО е необратим“ бяха първите думи на Рюте като ръководител на пакта. Той изтъкна, че ще работи за силен алианс, за подкрепа за Украйна и за защитата на гражданите и ценностите на държавите от съюза.
Наследството на Столтенберг
Роденият на 16 март 1959 година в норвежката столица Осло Йенс Столтенберг заема поста на генерален секретар на НАТО през октомври 2014 г. Като бивш премиер на Норвегия и специален пратеник на ООН той има забележителни вътрешнополитически и международни постижения в областта на сигурността, отбраната, климата, енергетиката и икономиката, се отбелязва в сайта на НАТО.
Страните членки на алианса решават единодушно четири пъти да удължат мандата му, благодарение на което той остава на поста до 1 октомври 2024 г.
Под негово ръководство НАТО намира отговор на все по-големите предизвикателства в сферата на сигурността, като действията по укрепване на военната мощ са най-мащабните от края на Студената война (с разпадането на Съветския съюз през 1991 г.).
Дълги години Столтенберг, който е магистър по икономика от Университета на Осло, настоява за увеличение на разходите за отбрана на страните членки на алианса, отбелязва сайтът на НАТО. Препоръката на алианса е съюзниците да изразходват всяка година за отбрана най-малко 2 процента от брутния си вътрешен продукт.
Същевременно с това се увеличава личният боен състав, а по време на неговия период като генерален секретар алиансът приема четири пъти нови страни членки – Черна гора, Северна Македония, Финландия и Швеция, което не се е случвало дотогава при друг ръководител на военнополитическия съюз, се отбелязва в уебстраницата на НАТО.
Столтенберг изиграва ключова роля в активизирането на международната подкрепа за Украйна след пълномащабната инвазия на Русия в съседната държава на 24 февруари 2022 година.
Сайтът на НАТО припомня, че като министър-председател на Норвегия вече бившият генерален секретар на алианса реформира норвежката армия и подписва споразумение с Русия за установяване на водните граници между двете държави в Баренцово море и Северния ледовит океан, като по този начин слага край на 30-годишен спор.
По време на неговия премиерски мандат са кървавите атентати в норвежката столица Осло и в младежки лагер на остров Утьоя, в които загиват 77 души. В историческа реч в катедралата на Осло два дни по-късно той призовава норвежката общественост да отговори на тероризма с „по-силна демокрация, повече откритост и повече човечност, но без да бъде наивна“.
Първите стъпки на Рюте
Само два дни след като встъпи в длъжност, новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте посети Украйна.
„Вашата сигурност има значение за нашата, и вашата борба за свобода е отражение на нашите основни принципи и ценности“, каза там Рюте на президента на Украйна Володимир Зеленски, информира Ройтерс.
Нидерландецът потвърди обещанието, че един ден Украйна ще бъде членка на алианса. "Ние споделяме общи принципи и ценности", каза Рюте на съвместна пресконференция със Зеленски, подчертавайки, че първото му посещение в чужбина като шеф на НАТО демонстрира твърдата подкрепа на алианса за Киев.
„Украйна е по-близо до НАТО от всякога и ще продължи по този път, докато си осигури членство в НАТО“, отбеляза бившият премиер на Нидерландия, цитиран от Ройтерс.
В първата си програмна реч след встъпването в длъжност Рюте предупреди, че руският президент Владимир Путин иска дългосрочна конфронтация с Европа, като си е поставил за цел „да изтрие Украйна от картата“.
Той призова европейците да настояват пред своите правителства да увеличат разходите за отбрана, отбеляза Асошиейтед прес.
„Време е да преминем към военновременна нагласа“, каза Рюте пред експерти по сигурността и анализатори от мозъчния тръст „Карнеги Европа“ в Брюксел.
Путин "се опитва да смаже нашата свобода и начин на живот", заяви генералният секретар на НАТО. Той изброи войната на Русия с Грузия през 2008 година, анексирането на украинския Кримски полуостров през 2014 г. и тоталната инвазия в Украйна, започнала преди почти три години.
„От колко още аларми за събуждане имаме нужда? Трябва да сме дълбоко загрижени. Знам, че аз съм“, каза той. "Русия се готви за дългосрочна конфронтация. И с Украйна, и с нас", добави Рюте.
АП отбеляза, че речта му идва след обиколка в страни членки на НАТО, както и след среща с новоизбрания президент на САЩ – най-мощният съюзник в алианса, Доналд Тръмп.
Асошиейтед прес обръща внимание на факта, че Тръмп редовно се оплаква как съюзниците на САЩ в НАТО не изразходват достатъчно средства за отбрана. Рюте каза, че военните разходи на Русия вероятно ще възлязат на 7 до 8% от нейния БВП през следващата година - много повече от който и да е съюзник в НАТО - докато нейната отбранителна индустрия произвежда танкове, бронирани превозни средства и боеприпаси.
Новият ръководител на алианса отбеляза, че разходите за отбрана са се увеличили рязко в Европа, като се очаква 23 съюзници да изпълнят препоръката, поставена при предшественика му Столтенберг, за влагане на 2% от БВП в националните военни бюджети. „Мога да ви кажа, че ще имаме нужда от много повече от 2 процента“, обаче добави генералният секретар.
Рюте отбеляза, че освен увеличените разходи за отбрана в Европа сега НАТО разполага с десетки хиляди войници във висока степен на готовност, ако се наложи защита на съюзническа територия.
„Засега нашите възможности за възпиране са добри, но се тревожа за утрешния ден. Опасността се движи към нас с пълна скорост", заяви Рюте в Брюксел.
„Ако сега не изразходваме повече средства заедно, за да предотвратим войната, ще платим много, много, много по-висока цена по-късно, когато тя дойде - не милиарди, а трилиони евро", заключи генералният секретар на НАТО.
Посещението на учебния полигон „Ново село“
В учебния полигон на НАТО в България „Ново село“ вчера Рюте бе придружен от служебните министри на отбраната и на външните работи – Атанас Запрянов и Иван Кондов, и от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
„България има ключова роля в нашата сигурност - както в Черноморския регион, така и отвъд него“, заяви Рюте, цитиран от пресслужбата на Министерството на отбраната на България.
Ръководителят на алианса отбеляза, че България следва насоките в НАТО за заделяне на поне два процента от БВП за бюджет за отбрана, като успява да задели дори повече.
Генералният секретар на НАТО отбеляза и приноса на България в предоставянето на помощ на Украйна. „Благодаря ви за този огромен принос, който давате за това Украйна да стигне до момента, в който би могла да води преговори за мир от позицията на силата. Това прави не само България по-силна и по-сигурна. Това допринася за силата и сигурността на всички съюзници. Благодаря на България за нейния принос към нашата споделена обща сигурност“ са заключителните думи на Рюте, цитирани в прессъобщението на Министерството на отбраната.
/ПТА/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
