На 29 ноември 2024 г. португалският парламент окончателно одобри проектобюджета на страната за идната година, който идва десетилетие след края на спасителната намеса на т.нар. "тройка" - Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), последвала финансовия срив от 2011 г.
През тези години Португалия постигна изключителни резултати. Съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт (БВП) е под прага от 100 на сто (95,9 на сто), докато през 2014 г. беше около 130 на сто. В същия времеви диапазон се премина и от държавен дефицит, равняващ се на 7,4 на сто от БВП, до излишък от 0,4 на сто (1,6 на сто през 2023 г.), а нивото на безработицата е намаляло повече от двойно - от 13,9 на сто до 6,5 на сто.
Преодоляването на финансовия срив не беше лесна задача за Португалия, пише италианското издание "Интернационале". През пролетта на 2011 г. правителството в Лисабон, ръководено тогава от социалиста Жозе Сократиш, е принудено да поиска намесата на "тройката", която предоставя на разположение пакет от помощи на стойност 78 милиарда евро, за да се избегне фалит. Гърция и Ирландия също са ударени от сериозната дългова криза в еврозоната, а испанският банков сектор се сблъсква със значителни сътресения. В Италия пада правителството на Силвио Берлускони и в палацо "Киджи" се настанява Марио Монти с идеята за съществени икономически реформи.
Икономическата рецесия предизвика кризата в Португалия - внезапното понижение на БВП доведе до рязък спад на приходите, което направи неудържима тежестта на държавния дълг. Цената на получената помощ беше одобрение на строг план за икономии с големи съкращения на разходите, мерки срещу укриването на данъци и радикални реформи. "Болезненото лечение" беше прилагано както от консерваторите, управляващи от 2011 г. до 2015 г., така и от социалистите, които ръководеха Португалия до началото на 2024 г., когато на власт се върна Социалдемократическата партия на сегашния премиер Луиш Монтенегро.
Португалското правителство започва да финансира мерки, без да се налага да плаща дългове. В следващия бюджет, например, има данъчни облекчения за младите хора, по-големи разходи за здравеопазване и увеличение на пенсиите. Възстановяването обаче продължава да тежи на обществото. Годините на строги икономии са оставили дълбоките си следи върху много основни държавни институции. Такъв е случаят със здравеопазването, едно от основните постижения на Революцията на карамфилите. Между 2011 г. и 2013 г. бяха одобрени мерки за спестяване в размер на около 1 милиард евро, както и допълнителни съкращения.
През годините системата на здравеопазването става по-щадяща за държавните финанси. През 2022 г. Португалия е похарчила 2814 евро на човек за здравеопазване, по-малко от средното за ЕС, което преди две години беше 3533 евро и малко над половината в сравнение с Германия, похарчила повече от всички останали - 5317 евро. Цената за това обаче е по-малката достъпност до здравна помощ за най-бедните семейства.
Освен това системата на общественото здравеопазване страда от недостиг на персонал, тъй като работещите в сектора стачкуват, получават малко заплащане и са подложени на изтощителни смени. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2022 г. медицинска сестра, наета в Люксембург или Белгия, е получавала трикратно по-високо заплащане в сравнение с португалските си колеги.
Кризата предизвика и безпрецедентно изтичане на мозъци. Вестник "Диарио ди Нотисиаш" говори за "поколението от 1989 г.", португалците, които са били в университет или на път да завършат обучението си между 2011 и 2014 г.: те са младото поколение, понесло напълно последствията от кризата и строгите икономии и които днес, на 35 години, не са обхванати от въведените от държавата мерки за подпомагане на младите хора. Например данъчните облекчения за лица под 35 години са силно застъпени в новоприетия финансов закон. Много от тези хора са били принудени да емигрират в чужбина в търсене на по-добри възможности.
Този феномен обаче не остава в миналото. Според министъра на труда Мария до Розарио Палма Рамальо почти една трета от младите португалци напускат страната, а финансовият министър Жоаким Миранда Сарменто добави, че между 2021 и 2023 г. са напуснали повече от 42 хиляди млади хора с висше образование. Управителят на централната банка Марио Сентено обаче уточни, че в действителност това изтичане на мозъци се компенсира от пристигането на висококвалифицирани чуждестранни работници.
Според проучване на консултантската фирма "Бостън кънсалтинг груп" (Boston Consulting Group) младите португалци отиват в чужбина, защото получават не само по-високи заплати, но и работа, която позволява гъвкаво работно време и по-добър баланс между офиса и личния живот. В Португалия няма недостиг на работа, но тя често е ниско платена и се характеризира с дълго работно време. Проблемът е, че икономическото възстановяване през последните години е било фокусирано върху по-малко продуктивни сектори като туризма. Поради тази причина наблюдатели и политици смятат, че е необходима индустриална политика, която да насърчава иновативните сектори, способни да предложат по-добри работни места и заплати.
Както икономистът Жозе Рейш обяснява в интервю за вестник "Журнал ди Негосиош", "когато три четвърти от активната работна сила е съсредоточена в сектори с производителност под средната, а в някои случаи и доста по-малка, това означава, че страната има проблем". Някои компании намират убежище в "лесни" сектори, които не произвеждат много богатство и наемат работници, на които могат да платят малко,
Португалският пример е още по-значим, като се вземе предвид случилото се през последните години в други задлъжнели страни в еврозоната. Всички правителства, които се смениха в Лисабон от 2011 г., имаха смелостта да се изправят пред реалността, приемайки непопулярни мерки, без цинично да дават неизпълними обещания, за да получат съгласието на избирателите, пише "Интернационале".
Същото нещо не се случи и във Франция и Италия, където популистките групи напредват от години, убедени, че консолидацията на публичните финанси може да бъде пренебрегната. Италия започва да плаща за сериозните загуби, нанесени на държавния бюджет от бонусите за строителство, по-специално от прословутия супербонус от 110 на сто, стрували на страната 160 милиарда евро досега: според ЕК тази година държавният дълг на Италия ще бъде равен на 136,6 на сто от БВП и се очаква да нарасне до 138,2 на сто през 2025 г.; вместо това дефицитът ще падне до 3,8 на сто в сравнение със 7,2 на сто през 2023 г.
Франция обаче е в най-затруднено положение след събитията от изминалите седмици: правителството на консерватора Мишел Барние получи вот на недоверие на 4 декември. Проектобюджетът от 60 милиарда евро, включващ съкращения на разходите и увеличения на данъците, имаше за цел да намали държания дефицит до 5 на сто от БВП, но няма да види бял свят.
В навечерието на представянето на финансовия закон, в интервю за вестник "Трибюн", Барние заяви, че в този момент основното задължение на тези, които ръководят Франция, е да "ограничат държавния дълг", надявайки се на "колективни и споделени усилия на политическите сили, защото една държава се управлява по-добре, когато й се даде правилната перспектива и й бъде казана истината". Призив, който не намери отзвук сред политическата класа, а реалността се оказва още по-тревожна. На 28 ноември доходността на 10-годишните френски държавни облигации надвиши гръцкия дълг, ситуация, която трудно някой би могъл да прогнозира. След като Барние падна, проблемът с дълга остава и ще трябва да бъде решен от новия премиер. Операция, която, както учи португалският опит, непременно ще бъде болезнена.
/СС/
news.modal.text
