На 30 ноември в историята
30 ноември 2024 г., събота, 48-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден).
Апостол Андрей се нарича първозван, понеже пръв от 12-те апостоли е повикан и е тръгнал след Христос и заедно с брат си - апостол Петър, били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение. Когато апостолите се разпръснали по света, за да проповядват Евангелието, Андрей обиколил много земи - Византия, Тракия, Русия, Рим и др. Хората вярвали, че може да излекува страшни и неизлечими болести. За проповядването на християнската вяра свети първоапостол Андрей получава смъртна присъда и е разпънат на кръст. По време на управлението на Константин Велики тялото му било пренесено в Цариград в църквата "Светите апостоли". През 1208 г. главата му била пренесена в църквата "Св. Петър" в Рим, а през 1964 г., за да бъде почетено подобряването на отношенията между Римокатолическата църква и Цариград, тя е дарена на Цариградската патриаршия. Името на апостол Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби. Вярва се, че е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата. В България празникът се нарича Едрей, Едринден или Мечкин ден. Вярва се, че от този ден всичко наедрява - здраве, богатство, включително и денят, който нараства колкото просено (житно, маково или синапено) зърно. На Андреевден се меси пита и се слагат на масата зърнени храни - жито, леща, грах, храни, които набъбват, за да расте всичко и да се увеличава през годината. На този ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
По света се отбелязва:
Денят в памет на жертвите на военни действия с употреба на химическо оръжие. Отбелязва се от 2016 г. с решение от 3 декември 2015 г. на 20-ата сесия на Организацията за забрана на химическите оръжия (30 ноември-4 декември 2015) на 30 ноември или през първия ден на редовната сесия на Конференцията на страните участнички в Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие. С решение от 11 ноември 2005 г. на 10-ата сесия на организацията в периода от 2006 г. до 2015 г. Денят в памет на жертвите на военните действия с употреба на химическо оръжие се отбелязва на 29 април - датата, на която през 1997 г. влиза в сила Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие, с която се създава Организацията за забрана на химическите оръжия.
Националният празник на Барбадос. Ден на независимостта (1966).
На този ден в България:
1973 - В Стара Загора е открит Завод за запаметяващи устройства. На 8 март 1989 г. е регистриран като фирма "Дискови запаметяващи устройства" АД (ДЗУ) с държавно имущество. На 15 юни 1999 г. е подписан договор за продажбата на ДЗУ на унгарската фирма "Видеотон холдинг".
1990 - VII Велико народно събрание приема оставката на министър-председателя Андрей Луканов. На 29 ноември 1990 г. той подава оставка като министър-председател под натиска на протести и стачки в цялата страна. Андрей Луканов оглавява първото правителство на България след 10 ноември 1989 г. (3 февруари-22 август 1990). Министър-председател е и във второто правителство на БСП (30 август-30 ноември 1990).
1991 - Във Варна излиза бр. 1 на в. "Черноморие" - информационен всекидневник. Последният брой излиза на 31 октомври 2008 г.
2002 - Учреден е Съюз на българските командоси, който обединява бивши и настоящи служители на спецчастите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната.
2004 - Дунавската островна местност - комплекс "Алеко-Телика", е обявена за защитена зона със заповед на министъра на околната среда и водите. "Алеко-Телика" включва източната част на дунавския остров Алеко и близката група от по-малки острови между село Сандрово, общините Русе, Ряхово и Сливо поле. Защитената местност е с обща площ 206 хка. Островите са естествените местообитания на застрашени видове растения и животни от национално и световно значение.
2007 - От Българската армия се уволняват последните 2413 наборни военнослужещи, които преминават в резерва. С ден на отворени врати в поделенията на Българската армия в страната се уволнява последната смяна от 2413 наборни войници (родени през 1988 г.). От 1 декември 2007 г. отпада наборната военна служба в Българската армия и съставът на Въоръжените сили на България се попълва изцяло от кадрови военнослужещи съгласно промените в разпоредбите на параграф 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС), приети от 40-ото Народно събрание на 23 октомври 2007 г.
2010 - Националната електрическа компания (НЕК) и руската държавна компания "Росатом" подписват меморандум за принципите за учредяване на електроенергийна компания АЕЦ "Белене". Документът е подписан от изпълнителния директор на НЕК Красимир Първанов и генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко. Подписан е и меморандум за разбирателство за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на АЕЦ "Белене" от страна на НЕК, "Росатом" и финландската енергийна компания "Фортум корпорейшън", а също и меморандум за разбирателство за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на АЕЦ "Белене" от страна на НЕК, "Росатом" и френската компания "Алтран технолоджи".
2011 - В София се провежда национален протест под наслов "Не на промените в пенсионната реформа и орязването на правата на българските граждани", организиран от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа". Исканията на синдикатите са да бъдат изтеглени от законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. всички нормативни изменения за увеличаване на пенсионната възраст, да се запази доплащането на т. нар. клас за прослужено време и др. Организирани са протести и във Варна, Силистра, Кюстендил, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Ловеч, Сопот, Плевен и др.
2014 - В София се провежда четвъртият конгрес на Български демократичен съюз "Радикали", на който са одобрени промени в ръководството на партията. За председател е избран Цветан Манчев.
2015 - В Софийския градски съд започва делото срещу Христо Бисеров, заместник-председател на 42-ото Народно събрание (21 май-7 ноември 2013), по обвинение за неплащане на данъци, за недекларирани сделки с валутни ценности и заради декларацията му пред Сметната палата, подадената на 25 март 2013 г. Според прокуратурата той е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Съдът конституира Министерството на финансите като ищец в процеса, който е с иск за близо 18 000 лв.
2017 - Летище София посреща 6-милионния си пътник за 2017 г. Това е Виолина Тренчева, която каца с полет от Дортмунд, Германия, на авиокомпания Wizz Air. За първи път в историята на българско летище, в рамките на една календарна година са отбелязани два рекорда - само за месец и половина през Летище София преминават 1 млн. пътници, а месец и половина по-късно пристига и 6-милионният пътник.
2020 - Акад. Юлиан Ревалски е преизбран за председател на Българската академия на науките (БАН) от Общото събрание на БАН с тайно гласуване с 68 гласа "за" от 86 гласували. Акад. Юлиан Ревалски е председател на БАН от 1 декември 2016 г.
2021 - Върховният административен съд окончателно разпорежда незабавно да бъдат върнати на "Сиела Норма" АД 228-те машини за гласуване, които не са участвали в изборите. В мотивите на съда е посочено, че след като въпросните машини не са предмет на договора за обществена поръчка със "Сиела Норма" АД и няма да бъдат използвани в изборния процес, то за ЦИК не са налице основания да осъществява действия по задържане на чуждо имущество. С решението си върховните магистрати потвърждават разпореждане на Административния съд в София, който в средата на месец ноември определя, че тези машини не са купени от ЦИК и комисията няма право да се разпорежда с тях.
2022 - В София на официално посещение пристига президентката на Косово Вьоса Османиу по покана на президента Румен Радев. По време на визитата тя е удостоена с почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с огърлица.
На този ден по света:
1939 - Начало на Съветско-финландската война, наричана още Зимната война. Войната се води в началото на Втората световна война (1939-1945) и продължава до 12 март 1940 г. След нападението на Германия над Полша на 1 септември 1939 г. СССР се опитва да промени границата си с Финландия на запад по Карелския провлак, за да укрепи сигурността на Ленинград (дн. Санкт Петербург) от потенциална немска атака. На 5 октомври 1939 г. на среща с официални финландски представители СССР отправя искане към Финландия да се откаже доброволно от няколко острова във Финския залив, Карелския провлак, западните брегове на Ладожкото езеро, части от Карелия и полуостров Рибачий на север, заедно с богатия на никелови руди район около град Петсамо - общо около една десета част от територията си, в която е съсредоточена 30 процента от промишлеността на страната. Освен териториалните претенции СССР отправя искане към Финландия за създаване на военна база на полуостров Ханко. Финландия отказва и на 30 ноември 1939 г. Съветският съюз предприема военни действия. Съветските войски нападат Финландия на няколко фронта, като през февруари 1940 г. преминават на север през Карелския провлак и достигат до гр. Вийпури (дн. Виборг в Русия). Войната завършва на 12 март 1940 г. с подписването на мирен договор в Москва (Московски мирен договор) при условия, поставени от СССР. Съгласно договора Финландия губи големи територии, предава на СССР територията на Западна Карелия и отдава част от полуостров Ханко за срок от 30 години за създаване на съветска военноморска база. От общо 998 100 съветски военни загиналите и ранените са 264 908 души, 5572 са пленени. От Финландия загиналите са 25 904 души, ранените са 43 557 души, а пленените са 1000 души. Унищожени са 3543 съветски танка и между 20 и 30 финландски. Свалените самолети са 62 финландски към 515 съветски летателни машини.
1973 - С резолюция 3069 (ХХVIII) на Общото събрание на ООН е утвърдена и открита за подписване Международна конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд. Ратифицирана от България на 31 май 1974 г.
1977 - Влиза в сила споразумението за учредяване на Международния фонд за развитие на селското стопанство (ИФАД) на ООН. Споразумението е прието на 13 юни 1976 г. по време на конференция на ООН в Рим, Италия, съгласно решение на Световната конференция по прехраната (14-16 ноември 1974) и на основата на резолюция приета по време на 29-ата сесия на Общото събрание на ООН (1974). То е открито за подписване на 20 декември 1976 г. в Ню Йорк, САЩ. Фондът започва да функционира през 1978 г.
1993 - Президентът на Русия Борис Елцин издава указ за утвърждаването на държавния герб на Русия, който възстановява историческата символика на руската държава. Гербът изобразява златен двуглав орел на червен фон със скиптър и жезъл, увенчан с три корони. На гърдите на орела има червен щит, на който е изобразен св. Георги, пробождащ с копието си дракон. Проектът е дело на художника Евгений Ухнарьов. Новият герб заменя стария на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) със сърп и чук (30 декември 1922-26 декември 1991). На 25 декември 2000 г. президентът Владимир Путин издава указ, с който е одобрено окончателното оформление на герба, като се запазват символите и има само изменение в описанието - представлява червен хералдически щит със златен двуглав орел с разперени криле, увенчан с две малки и една голяма корона, съединени с лента.
1994 - В Солун, Гърция, е подписан протокол за учредяването на Асоциацията на балканските информационни агенции (АБНА).
2001 - В Москва, Русия, президентите на Азербайджан и Казахстан Гейдар Алиев и Нурсултан Назарбаев подписват двустранно споразумение, определящо начина за разделяне на ресурсите в Каспийско море. Според споразумението дъното се разделя на национални сектори, а водите остават за обща експлоатация.
2005 - В Чехия Камарата на депутатите (долната камара на парламента) приема нов Наказателен кодекс. Според него за престъпление се счита отричането на актове на комунистически геноцид или други комунистически престъпления и се наказва с до три години затвор. Криминализира се умъртвяване на болно лице по негова молба, което се наказва с до шест години затвор.
2009 - В Мюнхен, Германия, започва процес срещу Джон Демянюк, съден за участие в убийството през 1943 г. на 27 900 евреи в газовите камери на нацисткия концентрационен лагер „Собибор“ в Полша. Той е роден в Украйна и е първи в списъка на нацистките престъпници на центъра "Симон Визентал". Бивш военен от Червената армия, той е бил пленен от нацистите и вербуван като надзирател в „Собибор“. След края на войната през 1951 г. емигрира в САЩ, където работи на поточна линия в завод за автомобили в Кливланд, щата Охайо. На 12 май 2009 г. е екстрадиран от САЩ в Германия.
2011 - Върховният съд на Беларус осъжда на смърт двамата обвиняеми Дмитрий Коновалов и Владислав Ковальов за атентата в метрото на метростанция "Октябърская" в центъра на Минск на 11 април 2011 г., при който загиват 15 души и над 160 са ранени. Беларус е единствената европейска държава, в която се прилага смъртното наказание.
2013 - В Кампала, Уганда, държавните ръководители на страните от Източноафриканската общност - Бурунди, Кения, Танзания, Руанда и Уганда, подписват протокол за създаването в срок до 10 години на монетарен съюз между тях, който да подпомогне търговията в региона. Като начало на процеса на въвеждане на единна валута държавите от Източноафриканската общност хармонизират своите монетарни и фискални политики и създават единна централна банка.
2014 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва федералния закон "За развитието на Кримския федерален окръг и свободна икономическа зона на територията на Република Крим и града от федерално значение Севастопол", който предвижда създаване на свободна икономическа зона в Крим за срок от 25 години. Законът е приет от Държавната дума (долната камара на парламента) на 21 ноември 2014 г.
2015 - В Конферентния център в Бурже, северно предградие на Париж, Франция, е открита 21-ата годишна конференция на страните по конвенцията за климатичните промени на ООН, т. нар. международна конференция на ООН за климата (COP 21) с участието на близо 150 държавни и правителствени ръководители от целия свят. Целта на COP 21 е постигането на глобално споразумение за борба с глобалното затопляне чрез ограничаване на емисиите на парникови газове.
2016 - Силите на Правителството на националното единство си връщат изцяло контрола над град Сирт, Либия, от джихадистката групировка "Ислямска държава", след като десетки джихадистки се предават на правителствените сили. Пристанищният град е превзет от "Ислямска държава" през 2015 г. и става крепост на радикалната групировка в Либия. При провеждането на военната операция по освобождаването му, започнала на 12 май 2016 г. са убити близо 700 души, а ранените са около 3000 души.
2018 - В Буенос Айрес, Аржентина, на церемония по време на срещата на Г-20 президентите на САЩ и Мексико Доналд Тръмп и Енрике Пеня Нието и министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо подписват официално новото тристранно Споразумение за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (ЮСМКА - USMCA), което заменя Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА).
2019 - В Ипсала в окръг Одрин, Турция, се провежда церемония по въвеждането в експлоатация на европейския участък от Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който трябва да осигури преноса на азербайджанския природен газ към Гърция в Трансадриатическия газопровод (TAП). В церемонията участват президентите на Турция и Азербайджан - Реджеп Тайип Ердоган и Илхам Алиев, както и високопоставени представители от Грузия, България, Гърция и Босна и Херцеговина. От България в церемонията участва министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
2020 - Съд в град Янчън в Китай осъжда на различни срокове затвор 53 души, отговорни за опустошителната експлозия в химическия завод "Цзянсу Тянцзяи Кемикъл къмпани" в град Янчън през март 2019 г., при която загиват 78 души. Ръководители и служители на компанията са осъдени на срокове от 18 месеца до 20 години затвор. Съдът постановява, че компанията съзнателно е произвеждала и съхранява химикали и опасни отпадъци, въпреки че "местата за съхранение не отговарят на нормите за безопасност".
2021 - Барбадос е провъзгласен за република, след като в продължение на близо 300 години е колония на Великобритания. Барбадос получава независимост на 30 ноември 1966 г., но британският монарх остава негов държавен глава и е представляван от генерал-губернатор. Досегашният генерал-губернатор Сандра Мейсън полага клетва като първи президент на Република Барбадос.
2022 - В САЩ Хаким Джефрис е избран за лидер на Парламентарната група на Демократическата партия в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) на мястото на Нанси Пелоси, която на 17 ноември 2022 г. обявява, че се оттегля от поста. По този начин той става първият чернокож конгресмен, заемащ висш партиен ръководен пост в Камарата на представителите или Сената.
Родени на този ден българи:
Иван Денкоглу (ист. име Иван Ненов Денков), предприемач и дарител (1781-1861).
Основава (1844) в Московския университет стипендиантски фонд от 15 000 златни рубли, със средствата на който получават висше образование много български младежи. Учредява и стипендиантски фонд от 10 000 златни рубли за обучение в Ришельовския лицей в Одеса. През 1849 г. Денкоглу дарява 30 000 златни рубли за построяване на първото девическо училище в София (открито през 1858), както и много книги и учебни помагала., станали по-късно основа на фонда на Народната библиотека. Личната му библиотека, около 600 тома редки и старопечатни книги, прераства в публична библиотека към първото софийско читалище "Цвят", основано 1870 г. Подкрепя материално и Габровското училище, Свищовското читалище и др. В завещанието си оставя големи суми за софийските училища и черкви и за други благотворителни цели. Дарява библиотеката си от 600 тома на софийски училища.
Андрей Ляпчев, журналист и политик (1866-1933).
Участва в македонското освободително движение, заедно с Димитър Ризов редактира сп. "Млада България". Основател (1899) и редактор на в. "Реформи" (орган на Върховния македонски комитет). Министър на търговията и земеделието (16 януари 1908-5 септември 1910). Избиран е за депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). Министър на финансите (5 септември 1910-16 март 1911; 21 юни - 28 октомври 1918). Избиран е за депутат от 16-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1913-1933). Министър на финансите и управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти (17 октомври-28 ноември 1918). Министър на войната (28 ноември 1918-7 май 1919). Министър-председател на България (4 януари 1926-29 юни 1931).
Павел Атанасов (Паскал Атанасов), църковен деец, фолклорист, енциклопедист, краевед, учител и земеделец (1867-1960).
В продължение на 14 години е бил учител, а през 1899 г. е ръкоположен за свещеник и служи в храмовете на добруджанските села, в които основава училища, читалища и самодейни младежки театрални групи. Събира и записва песни, поговорки, обичаи, игри, гатанки и благословии, част от които заедно със свои изследвания публикува във вестници и сборници. Автор е на книгата "Текнали са девет чешми" (1955) с образци на добруджанския фолклор. Удостоен със званието "Заслужил деятел на народното изкуство" (1955).
Тодор Лирков (Чичо Тео), журналист (1924-2002).
Емигрант в Лондон, Великобритания. Дългогодишен сътрудник на българската секция на "Бритиш бродкастинг корпорейшън" ("Би Би Си").
Георги Стоянов - Бигор, кинокритик, сценарист и режисьор (1925-2014).
Основател на Филмотечно кино "Одеон" и директор на Българска национална филмотека (1960-1976). Бил е главен редактор в Студия за научнопопулярни филми, в Студия за документални и игрални филми, редактор на сп. "Киноизкуство", главен редактор на сп. "Кино и време" (1972-1976). Дългогодишен наблюдател и водещ на Кинопанорама в Българска национална телевизия. Бил е председател и член на национални и международни журита, член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на филмотеките, експерт към комисии на ЮНЕСКО. Сценарист на документалните филми "Альоша" (1969), "Партизан за бой се стяга" (1969), "Като слънцето" (1972), "Двубоят" (1976). Автор е на книгите "Поезия в киното" (1966), "Четири поколения съветски кинорежисьори"(1966), "Звезди и поклонници" (1974), "Безначален и безкраен вятър" (1975), "Ръкопляскането забранено!" (1977), "Филми от златния фонд" (1980), "Магията на киното" (1993) и др.
проф. Иван Попиванов, писател, литературен критик, литературовед (1927-2019).
Учител в Ямбол (1955-1959). Дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Лектор по български език и литература в Будапеща (1963-1965). Редактор в сп. "Пламък" (1967-1970) и в. "Литературен фронт" (1971). Секретар по въпросите на критиката в Съюза на българските писатели (1983-1989). Автор е на 30 книги, сред които "Проблеми на литературния жанр" (1972), "Същност и структура на литературната творба" (1980), "Литературна теория" (1984), "Теория на литературната творба" (1987) и др. Носител на почетния знак "Св. Климент Охридски" със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Иван Цанев (Иван Цанев Иванов), поет (1941).
Автор е на повече 20 книги, сред които стихосбирките "Неделен земетръс" (1973), "Телеграма" (1977), "Едничка дума" (1981), "Седмоднев" (1987), "Дърво на хълма" (2001) и др. и книгите за деца "Дневно щурче" (1975), "Огънче алено" (1984) , "Училище за слънчогледи" (1986), "Светлоструй" (1987), "Весела мистерия" (1996), "Пет за четири" (2001) и др. Негови стихосбирки и отделни стихотворения са преведени на унгарски, английски, испански, румънски, руски, чешки, словенски, сръбски и др. езици. Носител на Националната награда "Христо Г. Данов" в категория "Издание за деца" на Министерство на културата и община Пловдив, на унгарския "Почетен меч Балинт Балаши" (2010), на Националната литературна награда за поезия "Никола Фурнаджиев" на община Пазарджик, на Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (22 ноември 2012), на Националната награда за детска литература "Христо Г. Данов", на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата (18 май 2016), на наградата за цялостен принос в детската поезия и литература на портал "Култура" и фондация "Комунитас" (ноември 2017), на Националната награда за поезия "Пейо Яворов" (14 януари 2018), на литературната награда "Перото" за цялостен принос към българския литературен контекст на Националният център за книгата и клуб "Перото" (3 ноември 2018).
проф. Елена Кутева-Тръпкова, музиковед (1943).
Сътрудник в секция "Музикален фолклор" в Института за музикознание при Българската академия на науките (БАН) (дн. Институт за изследване на изкуствата) (1969-1973). Научен сътрудник и ст. научен сътрудник втора степен в секция "Теория" в Института по изкуствознание при БАН (1973-1992). Ръководител секция "Етномузикология" (1992-1994). От 1973 г. е преподавател в Национална художествена академия "Проф. Панчо Владигеров". Главен художествен ръководител на Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" (1994-2001). Носителка на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (14 юли 2020).
проф. Георг Краев, етнолог, фолклорист и културолог (1947).
Работил е в Института за фолклор към Българската академия на науките (1975-1990). Директор на Столична библиотека (1991-1993). Бил е редактор в Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио (БНР). От 1991 г. е преподавател в Нов български университет. Автор на изследванията "Бабинден" (1985), "Маска и було. Българските маскарадни игри" (1996), "Кафенето като дискурс" (2005), "Пъзелът фолклор - насам & натам" (2007), "Фолклорът като сувенир - начин на употреба в туризма" (2009) и др.
Ивайло Калоянчев, актьор (1954).
Играе в театъра в Пазарджик и в Сатиричния театър "Алеко Константинов". Участва във филми, сред които "Като белязани атоми" (1979), "13-а годеница на принца" (1987), "Време за път" (1987), "Заплахата" (1989), "Тест'88" (1989), "Стъклен дом" (2010-2011), "Дървото на живота" (2013), "Връзки" (2015) и др.
проф. Димитър Рашков, скулптор (1954).
Преподавател в Художествената гимназия в Казанлък (1981-1985). Главен художник към община Карлово (1986-1992). От 1997 г. е директор на Общинска художествена галерия в Карлово. Има над 100 участия в общи изложби и 70 самостоятелни изложби в престижни художествени галерии в България, Австрия, Чехия, Германия, Франция и Гърция.
Любомир Христов, икономист (1975).
Работил е в министерствата на транспорта и съобщенията и на отбраната. Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (2006-29 юли 2009) и неин изпълнителен директор ( 29 юли 2009-декември 2009 ). Заместник-кмет на София по направление "Транспорт и транспортни комуникации" (2 декември 2009-22 април 2016).
Николина Ангелкова, юрист и политик (1979).
Председател на Асоциацията за правно развитие (2002-2006). Съветник към българската делегация в групата на Европейската народна партия в Европейския парламент (2005-2007). Собственик на "Николова и партньори консулт" (2005-2010), последователно е генерален директор на компанията "Херпеса България" ЕООД (2007-2009), управител на "Хелектор България" ЕООД (2009-2010). Ръководител на звено "Контрол, комуникация и координация" към министъра на регионалното развитие и благоустройството (2010-2011). Била е (до 2013) заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. През март 2014 г. е избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери за 2014 г. (Young Global Leaders). Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (6 август-7 ноември 2014). Министър на туризма (7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017, 24 юли 2000-26 март 2021). Министър на туризма (4 май 2017-24 юли 2020). Депутат от 45-ото до 47-ото Народно събрание (2021-2022).
Пламен Илиев, футболист (вратар) (1991).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Видима-Раковски" (Севлиево), "Левски" (София), "Ботошани" (Румъния), "Астра" (Румъния) и "Лудогорец" (Разград). За националния отбор по футбол има изиграни 19 мача.
На този ден са родени и:
Джонатан Суифт, ирландски писател и публицист (1667-1745).
Автор е на романа "Пътешествията на Гъливер" (1726), на памфлетите "Битката на книгите" (1697), "Скромно предложение" (1729) и др.
Оливър Уинчестър, американски изобретател и производител на стрелково оръжие (1810-1880).
Създал и патентовал дизайна на пушката Уинчестър - едно от първите оръжия с механизъм за скоростно презареждане (1860).
Теодор Момзен, немски юрист, историк и писател (1817-1903).
Автор е на трудовете "Римско държавно право" (1887-1888), "Римско наказателно право" (1899), "Римска история" (1854-1857) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1902 г. като най-великия жив майстор на исторически произведения, за монументалната му работа "Римска история".
Марк Твен (ист. име Самюъл Клемънс), американски писател (1835-1910).
Автор е на произведенията "Приключенията на Том Сойер" (1876), "Принцът и просякът" (1881), "Приключенията на Хъкълбери Фин" (1884), "Животът по Мисисипи" (1883), "Един янки в двора на крал Артур" (1889) и др.
Нилс Дален, шведски инженер и изобретател (1869-1937).
Носител на Нобелова награда за физика за 1912 г. за изобретяването на автоматичните регулатори в газовите акумулатори, използвани в морските фарове и шамандури.
Уинстън Чърчил (Уинстън Леонард Спенсър Чърчил), британски политик (1874-1965).
Министър-председател на Великобритания (май 1940-юли 1945; 27 октомври 1951-5 април 1955). Носител на Нобелова награда за литература за 1953 г. за „забележителните му исторически и биографични трудове, както и за блестящите му речи“.
Едгар Ейдриън, британски неврофизиолог (1889-1977).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1932 г. заедно с британския неврофизиолог сър Чарлз Шерингтън за открития, отнасящи се до функциите на невроните.
Дик Кларк, американски музикален продуцент (1929-2012).
Той е продуцент на Американските музикални награди на телевизионния канал "Ей Би Си", на шоуто "Америкън бандстанд", започнало да се излъчва през 1953 г., водещ на телевизионните предавания, излъчвани от "Таймс скуеър" в Ню Йорк на Нова година и др.
Джордж Греъм, шотландски футболист и треньор (1944).
Дейвид Алън Мамет, американски драматург, сценарист, режисьор и продуцент (1947).
Автор е на пиесите "Американски бизон (1975), "Едмънд" (1982), "Гленгари глен рос" (1984) и др. Носител на наградата "Пулицър" (1984).
Миодраг Йешич, сръбски футболист и треньор (1958-2022).
Гари Линекер, английски футболист (1960).
С "Барселона" (Испания) печели турнирът Купа на носителите на купи (1989).
Бен Стилър (Бенджамин Едуард Стилър), американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент (1965).
Участвал е във филмите "Ах, тази Мери (1998)", "Запознай ме с вашите" (2000), "Зулендър" (2001), "Старски и Хъч" (2004), "Хем боли, хем сърби" (2007) и др.
Мика Сало, финландски автомобилен състезател (1966).
Участва във "Формула 1".
Жерард ван Велде, нидерландски състезател по бързо пързаляне с кънки и треньор (1971).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (1000 м). През 2003 г. печели два сребърни медала на Световни първенства - на Световното първенство за единична дистанция в Берлин, Германия (1000 м), и на Световното първенство по спринт в Калгари, Канада (спринт).
Найджъл де Йонг, нидерландски футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.
Лий Юнг-Су, южнокорейски състезател по шорттрек (1989).
Двукратен олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада.
Магнус Карлсен, норвежки шахматист (1990).
Играе активно шахмат от 8-годишна възраст. През 2005 г. той подобрява рекорда на Боби Фишър за най-млад участник в Турнира на претендентите - само на 15 години и 14 дни. През януари 2010 г. става най-младият световен номер 1 - на 19 години и 32 дни. Той е и номер 1 в света за най-дълъг период. Световен шампион по класически шах (2013, 2014, 2016, 2018 и 2021). Има най-голям брой световни титли в различните формати. Световен шампион по блиц шах (2009, 2014, 2017, 2018, 2019, 2022, 2023). Световен шампион по ускорен шах (2014, 2015, 2019, 2022, 2023). Постига абсолютен световен рекорд по ЕЛО за всички времена - 2882 т., като той го достига два пъти през май 2014 г. и през април 2019 г. Карлсен сържи и рекорда за най-голяма победна серия - 125 поредни партии в класическия шахмат - между 31 юли 2018 г. и 9 октомври 2020 г. Носител е на наградата "Шахматен Оскар" пет пъти (2009, 2010, 2011, 2012 и 2013). През 2013 г. американското списание Time го обявява за един от 100-те най-влиятелни хора в света.
Това е денят на смъртта на:
Марчело Малпиги, италиански биолог и лекар (1628-1694).
Първи описва функциите на капилярите.
Оскар Уайлд, британски писател, поет и драматург от ирландски произход (1854-1900).
Автор е на романа "Портрет на Дориан Грей" (1891) и др. Сред най-известните му комедийни пиеси са "Колко е важно да бъдеш сериозен" (1895), "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (1892), "Идеалният мъж" (1895), "Жена без значение" (1893) и др. Автор е на два сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892). Последното му произведение е поемата "Балада за Редингската тъмница" (1898).
Тодор Йончев (Тодор Йончев Тончев), български учител и общественик (1859-1940).
Учител по химия и гимнастика в педагогическото училище в Шумен (1882-1885). Учител в земеделското училище в Садово (1889-1890). Училищен инспектор в Пирдоп (1890-1894). Заедно с Тодор Влайков основават в Мирково първата българска кооперация - "Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало" (1890). Основава първото в България гимнастическо дружество "Юнак" (1895), инициатор е и за създаването на Съюза на българските гимнастически дружества "Юнак" (1898). Ръководител на българската делегация за Първите олимпийски игри в Атина, Гърция (1896).
проф. Александър Балабанов, български литературен историк, критик и преводач (1879-1955).
Основател на специалността "Класическа филология" и ръководител на Катедра по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"(1921-1944). Основател и редактор на литературно-художественото сп. "Художник" (1905-1909). През 1908 г. заедно с Йосиф Хербст редактира в. "Време". Основател и редактор на първия в България литературен вестник "Развигор" (1921) и на сп. "Прометей". Превежда от немски и гръцки език. Известен е със своите исторически проучвания на класическите литератури "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период" (1911), "История на класическата литература" (1914, 1917, 1931), "Мястото на българската литература" (1930), "Любов и поезия" (1939) и др. Носител на Димитровска награда (1951).
Александър Спасов, български детски писател (1879-1966).
Активен участник в кооперативното и учителското движение. Работил е като редактор на сп. "Светулка" (1904-1916, 1918-1947) и на в. "Кооператорче" (безплатна притурка за деца и юноши на в. "Народен кооперативен лист", 1935-1942, с прекъсвания). Автор е на детските книги: "Вълшебният пръстен" (1919), "Зловещата стомна" (1919), "Златни дни" (1920), "Ганчо Луданчо" (1937), "Чудният дядо" (1956), "Спомени" (1959) и др. Заедно с Елин Пелин и Ран Босилек участва в съставянето на читанки.
Бела Кун, унгарски политик (1886-1939).
Деец на унгарското и международното работническо движение. Един от съоснователите на Унгарската комунистическа партия (1918).
Фернанду Песоа, португалски поет, публицист и драматург (1888-1935).
Автор е на "Книга на безпокойството (Изповедта на един поет)".
Бениамино Джили, италиански оперен певец тенор (1890-1957).
Дико Илиев (Дико Илиев Диков), български диригент и композитор (1898-1984).
Преминал обучение в школата към Военния духов оркестър в Орхание (Ботевград), едва 14-годишен участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Като редовен член на духовия оркестър на 16-и Ловчански полк от състава на Първа българска армия Дико Илиев участва в сраженията на Сереския фронт. Там през 1917 г. пише "Искърско хоро" - първия си авторски опус. По-късно работи в оркестъра на Военното училище в София, свири в оркестъра на Софийската опера, където е първи тромбонист. През 1920 г. се връща в родния край. Свири в оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк, а по-късно става негов диригент. В Оряхово обучава млади музиканти, създава десетки формации от духови инструменти, изучава класическа хармония, оркестрация - сам и под ръководството на чеха Александър Вейнер, от когото наследява диригентския пост в полковия оркестър. Създава редица духови оркестри във Врачански и Михайловградски окръг. Създал е стотици произведения, сред които десетки маршове и танцови мелодии в ритъма на валс, танго, румба и др. Автор е на над 40 хора, сред които: "Дунавско хоро", "Добруджанско хоро", "Александрийка", "Букьовско хоро", "Ганкино хоро", "Вилка" и др. С "Дунавско хоро", създадено от композитора на 18 април 1937 г. , всяка година българите посрещат новата година. Почетен гражданин на Монтана (26 май 2011, посмъртно). На 23 и 24 април 1988 г. в Михайловград (дн. Монтана) за първи път се организират Празници на духовите оркестри "Дико Илиев". От тогава се провеждат на всеки две години, като от 1994 г. са национални, а от 2004 г. са Международни празници на духовите оркестри "Дико Илиев".
Тодор Ангелов (Тодор Ангелов Божанов, Божаната, Симон, Боб), деец на българското и на международното комунистическо движение (1900-1943).
От ок. 1923 г. е член на Българската комунистическа партия, а от 1926 г. е член на Белгийската комунистическа партия. В състава на Горноджумайския отряд участва в Септемврийското въстание (1923), през 1924-1925 г. - в нелегална чета. Осъден задочно на смърт, емигрира във Виена, по-късно в Париж, а оттам в Белгия. Интербригадист в батальон "Г. Димитров" в Испания (1936-1938). През 1939 г. е в концлагер във Франция, след което се установява в Белгия. По време на Втората световна война (1939-1945) е един от организаторите на съпротивителното движение, член на Главния щаб на белгийските партизани. Командва подвижен партизански корпус, с който участва в над 200 акции. В началото на 1943 г. при престрелка е ранен и арестуван от Гестапо. Разстрелян е в нацисткия лагер Брендонк. Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник, обявява го за национален герой. Носител на титлата кавалер на "Ордена на Леополд с палми", на "Кръст от войната с палми", на Медал за участие в съпротивата и на много възпоменателни медали. През 1982 г. на пл. "Реймон Фукар" в кв. Скаарбек на Брюксел е открит негов бюст-паметник.
Петър Ступел, български композитор и пианист (1923-1997).
Музикален редактор в детската редакция на Радио София (1945-1949) и асистент по хармония в Държавната музикална академия (1951). Композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1951-1966), в Комитета за телевизия и радио (1966-1973). Директор на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" (1980-30 ноември 1997). Автор е на музиката на много детски песни ("Зайченцето бяло" по текст на Леда Милева, "Лека нощ деца"), детска оратория, оперети, 2 филмови мюзикъла, детски мюзикъли, музика към театрални постановки и филми и др. Автор е и на песни за филми. Печели първа награда на Петия международен фестивал на българската естрадна песен "Златният Орфей" за песента "Закъснели срещи" (26 юни 1969). Носител на първа награда на Съюза на българските композитори (СБК) за ораторията "България древна и млада" (1980), първа награда на СБК за "Поема за Япония" (1983) и голямата награда на СБК за 1984 г. (1985) и др. Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Удостоен е със званието "Народен артист" (май 1981). Носител на орден "Народна република България" (юли 1983).
Джордж Буш-старши (Джордж Хърбърт Уокър Буш), американски политик (1924-2018).
От 1943 г. до 1945 г. е пилот на миноносец във Военноморския флот на САЩ по време на Втората световна война (1939-1945). Основател и председател на петролните компании "Сапата Петролеум корпорейшън" и "Сапата Офшор ко." (1953-1966). Постоянен представител на САЩ в ООН (26 февруари 1971-1973). Председател на Националния комитет на Републиканската партия (11 декември 1972-16 април 1974). Ръководител на Бюрото за свръзка на САЩ в Пекин, Китай (5 септември 1974-ноември 1975). Директор на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) /30 януари 1976-20 януари 1977). Вицепрезидент на САЩ (20 януари 1981-20 януари 1989) и 41-и президент на САЩ (20 януари 1989-20 януари 1993).
акад. Георги Джагаров, български поет, драматург и политик (1925-1995).
Редактор във в. "Литературен фронт" (1951-1960), драматург на Народния театър за младежта (1961-1966). Заместник-председател на Държавния съвет на България (9 юли 1971-14 декември 1989), председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на България (8 юли 1971-1986). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1967-20 декември 1989), член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-16 юни 1977). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Председател на Съюза на българските писатели (15 април 1966-8 юни 1972). Автор е на стихосбирките "Моите песни" (1954), "Лирика" (1956), "В минути на мълчание" (1958), "Сезони" (1981) и др., на пиесите "Вратите се затварят" (1959), "И утре е ден" (1961), "Прокурорът" (1965) и "Тази малка земя" (1974) и др. Носител на Специалната награда на Френската академия за чуждестранна литература (1982), на Голямата международна награда за чуждестранна поезия на института "Солензара" - Франция (14 юли 1989). С решение на Управителния съвет на Съюза на българските писатели от 13 юни 2004 г. на негово име е учредена национална литературна награда, която се присъжда всяка година в деня на рождението му -14 юли, за цялостно творчество.
Цзян Цзъмин, китайски политик (1926-2022).
Председател на Китайската народна република (държавен глава) (27 март 1993-15 март 2003). Генерален секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия (24 юни 1989-15 ноември 2002). Председател на Централния военен съвет на КНР (3 март 1990-19 септември 2004). Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на КНР (9 ноември 1989-19 септември 2004).
Елдар Рязанов, руски кинорежисьор, сценарист и драматург (1927-2015).
Режисьор е на 28 игрални филма, 12 документални филма, 22 сценария на филми и телевизионни сериали. Режисьор е на филмите "Пази се от автомобила" (1966), "Невероятните приключения на италианците в Русия" (1973), "Ирония на съдбата" (1975), "Жесток романс" (1984), "Обетовани небеса" (1991) и др.
Юрий Яковлев, руски актьор (1928-2013).
Участвал е във филмите "Идиот" (1958), "Ана Каренина" (1967), "Фауст" (1969), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973), "Ирония на съдбата" (1975), "Идеалният мъж" (1980), "Кин-дза-дза!" (1986) и др. Народен артист на РСФСР (1968). Народен артист на СССР (1976).
проф. Любен Корнезов, български юрист и политик (1947-2019).
Председател на Окръжен съд Търговище (1983-1986), председател на Окръжен съд Ямбол (1986-1990). Депутат в 7-ото Велико народно събрание (1990-1991). Съдия в Конституционния съд (3 октомври 1991- 22 септември 1994). Заместник-министър на правосъдието (март 1995-19 февруари 1997). Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001) и негов заместник-председател (16 ноември 2000-19 април 2001), депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) и негов заместник-председател (15 октомври 2003-17 юни 2005), депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009) и негов заместник-председател на (11 юли 2005- 25 юни 2009), депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). Автор е на 17 книги и монографии и над 350 статии. Носител е на орден "Стара планина" първа степен за укрепване на държавността, за отстояване на демократичните ценности, за дейността му като изтъкнат юрист и научен работник, и по повод неговата 60-годишнина (4 април 2008).
Пол Уокър, американски актьор (1973-2013).
Участвал е във филмовата поредица "Бързи и яростни" (2001-30 ноември 2013), "Опасно синьо" (2005), "Часове" (2013) и др. Загива в автомобилна катастрофа на 30 ноември 2013 г.
/АЯ, МГ/
/МГ/
news.modal.text