site.btaВъзможностите за изграждане на нови успешни бизнес партньорства обсъдиха участниците в Българо-унгарски бизнес форум

Възможностите за разгръщането и задълбочаването на търговско-икономическите отношения между България и Унгария и потенциалът пред изграждането на нови успешни бизнес сътрудничества обсъдиха участниците в провелия се днес Българо-унгарски бизнес форум. Събитието организираха от Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ) при посолството на България в Унгария в момент, когато двигателите на европейската икономика стагнират и се очертава необходимостта от създаването на компенсиращи инструменти за справяне с предизвикателствата в средносрочен план. Именно като на подобна алтернатива се гледа на потенциала за развитие на търговско-икономическите връзки между България и Унгария. Днешният форум се проведе в Българския културно-образователен център в унгарската столица Будапеща.

Унгария е един от ключовите партньори на България в областта на търговията и инвестициите, като стокообменът между двете страни през миналата година възлиза на 2,3 млрд. евро, а само за първото полугодие на настоящата година достига около 1,2 млрд. евро. С тези думи се обърна служебният министър на икономиката и индустрията на България Петко Николов към присъстващите представители на деловите среди на България и Унгария. Той подчерта значението от полаганите усилия по привличането на унгарски инвеститори в България. Но наред с това наблегна и върху предоставянето на възможност на български компании да присъстват на унгарския пазар.

Макар посланикът на България в Унгария Христо Полендаков да определи българо-унгарските търговско икономически отношения като традиционно добри, той смята, че във връзките между двете страни има неусвоен потенциал. Дипломатът, който очаква стокообменът между България и Унгария да достигне 3 млрд. евро през 2024 г., си е поставил за цел да балансира тези отношения, които към момента са в полза на Унгария. Той смята, че това е възможно посредством активни форми на бизнес сътрудничества и модели, на фона на подобряващата се свързаност между двете страни и възможностите, които се разкриват с постигането на пълноправно членство на България в Шенген, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и еврозоната. Той увери участниците, че посолството на България в Унгария и институциите на страната са готови да съдействат при изпълнението на бизнес намерения от страна на унгарски фирми. 

Невена Стоянова, която ръководи СТИВ в Будапеща, е убедена, че в основата на успешните партньорства стоят няколко фундаментални условия, с които българският бизнес разполага и които биха допринесли за разширяване на сътрудничеството между български и унгарски компании. Единият фактор, според нея, е свързаността, а вторият иновациите. Тя наблегна върху стратегическото местоположение на България, позволяващо ѝ да бъде в ролята на мост между Европа и Азия и така да предостави достъп до пазар от 1,3 млрд. души. Невена Стоянова запозна участниците на форума с водещите икономически сектори в България през последните пет години, които са електрониката и електротехниката, автомобилната индустрия, информационните технологии, роботиката и мехатрониката, химическата и добивна индустрия.

Общият размер на унгарските инвестиции в България са в размер на 2,38 млрд. евро, съгласно изнесените данни от Юлиян Балчев, главният секретар на Българската агенция за инвестиции (БАИ), който запозна участниците с услугите на агенцията и наличните стимули за инвеститори в страната. Разходите за бизнеса бяха сред изтъкнатите от Балчев предимства за развиване на дейност в България. В случая той акцентира върху средната цена за мегават/час електроенергия през този октомври от 89,35 евро, върху цената на газа през октомври от 32,57 евро за мегават/час, върху цената за кубик вода между 0,94-2,7 евро; на наемите на индустриални площи между 3-5,8 евро на квадрат и на офис площите между 10 и 15 евро на квадратен метър и на разходите за труд, където средната заплата е 1173 евро и минимална брутна заплата от 477 евро на месец.

Върху дългосрочното партньорство в енергетиката и богатата традиция на България и Унгария в производството на ядрена енергия, наблегна на свой ред заместник-министърът на енергетиката на България Георги Самандов, който също участва на форума. Той наблегна на факта, че България е държавата с най-голямата инсталирана ядрена мощност в Югоизточна Европа и една от трите европейски държави с опит по извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Този опит, обяви Самандов, страната може да сподели с Унгария. 

Във форума участваха още и представителите на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Председателят на палатата Цветан Симеонов изрази подкрепата на БТПП  за разширяването на двустранните икономически връзки между България и Унгария, а Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество и международни организации" в палатата, представи услуги и инициативи на БТПП в подкрепа на чуждите компании и инвеститори в България. 

На Българо-унгарския бизнес форум се представиха добри практики от българските общини, успешни форми на бизнес сътрудничество и възможностите за туризъм в България.  

С най-голяма тежест в експортната листа на България към Унгария към момента са  нефтените продукти, медикаментите, желязото, кабелите, резервните части за автомобили, стъкларските изделия и стъклата за автомобили, хлебните и тестените изделия. От Унгария към страната идват части за електрически акумулатори, акумулатори, електрически двигатели, автомобили, генератори, автоматични машини за обработка на информацията, месо и продукти за хранително-вкусовата промишленост, според предоставените данни от Невена Стоянова от СТИВ в Будапеща.