site.btaХристо Гърбов като адвокат в Младежкия театър: Правото започва да изяжда истинските отношения, да ги мачка и да ги третира...

Проблемът не е дали адвокатите са отрицателни или положителни герои, а че нашето общество навлиза в един много особен етап, в който правото започва да изяжда истинските отношения, да ги мачка и да ги третира. Това казва пред БТА актьорът Христо Гърбов, който играе адвокат в премиерния спектакъл „Не забравяйте да се подпишете“ от Михаил Хейфец, на сцената на Младежкия театър.

Темата е любопитна, много актуална, третирана с много чувство за хумор, изградена в стила на ярката гротеска, коментира пред БТА режисьорът Румен Рачев. „Опасявам се, но допускам, че е възможно един ден да излезе списък с това какво имаме право да мечтаем и какво не ни е разрешено да мечтаем. За мен това е много сериозна тема, която все повече се приема с възторг от хората. Проектира се върху обществото. Всички тези норми, ограничения, условия и кореспондиращи с правната наука термини трябва да се използват като арсен. В малки дози той ни лекува, но когато превишим дозите, ни убива“, допълва той.

Моето намерение не е да поучавам обществото или да променям животи, казва още Румен Рачев: „Просто ще бъда щастлив, ако, забавлявайки се, вкъщи зрителят си зададе един простичък въпрос: „Дотам ли трябва да я докараме?“. Аз не съм песимист, аз съм разтревожен човек, споделя режисьорът.

Историята е за един мъж и една жена, и двама адвокати, наети да защитават интересите им. „Накрая, любовта побеждава, и то истинската и неприкосновена любов. Чистотата на взаимоотношенията успява да надделее в целия този сбъркан свят, в който живеят“, обобщава пред БТА актрисата Симона Бакалова.

В „Не забравяйте да се подпишете“ участват също Гергана Христова и Мартин Емануилов. Преводът е на Димитър Димитров. Сценографията е на Петьо Начев, а костюмите – на Мила Великова. Композитор е Димитър Христов.

Режисьорът Румен Рачев и актьорите Христо Гърбов и Симона Бакалова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – къде хапе пиесата на Михаил Хейфец, какъв е образът на адвокатите, опровергава ли се максимата, че пред любовта няма пречки, дали хората са представени като кукли и защо ролите са специални за част от актьорите.

С какво привлече вниманието Ви пиеса на един малко познат у нас автор?

Румен Рачев: Признавам си, че за мен този автор беше неизвестен. Заслугата за това откритие не е моя, а на един колега актьор и приятел, бивш директор на шуменския драматичен театър – Димитър Димитров.

Този автор ме впечатли до степен, в която бях възхитен. Прочетох още доста пиеси от него и смея да твърдя, че рядко се срещат толкова даровити хора-драматурзи.

Къде „хапе“ пиесата?

Христо Гърбов: Хапе по най-съществените проблеми. Хапе върху това, че двама души не могат да изживеят живота си или да направят най-елементарна среща помежду си, без да сбъркат някъде. Дори ако искат да правят секс, трябва да си поръчат адвокати, защото така са посъветвани. Това въобще е един конфликт с живота, който водим. Затова пиесата е страхотна сатира. А адвокатите, колкото и да се стараят, също са хора, и това в един момент си проличава...

Румен Рачев: Проблемът, който третира пиесата и спектакълът, и моето решение, се обляга на заложеното в драматургията. Темата е любопитна, много актуална, третирана с много чувство за хумор, изградена в стила на ярката гротеска.

Само ще загатна фабулата. Между двама млади толкова е напреднала любовта, че е дошло време това привличане да се превърне в тържество на плътта. Но това не може да стане така, както е било от векове. Защото времето е ново и защото има нови условия. Според обществото денят, мястото и времето, в което ще се реализира този акт, трябва да се проведе по следния начин – той със адвоката си, тя с адвокатката си, които дискретно ще присъстват на акта, за да няма после, от едната или другата страна, оплаквания за сексуална агресия... Това е нещо, което ние вече го живеем.

Съвсем не искам да кажа, че едно общество не трябва да бъде структурирано и не трябва да се подчинява на определени норми и условия, че не трябва да бъде хармонизирано законово и ограничено. Тоест, аз не съм анархист, но ми настръхват косите, когато губим мярката... Мярката във всички тези ограничения, в нормите, в условията. Защото те започват да притискат, да смачкат, да унищожават нещо, което Господ ни е дал – нашето лично човешко пространство. Опасявам се, но допускам, че е възможно един ден да излезе списък с това какво имаме право да мечтаем и какво не ни е разрешено да мечтаем...

За мен това е една много сериозна тема, която все повече се приема с възторг от много хора. Проектира се върху обществото. Всички тези норми, ограничения, условия и кореспондиращи с правната наука термини трябва да се използват като арсен. В малки дози той ни лекува, но когато превишим дозите, ни убива.

Много съм щастлив, че в актьорската трупа открих съмишленици. Моето намерение не е да поучавам обществото или да променям животи. Аз просто ще бъда щастлив, ако, забавлявайки се, смеейки се на изключително комичните ситуации, вкъщи зрителят си зададе един простичък въпрос: „Дотам ли трябва да е докараме?“.

Адвокатите са основни действащи лица в този спектакъл. Какъв образ изграждате на тази професия?

Христо Гърбов: Всеки може да прочете адвокатите по всякакъв начин. Според мен в тази пиеса те са отрицателни герои, но, от друга страна, представляват правилата и рамките на закона, на който се гради обществото. В този смисъл, те са в правото си да определят правилата и законите. Проблемът не е толкова дали са отрицателни или положителни герои, а че нашето общество навлиза в един много особен етап, в който правото започва да изяжда истинските отношения, да ги мачка и да ги третира...

Симона Бакалова: Образът на адвокатите е да ни придържат към рамките, в които ни поставя обществото. Ти не можеш да правиш нищо без чуждото наблюдение, без да си подписал точния документ, без да има съгласието на другата страна...

Румен Рачев: Адвокатите са представители на една уважавана от мен и заслужаваща уважение власт, но аз разширявам ветрилото на прочита и за мен те са една смесица от хора и институции. Те са носителите на всички белези в тази театрална реалност, в която се развива спектакълът. Те са знак, че хора и институции са се омесили – до такава степен, че не можем да диференцираме едното от другото.

Разговорът не е за юридическия капацитет на адвокатите и до каква степен са кадърни. Ни най-малко не става дума за това. Говорим за явления, не за професии.

Това представление опровергава ли по някакъв начин максимата, че пред любовта няма пречки?

Симона Бакалова: Пред любовта се появяват много пречки. И основно това са Адвокат 1 и Адвокат 2, но накрая любовта побеждава, и то истинската и неприкосновена любов. Чистотата на взаимоотношенията успява да надделее в целия този сбъркан свят, в който живеят.

Румен Рачев: Разбира се, че тези двама млади няма как да бъдат заедно при положение, че постоянно някой ги надзирава. Проблемът е в пречките. Това е отнемането на нещо лично, възвишено и прекрасно. Затова направих този аналог с мечтите. 

Слава Богу, или поне ми се иска да е така, но младите намират път към любовта си – за да я превърнат от невъзможна в реална, и да бъдат щастливи. Аз не съм песимист, аз съм разтревожен човек...

В това представление хората кукли ли са, най-образно казано?

Румен Рачев: Не. Особено младите, които като плът, дух и душевност са девствени. Те са твърде млади, за да са деформирани от матрицата – използвам това наименование на тази изключително самонадеяна машина, която, в голяма степен, съсипа живота ни. Докато двамата адвокати вече носят белезите на професионалната деформация. Те са на ръба между обикновените, нормални, топли, грешни и идеални хора, и деформацията на институцията, която ги превръща малко в анимационни герои. Но това го изискват правилата. Те съблюдават правилата и го искат... Не може просто да се каже секс, има задължителна терминология и в случая това е „взаимно времепрекарване с цел влизане в интимни отношения“. 

С какво са Ви интересни ролите, в които влизате?

Симона Бакалова: Ролята ми е интересна, защото ме връща към един момент от моя личен живот, в който съм се държала по сходен начин. Интересно ми е да се завърна отново към тези емоции, към тази тръпка – да си с човека, който обичаш най-много, и да направиш нещо за първи път с него.

Христо Гърбов: Ролята е различна, защото има много юридически термини и фрази, които се прилагат от хора, завършили право, и това я прави трудна...

Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Красимир Михайлов
Монтаж – Валя Ковачева