site.btaРежимът на водата в област Ловеч ще бъде затегнат още повече, ако засушаването продължи, каза управителят на ВиК

Режимът на водата в област Ловеч ще бъде затегнат още ако засушаването продължи и няма валежи. Това каза в интервю за БТА управителят на ВиК-Ловеч Данаил Събевски. По думите му проблеми има в много населени места в региона и най-вече в град Ловеч.

"Причината е намаленият дебит от водоизточника "Черни Осъм". Там вървят по 290 литра в секунда за три общини – Троян, Ловеч и Плевен", обясни Събевски.

В град Ловеч няма вода 13 часа в денонощието. В общината още шест населени места са на режим, като в село Дъбрава няма водоподаване от няколко месеца. В момента водоизточникът им дава по 0,5 кубика на денонощие.

"Решението е да се търсят нови водоизточници. Не е само Дъбрава - проблем с водоподаването има в селата Прелом, Брестово, Горно Павликене, Радювене и Къкрина", каза Събевски.

Той обясни, че в Прелом има вода през 10 дни по четири часа, в Брестово – през девет дни по три часа, в Горно Павликене - всеки ден по седем часа, в Радювене – през ден само през светлата част на денонощието, а в Къкрина – през ден по седем часа.

Хората в тези села недоволстват, подават жалби до институциите, но проблемът с водата стои нерешен с години. 

В най-засегнатото село от водната криза – Дъбрава, част от местните обмислят да продадат къщите си и да го напуснат.   

„От четири месеца няма вода и се живее трудно. Две бани имам и не ги ползвам. Затова не стоя тук, живея си в Ловеч. Много малък е дебитът, който влиза в резервоара, а и по тръбите има аварии“, каза Пламен Маджаров.

Венци Василев е принуден да носи за животните си туби с вода от бидоните, които са поставени от водното дружество във всяко село на режим. Той обаче  се опасява, че през зимата водата в тях ще замръзне и съвсем няма да има откъде да се снабдяват. 

Младото семейство Даниела Панайотова и Николай Николов, дошли от София в Дъбрава преди четири години, също живеят без вода.

„Намерихме го това село, защото е спокойно, красиво, чисто, но постепенно се оказа, че е без вода. Тази година е много тежко положението“, каза Николов.

По думите на Панайотова до къщата им не е достигала вода от края на юли и никой нищо не прави. „Подавали сме жалби до Общината, до ВиК. Получихме отговор, че водоизточните са на каптажи, които са на ниво нула заради сушата. Носим вода с туби, откъдето намерим, и това е всеки ден“, добави младата жена.

Според Николов загубите по водопреносната мрежа са 80 процента. И малко вода да има, тя се губи. „За да стига водата до нас, трябва да има дъжд и пълни резервоари“.

„Системата е направена така, че ние не можем да бъдем на режим на водата. Ще бъдем доволни, ако знаем че в седмицата веднъж има вода за няколко часа“, каза още Панайотова и добави, че проблемът е от десетилетия и по този начин селата съвсем ще се обезлюдят.

В Прелом водата потича в домакинствата на десет дни по четири часа, а някъде и за по два. 

„Явно така ще продължи, докато няма дъжд. Никой не е виновен, това е в цяла България. В селото имаме чешми, естествен водоизточник, и ходим там с тубите. Дедите ни и те са били на такива водоизточници и са носили с менците, а ние сега като нямаме два дни вода и започваме да вдигаме врява. Водопроводите ни са от времето на Тодор Живков“, заяви за БТА Елена Йонкова. 

Кметският наместник на Къкрина Иваничка Станчева обясни проблема с водата в селото с факта, че е в карстов район, а авариите са неоткриваеми и не могат да бъдат отстранени. Според нея е необходимо цялостна реконструкция на водопровода.

От години продължава борбата с водната криза и в село Брестово. „От години се борим с това да има подмяна на водопроводната мрежа, но към момента положението е страшно. Девет дни вода няма, на десетия идва за няколко часа. Този режим в началото на лятото беше по-лек. Много трудно се справяме. Постоянно има оплаквания, нагнетява се напрежение сред хората, търсим начини за съдействие, но към момента нямаме резултат. Някои хора, които живеят във високите части на селото, нямат вода още от юни“, каза за БТА кметският наместник Христина Йонкова. Според нея решението е във възстановяване на стара помпена станция.

Събевски обясни, че в Радювене има проект за прехвърляне на вода от "Черни Осъм" с външен довеждащ водопровод.

По думите му в Къкрина е сравнително силен водоизточникът, но там проблемът е в големите загуби по водопреносната мрежа и тя трябва да се подмени. Подобно е положението и в Горно Павликене.

Събевски каза, че за селата Дъбрава, Прелом и Брестово трябва да се търсят нови водоизточници.

"Водоизточниците, които са в момента във всички тези населени места, са плитки, локални. Трябва да се търсят дълбоки сондажи", каза още управителят на ВиК-дружеството.

По думите му това трябва да го направи Община Ловеч.

"Всичко е публична общинска собственост. Задължението на ВиК е да предостави водата от така съществуващи водоизточници до крайния потребител равномерно и честно по водопроводната мрежа, която също е общинска собственост", разказа Събевски.

Той каза още, че на воден режим са още градовете Ябланица, Тетевен, угърчинското село Каленик и тетевенското село Глогово.

Село Дренов също има сериозни проблеми, тъй като е пресъхнал водоизточникът, който го захранва.

"Там работим с Общината по възстановяване на старо водохващане. Ние сме се ангажирали с подмяната на довеждащия до селото водопровод. Задължение на Общината е снабдяването с електричеството", каза Събевски.

Той заяви, че има уверението на общинското ръководство в Ловеч, че се работи по проекти в посока подмяна на ВиК-мрежи в населени места.

"Също така сме се ангажирали да предоставим на кмета работни проекти за селата Брестово, Къкрина и Горно Павликене, което ще направим до края на годината. Той ще търси финансиране от държавния бюджет през идната година за тези три села", каза Събевски.

Управителят обясни, че на среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е получено уверение, че са приоритетни такива проекти, които биха довели до намаление на загубите на вода в населените места, водоснабдяващи се от "Черни Осъм".

Събевски каза още, че проблемът не е толкова в големите загуби, а с изтеклия амортизационен срок на водопровода „Черни Осъм“. Той е метален, а самите стени вече са изтънели от движението на водата по него, което означава, че след 10 години практически няма да може да провежда никаква вода. Затова в най-спешен порядък този водопровод трябва да бъде подменен", заяви Събевски.

Кметът на Ловеч Страцимир Петков коментира пред БТА какви мерки е предприела Общината, за да се реши проблемът с водоподаването.

"По време на срещата с министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова уточнихме преразпределението на наличната вода, която е в централния водопровод за общините и за градовете Троян, Ловеч и Плевен. Дебитът е недостатъчен - 300 литра в секунда, при необходими минимум 500 литра в секунда. Това, което спасява за момента Ловеч, е намалялото потребление. Населението на града се е стопило през последните години наполовина. Като цяло стратегията, която трябва да предприеме държавата, според мен, е поетапната подмяна на водопровод и на цялата водоснабдителна система "Черни Осъм", каза Петков.

По думите му след това трябва да се построи и язовир "Черни Осъм", за който се говори от 40 години.

"Трябва да има запаси на вода, тъй като в месеците на засушаване няма резерви. Но ние не сменим ли до пет-шест години водопровода, има опасност да останем в много тежък воден режим. В Ловеч над 95% от водозахранването е от тази водоснабдителна система", каза още кметът.

Той обясни, че това, което Общината е предприела, са "подадените проекти по чл. 107 по Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ), по който Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) трудно подписва".

"Няма някой да не е запознат, че повечето проекти, които се подписват, са в Южна България", каза Петков.

Община Ловеч е въвела през тази година в експлоатация трасето на изграден нов водопровод за ж.к. "Младост" и кв. "Кольо Фичето" с обща дължина от 9,5 км, финансиран по капиталова програма от МРРБ.

"От началото на годината Община Ловеч приоритизира всички налични проекти с предимство на ВиК-инфраструктура, за да ги подаде в срок по чл. 107 от ЗДБРБ към Министерството на финансите за включване за финансиране по Инвестиционната програма на общините. Към настоящия момент  за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. Александрово има сключено споразумение с МРРБ, проведена е процедура по закона за обществените поръчки и е сключен договор с изпълнител. Предстои стартиране на строително-монтажни работи за подмяна на 28 км вътрешна водопроводна мрежа и 5,8 км сградни водопроводни отклонения", каза Петков.

Финансиране по Инвестиционната програма към МРРБ през тази година е получил обект "Реконструкция на ВиК мрежата, основен ремонт на уличната мрежа и ландшафтно оформление на зелените площи на ж.к. "Здравец".

"Стартираха дейностите по проектиране, което включва и реконструкция на водопроводната мрежа с обща дължина от 2,3 километра", каза Петков.

По думите му през първите месеци на идната година ще бъде издадено разрешение за строеж.

"Още два проекта за строително-монтажни работи получиха одобрение от Министерството на финансите, като същите бяха подадени към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за сключване на споразумение, но към месец ноември в общината не е получена покана за подписване на такова. Това са проект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. Умаревци" с обща дължина от 9,8 км вътрешна водопроводна мрежа и 1,7 км сградно водопроводно отклонение, проект "Изграждане на вътрешна водопроводна мрежа на с. Александрово" с обща дължина от 0,7 км и обект "Реконструкция на ВиК мрежата и основен ремонт на улица "Осъмска". Подадени са и обекти за проектиране, които включват и ВиК с обща дължина от 5,3 км в централната градска част и още 1,9 км по ул. "Васил Левски", обясни кметът на Ловеч.

Той каза, че през тази година е изтекло разрешителното за строеж за обект "Допълнително водоснабдяване на с. Радювене", поради което се налага препроектиране и Община Ловеч се е свързала с проектантите.

"В момента текат преговори за авторски права и финансиране на препроектирането. Разрешението за строеж изтече в периода от подаването на проекта към Министерството на финансите до одобрението му", заяви Петков.

Той каза още, че Община Ловеч търси варианти за подновяване работата на изоставените помпени станции в населените места Дренов, Българене, Дъбрава. Срещат се трудности относно възстановяване на партиди за електрозахранване.

"Има идея да се изградят слънчеви панели, но в зимните месеци не е гаранция, че ще може да се осигури необходимата енергия за помпената станция", каза кметът.

По думите му проблемът със селата Дъбрава и Прелом е трудно решим.

"Там няма да стане само със смяна на водопроводната мрежа. При нов водопровод "Черни Осъм" тези села трябва да бъдат захранени от там", каза Петков. Допълни, че през февруари тази година е възложено на ВиК-Ловеч за проектиране реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на три села от общината - Брестово, Къкрина и Горно Павликене, с обща дължина около 36 километра.

"Много години не е правено нищо по проблема с водоподаването в община Ловеч и ще отнеме време", заяви Петков.