site.btaПощенска марка „100 години от рождението на художника Цветан Цеков – Карандаш“ ще бъде валидирана в галерия „Академия“

Пощенско-филателно издание на тема „100 години от рождението на Цветан Цеков – Карандаш“ – една пощенска марка и специален пощенски печат, ще бъде пуснато в употреба на 22 ноември в галерия „Академия“. Това съобщават от Националната художествена академия (НХА).

Автор на графичния дизайн е доц. д-р Теодор Лихов, преподавател в специалност „Рекламен дизайн“ в академията. 

Цветан Цеков – Карандаш (1924 – 2010) е български художник, роден на 24 ноември 1924 г. в село Махалата, област Плевен. Завършва Националната художествена академия специалност живопис при проф. Дечко Узунов. Псевдонимът Карандаш (молив на руски език) Цветан Цеков получава от журналиста Стоян Нейков, главен редактор на вестник „Нашенец“. Карикатури, характерни с остра политическа тематика, лаконичност на рисунъка и отсъствие на текст, Карандаш публикува във вестник „Стършел“. Съосновател и член на редколегията е самият той. 

Освен в областта на карикатурата Карандаш създава илюстрации и плакати. Илюстрира детски книги от Асен Босев и Михаил Лъкатник. Съществено място в творчеството му заема образът на революционера Христо Ботев, противопоставен на осмивани от художника съвременни явления и образи.

Цветан Цеков – Карандаш участва в международни изложби на карикатурата в Берлин, Братислава, Будапеща, Монреал, Пекин, Токио и др. Получава златен медал от изложбата „Сатирата в борба за мир“ в Москва през 1969 г. Представя редица самостоятелни изложби в София, Плевен и други. Цветан Цеков е носител на множество награди и отличия, сред които първата награда на Съюза на българските художници за карикатура на името на Илия Бешков (1971), двукратен носител на орден „Кирил и Методий“ II степен. През 2005 г. основава „Лабораторията по нестандартна геометрия“, воден от интереса си към работата на Леонардо да Винчи и теорията за златното сечение. През 2009 г. представя юбилейната изложба „В лабиринта на Леонардо“ в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

/ ГН