Нека имаме повече данни, защото данните са бъдещето. Такова послание отправи Александър Йоловски, служебен заместник-министър на електронното управление, към присъстващите в залата, където се провежда организираната конференция от ГИС Алианс "Обединени ГИС за по-добро утре" по повод Световен ГИС ден 2024, който професионален празник се отбелязва за 25 година. Форумът се провежда в столичния "Хаят Риджънси София" (Hyatt Regency Sofia).
"Данните са в сърцето на европейската цифрова трансформация", обърна внимание Йоловски.
В обръщението си той акцентира върху европейската цел спрямо данните, каква е българската политика по отношение на данните и която според него тепърва започва да се формулира и как ГИС – обществото може да се възползва от тази политика.
"Европейският документ програма "Цифрово десетилетие" 2020 - 2030 очертава целите, които ЕС трябва да постигне в областта на цифровата трансформация до 2030 г. В четирите основни направления на тази програма, България се представя много добре по някои, но и е много назад в други", посочи Йоловски.
Една от темите, по която страната изостава сериозно, както се изрази той, е използването на нови технологии. Втора такава сфера са цифровите умения. Затова той призова българското общество да работи активно в тези две направления, защото "ЕС си е поставил за цел до 2030 г. да има нови 20 милиона специалисти, които да работят в Европейския съюз".
Със стратегическата рамка в областта, ЕС се стреми да възстанови загубеното спрямо другите два големи гиганта в цифровата трансформация в лицето на САЩ и на Китай, каза още Йоловски.
Той е убеден, че днес всичко опира до данните, но по думите му в България като че ли още "сме обхванати от парадигмата на документите" и ГИС сферата е едно от изключенията, които потвърждават правилото, че в България не се работи с данни, а с документи.
Обръщайки се към участниците в конференцията, Александър Йоловски заяви, че всеки един в сектора трябва да познава европейската рамка за оперативна съвместимост, защото европейският пазар на данни, това което налага програмата за цифрово десетилетие 2020 - 2030 в Европейската стратегия за данни предполага всички данни в държавата и в частни системи да бъдат оперативно съвместими на ниво ЕС.
"Свърши времето, в което всеки си прави формат и всеки си избира с какви мета данни да обозначава данните, които има. Това вече е минало. Тези, които не приемат новия подход са обречени да останат в миналото. Бъдещето е една оперативно съвместима Европа с оперативно съвместими свързани данни", посочи Йоловски.
Очертавайки усилията на България като държава той изтъкна, че от септември 2023 г. в правомощията на министъра на електронното управление е и политиката за управление на данни, която, според неговото изказване, тепърва започва.
"Със Световна банка работим по един структуроопределящ проект, с който до края на следващата година в България ще бъде положена нормативната и организационна рамка на управлението на данните", заяви служебният заместник-министър на електронното управление. "С помощта на финансиране от Програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ) ще бъдат създадени първите минимум девет пространства от данни. Надявам са да са много повече, защото финансирането е значително."
Това, което от МЕУ ще направят с европейско и с национално финансиране, според информацията на Александър Йоловски, е да изградят българския пазар на данни.
"За отворените и пространствените данни се говори от години. Държавата споделя голяма част от своите данни. Бизнесът обаче няма механизми как сигурно да ги споделя, без да губи конкурентно предимство. В рамките на следващите години, чрез МЕУ, ще бъде създаден механизъм, в който да има каталог на данните - държавни и частни, които могат да бъдат използвани многократно. Тези данни ще се обработват в защитена среда", съобщи Александър Йоловски.
Предвид всичко казано от него, той определи ГИС-сферата като една от водещите, в която от години се работи с данни. Той призова представителите от сектора да бъдат активни участници в политиката за управление на данни.
"До края на 2025 г., докато още се коват основите на политиката на данните в България, ще има закон за данните, стратегия за данните, нова стратегия за цифрова трансформация. Бъдете активни участници, за да може вашият глас да се чуе. Този път страната няма да допусне грешките от 2002 г., когато приехме онези 20 услуги на ЕС на доверие, някои от които още не са електронни и до днес в пълния си вид. Затова нека не допуснем същата грешка", каза Александър Йоловски в заключение.
/СС/
news.modal.text
