site.btaЕлектроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена и ликвидна криза, пишат в декларация от БЕМФ

Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена и ликвидна криза. Това пишат в декларация от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ), която е изпратена от тях и до политическите партии и медиите.

В декларацията си от БЕМФ допълват, че в периодите на презареждане на реакторите в АЕЦ "Козлодуй" страната рязко се превръща в нетен вносител на електроенергия (за ноември средно над 1200 МW), като това е най-силно изразено в часовете на вечерния връх на потребление - от 17 до 21 ч. когато фотоволтаиците зануляват производството си. Тяхното "изпразване" се компенсира основно с внос на скъпа електроенергия основно от Гърция, която активира пълния капацитет на нейните газови ТЕЦ (основно реконструирани въглищни централи със средства по ПВУ). В продължение на 4-5 часа тези централи вдигат рязко товар от под 1000 до над 4000 MW и така балансират българската енергийна система.

България внася и ток от въглищни ТЕЦ от Сърбия, Турция и дори от Северна Македония, чиято цена не е обременена с "екологичната" добавка за въглеродни квоти. При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти нашите лигнитни ТЕЦ не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови ТЕЦ. Процеса на влошаване на икономическото състояние на нашите въглищни централи допълнително се влошава и от практиката държавата да изземва част от печалбите им при реализация на продажби над определени нива, наречени "таван на цените", посочват експертите.

Данните от началото на ноември устойчиво показват, че българските въглищни централи, въпреки влошаващата се икономическа конюнктура, и тази есен запазват ролята си на критично важен производител на електроенергия в страната (над 40 процента средно за ноември) и въпреки регистрирания ръст на възобновяеми източници на енергия в България, техния принос в енергийния баланс на страната е незначителен – под 10 процента от енергийния баланс средно от началото на настоящия месец.

Анализите на енергийните специалисти на БЕМФ потвърждават тревожните прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден се очаква дефицит в мощностния баланс от около 600 мегавата при ограничените водни количество в язовирите на
енергийните ВЕЦ.

По-притеснителна обаче е оценката, че при екстремални зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия този дефицит се повишава до около 1600 мегавата. И ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват с авариен внос от съседни енергийни системи, то сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити.

От БЕМФ предлагат да се включи ТЕЦ "Контур глобал" в енергийния баланс чрез временен капацитетен механизъм. Освен това те предлагат и възстановяване на въглищните резерви за всички ТЕЦ. От Българския енергиен и минен форум настояват за потвърждаване на сроковете за включване на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток-2" след годишни ремонти. Те предлагат и разработване на програма за икономическа стабилизация на енергийните дружества. На следващо място в деклацията се предлага възстановяване на Обществения съвет към МЕ.

От БЕМФ предлагат още ръководството на НЕК да изготви и осигури изпълнението на нов с по къси срокове и осигурено финансиране график за завършване рехабилитацията на ПАВЕЦ "Чаира". В декларацията се настоява да се изготви и представи пред МЕ доклад за хода на осигуряване на финансиране за изграждането на водния изравнител "Яденица-2".

"Да се разработят и приемат от МС по силата на чл.4, ал.2, т.5 от ЗЕ средносрочни инвестиционни програми за обявяване на търгове за изграждане на нови генериращи мощности с възможности за участие в регулиране на товара и честотата на енергийната мрежа", пише още в декларацията на Българския енергиен и минен форум.