site.btaС гол в последната минута на 17 ноември 1993 г. Емил Костадинов изпраща България на световното първенство по футбол

България се класира за участие в световното футболно първенство в САЩ, след като елиминира Франция в мач на 17 ноември 1993 г. на стадион „Парк де Пренс“ в Париж. „Господ е българин“, казва тогава в ефира на Българската национална телевизия футболният коментатор Николай Колев – Мичмана, когато в последната минута на мача Емил Костадинов вкарва победния гол във вратата на Бернар Лама.

В архивите на БТА могат да се прочетат материалите на пратеника на БТА Николай Зографов, който следи развитието на футболната тема във Франция. В бюлетина „Спорт“ на БТА проследяваме какви са били нагласите преди мача и след победата на българския отбор:

Футбол: Пред мача Франция-България
Французите са уверени в успеха си

Париж, 16 ноември 1993 г. /Спец. кор. на БТА Н. Зографов/ Един ден преди последния двубой от шеста квалификационна група (зона „Европа“) за световното първенство по футбол между отборите на Франция и на България тукашните средства за осведомяване продължават да отделят голямо място на своите страници или в своите емисии на предстоящия двубой на „Парк де Пренс“. След като телевизията показа кадри от последния успешен мач на „петлите“ с българите, състоял се на 21 ноември 1984 г. в Париж (в който те победиха с 1:0), бе излъчено интервю с Папен. Той недвусмислено заяви, че вторият в групата, който ще продължи борбата във финалите на световното първенство в САЩ, ще бъде френският отбор. (Както е известно, първите „визи“ за САЩ в тази група спечелиха шведите.)

На цели страници днешните сутрешни вестници публикуват множество материали, свързани с утрешния мач. Заедно с представянето на най-нашумелите имена във френския отбор се отдава и дължимото на българските звезди. Под заглавие „Приключението на Михайлов“ първият национален вестник във Франция – „Фигаро“, разказва за вратаря на представителния ни отбор Борислав Михайлов, който играе в тукашния „Мюлуз“. Капитанът на българите подчертава, че най-сериозната заплаха за вратата му е тандемът Папен – Кантона, но в тази връзка посочва и възможностите на Лизаразу и на Созе.

И докато снимката на Михайлов е в спортната страница на „Фигаро“, то на цялата цветна корица на специализираното футболно издание „Онз Мондиал“ се усмихва Христо Стоичков, който (в колаж) е захапал и прегъва снимката на френския национален отбор.

Наставниците на френския състав сигурно гледат твърде сериозно на колажа. Не случайно „Фигаро“ публикува на пет колони материала „Трима мъже за една групова терапия“, в който се изтъкват усилията на Бернар Улие и на неговите помощници Айме Жаке и Анри Емил за заздравяването на духа на отбора и за психическата му подготвеност за утрешното му изпитание. Към усилията им се присъединява и президентът на Футболната федерация на Франция Жан Фурне Файар, който заявява в интервю: „Франция може и трябва да победи.“

Две страници отделя на футболното събитие в сряда днешният „Франс соар“. В обширно интервю Франк Созе подчертава: „Нищо не бива да ни разсейва“, и напомня, че българите ще се борят за победата на всяка цена.

Под заглавие „Жерар Улие подготвя удар“ се коментира стратегията на треньора на домакините. Както вече бе съобщено, той ще се придържа към дефанзивна тактика (по системата „4-4-2“). По този повод не стихват и коментарите около неучастието на Жинола, а в материал, озаглавен „Папен се нуждае от Кантона“, се изтъква значението на двойката Кантона-Папен за френската ударна мощ. Като илюстрация на това се дава фактът, че от 12 август 1989 г. насам дуото Папен-Кантона е постигнало 41 от 69-те гола, записани в актива на „петлите“, което се равнява на 60% от точните им попадения. Вестите от Клерфонтен продължават да пристигат, но в същото време за българския отбор се съобщава твърде малко. Причина за това е желанието на Димитър Пенев да не се впуска в подробни обяснения пред журналисти относно плановете си за сряда.

Впрочем днес българите пристигат в Париж от Германия (Франкфурт на Майн) и довечера ще направят тренировката си на стадион „Парк де Пренс“.

Очаква се след пристигането им треньорът Димитър Пенев да даде пресконференция. 

До последно изглежда, че българският отбор ще отпадне от класирането за световното по футбол и накрая френската публика дори запява „Марсилезата“, но в последната минута резултатът се преобръща: 

Франция – България – 1:2

Париж, 17 ноември 1993 г. /Спец. кор. на БТА Николай Зографов/ Тази вечер на стадион „Парк де Пренс“ се игра последната квалификационна среща за световно първенство по футбол в 6-та европейска група между отборите на Франция и България. Двубоят имаше решителен характер и за двата състава, но за българите нямаше друга алтернатива освен победа, за да се класират за финалите на световното първенство в САЩ през следващата година.

Избраниците на старши треньора Димитър Пенев започнаха мача със самочувствие, технично и хладнокръвно разиграваха топката, търсейки пукнатини в защитата на „петлите“. Впрочем, един жив петел 
се разходи на тревата на известния парижки стадион и мачът бе прекъснат за близо две минути. (...)

Така дойде неприятната за българите 32-ра минута. Левият защитник Цанко Цветанов бе спрян непозволено, но главният съдия Лесли Мотръм не отсъди фал, Франк Созе напредна и центрира точно към Жан-Пиер Пален, който с глава свали топката на Ерик Кантона. От непосредствена близост Ерик Кантона простреля Михайлов – 1:0 за Франция.

Българите отвърнаха на удара с удар. В 37-та минута Красимир Балъков изпълни добре корнер и Емил Костадинов с великолепен удар с глава изравни резултата – 1:1.

През второто полувреме „петлите“ се активизираха, овладяха средата на терена и дълго време пред техния вратар Бернар Лама бе повече от спокойно. В самия край на мача стратегът на българите Димитър Пенев направи две смени едновременно и вкара в игра Даниел Боримиров и Петър Александров.

Течаха вече последните минути, хиляди французи запяха „Марсилезата“ в чест на класирането на „петлите“ за САЩ-94. В последната минута на двубоя Любослав Пенев майсторски изведе Емил Костадинов и крилото с безжалостен диагонален удар изпрати топката в мрежата на французите – 2:1 за България!

След последния съдийски сигнал футболистите в сини фланелки не криеха сълзите си, а българите ликуваха – България е финалист на световното първенство в САЩ през 1994 година.

Ето и крайното класиране в групата:

1) Швеция        6   3   1   19:8     15
2) България      6   2   2   19:10   14
3) Франция       6   1   3   17:10   13
4) Австрия        3   2   5   15:16    8
5) Финландия   2   1   7   9:18      5
6) Израел          1   3   6   10:27    5

Двата отбора играха в следните състави:

Франция: Лама, Десаи, Пети, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Созе (Терен), Папен (Жинола), Педрос, Кантона

България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Цветанов (Боримиров), Хубчев, Янков, Костадинов, Стоичков, Пенев, Балъков, Лечков (Александров). 

На следващия ден треньорите на двата отбора коментират резултата: 

След мача Франция – България 

Париж, 18 ноември 1993 г. /БТА/ След снощния мач за световно първенство по футбол между отборите на Франция и България двамата треньори споделиха:

Жерар Улие (Франция): „Това беше най-катастрофалният сценарий за нас. Аз съм изключително нещастен заради играчите. Те работиха цели 11 месеца, за да се класират. Все пак мисля, че Франция е малко несправедливо елиминирана. Ние може само много да съжаляваме. След последния съдийски сигнал мислех за бъдещето на играчите. Казах им, че могат да съжаляват, но не трябва да изпитват угризения на съвестта.“

Димитър Пенев (България): „Моите играчи и аз посвещаваме победата и класирането за световното първенство на целия български народ. Що се отнася до мен, аз съм участвал като играч на финалите на три световни първенства. Сега за първи път ще участвам като треньор. Аз мисля, че можем да постигнем хубави неща в САЩ. Тази вечер важното беше да победим и моите играчи заслужаваха победата, независимо че французите откриха резултата. Мисля, че французите бяха нервни и като че ли малко се страхуваха. Те не се откриваха. Моите играчи се представиха много добре и показаха тяхната стойност в атака и в средата на терена.“

Успехът на българския отбор предизвиква реакции и от институциите:

Александър Йорданов и Любен Беров изразиха уважението си към стореното от българските футболисти 

София, 18 ноември 1993 г. /БТА/ Председателят на Народното събрание Александър Йорданов и министър-председателят Любен Беров показаха уважението си към стореното снощи от българските футболисти на парижкия стадион „Парк де Пренс“. В ранните утринни часове те посрещнаха на летище „София“ двама от тях – Петър Хубчев и Златко Янков – които пристигнаха от Париж заедно с голямата група български журналисти, и с ръководители на българския спорт и на БФС.

Господата изразиха задоволството си от блестящия успех на нашите футболисти и подчертаха значението му за България.

Александър Йорданов посочи, че в момента такива победи са ни нужни и че тяхната стойност не е свързана само със спортната надпревара.

В отговор на журналистически въпрос дали евентуална загуба на българските футболисти щеше да повлияе за падането на правителството, Любен Беров отговори шеговито, че сега поне за още една година ще може да бъде спокоен. 

Коментарите на френските медии за мача са от „неописуемо“ до „ужасен кошмар“:

Футбол – След мача България – Франция

Париж, 18 ноември 1993 г. /БТА/ Френският спортен ежедневник „Л'Екип“ обобщи всичко в една дума: „Неописуемо!“

А кореспондентът на АП, Салваторе Занга озаглавил статията си „Франция – в шок след фала за Световната купа“ пише: „Не само защото не успяха да се класират за финалите, това от което боли повече е загубата на два мача в последните минути, и то в Париж.“

Голът, отбелязан 10 секунди преди края на квалификационния мач Франция – България (1:2), изпрати България в САЩ и заля френските футболисти със сълзи.

Това бе нов удар за френския футбол, който не достигна до финалите на световния шампионат и през 1990, а бе въвлечен и в скандала с обвинението в подкуп на носителя на купата на европейските шампиони Олимпик (Марсилия) през тази година, добавя Занга.

„Това, което се случи е ужасно, но нека да не говорим за него сега, когато ни се вие свят, казва Жан Фурне Фаярд, шеф на френската футболна федерация. За да вземеш правилно решение, ти е необходимо време за размисъл.“

Заглавията във френската преса буквално се надпреварваха в желанието си да опишат общия шок и депресия, последвали вчерашния неуспех. Сред тях са „Нула“, „Ужасен кошмар“, „Франция се класира за Световната купа през (...) 1998“ и т. н. 

След класирането на световното, българите вече заявяват амбиции и за класиране поне за четвъртфинал:

Михов: Очаквам първа победа и на финалите

София, 21 ноември 1993 г. /БТА/ След триумфа в Париж, президентът на Българския футболен съюз Валентин Михов, придружаван от вицепрезидента Христо Данов и футболиста Георги Донков, бе на работно посещение в седалището на УЕФА в Швейцария. Наказанието на футболиста Донков бе намалено до декември 1995 година, а днес тримата се завърнаха в България. На летище „София“ президентът на БФС Валентин Михов сподели пред репортер на БТА: „Мисля, че победата ни над Франция бе изкована в Грюнвалд. Нашите момчета се подготвиха на спокойствие, далече от всички – роднини, близки, приятели, и успяха да излязат на терена на „Перк де Пренс“ напълно концентрирани. Останалото го знаете – всички плакахме от радост (…)

Сега трябва да изчакаме жребия на 19 декември и да мислим за подготовката ни за финалите в САЩ. Струва ми се, че отбор със звезди от ранга на Стоичков, Костадинов и Пенев може да мисли не само за участие, а и за успех на финалния турнир. Време е най-после да постигнем първата победа на финали на световно първенство, но трябва да мислим и за нещо повече – класиране поне за четвъртфинал“ (...)

През следващата година – 1994 г., страната ни участва за шести път на световни финали – Петнадесетото световно първенство по футбол, което се провежда от 17 юни до 17 юли в САЩ. Победата над Гърция с 4:0 в груповата фаза е първата, отбелязана от български национален отбор по футбол на световни финали. В групата България остава втора с равни точки с първата – Нигерия (но с по-лоша голова разлика и със загуба от тях), и с третата – Аржентина (с равна голова разлика но с победа над Аржентина). В осминафиналите нашият футболен отбор отстранява Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията).  На четвъртфинала, на 10 юли, България играе срещу световния шампион Германия. Тогава националният ни отбор записва най-голямото постижение на българския футбол, класирайки се на полуфинала на световното първенство по футбол в САЩ, след като побеждава Германия с резултат 2:1.