site.btaУниверситетите ще помогнат на света да превърне климатичната криза в шанс, каза Абдала Моксит, секретар на IPCC

Университетите ще имат занапред още по-голяма роля, защото ще е нужна наука, за да знаем как да оценим уязвимостта, как да предприемем прагматични мерки и как да превърнем климатичната криза в климатичен шанс. Това каза Абдала Моксит, секретар на Междуправителствената експертна група на ООН по изменение на климата  (IPCC), на събитие в българския павилион на СОР29 в Баку.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе домакин на събитие, посветено на академичното сътрудничество в Черноморския регион. Участие в него взеха Абдала Моксит, проф. Николаoс Теодосиу от университета „Аристотел“ в  Солун, Гърция, член на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие, д-р Марина Стефанова, зам.-декан по устойчиво развитие на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Цветелина Гарелова, младежки делегат на УНИЦЕФ на СОР29. Модератор на дискусията бе Мерседес Марото-Валер, специалист по устойчиво инженерство и преподавател в университета „Хериот Уот“ с филиали в Шотландия, Дубай и Малайзия.

„Нито една страна в света не може да се апаптира към екстремни явления сама. Затова е важно да можем да имаме реактивна адаптация, която да е планирана. Време е за нова концепция, преди управлявахме кризи, след това преминахме към управление на риска, а сега е нужно знание за управление на риска и тук е голямата роля на университетите", каза Моксит.

Той благодари на София за домакинството на 61-ата сесия на IPCC през лятото и специално открои приноса на участниците в доброволческата програма, организирана от Стопанския факултет на СУ.

В дискусията Николаос Теодосиу подчерта, че Черноморският регион, в който влизат и страните от региона на Каспийско море, е със сложна история и взамиоотношения и затова е нужно хората да разберат, че е нужно да се търси общ подход към кризите и проблемите. Трябва да се действа заедно срещу климатичните промени, глада, бедността, заплахите за здравето и чрез университетите можем да преодолеем бариерите, защото и преподавателите, и студентите сме свикнали да работим заедно, каза той. 

Д-р Марина Стефанова също изтъкна, че регионът в миналото е градил бариери, а днес е времето на свързаността. Тя подчерта, че за всеки глобален проблем има специфично решение на местно ниво и подчерта значението на локалните оценки, локалната наука и базирани на нея действия. Стефанова изтъкна, че досега акцентът в научните изследвания за климатичните действия е бил върху фундаменталните науки, но на СОР29 в Баку има разговори и представители на специалисти по устойчиво развитие, постъпват много данни от бизнеса, от специалисти по поведенческите науки.

Тя, както и проф. Николаос Теодосиу, Абдала Моксит и Мерседес Марото-Валер, изтъкнаха ролята на младите поколения за справяне с климатичните промени. Младежкият представител на УНИЦЕФ Цветелина Гарелова подчерта, че младите хора в България не са единни по отношение на това доколко значима е темата с промените в климата. Според нея сред връстниците й има тревога от климатичните промени, но често не знаят какво и как да направят, за да се включат в намирането на решения. Гарелова, която е и климатичен активист, каза, че са нужни ментори, които да насочват младите хора, да им помагат да пречупват стереотипите и да ги вдъхновяват да бъдат активни.