site.btaСвободата е най-важното в картината, смята художникът Иван Обретенов

Свободата е най-важното в картината. Когато имам идея за работа, влизам в ателието, пускам си музика и вдъхновението идва. В голяма степен нещата стават в импровизацията, в свободното творчество. Ако се съобразяваш, не се получава. Това сподели художникът Иван Обретенов при гостуването си на творческите срещи, организирани от фотографа Гаро Кешишян във „Фото Синтезис“ във Варна.

Събитието посетиха композиторът Асен Масларски, поетесата Елица Виденова, писателят Красимир Машев, колекционерът Иван Ненков.

Гаро Кешишян познава Обретенов от времето, когато е играл в детския състав при Варненския театър. Той изтъкна, че гостът му не е учил в Художествената академия, но това не му е попречило да стане изключителен живописец. „Сънуваш сън, когато гледаш портретите на Иван“, каза той. 

Иван Обретенов е учил в Софийския университет, но си спомня, че често посещавал галерията на „Шипка“ 6, без да предполага, че един ден ще излага там. „Започнах да рисувам късно, на 28 години, когато връстниците ми вече бяха изградени творци, но стартирах яко, свободно и характерно. Учих при бай Тодор Добруджански, който ми показа как да рисувам направо с широката част на шпатулата“, разказа той. 

Първата си картина направил в село Гроздьово, където бил разпределен като учител по литература и директор на местното училище след завършването си. Направил натюрморт със заснежени димитровчета, които видял един ден на прибиране от работа. Рисувал върху платното направо с тубите с маслени бои, защото нямал четка. Започнал да обикаля селото с велосипед и да търси своите обекти. Казва, че е имал късмета години наред всичките му картини да купува колекционер от Берлин. Затова сега попълва семейния фонд с нови творби. 

„Умишлено бягам от красивото. Естетиката е общо понятие, а красотата е нещо друго. Може красива картина и да не ти въздейства. Нужна е мярка, за да бъде хубаво. Нещата в живописта не стават изведнъж, трябва да узреят, да има натрупване“, каза художникът. Важни са и празните пространства в платното, които са контрапункт на наситеността. Така картината живее, смята той. 

На срещата Иван Обретенов обърна специално внимание на работата при портрета, който е негов любим жанр. „В класическия портрет трябва да сложиш окото на точното място, особено ако е жена. Това е часовникарска работа, всичко трябва да бъде на място до милиметър. В същото време той трябва да стои естествено и да има излъчване, което е много трудно. Виждал съм хиляди портрети, където нарисуваният те гледа, има отблясък в окото, но художникът трябва да улови духа. Не знам как става, не съм наясно как изплува образът, това е натрупване с годините. Духът на образа изплува изведнъж, почва да ти се „обажда“, да го усещаш. Тогава можеш да завършиш портрета, а когато го сложиш на стената, той се прави, че не те познава. Картините си живеят свой живот и са дистанцирани от теб“, сподели художникът. 

Пред събралите се той разказа, че всъщност скулптурата е била неговата първата любов. Ходел на кръжок в София докато бил студент. „Движил съм се по вдъхновението на момента, без да си чертая някакви планове. Правех скулптури от бронз с много любов“, добави той. Всички смятат, че е добър в това изкуство, такова мнение има и Вежди Рашидов. 

Иван Обретенов е познат и като поет. Издал е две книги - „Ангели на спирката“ и „Спасени видения“, в която има картини и скулптури от изложбата „Виденията на един минувач“. Той обаче няма самочувствие на поет и не е имал намерение да пише книги, просто в един момент се събрали много стихотворения и решил да ги събере и издаде. Друг голям източник на вдъхновение за него е градината, за която се грижи. 

Иван Обретенов е роден през 1948 г. във Варна. Завършил е философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член е на Съюза на българските художници. Показвал е свои картини в колективни изложби в Берлин, Москва, Гданск, Прага, Торонто, Лондон, Париж, Виена. Включен е в холандската колекция „1001 Reasons to love the Earth”. Има участия в Европейски изложения на изкуството, представен от галерия EVEart Будапеща: в Line art в Гент, St`art в Страсбург, Art Jonction в Ница. Канен е в осем издания на фестивала „Август в изкуството”. Има самостоятелни изложби във Варна, Пловдив, Велико Търново, София, Берлин, Виена, Будапеща. Носител е на награда „Варна“ в областта за визуалните изкуства за 2009 г.