След продължителен период на стагнация икономиката на ЕС се връща към скромен растеж, а процесът на дезинфлация продължава, се посочва в есенните прогнози на ЕК. Изпълнителният орган на ЕС предвижда растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2024 г. от 0,9 на сто в ЕС и 0,8 на сто в еврозоната. Очакванията са икономическата активност да се ускори до 1,5 на сто в ЕС и 1,3 на сто в еврозоната през 2025 г. и до 1,8 на сто в ЕС и 1,6 на сто в еврозоната през 2026 г.
ЕК прогнозира инфлацията в еврозоната да намалее повече от двойно през 2024 г., от 5,4 на сто през 2023 г. на 2,4 на сто, преди да спадне по-плавно до 2,1 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г. Очаква се процесът на дезинфлация в ЕС да бъде по-рязък през 2024 г., а основната инфлация да спадне до 2,6 на сто от 6,4 на сто през 2023 г. и да продължи да намалява до 2,4 на сто през 2025 г. и 2 на сто през 2026 г.
В пролетните прогнози на ЕК се предвиждаше растеж на БВП през 2024 г. от 1 на сто в ЕС и 0,8 на сто в еврозоната. Очакванията за 2025 г. тогава бяха БВП да се ускори до 1,6 на сто в ЕС и до 1,4 на сто в еврозоната. По отношение на инфлацията ЕК прогнозираше през пролетта тя да намалее в ЕС според хармонизирания индекс от 6,4 на сто през 2023 г. до 2,7 на сто през 2024 г. и 2,2 на сто през 2025 г. Очакванията за еврозоната бяха тя да се забави от 5,4 на сто през 2023 г. до 2,5 на сто през 2024 г. и 2,1 на сто през 2025 г.
Ускорение на растежа с увеличаване на потреблението и възстановяване на инвестициите
След възобновяване на растежа през първото тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС продължава възходящата тенденция през второто и третото тримесечие със стабилен, макар и слаб темп.
Растежът на заетостта и възстановяването на реалните заплати продължават да поддържат разполагаемите доходи, но потреблението на домакинствата остава ограничено. Все още високите разходи за живот и нарасналата несигурност след многократното излагане на екстремни събития, съчетани с финансови стимули за спестяване в контекста на високи лихвени проценти, карат домакинствата да спестяват все по-голям дял от доходите си. В същото време инвестициите са разочароващи, с дълбоко и широкообхватно свиване в повечето страни членки и категории активи през първата половина на 2024 г.
Ограничението на потреблението видимо отслабва, тъй като покупателната способност на заплатите постепенно се възстановява, лихвените проценти намаляват, а потреблението допълнително нараства. Очаква се инвестициите да се възстановят на фона на силни корпоративни баланси, възстановяване на печалбите и подобряване на кредитните условия. Импулсът, който Механизмът за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС дават, също стимулира растежа на държавните инвестиции през прогнозния хоризонт.
Като цяло се предвижда вътрешното търсене да стимулира икономическия растеж в бъдеще. През 2025 г. и 2026 г. се очаква износът и вносът да растат като цяло с еднакъв темп, което предполага неутрален принос за растежа от нетната търговия.
Процесът на дезинфлация продължава
Процесът на дезинфлация, който започна към края на 2022 г., продължава въпреки лекото покачване на инфлацията през октомври, задвижвано в голяма степен от цените на енергията.
Ценовият натиск в сектора на услугите остава висок, но се очаква да се понижи от началото на 2025 г., воден от забавяне на растежа на заплатите и очаквано повишаване на производителността, подкрепено от отрицателни базови ефекти. Това създава условия за понижаване на инфлацията в края на 2025 г. в еврозоната и през 2026 г. в ЕС.
Трудовият пазар остава стабилен с рекордно ниска безработица
Пазарът на труда в ЕС се задържа на добро равнище през първата половина на 2024 г. и се очаква да остане силен.
Растежът на заетостта в ЕС ще продължи, макар и с по-бавни темпове, от 0,8 на сто през 2024 г. (0,9 на сто в еврозоната) до 0,5 на сто през 2026 г. (0,6 на сто в еврозоната).
През октомври нивото на безработица в ЕС достига ново историческо дъно от 5,9 на сто. През 2024 г. се очаква равнището да бъде 6,1 на сто (6,5 на сто в еврозоната) и да се понижи още повече след това, достигайки 5,9 на сто през 2025 и 2026 г. (6,3 на сто в еврозоната).
Намаляване на дефицитите на фона на фискалната консолидация
Докато много страни членки работят за намаляване на съотношенията на дълга си към БВП, бюджетният дефицит на ЕС се очаква да намалее през 2024 г. с около 0,4 процентни пункта, до 3,1 на сто от БВП и до 3 на сто през 2025 г. За 2026 г. прогнозите залагат на положителен икономически импулс за допълнително намаляване на дефицита до 2,9 на сто. В еврозоната се очаква дефицитът да намалее от 3 на сто през 2024 г. до 2,9 на сто през 2025 г. и 2,8 на сто през 2026 г.
ЕК предвижда в есенните си прогнози съвкупното съотношение на дълга към БВП в ЕС да нарасне от 82,1 на сто през 2023 г. до 83,4 на сто през 2026 г. То следва почти 10 процентни пункта спад между 2020 г. и 2023 г. и отразява ефекта от все още високите първични дефицити и нарастващите лихвени разходи, които вече не се компенсират от високия номинален растеж на БВП с намаляването на инфлацията. Предвижда се държавният дълг в еврозоната да нарасне от 88,9 на сто от БВП през 2023 г. до 90 на сто през 2026 г.
Несигурността и рисковете нарастват
Несигурността и рисковете за влошаване на перспективите нарастват. Продължителната агресивна война на Русия срещу Украйна и усложняването на конфликта в Близкия изток подхранват геополитически рискове и рискове за енергийната сигурност. По-нататъшното увеличаване на протекционистичните мерки от страна на търговските партньори може да затрудни световната търговия, което ще окаже тежест върху силно отворената икономика на ЕС.
На вътрешния фронт политическата несигурност и структурните предизвикателства в производствения сектор биха могли да доведат до допълнителни загуби на конкурентоспособност и да се отразят отрицателно на растежа и пазара на труда. Освен това забавянето на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост или по-силно от очакваното въздействие от фискалната консолидация може допълнително да забави възобновяването на растежа. Неотдавнашните наводнения в Испания илюстрират драматичните последици, които нарастващата честота и обхват на природните бедствия могат да имат не само за околната среда и засегнатите хора, но и за икономиката.
/СЛС/
news.modal.text
