България като страна член на Европейския съюз е част от общност, поставила си една от най-амбициозните климатични цели в глобален мащаб с ангажимента за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 година. Това каза за БТА служебният заместник-министър на околната среда и водите Ренета Колева на климатичната конференция СОР29 в Баку.
Това обаче е недостатъчно, предвид че ЕС генерира едва 7 процента от световните емисии. Затова амбициите ни в климатичните преговори, които страната ни води като членка на европейската общност, е да бъде договорено намаляване на замърсяването от големите държави емитенти, което да даде възможност за ограничаване на затоплянето на климата до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Другата цел е осигуряване на по-сериозно финансиране за страните, които са най-силно засегнати от последиците на измененията в климата, например малките островни държави, отбеляза зам.-министър Колева.
По думите й важни за страната ни са и целите за съхраняване на водните ресурси, за хранителна сигурност и не на последно място благоденствието на хората и човешкото здраве.
Отчитаме намаляване на емисиите, но постигането на общоевропейската цел за свиването им с 55 процента до 2030 година спрямо нивата от 1990 г. остава предизвикателство, което изисква много усилия и стратегически, на национално ниво да бъде предприети мерки по отношение на енергетиката, транспорта, мобилносттa, земеделието като секторите, които са важни за намаляването на емисиите. Един от инструментите в тази насока е европейската схема за търговия с емисии, като в новите разпоредби вече се включват и сградния фонд и транспорта.
В този контекст по-конкретно предизвикателство за страната ни в момента е разработването до юни 2025 г. на национален план за действие по Социалния фонд за климата на ЕС.
Този фонд ще осигури средства на страните членки чрез целенасочено финансиране, така че засегнатите най-уязвими групи като домакинства в енергийна или транспортна бедност да бъдат пряко подпомагани и да не изостават в зеления преход, сочи информация на Европейската комисия.
Става дума за ресурс от 2,5 милиарда евро от страна на ЕС и допълнителни 25 процента национално съфинансиране, насочени към подобряване на сградния фонд и намаляване на емисиите от транспорта, както и подпомагане на енергийно бедните домакинства и микропредприятия, уточни зам.-министър Колева.
СОР29 бива наричан "финансовият КОП" и осигуряването на повече финансиране за уязвимите страни и групи чрез привличане на по-голям брой партньори е от изключителна важност, посочи зам.-министърът.
Към жените, които заедно с децата, са една от най-уязвимите групи от климатичните промени, бе насочено и специално събитие на българския павилион.
Белег за развитието на едно общество е отношението му към уязвимите групи. За жените в глобален мащаб според доклад на ООН се отделя 0,01 процент от финансирането за проекти, а в Европа - 2 процента, припомни служебният зам.-министър.
Макар България да е сред страните на предни места в равнопоставеността на мъжете и жените все още има към какво да се стремим, включително създаване на благоприятна работна среда и изравняване на възнагражденията, отбеляза тя.
От институционална гледна точка първостепенна важност за климатичната политика има сътрудничеството и координацията между отделните ведомства, независимо дали тази политика е отговорност на отделно министерство или е сред ресорите на по-широка структура, каквато в момента е МОСВ. Осъщественото през последната година разширяване на административния капацитет в рамките на МОСВ, включително чрез изнесени експерти на територията на страната, чиято дейност е насочена към работите с общините предвид активното им участие, необходимо при разработването на програмите за адаптация и смекчаване на последиците от климатичните промени, също подпомага дейността на страната ни в областта на климатичната политика, допълни зам.-министър Колева.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за втора година е съорганизатор на събитията на българския павилион, представящи страната ни на глобалния форум.
/СЛС/
news.modal.text
