site.btaСнежана Тодорова на дискусия за свободата на словото: Инициативи на СБЖ в защита на журналистите от 7 г. чакат НС да ги разгледа

Внесените в парламента още през 2017 г. предложения на СБЖ за законодателни промени, които да засилят гаранциите за правата на журналистите и да осигурят подобаващо публично финансиране на медиите, все още не са разгледани от депутатите, въпреки че са в синхрон с политиките н ЕС в тези сфери, включително и най-актуалните. Това изтъкна председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова в изказването си пред състоялата се в УНСС дискусия „Свободата на словото на медиите в България”.

На 12 ноември т. г. в Голямата конферентна зала на УНСС в София се състоя представителната дискусия „Свободата на словото на медиите в България”, организирана от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (ABBRO). В нея участваха изявени журналисти, академични медийни експерти, ръководители на обществени медии, представители на частния медиен бизнес, членове на СЕМ, студенти и преподаватели от УНСС и т. н.

В първия панел на дискусията, който бе под надслова „Медиите – свобода на словото и етични принципи на журналистиката в модерните общества” се изказа и поканената като панелист СНЕЖАНА ТОДОРОВА, председател на УС на СБЖ.

Тя изрази удовлетворението си от събирането на такъв широк и авторитетен кръг колеги от медийната общност за дискутиране по наболели проблеми на професионалната и обществената среда. Един от тези проблеми е и недостигащата солидарност в гилдията за отстояването не просто на обществени и журналистически права, а и на правото на всеки журналист да бъде защитен, да може свободно да изпълнява своя професионален дълг и да остава верен на своята професионална и гражданска етика. 

Изтъквайки, че за СБЖ винаги е била особено важна защитата на правата журналистите, Снежана Тодорова подчерта, че това е неразривно свързано и с гаранциите за свободата, независимостта и прозрачното финансиране на медиите.

Председателката на СБЖ припомни, че още през 2016 г. Съюзът е изготвил с помощта на юридически експерти свои предложения за промени в няколко закона, които да осигурят именно такива законови гаранции. Предложенията на СБЖ са внесени през 2017 г. за разглеждане в Комисията по култура и медии на тогавашния състав на Народното събрание. При всяко обновление на парламента в последвалата серия от избори тези предложения са били също подновявани непрекъснато от СБЖ. Въпреки това, ето вече 7 години, депутатите така и не са разгледали предложенията на СБЖ.

Ето какво посочи по-нататък в изказването си Снежана Тодорова:

„Предложенията на СБЖ за законодателни промени са публикувани на нашия сайт и всеки може да се запознае с тях в детайли. Сега, с оглед на темата на днешната дискусия, ще припомня само три от акцентите в тях:

– За защита на журналистическия труд чрез колективно договаряне и членство в синдикати – за целта се предлага съответно изменение и допълнение на Кодекса на труда.

– За държавно финансиране на медиите – за целта се предлага изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, като финансирането да става чрез фонд „Защита на медийната среда“.

– За защита на журналисти от вербални, физически и други посегателства – чрез изменение и допълнение на НК.

Ето още важни обстоятелства, които доказват колко прав е СБЖ в предложенията си за законодателни промени и колко синхронизирани са те с европейските политики:

– Насърчаването към колективно договаряне, включително и в медиите, е европейска политика. С приемането на европейската директива за минималната заплата през 2022 г. всички европейски държави са задължени да насърчават колективното договаряне. Европейският съюз реши през 2022 г. да постави пред своите държави членки целта за 80% покритие на трудовия пазар с колективни договори. От страните, които не достигат този процент, ЕС изисква да насърчават колективното договаряне чрез национални планове за действие. Те трябва да бъдат приети до края на 2025 г. Така че, когато говорим за защита на правата на журналистите у нас, ключов критерий е редно да бъде доколко тези права са гарантирани чрез колективни трудови договори. (За това сайтът на СБЖ е писал в средата на септември т. г., цитирайки публикация на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) която на 23-24 септември т. г. проведе в Истанбул, Турция, семинар за колективното договаряне).

– Държавната подкрепа за медиите чрез публично финансиране, включително чрез преки субсидии, също е европейска политика, която се извежда като ключова по време на пандемията от Ковид-19 с цел насърчаване на качествената журналистика. В публикуван в началото на 2024 г. доклад на Европейската комисия „Публично финансиране на новинарските медии в ЕС” като два успешни модела за такова финансиране са посочени прилаганите в Белгия и Швеция. В белгийския модел отпускането на публични субсидии за медиите зависи от критерии като спазването на журналистическите принципи и колективното трудово договаряне, а в шведския случай водещ критерий е независимостта на подкрепяните медии.

У нас доминиращата форма за подкрепа за медиите е държавната реклама, а критериите за предоставянето ѝ далеч не са ясни за обществото. Редно е медийната общност да съсредоточи усилията си в постигането на прозрачност за тези критерии и в даване на приоритет на ясно регламентираното публично финансиране в медиите, включително и на малки независими медии.

Това е жизненоважно и за съдбата на работещите под голямо напрежение регионални медии и журналисти в страната, на чиито проблеми е посветена специална дискусия, която СБЖ подготвя отдавна и която ще се състои на 5 декември от 11.00 ч. в сградата на СБЖ на ул. „Граф Игнатиев” 4 в столицата. Използвам случая, за да покана да се включат в нея всички присъстващи на днешното събитие, както и широката колегия.

Прозрачно и справедливо разпределение на икономическите ресурси за медиите изрично изисква и новият европейски Акт за свободата на медиите.

Ако публичното финансиране на медиите у нас стане регламентирано и прозрачно, може би това ще спести и самоунижението на някои журналисти, като в случая, който видяхме наскоро – когато, търсейки подкрепа от влиятелен посланик именно за финансиране, известно име от гилдията заяви: „В крайна сметка ние сме бизнес, а бизнесите трябва да работят с подходящо финансиране”. Шокиращо е, когато това се изрича от журналист.

В СБЖ вярваме, че истинската, отдадената на обществото журналистика никога не е била и не може да бъде „бизнес”. Тя е мисия, тя е отговорен обществен фактор, който формира мнение, поведение, избор на път за развитие, на бъдеще.

В СБЖ следваме високите примери за честна и самоотвержена журналистика на Йосиф Хербст, първия председател на Дружеството на столичните журналисти, първообраза на СБЖ, Юлиус Фучик, Стефан Продев, Джон Пилджър, Джулиан Асанж и още много светли имена – български и световни – в достойната журналистическа професия.

Когато днес говорим за журналистика, смятам, че не можем да отминем и ужаса с избиването на вече 188 палестински журналисти в ужасната война в Газа, както сочи последната статистика, която получих от Международната федерация на журналистите. Повечето от тях са предавали за големи световни медии. Както многократно са посочвали организации като Международната федерация на журналистите, Комитета за защита на журналистите или „Репортери без граници”, това е най-смъртоносната за журналисти война от Втората световна насам. СБЖ многократно е призовавал за незабавно спиране на огъня и търсене на дипломатически решения за разширилия се и към други страни в Близкия изток конфликт. Повтарям този апел и сега. Свободата на словото и медиите е убивана всеки път, когато някъде по света убиват журналист.

Що се отнася до свободата конкретно на българската журналистика и до силата на българската демокрация, смятам, че общ дълг и на журналистите, и на гражданите е да защитят решително демократичните устои на нашето общество пред лицето на демонстративните закани именно към тези устои, отправени вчера от Делян Пеевски на митинг пред трите основни държавни институции – Народното събрание, Президентството и Министерския съвет. Решителният отпор срещу подобни предизвикателства и твърдото отстояване на законността и конституционния ред е наш общ дълг, колеги.

Смятам за много важни и полезни такива срещи на медийната общност, като днешната дискусия, защото за всички ни е насъщна потребността да търсим съвместно пътища към изграждане на една по-стабилна и демократична медийна и обществена реалност”.

В същия панел се изказаха още Ирина Недева, журналистка в БНР и председател на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ)-България, проф. д-р Нели Огнянова, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски” и председател на Комисията по журналистическа етика, Росен Стоянов от департамента „Медии и комуникации” н НБУ и Господин Йовчев, главен оперативен директор в bTV Media Group. Репортаж за техните изказвания, подготвен от БТА, сайтът на СБЖ публикува отделно.

В частта за въпроси и мнения в панела „Медиите – свобода на словото и етични принципи на журналистиката в модерните общества” се включи и КЪДРИНКА КЪДРИНОВА, член на СЕМ от квотата на държавния глава. До началото на септември т. г. тя бе отговорен редактор на сайта на СБЖ.

Къдринова продължи подетата вече тема за възможностите за публично финансиране на медиите и за политиките на ЕС в тази сфера, включително и чрез залегналото в Акта за свободата на медиите изискване за прозрачно и справедливо разпределение на икономическите ресурси за медиите.

Тя разказа какво е било предприето в Испания във връзка с публичното и прозрачно финансиране на медиите, което испанското правителство е включило в своя приет през септември т. г. План за действие за демокрацията. А испанският регулатор – Националната комисия за пазари и конкуренция (CNMC), който е с по-широк обхват на дейност от българския СЕМ, е бил натоварен да изготвя регистър с публична информация за собствеността и за финансирането на медиите.

Къдринка Къдринова цитира извадена от нея справка от сайта на Европейската комисия, според която от 16 юни до 18 юли т. г. Еврокомисията е одобрила 70 искания от различни държави членки на ЕС за оказване на държавна помощ на различни медии. Сред въпросните държави липсва България. Според  Къдринова този европейски инструмент за подпомагане на медиите очевидно не се ползва от българската държава, а защо е така, е редно да се се провери именно от медиите.

Къдринка Къдринова се включи със свои въпроси и в последния, трети, панел на дискусията, преминал под надслова „Дезинформация – глобализация, нови подходи и съвременни заплахи в медийната среда“.  Припомняйки, че все още не съществува единно определение що е дезинформация, Къдринова прикани участниците в панела да споделят какво те влагат в това понятие. Тя напомни, че лъжи в медиите е имало винаги и даде за пример нашумелия случай с публикуваната през 1997 г. във в. „24 часа“ фалшива партийна книжка на някогашния кмет на София и служебен премиер Стефан Софиянски.

Къдринова зададе и следните въпроси:

Дали днес би бил наречен „платен от Ханой пропагандист“ големият американски журналист от Си Би Ес Уолтър Кронкайт, чиято позиция за необходимостта САЩ да прекратят войната във Виетнам и да се изтеглят от там е смятана за ключова за взетото именно такова решение на тогавашния американски президент Линдън Джонсън?

Дали не е подвеждащо медиите да повтарят тези на израелското правителство, че изблици срещу граждани на Израел са прояви на антисемитизъм, без да се припомня контекста на войната в Газа, критичната позиция към нея включително на еврейски организации в САЩ и мнението, че не всяко противопоставяне на израелската политика е антисемитизъм?

Дали когато тиражират предизвикателни изяви и изявления на политици, като, примерно, тези на Делян Пеевски на вчерашния му митинг, медиите не влизат в ролята на разпространители на непроверени твърдения?

Тези въпроси не получиха отговори и не бяха коментирани от другите участници в дискусията.

В края на дискусията председателят на СБЖ СНЕЖАНА ТОДОРОВА още веднъж сподели своята удовлетвореност от възможността за откровен и загрижен за медийната среда обмен на мнения, като изрази пожелание такива дискусионни срещи да се провеждат по-често. Тя повтори поканата си към всички участници да се включат и в дискусията за проблемите на регионалните медии и на журналистите в страната, която ще се проведе на 5 декември от 11.00 ч. в СБЖ, ул. „Граф Игнатиев“ 4.