site.bta„Понякога кръстът се превръща в крила“, казва художникът Георги Баев

„Понякога кръстът се превръща в крила“, казва Георги Баев (1924 - 2007). Думите са запечатани в документалния филм на Недялко Йорданов - Джурлата, в който художникът разказва за живота си. Днес се навършват сто години от рождението на известния бургаски художник.

ОТ ФУТБОЛА ДО ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ

Георги Димитров Баев, известен с прякора Джурлата, е роден на 9 ноември 1924 г. в Бургас в семейството на пристанищен работник. От малък е увлечен по футбола. За футболните емоции в детството си Баев разказва: „Започнах да го играя като ученик от 1941 година в първи отбор на „Левски“ в Бургас. Играех със сърце и душа, два дена преди мача вече не спях, не ходех на училище. Заради него повтарях класа.“

През 1950 г. завършва Художествената академия в София – специалност живопис, при акад. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. През 1999 г. за в. „Континент“ Георги Баев разказва как се е записал в академията: „Генко (Генко Генков – бел. ред.) ме заведе наистина в академията. По това време аз работех като чиновник машинописец, един комшия беше ме взел на работа. Понеже съм с една ръка, едно писмо го пишех ден и половина. Малко преди „паметния ден“ 9 септември Генко ми донесе билет за влака и ми каза: „Тръгвай, не ти трябва багаж. Отиваме на конкурс в академията“. Той вече учеше там. По време на конкурса гледах как другите правят страхотни етюди, разтриват ги с разни изтривалки. Уплаших се, аз такова нещо не мога да направя. Дадоха ми лист с печат. Нищо не се получи. Казаха ми, че домакинът е „наш човек“ и срещу два паламуда си взех друг лист. Опитах втори път – пак нищо. Накрая направих една скица, както аз си знам. Добре, че имаше тогава преподаватели като Дечко Узунов, проф. Комитов, проф. Гюдженов, които веднага разбраха, че тук има нещо индивидуално. Няма да кажа на кое място ме приеха само с една скица, но тя се открояваше от обичайните модели. Спомням си, че нарисувах италиански пленници, които се занасяха с млади момичета поканени за модели.“

В периода 1950 – 1954 г. е изпълнител по декорите в „Българска кинематография“. До 1960 г. се занимава предимно с графика и сценография в кукления театър в Бургас. От 1962 г. до 1968 г. е учител по рисуване в Учителския институт – Бургас.

ИЗЛОЖБИТЕ

Първата самостоятелна изложба на Георги Баев е организирана през февруари 1964 г. в София, а през май с.г. в Бургас, след което следват и много други в страната и в чужбина – Лондон (1972), Будапеща (1973), Хавана и Москва (1975), Виена и Линц (1976), Тунис (1980), Москва, Никозия и Лимасол (1982), Дордрехт (1984), Виена (1986).

Георги Баев участва в много национални и общи изложби у нас, участва и в представянето на български художници в чужбина – Делхи, Виена, Париж, Бон, Москва, Вашингтон и др. Негови творби са част от колекциите в почти всички български галерии, както и в „Ермитажа“, Музея на изкуствата „Пушкин“, Чикагския музей, в частни колекции в Лондон, Париж, Цюрих, Хамбург, Виена, Токио, Ню Йорк, Филаделфия и др. Негови картини са „Пейзаж“, „Несебър“, „Пристанище Бургас“, „Сините дървета“, „Привечер над Странджа“, „Крайморска алея“, „Зеленчукова градина“, „Край колодрума“ и др.

През 1958 г. Георги Баев става член на Съюза на българските художници.

ОТЛИЧИЯ И ПРИЗНАНИЕ

За творческите си успехи и постижения той получава много български и международни награди. През 1957 г. Баев става лауреат на Шестия световен младежки фестивал в Москва. През 1961 г. получава сребърен медал на Първа младежка национална изложба в София. През 1972 г. получава наградата за живопис „Владимир Димитров – Майстора“. През 1974 г. е удостоен със званието „Заслужил художник“, а през 1984 г. – със званието „Народен художник“.

През 1986 г. е удостоен с наградата „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет за принос в мирното разбирателство между народите и за особени заслуги в областта на културата и изкуството.

Георги Баев е носител орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа (два пъти) и втора степен, носител на орден „Народна република България“ втора степен и орден „Георги Димитров“.

През 1995 г. Георги Баев става един от петте български художници, включени приживе в 34-томния речник на изкуствата на лондонското издателство „Макмилън“. Многократно е номиниран за „Мъж на годината“, „Личност с влияние“, „Кой – кой е“ на американски и английски биографични институти. Почетен член и член – кореспондент е на Австрийското обединение на художниците „Кюнстлерхаус“ – Виена и на Японската асоциация на художниците „Ника – кай“.

Личността на Георги Баев се откроява и с благотворителната си дейност. Прави дарения на училища, социални домове и благотворителни фондации, по повод 1300 годишнината на България, земетресенията в Баня Лука, Скопие, Стражица, на деца от Виетнам, Камбоджа, Румъния и др.

Георги Баев е депутат в VІІ Велико Народно събрание (1990 – 1991). През 1991 г. той е сред 39-те депутати от Съюза на демократичните сили (СДС), които напускат Великото Народно събрание, несъгласни с приетата Конституция и започват гладна стачка.

През 1998 г. той е обявен за почетен гражданин на Бургас. Георги Баев умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас.

/ВСР

/БС/ДС/отдел „Справочна“

Цитати:

„А аз искам да съм здрав и да мога да работя. Не съм се отказал от нито една своя надежда, искам да рисувам до смъртта си. Защото вярвам, че изкуството променя хората, като въздейства върху чувствата им.“ – в. „Отечествен фронт“, 9.9.1989 г.

„Аз живея на две крачки от морето. През целия ден хоризонтът е пред мен. Затова във всяка от картините ми има хоризонт. Той е безкраен и колкото повече отиваш към него, все се отдалечава. Затова никога не можеш да го стигнеш. Както никога не можеш да достигнеш това, към което се стремиш.“ – в. „Отечествен фронт“, 9.9.1989 г.

Използвани източници: Голяма енциклопедия България, София, 2011, т. 1, с. 149, в. „Работническо дело, 26.1.1986, в. „Отечествен фронт“, 9.9.1989 г., в. „Континент“, 18.10.1996; 22.1.1999 г., ДА-Бургас, ф. 1779