Югоизточна Европа (ЮИЕ) изпреварва останалите европейски региони с привлечените инвестиции за 4 млрд. евро и наблюдавания ръст в броя сделки за периода от 2019 до 2023. На фона на подобна положителна регионална динамика България затвърждава позициите си като предприемаческия хъб вътре в самата ЮИЕ. Доказателство за доброто представяне и перспективи пред предприемаческата екосистема в региона и в България е появата на 13 досега "компании - еднорози" (компания, чиято оценка възлиза на 1 млрд. щатски долара - бел. авт.) като "Пейхоук" (Payhawk), "Вива Уолет" (Viva Wallet), "Инфобип" (Infobip) и вероятни нови имена.
Това е един от основните изводи от представения по-рано днес последен доклад на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA), изготвен със съдействието на "ПрайсУотърХаус Купърс" (PwC) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) - "Частните инвестиции в България и Югоизточна Европа 2024“ (Private Investment in Bulgaria & South Eastern Europe 2024). Данните от доклада представи Евгени Ангелов, председател на BVCA в рамките на започналата днес в столичния хотел "София Балкан Палас" конференция "Старт Ъп, България!" (Start Up, Bulgaria!).
България се отличава съществено спрямо региона с показателите си за направени инвестиции на глава от населението и сделки на глава от населението и по броя финансово подкрепени нововъзникнали и нововъзникващи компании и това е видно в представените данни. Ако инвестициите на глава от населението за ЮИЕ възлизат на 13 млн. евро, за България размерът е 41 млн. евро. При сделките статистиката отчита 7 на глава от населението за ЮИЕ, докато за България цифрата е 36. Вече беше посочен общият размер на 4 милиарда евро капитали, насочени към страните от Югоизточна Европа през 2019 - 2023 г., от които само към България са отишли 1 млрд. евро. Този свеж ресурс е предоставил възможност за финансиране от публичните и частните фондове, действащи на територията ѝ, да финансират 489 предприятия през разглеждания период. Размерът, според сравнителните данни в доклада, е далеч над втората по този показател Румъния и нейните 301 стартъпа.
Българската стартъп екосистема е оценена като добре развита и наличието на всички необходими за развитието ѝ стълбове - публични и частни; местни и чужди доставчици на капитал (от ранна фаза до етап на растеж); подкрепяща бизнеса инфраструктура и предприемаческа общност. Това е друг важен извод в представения по-рано днес сравнителен доклад. Като ключови за успеха ѝ фактори са изведени 77-те хиляди обучени ИТ кадри, 14 процента дял на самонаетите сред младото население (най-високо съотношение в ЕС) и ефективност на капитала от 5,6.
Като важна черта на предприемаческата среда в България, Евгени Ангелов изтъкна склонността ѝ тя да се самовъзпроизвежда, което ще рече, че успешните вътре имена остават ангажирани с процеса на развитие на екосистемата, от която местни стартъпи и фондове вече разширяват дейността си на международните пазари.
Предвид макро очакванията за "пресъхване" на капиталовите потоци към високорискови инвестиции и стартъпи, екосистемата в България може да очаква обществена капиталова инжекция между 520 и 620 млн. евро в периода от 2025 до 2029 г. Комбинацията от наличието на този ресурс и перспективите пред членството на България в еврозоната могат да "качат" българската стартъп екосистема на следващото по-високо ниво и да утвърдят страната като предприемаческия хъб на ЮИЕ.
За постигането на тази цел обаче са налице и няколко други предпоставки: укрепване на привлекателността на България и активно рекламиран на страната като привлекателна дестинация за инвестиции и създаване на бизнес; укрепване на доверието на инвеститорите посредством разпознаването на развитието на екосистемата като приоритет на правителството, подобно на образованието; стимулиране на инвестициите в научна и развойна дейност, дълбочинните технологии, големите данни Изкуствен интелект, цифрова инфраструктура, свързаност, благополучие, здравеопазване, климат и устойчивост.
Сред нужните действия в подкрепа на предприемаческата екосистема в България, в доклада се акцентира и върху действия, които да разширят "вселената от инвеститори" посредством стимулиране на участниците от частния сектор, което, според авторите на изследването, може да се постигне и през регулаторни промени, разрешаващи на пенсионни и застрахователни компании експозиции към сектора. Съгласно разчетите това може да осигури допълнителни от 350 до 580 млн. евро капиталови постъпления. Останалите предложения от мерки за насърчаване на частните инвеститори включват осъвременяването на търговското законодателство в страната; обществените поръчки, данъчни облекчения за персонални инвестиции и рециклиране на капитала.
Сред предлаганите мерки е и още по-сериозното активизиране на връзките и сътрудничеството на българската екосистема с българската диаспора зад граница, на фона на вече установените и активни връзки с намиращите се в Лондон и в САЩ организации "Бългериан Експанжън Бридж" (Bulgarian Expansion Bridge) и "Бългериан Иновейшън Хъб" (Bulgarian Innovation Hub).
Към днешна дата, според изнесените данни, България има осем обещаващи "компании-еднорози" - "Трейдинг 212" (Trading 212), "ЛусидЛинк" (LucidLink), "Дронамикс" (Dronamics), "Ендуросат" (Endurosat), "Шели Груп" (Shelly Group), "Куонтив" (Quantive), "Дайнамо" (Dynamo) и "Хайпърсайънс" (Hyperscience).
Други 12 стартъпа се оценяват като "изгряващи звезди, а сделките, чиито изход на инвеститорите е характеризиран като "забележителен", доближават 15.
/СС/
news.modal.text
