site.btaСега интернет ти казва всичко, но не ти обяснява мотивите, казва пред БТА скулпторът Хари Арабян

Според скулптора Хари Арабян в една определена възраст човек започва да се връща назад и да търси там отговорите. "Сега интернет ти казва всичко, но не ти обяснява мотивите. Затова в един момент човек има нужда да се върне малко назад, за да открие същността на човешката природа, на търсенията, на вярата." Това разказа той в интервю за БТА по повод откриването на най-новата му самостоятелна изложба скулптура в галерия "Пролет" в Бургас.

Вглеждане в старите майстори

Първата творба, която посреща посетителите в бургаското пространство за изкуство, е интерпретация на скулптора по картината "Притча за слепците" от Питър Брьогел. Хари Арабян казва, че по някакъв начин тя олицетворява състоянието ни като общество в момента, но и че се надява да не е съвсем прав.   

Част от творбите му представят теми като разпятието с леко намигване към готиката и контрафорса, човешкия дух и вярата, изграждала катедрали в продължение на 200-300 години и обхващащи по няколко поколения, посочва авторът. 

"Всички тези хора са вървели в една посока, вярвайки в нещо сакрално. Нямало я е сегашната динамика. Това ме привлича сега и като майсторство, и като архитектура - това цялостно виждане, което не се променя с времето и с човешката същност. Може би в някаква степен ми липсва това. Затова е и вглеждането ми в старите майстори като към една митология. Правя го, разбира се, с други, съвременни средства, при които пак има търсения в съчетанието на детайли", коментира още Хари Арабян. Той обяснява, че вдъхновението тук не е конкретна религия с нейните сюжети и канони, а по-скоро вярата и усещането за нейното отсъствие. "Липсва сякаш дълбоката цел, но дано греша", допълва скулпторът.

Материали и начини на третиране 

Различни са не само темите, но и материалите и начините на третиране. Две от представените глави, едната от които е автопортрет, са създадени с технически камък. В тях Арабян влага похвати от японското изкуство за поправяне на счупена керамика "кинцуги".

"Това е друга култура. В България смятаме, че когато нещо се счупи, с него е свършено, докато японците дори в това счупване откриват начин за възстановяване по нов начин. Това е много шантава тема като подход и философия. Всички препятствия, през които човек преминава, го ощетяват, но го и обогатяват. Такъв е човешкият опит. Той не започва от интернет, а се трупа хиляди години", допълва авторът. Обяснява, че според философията на "кинцуги" всяко счупване и лепене е уникално, защото всяко парче се отчупва по неповторим начин. "Като при хората - когато паднеш, да се опиташ да се изправиш отново и да възстановиш съществуването си."  

Особено любопитно за него е стъклото. Сблъсква се с него преди години. "Много ми хареса като материал и като изказ, защото позволява и да го лееш като бронз, и да го изчукваш като камък. Съчетава много пластични възможности, а полировката му е страхотна. Вярно, че изработката е много сложна, тъй като стъклото е капризен материал. Не е като бронза. Той и да падне, и да нямаш някъде недоливка, може да го запълниш, да го патинираш, докато стъклото изисква дисциплина на технологията. Пропукаш ли го някъде, трябва да го изхвърлиш. Падне ли, се счупва. Но е много богат като изказ. Опитвам се да използвам скулптурната грамотност да вляза в него по друг начин, а не просто да го търся като оптика и пречупване на светлината, а по-скоро като контраст на полировка, на фактура, на мат, на гланц. Да извадя обеми и да ги подчертая. Езикът му е много богат и като съчетание, и като цвят", разказва Хари Арабян.   

Скулпторът признава, че всеки материал носи своето предимство. Стъклото обаче е много провокативно и затова му е интересно. "Влязох в него като любител, но продължавам в тази посока, колкото и да е мъчително понякога", казва той. 

Един от представените образи в изложбата е на древногръцката поетеса Сафо, която Арабян пресъздава от гръцки мрамор - материал, към който от известно време не е се обръщал, но харесва заради предизвикателствата му. Други две от главите в експозицията са създадени от множество тънки тръбички от стъкло и бронз. За тях скулпторът казва, че са като олицетворението на множеството впечатления, които човек събира през живота си, за да изгради едно произведение.

Скулптурата - възход 

На въпрос дали наблюдава покачване или спад в интереса към скулптурата, Хари Арабян отвръща, че всеки интерес се култивира. "Затова например преди години бях против, когато тук, в родния ми град Бургас, се изгради парк на скулптурите. Според мен тези скулптури трябваше да влязат в жилищните комплекси, да бъдат превърнати в знаци, да влязат в ежедневието на хората. По този начин щяха да изградят в някаква степен отношение и разбиране", обяснява той.

Признава и че скулптурата е по-тромава материя, защото изграждането ѝ е сложно. Първо се прави в глина, после следва калъп, восък, ретушираш, коригираш, опаковаш, лееш, шлайфаш, полираш, патинираш. Процесът за изграждане на една работа, дори и малка, отнема седмици. "Няма капризи, няма го този спонтанен изказ като при живописта, но това те кара да подхождаш с друга отговорност. Затова и търсиш теми, които са по-дълбоки и не толкова мимолетни. Не токова обвързани с емоционалното ти състояние, колкото със същността", смята той.

Подобно е и ситуацията с паметниците, допълва Арабян. В Бургас са познати два, които са негово дело - единият е в памет на жертвите от арменския геноцид пред храма "Сурп Хач", а другият е скулптурата в Морската градина в знак на признателност към българския народ от арменската общност. Той припомня, че одобряването на един обществен паметник е свързано с комисия, в която има и архитекти, тъй като синтезът между създадената пластика и заобикалящата я среда е важен.

"Сега сякаш има хаос в тази посока и диалогът между архитектура и тези пластики е нарушен. Неслучайно сега в световен план се търсят по-изчистени форми, които да кореспондират с архитектурната среда, докато тук на Балканите все още разчитаме на натурата, на пропагандния изказ от шмайзери, драперии, коне. Това навън сякаш изчезва. Едно е да видиш Орлеанската дева в Париж, която е старинна пластика с височина от метър и деветдесет. Няма ги тези "най-високият кръст", "най-голямата Мадона" и т.н. Ние тук все още работим на база комплекси, но в крайна сметка това опира до времето, до културните натрупвания, но и до инвеститорите и хората, които не си играят с егото, а разчитат на специалисти. Изкуството е интелектуален труд и изисква багаж, който не идва от телевизора, а е плод на книги, на история, на друга култура", коментира творецът. 

Погледът в бъдещето

Когато се връща назад във времето и се вглежда детайлно в работи от Ренесанса, Египет или Средновековието, Арабян вижда емпиричните натрупвания на архитектура, живопис, скулптура. "Това е култура, която съществува и на която можем да стъпим", казва той.

Колкото повече се обръща към миналото обаче, толкова повече се страхува от онова, което ще види в бъдещето. Притеснява го, че хората все повече се унифицират. За него индивидуалната гледна точка, особено като творец, е много важна, но всички сякаш все повече се стремят да бъдат еднакви. "Онова, което Бог ти е дал като отделна индивидуалност на седем милиарда души, ти го свеждаш до пет, десет или хиляда клишета. За мен е безумно да загърбваш онова, което ти е дадено да те отличи."


Изложбата на Хари Арабян в галерия "Пролет" в Бургас може да бъде видяна до 7 декември.