site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 ноември в историята

7 ноември 2024 г., четвъртък, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на 33 мчци в Мелитин. Преп. Лазар Галисийски.

По света се отбелязва:

Денят на Октомврийската революция в Русия (1917). Официален празник. Отбелязва се съгласно федералния закон "За дните на войнската слава и паметните дати на Русия", приет на 13 март 1995 г., с промени от 29 декември 2004 г. и 21 юли 2005 г. На 7 срещу 8 ноември 1917 г. (25-26 октомври ст. ст.) в хода на въоръжено въстание е свалено от власт временното правителство и е провъзгласена съветската власт. Тази дата от 1918 г.  до 1991 г. се отбелязва в СССР като Ден на Великата октомврийска социалистическа революция. От 1996 г. до 2004 г. се отбелязва като Ден на съгласието и примирението.

На този ден в България:

1866 - Управителят на Дунавския вилает Мидхад паша открива жп линията Русе - Варна - първата жп линия в България. Поставя се началото на железопътното дело в България. Строежът на линията е възложен на британската компания "Гладстон и братя Бъркли" с акционери Уилям Гладстон и братя Баркли, която получава концесия от Османската империя за срок от 99 години. Изграждането започва в Русе на 21 май 1864 г. и в него участват около 15 000 души. Линията е с дължина 223 км, като разстоянието между Русе и Варна се изминавало за около 8 часа. Връзката между гарите в Русе и Варна ставало с телеграфни апарати. През 1874 г. компанията прехвърля експлоатацията на линията на дружеството на немския индустриалец барон Мориц фон Хирш.  Според чл. 21 от Берлинския договор (13 юли 1878), България е задължена към Англия да откупи от компанията "Гладстон и братя Бъркли" построената от нея жп линия, съгласно уговорените между компанията и Османската империя условия. След дългогодишни преговори България откупва линията за 50 млн. златни лева (при годишен бюджет от 49 млн. златни лева), след подписването на 10 август 1888 г. от българското правителство на първия държавен заем от Великобритания.

1944 - Прекъснати са дипломатическите отношения между България и Япония,  установени през 1919 г. на ниво легации. Възстановени са на 12 септември 1959 г.  На 1 юни 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1946 - Свикано е VI Велико народно събрание. На 4 декември 1947 г. приема Конституцията на Народна република България, която остава в сила до 18 май 1971 г., когато е приет нов основен закон на страната. VI Велико народно събрание е закрито на 21 октомври 1949 г.

1959 - Осъществено е първото професионално предаване на Българската телевизия - излъчване на манифестацията по случай годишнина от Октомврийската революция от площад "9 септември" (дн. "Александър Батенберг"). Тази дата се счита за рожден ден на Българската национална телевизия. Работата по създаване и излъчване на български телевизионни предавания започва през 1951 г. по инициатива на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт в София под ръководството на проф. Саздо Иванов.  Към института се създава експериментален телевизионен център, който през 1952 г. осъществява лабораторно телевизионно предаване по кабел, а от навечерието на 1 май 1954 г. започват редовни телевизионни предавания. На 7 ноември 1959 г. е и дебютът на информационната рубрика "Новини", която от 20 юли 1960 г. прераства в централната информационна емисия "По света и у нас". Българската телевизия е открита  официално на 26 декември 1959 г. 

1992 - Свикан е възстановителен конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (продължава и на 8), в който се вливат БЗНС - единен (с главен секретар Ценко Барев), БЗНС "Никола Петков" (с главен секретар Анастасия Мозер) и БЗНС (с главен секретар Димитър Баталов). За главен секретар на възстановения БЗНС е избрана Анастасия Мозер.

1999 - В протока Босфор около 12:30 ч. българският 25 000-тонен кораб "Шипка" се сблъсква с кораба "Семеле", плаващ под флага на Белиз. От удара "Семеле" потъва за 20 мин. Екипажът е спасен от българския екипаж.

2001 - В София пред сградата на Военномедицинска академия е открит паметник на военните медици, загинали във войните за национално освобождение на България.
Проектът е изготвен от арх. Стефан Лазаров.

2002 - Излиза бр. 1 на седмичния вестник "Всичко за жената", който от 24 декември 2008 г. е преименуван във в. "Всичко за семейството".

2004 - Третият пехотен български батальон е предислоциран от база "Кило" в Кербала, Ирак в база "Еко" в Ад Дивания. Лагер "Кило" е предаден от българския контингент на кмета на град Кербала. В новата зона на отговорност в лагер "Еко" българският контингент изпълнява мероприятия по устройване на войсковия живот. С  Решение на Народното събрание от 29 май 2003 г. България участва в 4-ата фаза на операцията в Ирак - "Стабилизиране и възстановяване" под централното командване на САЩ и командването  на Многонационалните съвместни оперативни сили. Българският контингент е част от Международните стабилизационни сили  под командването на САЩ, разположени в Ирак с резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 8 юни 2004 г. В периода 2003-2005 г. България изпраща пет пехотни батальона на територията на Ирак, чиято задача е да спомогнат за следвоенното възстановяване и  стабилизиране на страната.

2010 - В 12 населени места в страната са регистрирани температурни рекорди. Най-топло е в Пазарджик - 25,5 градуса. Там е и най-голямата разлика с предишния рекорд. Дотогава най-високата температура в Пазарджик е била 23,3 градуса, измерена през 1996 г. Във Варна и Добрич са измерени 24 градуса, във Враца - 23,5 градуса и във  Видин - 23,4 градуса. Рекордни за Лом са 22,8 градуса, за Казанлък - 22,5 градуса, за Благоевград - 21,3 градуса. На нос Емине  температурата е била 21,2 градуса, в  Драгоман -21 градуса. На Рожен са измерени 17,3 градуса, а на връх  Мусала - 6 градуса.

2011 - Прокуратурата внася в съда обвинителния акт срещу Алексей Петров, прокурора Цеко Йорданов, Марчело Джотолов, Антон Петров (Хамстера), Янко Попов и Кирил Топалов за организиране на престъпна група за рекет и изнудване. Обвинените са арестувани при акция "Октопод".

2014 - Парламентът избира Бойко Борисов за министър-председател на България и одобрява структурата и състава на правителството, предложено от него.

2015 - На посещение в България пристига Вселенският патриарх Вартоломей по покана на българския патриарх и софийски митрополит Неофит. В рамките на визитата му, която продължава до 10 ноември 2015 г., той е удостоен с научното звание "доктор хоронис кауза" на БАН и е награден с орден "Стара планина" първа степен за усилията му, за насърчаване на междурелигиозния диалог и за неговата ангажираност със съвременните проблеми на човечеството.

2017 - В с. Веселиново президентът Румен Радев и президентите Петър Стоянов (1997-2002), Георги Първанов (2002-2012) и Росен Плевнелиев (2012-2017) откриват възпоменателна плоча пред родната къща на първия демократично избран президент (1992-1997) на България д-р Желю Желев (1935-2015).
 
2019 - В Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" в София официално е валидирана юбилейна пощенска марка "140 години Александровска болница" от Деян Дънешки, изпълнителен директор на "Български пощи", и директорът на УМБАЛ "Александровска" - доц. Костадин Ангелов. Марката се издава в тираж от 6500 броя, с номинална стойност 0,65 лв. на пощенската услуга и специален пощенски печат. Автор на проекта е художникът Стан Парталев.

2020 - Заместник министър-председателят и министър на отбраната Красимир Каракачанов заявява, че България изпълнява Договора за добросъседство с Република Северна Македония по повод изказването на министър-председателя на Република Северна Македония Зоран Заев от 6 ноември 2021 г., че България нарушава чл. 2 от договора,  в който пише, че България ще подкрепя Република Северна Македония, за да постигне критериите за членство в Европейския съюз.

2021 - В село Три водици, община Стамболийски, Пловдивският митрополит Николай освещава нов православен храм, чийто патрон е Св. Георги Победоносец и отслужва първата Света литургия. Градежът на църквата е започнал преди 15 години, а храмът е завършен с 200 000 лева, осигурени от бюджета на Община Стамболийски. Село Три водици бе единственото досега в региона без православен храм. В олтара на църквата  Пловдивският митрополит Николай полага като дар три частици от баташките мъченици, взети от него от историческата баташка църква.

2022 - В района на село Голям Дервент, община Елхово, е убит граничният полицай Петър Бъчваров, докато патрулира по границата с Турция. Загиналият полицай е бил в наряд заедно с военнослужещ. Те са се движили с автомобил, когато се натъкнали на срез на оградата. Слизайки от моторното превозно средство, полицаят насочил фенера към среза в оградата на границата. Следва стрелба, дошла от посока Турция, като още с първия изстрел мъжът е убит.

На този ден по света:

1504 - Христофор Колумб се завръща окончателно в Испания след четвъртата си експедиция (1502-1504). На 25 май 1502 г. Христофор Колумб поставя началото на последната си експедиция, като отпътува от Канарските острови с 4 кораба и екипаж от около 150 души. Целта е да намери проток, който да ги отведе до полуостров Малака и оттам да достигне до Индия. На 15 юни 1502 г. Христофор Колумб достига о. Мартиника, на 30 юни 1502 г. - Хондураския залив, а от 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до о. Ямайка, където след година идва помощ от Санто Доминго. На 7 ноември 1504 г. Христофор Колумб се завръща в Испания поради здравословни проблеми и се оттегля в гр. Валядолид, където на 20 май 1506 г. умира.

1917 - В Русия избухва Октомврийската революция (25 октомври 1917 г. ст. ст.). В хода на въоръженото въстание на работниците, войниците и матросите в Петроград (дн. Санкт Петербург) е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. На открития през нощта на 7 срещу 8 ноември 1917 г. втори Общоруски конгрес на Съветите на работническите и войнишки депутати провъзгласява установяването в страната на съветска власт. Създадено е работническо-селско правителство - Съвет на народните комисари, начело с Владимир Ил. Ленин.

1929 - В Ню Йорк, САЩ, е открит Музеят на модерното изкуство.

1931 - В Китай е създадена китайската осведомителна агенция "Синхуа" ("Нов Китай"). Държавната осведомителна агенция е създадена като Агенция на Червения Китай, която през 1937 г. се преименува на агенция "Нов Китай" ("Синхуа").

1944 - В САЩ кандидатът на Демократическата партия Франклин Рузвелт е преизбран за четвърти мандат като 32-и президент на САЩ. Франклин Делано Рузвелт е единственият американски президент, избиран за повече от два мандата. Той заема поста от 4 март 1933 г. до смъртта си на 12 април 1945 г.

1955 - В Лос Анджелис, САЩ, е основана Международната асоциация на големите и малките пристанища на среща с участието на около 100 представители от 38 пристанища и морски организации. Седалището на организацията е в Токио, Япония.

1967 - В Ню Йорк, САЩ, с резолюция 2263 на Общото събрание на ООН приема Декларация за премахване на дискриминацията по отношение на жените.

1972 - Ричард Никсън е преизбран за президент на САЩ за втори мандат. На 20 януари 1973 г. той встъпва в длъжност до 9 август 1974 г., когато подава оставка във връзка с аферата "Уотъргейт" (разследване на сътрудници на Никсън, които по време на предизборната кампания за президентските избори в САЩ на 7 ноември 1972 г. шпионират и саботират кандидатите за президент на Демократическата партия).

1988 - В Хамбург, Германия, за пръв път е връчена наградата за европейска наука "Кьорбер" за изследвания, допринесли за запазване на условията на живот на Земята. Получават я четирима учени химици, допринесли съществено за запазване на условията за живот на Земята. Наградата е учредена през 1985 г. от фондация "Кьорбер" (създадена през 1959 г. от германския предприемач Курт Кьорбер). Присъжда се всяка година за постижения в областта на биологията, химията, физиката, медицината и техниката.

1989 - В Канбера, Австралия, е създадена организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) на среща на Австралия, Бруней, Канада, Индонезия, Япония, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, САЩ и Тайланд. Целта на организацията е насърчаване на свободната търговия и икономическото сътрудничество на страните в Азиатско-тихоокеанския регион. Понастоящем в организацията членуват 21 страни, като през 1991 г. към нея се присъединяват Китай, Хонконг и Тайван, през 1993 г. - Мексико и Папуа-Нова Гвинея, през 1994 г. - Чили, а през 1998 г. - Перу, Русия и Виетнам.

1991 - В Рим, Италия, е открита среща на високо равнище на НАТО. Приет е документ за начало на политически консултации с 9 държави от Източна Европа, сред които е България.

1991 - В Залцбург, Австрия, е подписана Алпийската конвенция от Австрия, Франция, Германия, Италия, Лихтенщайн, Швейцария и Европейската икономическа общност с цел опазване на околната среда и устойчиво развитие на района на Алпите. През 1993 г. конвенцията е подписана от Словения, а през 1994 г. - от Монако. Алпийската конвенция влиза в сила на 6 март 1995 г. и е първата конвенция за защита на планински район в света по силата на международното право.

2009 - В Ларнака, Кипър, се открива ново международно летище. Съоръжението на стойност 656,3 млн. долара има капацитет да обслужва по 7,5 млн. пътници годишно. Летищният комплекс е с площ от 100 000 кв. м и е построен за 3 години от компания Hermes Airports Ltd., което четири пъти надхвърля площта на стария терминал в Ларнака, действащ от 1975 г. Новият терминал има 16 ръкава за отвеждане на пътниците към самолетите. Паркингът му е планиран да побира 2,5 хиляди автомобила.

2010 - Британското кралско семейство пуска в социалната мрежа "Фейсбук" своя страница The British Monarchy, в която поместват новини, фотографии и видеоклипове, илюстриращи живота на династия Уиндзор.

2011 - Личният лекар на поппевеца Майкъл Джексън е признат за виновен по обвинения в непредумишлено убийство на певеца. Майкъл Джексън умира на 25 юни 2009 г. от свръхдоза от анестетика пропофол. Съдът официално повдига обвинение срещу Конрад Мъри на 25 януари 2011 г. Съдебният процес срещу него започва на 27 септември 2011 г. По време на продължилия 6 седмици съдебен процес обвинението заявява, че Конрад Мъри е проявил професионална небрежност, като дава на Майкъл Джексън в домашни условия лекарства, за да му помогне да спи, докато певецът се готвел за поредица от концерти, които да бележат завръщането му на сцената.

2012 - Край тихоокеанския бряг на Гватемала е регистрирано земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът на земетресението е на около 24 км югозападно от Чамперико (близо до границата с Мексико), а огнището - на дълбочина 33 км. Най-малко 29 души са загинали и 155 са ранени.

2014 - Губернаторът на префектура Кагошима в Япония Юичиро Ито одобрява пускането в експлоатация на АЕЦ "Сендай", която ще бъде първата, която отново започва работа според новите правила за безопасност след аварията в АЕЦ "Фукушима" на 12 март 2011 г. Тогава всички атомни централи в Япония, осигуряващи около 30 процента от електроенергията на страната, са спрени.

2016 - В Маракеш, Мароко, започва световна конференция под егидата на ООН по въпросите на климата, която е първата подобна след приемането на широкообхватното споразумение за климата от Париж през 2015 г., предвиждащо средногодишната глобална температура да бъде поддържана на равнище под 2 градуса. Целта на конференцията е на нея да бъдат уточнени детайлите около изпълнението на задачите, поставени в Париж. В конференцията участват над 30 000 делегати, включително 43 държавни ръководители и 33 правителствени ръководители.

2017 - В Анкара, Турция, започва процес срещу журналистите от опозиционния вестник "Сьозджу", обвинени в предполагаеми връзки с извършителите на опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г. Журналистът Гьокмен Улу, който от няколко месеца е в затвора, и редакторките  Медиха Олгун и Йонджа Юджекалели, които са съдени на свобода са обвинени в "умишлено подпомагане и съдействие на терористичната организация ФЕТО без да са част от нейната йерархична структура" и "пропаганда в полза на въоръжена терористична организация".

2018 - Парламентът на Румъния одобрява закон, който предвижда изграждане на магистрала от централната част на страната до границата с Молдова. Законът за високоскоростния път, който е наречен "Магистрала на Обединението", е приет с 261 гласа "за", два "против" и пет "въздържали се". "Магистралата на Обединението" трябва да свърже град Търгу Муреш в централната част на страната със североизточния град Яш и да достига до границата с Молдова.

2019 - В Берлин, Германия, за пръв път е отворен за посещения тунел за бягство, прокопан под Берлинската стена през 70-те години на 20 в. Тунелът на улица "Бернауер" с дължина 100 метра, е прокопан от хора, успели да избягат в Западна Германия, които искали да помогнат на свои приятели и роднини също да избягат на Запад, но дни преди да бъде завършен тунелът, властите в Германската демократична република били информирани за него, открили местоположението му и частично го разрушили. В периода от 1961 г. до 1989 г. над 70 тунела са прокопани под дългата 156,4 км Берлинска стена, като близо 300 души са успели да избягат през тях.

2020 - На официална церемония президентът на Беларус Александър Лукашенко открива Беларуската атомна централа (БелАЕЦ), намираща се край град Астравец. Централата, която е с два блока с реактори ВВЕР-1200, всеки от които с мощност от 1200 Мвт., е построена от руската държавна компания "Росатом" и финансирана от Русия със заем от 10 млрд. долара.

2021 - В Ламеция Терме, Италия, са произнесени първите присъди в рамките на мащабния процес срещу калабрийската мафия Ндрангета. Произнесени са 91 присъди, от които 70 обвинителни и 21 оправдателни. Някои от обвиняемите, които според прокурорите са ключови фигури на Ндрангета, получават до 20 години затвор. Едно от най-големите дела, водени някога срещу мафията в страната, започва на 31 януари 2021 г. и в него са съдени 355 обвиняеми. Мафиотите са обвинени в изнудване, трафик на наркотици и кражба.

2022 - Главата на Кипърската православна църква архиепископ Хризостом II умира на 81-годишна възраст. Хризостом II е ръкоположен за архиепископ през ноември 2006 г.

Родени на този ден българи:

Любен Каравелов, поет, писател, обществено-политически и книжовен деец (1834-1879).
През 1861 г. съставя първия си програмен документ, в който обосновава идеята за освобождение на България чрез революционни средства и в "братски съюз" с останалите южнославянски народи. През февруари 1867 г. се установява в Белград като дописник на руските вестници "Голос" и "Московские новости". През м. октомври 1869 г. заедно с Васил Левски и други емигранти основава Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Редактира  печатния орган на БРЦК - в. "Свобода", от 19 ноември 1869 г., когато излиза първият му брой. Изготвя първите програмни документи на БРЦК - "Програма на БРЦК" (1870) и "Български глас" (1870). Председател на БРЦК (май 1872-1875). Издава в. Независимост" (1973-1974),  а от 1975 г. - сп. "Знание".  Класик на българската възрожденска литература. Автор е на десетки повести и стихотворения - "Памятники народного быта болгар" (1861), "Българи от старо време" (1867 на руски, 1872 на български), "Крива ли е съдбата" (1868), "Хаджи Ничо" (1870), "Неда" (1872), "Тука му е краят" (1873-1874), "Маминото детенце" (1874), "Децата не приличат на бащите си" (1876-1878) и др.

Христо Хаджиев, книгоиздател (1876-1952).
Редактор на списание "Детска радост" (1919-1923). Един от основателите на книгоиздателство "Хемус" (1918-1948) и негов директор (1924-1947). С дейността си допринася за популяризирането на българската художествена литература. Има големи заслуги за популяризирането на български и чужди писатели. Пръв издава съчиненията на поетите Христо Смирненски и Пенчо Славейков. Негова заслуга са и многотомните издания на писателите Иван Вазов, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин. Съдейства да бъдат преведени и издадени творбите на древногръцкия драматург Аристофан, древногръцкия философ Аристотел, гръцкия епически поет Омир, руските писатели Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов и др.

Александър Паскалев, издател, общественик и меценат, основоположник на модерното книгоиздаване в България (1879-1946).
Създава книгоиздателство "Александър Паскалев и съдружие" (1908), първата българска агенция за разпространение на вестници и списания "Куриер" (1909). Издава многотомни събрани съчинения на български писатели  и детската антология "На ранина" (1911). През 1910 г. слага началото на "Всемирна библиотека", която включва световноизвестни творби от всички литератури и съдържа 800 заглавия, някои от които с тиражи от около 20 000 екземпляра. Издава библиотека "Балкански въпроси" на пет европейски езика. Дарява на Ботаническия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" колекцията си от растителни видове и минерали.  От 2004 г. община Хасково присъжда на негово име награда за цялостен принос в областта на литературата, изкуството и културния живот. Призът се връчва на творци от региона по време на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет".

Елена Хранова, актриса (1887-1976).
Първоначално работи като солистка в Софийската опера, а от 1918 г. е част от трупата на оперетния Свободен театър в София. Играла е и в Русенския общински театър. Участвала е във филмите "Българи от старо време" (1945), "Под игото" (1952), "Любимец 13" (1958), "Ивайло" (1964), "Шибил" (1968), "Иван Кондарев" (1974) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (септември 1958).

Вергил Димов (Вергил Димов Вергилов), политик (1901-1979).
Един от основателите на Български земеделски народен съюз (БЗНС) "Врабча 1", негов главен организатор (1926-1931) и секретар (1931-1932). Депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934). Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (7 септември 1932-19 май 1934), министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните (2-9 септември 1944). Осъден от т.нар. Народен съд на доживотен затвор, през 1954 г. е амнистиран. През 1955 г. преминава към Отечествения фронт, от 1957 г. е член на Върховния съюзен съвет на БЗНС. Присъдата му от Народния съд е отменена през 1996 г.

Съби Дичев, политически деец (1911-1943).
Деец на Българската комунистическа партия (БКП) и антифашистката съпротива. Секретар на Окръжния комитет на БКП във Варна (1935-1936). През 1936 г. емигрира в СССР. Бил е интербригадист в Испания, командир на танково отделение в интернационалната бригада "Георги Димитров" в Испания (1936-1939), концлагерист във Франция (1939-1941). През 1942 г. се завръща в България и минава на нелегална работа в София, където става командир на бойна група (1943). Загива в сражение с полицията.

Йосиф Цанков, композитор (1911-1971).
Автор е на валсове, танга, фокстроти, румби, филмова музика и музика към театрални спектакли. Създава квартет "Цанков" (1936). Сред основателите на националното радио в България (в началото Радио София) (1936). Главен композитор на театър "Одеон" (1937-1941). Същевременно ръководи фабриката за грамофонни плочи "Лондон рекърдс" (1937-1940). Отговорен редактор в музикална редакция на "Радиопром" (по-късно "Балкантон") (1951-1971). Автор е на повече от 500 песни, сред които "Приказка", "Лунни лъчи", "Песен моя, обич моя", "Събота вечер", "Пролет моя", "Пеят сто китари", "Целуни ме", "Птици мои", "Облаци", "Море на младостта", "Песен за София" и др В първия конкурс за българска естрадна песен (1964) получава 6 (от всичките 8) награди за свои песни. Носител на орден "Кирил и Методий" и на орден "Стара планина" първа степен (4 април 2002, посмъртно).

Димитър Светлин (ист. име Димитър Нинов Стоянов), поет и писател (1925-1999).
Редактор в литературния и детския отдел на Радио София (1948-1964), на детските предавания в Българска национална телевизия (1964-1969), редактор в сп. "Славейче" (1969-1985). Печата в сп. "Българска реч" (от 1942). Автор е на книгите с поезия "Неудържими времена" (1960), "Пролетен полет" (1960), "Летящото момче" (1966), "Сега и винаги" (1966), "Дихание" (1976), "Хлябът наш" (избрани произведения, 1985) и др. Автор е на произведения за деца: "Братска помощ" (1953), "Майстор Кото" (1962), "Малкият майстор" (1965), "Четиримата и слонът" (1967), "Синьо поточе в зелена гора" (1976), "Десислава в първи клас" (1985), "Ти гониш" (1987), "Слънчевата стаичка" (1990) и др.

Пройко Пройков, художник, сценарист и режисьор аниматор (1927-2000).
Работил е по създаването на над 60 анимационни филма, сред които "Голямото преследване" (1971), "На кино" (1972), "Звезден прах" (1973), "Буфосинхронисти" (1975), "Чудното пътешествие" (1977), "Цирк "Глория" (1982). Носител е на наградите на Съюза на българските филмови дейци за анимационно кино за филма "Пеещи каубои" през 1984 г. и на наградата за анимация за цялостен принос за 1996-1997 г.

о.з. ген.-полк. Димитър Стоянов, политик (1928-1999).
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Димитровския комунистически младежки съюз (1958-1961). Първи секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) във Велико Търново (март 1971-7 февруари 1973). Член на ЦК на БКП (2 април 1976-16 ноември 1989), член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (14 декември 1988-16 ноември 1989). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Министър на вътрешните работи (7 април 1973-15 декември 1988). Избиран е за депутат в 7-ото (1976-1981), 8-ото (1981-1986) и 9-ото Народно събрание (1986-14 декември 1989). Член на Държавния съвет (9 май-17 ноември 1989). През юни 1990 г. е изключен от Българската социалистическа партия.

проф. Иван Вулпе, диригент и музикален педагог (1930-2003).
Главен диригент на симфоничния оркестър в Шумен (1954-1957) и негов художествен ръководител (1978-1990),  главен диригент на симфоничния оркестър в Русе (1958-1960) и в Бургас (1960-1978). Директор и главен диригент на Бургаската опера (1990-1996). От 1989 г. е преподавател по оперно дирижиране във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория. Диригент и един от организаторите на Първия международен конкурс за пианисти "Панчо Владигеров" в Шумен (21 септември-5 октомври 1986). Носител на втора награда от международния конкурс за диригенти "Санта Чечилия" в Рим, Италия (1965).

Орлин Орлинов, поет и писател (1931-2013).
Редактор в сп. "Български воин" (1952), в. "Отечествен зов" - Враца (1959-1962). Сътрудничи на в. "Добруджанска трибуна" (1957-1959). Драматург на  Врачанския народен театър (1961-1962),  на Държавния сатиричен театър  (1962-1964) и на Народния театър "Иван Вазов" (1972-1973). Главен редактор на в. "Български воин" (ноември 1985-август 1989) и на в. "Стършел" (септември-22 декември 1989). Автор е на книгите "Войнишко сърце", "По неписан закон", "Проверка" и др. Лауреат на Димитровска награда  (август 1969). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1977), орден "Народна република България (декември 1981). Почетен гражданин на Враца (28 януари 1982).

Вера Коларова, архитект (1931-2010).
Доайен на реставрацията в Пловдив. От 1955 г. работи в Археологическия музей, по-късно  в Националния институт за паметниците на културата - район "Тракия", Пловдив. Повече от 50 години  проучва и реставрира исторически паметници. По нейни проекти са възстановени редица от къщите в Стария град в Пловдив, под нейното ръководство е извършена реставрацията на Античния театър, на Одеона (съвместно с арх. Румяна Пройкова), на Античния стадион (съвместно с арх. Люба Велчева), на Римския акведукт, на Костницата на Бачковския манастир и др. Почетен гражданин на Пловдив (2013, посмъртно).

Методи Бежански, журналист и писател (1933-2018).
Работи като читалищен деец (1956-1959), редактор, завеждащ отдел и заместник-главен редактор на в. "Димитровско знаме" в Перник (1959-1970), редактор и завеждащ редакция в издателство "Народна младеж"(1970-1990). Бил е сътрудник на Българско национално радио и Българска национална телевизия, както и на всички издания за деца и юноши. Автор е на 34 книги.

Димитър Буйнозов, актьор (1935-1995).
Играл е във Варненския театър (1960-1963), а от 1963 г. в Народния театър за младежта в София (дн. Младежки театър "Николай Бинев"). Сред ролите му са Павел от "Другата любов", Перси от "Ричард II", Иван от "Преди всичко любов" и др. Участвал е във филмите "Тайната вечеря на седмаците" (1956), "А бяхме млади"(1961), "Пленено ято"(1962), "Не се обръщай назад"(1971),  "Мера според мера"(1981), "Ева на третия етаж"(1987), "Бащата на яйцето"(1991) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1977) и "Народен артист" (1987). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

Стефан Софиянски, икономист и политик (1951).
Председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-18 март 1993). Председател на Обединен християндемократически център в Съюза на демократичните сили (СДС) (17 май 1993-март 1996), член на Националния координационен съвет на СДС (1993-1995) и негов заместник-председател (декември 1993-декември 1994) . Служебен министър-председател (12 февруари-21 май 1997). Кмет на София в три последователни мандата (12 ноември 1995-16 октомври 1999; 16 октомври 1999-2 ноември 2003; 2 ноември 2003-30 юни 2005). Депутат в 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-19 февруари 1997). Председател на партия "Съюз на свободните демократи" (9 декември 2001-7 юли 2007, 12 април 2008-6 октомври 2013).Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009), като от 26 септември 2005 г. до 31 декември 2006 г. е и наблюдател в Европейския парламент. Член на Европейския парламент (1 януари 2007-6 юни 2007).  Носител на званието "доктор хонорис кауза" на Университета за архитектура, строителство и геодезия в София (9 декември 2002).

Гасан Насър, български журналист от сирийско-друзки произход, специалист по въпросите на Близкия изток (1961-2016).
Работил е като репортер в Националната сирийска телевизия. Като военен кореспондент предава репортажи от Бейрут, Ливан, и Адис Абеба, Етиопия. През 90-те години на 20 век се завръща в България и работи като специален кореспондент на в.  "Труд" за района на Близкия изток. Като кореспондент на в. "Труд" отразява процеса  срещу българските медицински сестри в Либия. През 2003-2004 г. предава от Багдад и Кербала, Ирак, за ситуацията в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин и за българския военен контингент там. Дълги години е работил в компания "Риск инженеринг" АД.

Минчо Пашов, състезател по вдигане на тежести (1961-2019).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. От световни първенства печели три сребърни медала (1981, 1982, 1985) и един бронзов медал (1980).  От европейски първенства печели два сребърни медала (1981, 1982). През спортната си кариера подобрява 10 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Евгения Живкова, моден дизайнер и политик (1965).
Работила е в Института по култура към Българската академия на науките (1989-1992). През 1991 г. създава модна къща "Жени стил". Депутат в 39-ото и в 40-ото Народно събрание (2001-2009). От 1999 г. е основател и председател на фондация "Людмила Живкова - знаме на мира". Преподава мода в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2003). Председател на Съвета за детето при президента на България (2005-2011). Носителка на приза "Златна игла" на Академията за мода в категорията "Дизайнер на годината" (2000, 2014). Носителка на Специална награда на Code Fashion Awards за цялостен принос към българската модна сцена (2022), на наградата на телевизия Соd Fashion за цялостен принос към българската модна сцена (2022), на награда "Бизнесдама на годината" за тридесет годишното й присъствие в бизнеса и за приносът й за българската мода (27 януари 2022).

На този ден са родени и:

Абдурахман Джами, персийски и таджикски поет, философ и музиковед (1414-1492).
Сред най-известните му творби са "Юсуф и Зулейха", "Лейла и Меджнун".

Емил Дюбоа-Реймон, немски физиолог (1818-1896).
Един от основоположниците на електрофизиологията и създател на електрофизиологичната апаратура (1843).

Мария Кюри (Мария Склодовска-Кюри), френски физик и химик от полски произход (1867-1934).
Носителка на Нобелова награда за физика за 1903 г. заедно със съпруга си Пиер Кюри и проф. Анри Бекерел за техните изследвания върху радиационни явления, открити от проф. Анри Бекерел, и на Нобелова награда за химия за 1911 г. за заслугите й за напредъка на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, изолирането на радия и изучаването на природата и състава на този забележителен елемент. Тя е първата жена, удостоена с Нобелова награда и първата жена професор в Сорбоната (1906).

Лев Троцки (ист. име Лев Бронщтайн), руски революционер и съветски политик (1879-1940).
Един от организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на Октомврийската революция в Русия през 1917 г., един от създателите и ръководител на Червената армия по време на Гражданската война (1918-1920). Народен комисар по външните работи (8 октомври 1917-3 март 1918), народен комисар на военноморските сили (29 август 1918-26 януари 1925). Първи председател на Революционния военен съвет на РСФСР-СССР (6 септември 1918-26 януари 1925). На 14 ноември 1927 г. е изключен от Руската комунистическа партия заради антисъветски изявления и опити да бъде свалена съветската власт и изпратен на заточение в Алмати, Казахстан. Идеите на Троцки формират основата на т.нар. троцкизъм – течение в марксизма, което се противопоставя на сталинизма. През 1929 г. е експулсиран и живее в изгнание. Убит от агента на НКВД Рамон Меркадер в Мексико на 21 август 1940 г.

сър Венката Раман (ист. име Чандрасекхара Венката Раман), индийски физик (1888-1970).
Разработва теория, която обяснява цвета на морето чрез разсейването на светлината от молекулите на водата (1922). Носител на Нобелова награда за физика за 1930 г. за неговата работа върху разсейването на светлината и откриването на ефекта, наречен на негово име - ефект на Раман.

Дмитрий Фурманов, руски писател (1891-1926).
Автор е на романа "Чапаев" (1923).

Конрад Лоренц, австрийски зоолог (1903-1989).
Основател на института "Макс Планк" по физиология на поведението (1950) заедно с немския физиолог Ерих фон Холст, където работи до 1973 г. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1973 г. заедно с нидерландския  зоолог Нико Тинберген и австрийския зоолог Карл фон Фриш за техните открития относно организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение.

Албер Камю, френски писател, драматург и философ (1913-1960).
Занимава се с театрални адаптации ("Бесове" на руския писател Фьодор Достоевски и "Реквием на една светица" на американския писател Уилям Фокнър) и с журналистика - сътрудничи на сп. "Експрес". Автор е на сборниците с есета "Лице и опако" (1937), "Годежи" (1938), "Актуално" (1950,1953), "Дневници" (1962), пиесите "Калигула" (1938), "Недоразумението" (1945), "Обсадно положение" (1948), "Праведниците" (1949), романите "Чужденецът" (1942), "Чумата" (1947), повестта "Падането" (1956), философското есе "Митът за Сизиф" (1942), сборника с разкази "Изгнанието и царството" (1957) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1957 г. за есето "Размишления за гилотината", насочено срещу смъртното наказание.

Дмитрий Полянски, съветски политик (1917-2001).
Председател на Съвета на министрите на Руската социалистическа федеративна съветска република (РСФСР) (31 март 1958-23 ноември 1962). Заместник председател на Съвета на министрите на СССР (23 ноември 1962-2 октомври 1965). Първи заместник председател на Съвета на министрите на СССР (2 октомври 1965-2 февруари 1973). Министър на селското стопанство на СССР (2 февруари 1973 - 16 март 1976). Посланик на СССР в Япония (1976-1982). Посланик на СССР в Норвегия (1982-1987).

Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица сопран (1926-2010).
Наричат я "Изумителната" след изпълнението й в операта "Алчина" на германския композитор Георг Фридрих Хендел през 1960 г. Кариерата й продължава 40 години, като прощалният й гала рецитал е в Кралската опера "Ковънт гардън" във Великобритания на 31 декември 1990 г. Сред най-известните й постановки са оперите "Алчина", "Дон Жуан", "Лучия ди Ламермур" и "Норма".

ген. Борис Громов, руски военен деец и политик (1943).
Командващ 40-а съветска армия в Афганистан по време на съветската окупация (27 декември 1979-15 април 1989). Губернатор на Московска област (2 февруари 2000-11 май 2012).

Майкъл Спенс, американски икономист (1943).
Изследва и описва ролята на асиметричната информация (неравномерното разпределение на информацията за обекта на търговия между търговските страни) в механизма на развитие при различни пазарни явления. Носител на Нобелова награда за икономика за 2001 г. заедно с американските икономисти Джордж Акерлоф и Джоузеф Щиглиц заради техния анализ на пазарите с асиметрична информация.

Джиджи Рива (ист. име Луиджи Рива), италиански футболист и треньор (1944-2024).
С националния отбор печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия и сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико.

Иван Яригин, руски състезател по борба свободен стил и треньор (1948-1997).
Двукратен олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и през 1976 г. в Монреал, Канада. Световен шампион през 1973 г. в Техеран, Иран. Бил е президент на Руската федерация по борба. Загива в автомобилна катастрофа на 11 октомври 1997 г.

Рио Фърдинанд, английски футболист (1978).

Давид де Хеа, испански футболист (вратар) (1990).
С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели турнирът Лига Европа (2010) и Суперкупата на УЕФА (2010). С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Лига Европа (2017).

Това е денят на смъртта на:

Жан Андре Делюк, швейцарски физик, геолог и метеоролог (1727-1817).

Алфред Ръсел Уолас, британски естествоизпитател, географ, антрополог и биолог (1823-1913).
Докато изследва флората и фауната на Малайския архипелаг (1854-1862), пише научни статии за произхода на видовете и първи открива биогеографската разделителна линия между Азия и Австралия, наречена в негова чест Линията Уолас. Привърженик на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, през 1870 г. публикува своя "Принос към теорията за естествения подбор" (20 август 1858).

Жорж дьо Режибюс, швейцарски атлет и педагог (1867-1927).
Преподавател във Варненската мъжка гимназия (13 май 1894-12 юли 1896), който пръв въвежда в България като извънкласно занимание футболната игра, наречена "ритнитоп". Той донася първата футболна топка в България (1894).

Кирил Христов (Кирил Христов Генчев), български поет, писател, преводач и драматург (1875-1944).
Първите му поетични опити сa отпечатани в сп. "Мисъл" през 1895 г. По време на Първата световна война (1914-1918) е военен кореспондент, сътрудничи на в. "Военни известия". Председател е на Съюза на българските писатели (1914). Майстор на любовна и пейзажна лирика. Автор е на стихосбирките "Песни и въздишки" (1896), "Трепети" (1897), "Вечерни сенки" (1899), "На кръстопът" (1901) и др. Преводач на английска и руска поезия.

Иванка Ботева (Иванка Христова Ботева), българска учителка и общественичка (1876-1906).
Дъщеря на поета революционер Христо Ботев. Завършва социални науки в Женевския университет (1895), след което е учителка в гимназията в Търново. Участничка в македоно-одринското революционно движение, била е делегат на конгреса на Върховния македоно-одрински комитет (1902).  Подготвя за печат пълно издание на съчиненията на Христо Ботев, излезли след смъртта й през 1907 г.

Елинор Рузвелт (ист. име Анна Елинор Рузвелт), американска писателка (1884-1962).
Съпруга на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт (4 март 1933-12 април 1945).

Рихард Зорге, съветски журналист и разузнавач (1895-1944).
От 1924 г. работи за разузнаването на СССР. Работил е във Великобритания, скандинавските страни и Китай, преди през 1933 г. да се премести в Япония, където създава шпионска мрежа от над 40 души. Арестуван е на 18 октомври 1941 г. от японското контраразузнаване в Токио. На 29 септември 1943 г. е осъден на смърт чрез обесване. Смъртната присъда е изпълнена в токийския затвор "Сугамо" на 7 ноември 1944 г.

Петко Буюклиев, български литературен критик (1897-1983).
През 1929 г. е един от организаторите на издаването на литературния вестник "РЛФ" (1929-1934).  Участва в учредяването (1931) на  Съюза на трудовоборческите писатели (1931- 1936). Главен редактор на издателство "Народна култура" (1949) и на сп. "Септември" (1949-1950). Автор е на сборника литературно-критически статии "Изминат път" (1973). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1965), носител на орден "Народна република България" втора степен (29 април 1967), орден "Народна република България" първа степен (април 1972, февруари 1977).

Джийн Джоузеф Тъней (име в бокса: Джийн Тъней), английски боксьор (1897-1978).
Световен шампион в "тежка" категория (1926-1928).

Матвей Вълев (ист. име Димитър Христов Вълев), български журналист, писател и публицист (1902-1944).
Сътрудничи на сп. "Българан" (1916-1924), сп. "Маскарад" (1922-1923), сп. "Звънар" (1924-1925), сп. "Жупел" (1931-1934) и др. Загива като доброволец във Втората световна война  (1939-1945). Автор е на сборника с разкази и репотражи "Радост в живота" (1940), пиесата "Госпожата" (1938 г. в съавторство с Елисавета Багряна).

проф. Иван Темков, български лекар психиатър и невролог (1918-1994).
От 1946 г. е преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-ректор на Висшия медицински институт  (1964-1968), ръководител на Катедрата по психиатрия в института (1971-1983). От 1984 г. е научен ръководител на Центъра за сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО) в областта на психичното здраве. Един от основателите и главен секретар на Съюза на научните медицински дружества в България  (1968-1972). Бил е заместник главен редактор на сп. "Съвременна медицина", на сп. "Неврология, психиатрия и неврохирургия" и на сп. "Социална психиатрия" (Загреб, Хърватия). Под негово ръководство е разработена Програма за опазване на психичното здраве на българския народ, приета от Министерски съвет през 1976 г. Автор е на над 260 научни публикации, сред които "Психохигиена и психопрофилактика", "Стрес и кризи на личността" и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката (1977).

Александър Дубчек, чехословашки политик (1921-1992).
Ръководител и главен инициатор на курса на демократически реформи, известни като "Пражка пролет" в Чехословакия (1968). Първи секретар на Централния комитет на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) (6 януари 1968-17 април 1969), изключен от ЧКП през януари 1970 г., председател на Федералното събрание на Чехословакия (28 април 1969-16 октомври 1969, 28 декември 1989-7 ноември 1992). Умира при автомобилна катастрофа на 7 ноември 1992 г.

Примо Небиоло, италиански спортен деец (1923-1999).
Президент на Италианската федерация по лека атлетика (1969-1989). Президент на Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) (1981-1999). Почетен гражданин на София (1997).

Рудолф Аугщайн, немски журналист (1923-2002).
Издател на седмичното информационно сп. "Шпигел" (създадено през 1946 г. с името "Ди Вохе", на 4 януари 1947 г. преименувано на "Шпигел"). Носител на литературната награда "Лудвиг Бьорне" (2000) за цялостно публицистично творчество. Почетен гражданин на Хамбург (1994).

Ханс Шефер, немски футболист и треньор (1927-2017).
Печели златен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.

Стив Маккуин (Терънс Стивън Маккуин), американски актьор (1930-1980).
Участвал е във филмите "Великолепната седморка" (1960), "Голямото бягство" (1963), "Хлапето от Синсинати" (1965), "Невада смит" (1966), "Бягството" (1972), "Папилон" (1973), "Ад под небето" (1974), "Том Хорн" (1980), "Ловецът" (1980) и др.

Евгени Леков, български оперетен и оперен певец тенор (1932-2021).
Наричат го "българския Павароти". По време на военната си служба е солист на Ансамбъла при Дома на офицера  в Сливен, където през 1955 г. изпълнява първата си оперетна роля Ц Петър от "Наталка Полтавка". Това е началото на творческата му кариера. Работил е в Естрадния театър на Лом, в Драматично-музикалния театър в Пазарджик, в Сливенската работническа опера, в Ансамбъла на Българската народна армия. От 2 октомври 1969 г. е работил в трупата на Варненската опера. Имал е повече от 60 сезона на оперната и оперетната сцена. Репертоарът му включва 50 партии, между които 9 в опери на композитора Парашкев Хаджиев. Като солист на Варненската опера е притежавал изключителна творческа работоспособност - достигал е 50 спектакъла на сезон, често е бил без дубльор в оперите на Парашкев Хаджиев, не е отказал нито една роля, обиколил е неведнъж варненски регион с концертни програми и както сам е обичал да казва, в колекцията си имал над 100 благодарствени заповеди и нито един болничен лист.  Участвал е в над 2000 концерта, гостувал е във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Испания, Русия, Германия, Куба, Чехия и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен. Носител на "Златна лира" на Съюза на музикалните дейци за цялостния му принос към развитието на музикалната ни култура (2007).

Ленард Коен, канадски певец и композитор (1934-2016).
Първият му албум излиза през 1967 г., в който е включена баладата "Сузана". През 1995 г. прекратява музикалната си кариера и става будистки монах. През следващите шест години не издава албуми. Завръща се отново на музикалната сцена  с турне от 2008 г. до 2013 г., по време на което изпълнява 387 песни. Последният му албум You Want it Darker е издаден на 21 септември 2016 г. Въведен е в Залата на славата на рокендрола (2008). Носител на награда "Грами" за цялостен принос в музиката (2010).  

Джанет Рино, американски юрист и политик (1938-2016).
Прокурор на гр. Маями, щата Флорида (1978-20 януари 1993). Тя е първата жена главен прокурор на САЩ и министър на правосъдието (12 март 1993-20 януари 2001).

архиепископ Хризостом Втори, глава на Кипърската православна църква (1941-2022).

На 19 октомври 1972 г. е избран за игумен в "Свети Неофит". През февруари 1978 г. Хризостом е избран за епископ на Пафос. Ръкоположен е за архиепископ през ноември 2006 г.

Джо Фрейзър, американски боксьор (1944-2011).
Олимпийски шампион през 1964 г. от Токио, Япония. От 1965 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион в "тежка" категория (1970-1973).

Павел Кърлев, български машинен инженер и общественик (1946-2015).
Изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите (1993-2015). Председател на Националното сдружение за потребителска информация и съвети на гражданите (2002-2015). Заместник-председател на Асоциация за сертификация на биологична продукция "Булланд" (2002-2015).
/АЯ, МГ/