Ръст от над сто процента в обем и стойност регистрират т. нар. "дребни" кражби у нас. Това показва неформално проучване на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС) сред 100 магазина за строителни материали, мебели и декорация, спортни стоки и от типа "направи си сам", съобщи пред журналисти днес адвокат Галин Попов, изпълнителен директор на асоциацията.
Според проучването ръстът в стойността на откраднатите стоки през първото полугодие на 2024 г. спрямо първото полугодие на 2023 г. е 194 на сто при магазините за мебели и декорация и над 100 процента при спортните стоки. Със 129 на сто е нараснал броят на откраднатите стоки в строителния сектор. Загубите се покриват изцяло от работодателите (при 55,6 на сто от фирмите), разпределят се между фирмата и отговорните служители (33,3 на сто) или се поемат от охраната (11,1 на сто).
Най-много са кражбите в търговски центрове и в големи градове и търговски центрове, а най-малко - в малки населени места, защото там хората се познават, посочи Галин Попов. Най-много в магазините за строителни материали и "направи си сам" се крадат машини и инструменти, ВиК части, както и дребни, но скъпи аксесоари. В спортните обекти най-привлекателни са дрехите и аксесоарите, а при обзавеждането и декорацията - скъпи свещи, ароматизатори, тигани, спално бельо, прибори за хранене.
Между 70 000 и 600 000 лева инвестира за година една фирма за справяне с кражбите, като тези суми непрекъснато се актуализират. Използваните методи за предотвратяване на кражби са видеонаблюдението (40 на сто), охрана на място (26,7 на сто), алармени системи (20 на сто), изкуствен интелект (6,7 на сто) и проверки на различни сектори от служители (6,7 на сто). Въпреки това над 83 на сто от фирмите засичат едва около 20 на сто от кражбите на място, а останалите - около половината. Една от причините е, че крадците стават все по-изобретателни, разполагат с все по-модерни технически средства и са организирани в групи. Все по-често в кражбите участват непълнолетни.
Въпреки сигналите, подавани в полицията, работата по нито един от тях не е приключил с наказателно производство. Според търговците ниският брой подадени сигнали се дължи на сложната и тромава процедура, на неглижирането на проблема от държавата и на практиката в МВР, че действия се предприемат само ако стойността на една кражба е по-голяма от една минимална работна заплата, посочиха експертите на асоциацията. Няма наказания за заловените крадци. Често им се налагат глоби от 50-100 лева, които те после обжалват и много често глобите се отменят от съда по формални поводи, добавиха от АТНС.
От асоциацията предлагат четири мерки за ограничаване на проблема. Първата е създаване на онлайн канал за подаване на сигнали, с прилагане на видеа със заснети кражби като доказателство. Втората е обособяване на специализирано координационно звено към МВР за подобряване работата на регионалните структури в разследването и наказването на дребните кражби. Това ще улесни и залавянето на лица, които действат в цялата страна, не само в един обект или град. Третото предложение на АТНС е ревизия на системата от наказания, включително чрез въвеждане на санкции за лицата, съзнателно закупили крадена стока. Четвъртата е подобряване на взаимодействието между представители на контролните органи и на търговските вериги (чрез специализираното звено) за по-ефективно налагане на административни наказания от МВР.
"В момента крадците в магазините действат с усещане за безнаказаност. Стават все по-смели, по-многобройни, по-организирани", коментира Галин Попов. "Предложените от нас мерки ще улеснят разследването на "дребните" кражби. Ако има влезли в сила присъди, това ще се отрази благоприятно на компаниите-работодатели, техните служители и клиенти и на цялото общество", добави той.
/СС/
news.modal.text
