Преди руската инвазия в Украйна Мая Санду беше президент на Молдова, малката бивша съветска република. Сега Санду е водеща европейска фигура, окрилена от победата си на вчерашния втори тур на президентските избори.
Избрана с 55 процента от гласовете срещу подкрепяния от проруските сили неин съперник Александър Стояногло, 52-годишната кандидатка успя да подобри представянето си въпреки студения душ от 20 октомври, когато спечели референдума за присъединяване към Европейския съюз с незначителна разлика.
„Искам да знаете, че чух всички гласове, включително и критичните“, заяви Санду в победната си реч, обещавайки да бъде президент на „всички“ граждани в една силно разделена страна.
Първата жена, заела през 2020 г. най-висшия пост в тази държава, разположена между НАТО и руската сфера на влияние, Мая Санду отдавна се стреми да противодейства на руския президент Владимир Путин и същевременно да нормализира отношенията със Запада.
Сега обаче, когато съседна Украйна живее под руските бомбардировки, тя настоява, че 2,6 милиона молдовци трябва да се присъединят към европейското семейство възможно най-скоро.
Нейната дискретност и стеснителната й усмивка контрастират с нейната смелост и решимост - като втората квалификация за нея е на френския президент Еменаюл Макрон - с които тя отстоява ясен курс за страната си пред намесата на Москва, която не гледа особено благосклонно към желанията ѝ за независимост, заяви неотдавна френският президент Еманюел Макрон.
Родена по времето на Съветския съюз в село Рисипени на румънската граница, тя едва е навършила пълнолетие, когато страната ѝ провъзгласява независимост през 1991 г.
С диплома по мениджмънт и международни отношения тя започва кариерата си в министерството на икономиката, но разочарована от неуспехите на страната си, започва работа в Световната банка, първо в Кишинев, а след това във Вашингтон.
През 2012 г. тя получава неочаквано предложение - да оглави министерството на образованието, въпреки че заплатата й ще бъде с 15 пъти по-малка.
„Не съм планирала да ставам политик“, признава Санду в реч през 2022 г. пред студентите в Харвардския университет, където е учила. „Реших обаче, че това, че не искам да живея в държава, управлявана от корумпирани хора, не означава непременно, че се налага да си сменя държавата", добави тя.
Сблъсквайки се с трудности и с реч на омразата, Санду казва, че се учи на издръжливост. И не се отказва.
Чрез инсталиране на камери за наблюдение в изпитните зали на университетите тя е намалила процента на успеваемост в бакалавърската степен от 95 процента на 59 процента. Посланието е ясно: вече не се плаща за квалификация.
Веднъж дошла на власт, Мая Санду осъзнава, че в една система, проядена от олигарси, трябва да основе своя собствена политическа формация. През 2016 г. тя създава Партията на действието и солидарността (ПДС) благодарение на спестяванията си, но губи на президентските избори.
„Голяма възможност“
Санду влиза в парламента, след което за кратко е назначена за министър-председател, а след грандиозен корупционен скандал, при който 12 процента от БВП на Молдова изчезват за няколко месеца, печели изборите за държавен глава през 2020 г. с 57,7 процента от гласовете.
Преценявайки, че е била подценена от опонентите си, които са виждали в нея и екипа ѝ „група интелектуалци“, тя преследва корупцията и стартира мащабна програма за реформи, които останаха недовършени в съдебната система. Трябва да се движим „по-бързо“, призна снощи Санду.
Веднага след като в Украйна гръмнаха първите руски бомби, Мая Санду скъса връзките си с Москва, прие десетки хиляди бежанци и почука на вратата на Европейския съюз - нейния своеобразен „план Маршал“.
През юни 2023 г. тя отбеляза успех, като покани 46 държавни и правителствени ръководители на срещата на върха на Европейската политическа общност - нещо невиждано в страна, която не е свикнала с подобни почести.
Година по-късно официално бяха стартирани преговорите за присъединяване на Молдова към ЕС.
Владееща свободно румънски, английски и руски език, Санду се радва на „уважението и признанието“ на западните лидери, казва пред АФП Арманд Госу, румънски историк, специализиран в бившите съветски републики и Русия.
„Тя е една голяма възможност за Молдова“, смята той, като посочва, че Санду вероятно е първият лидер на страната с такъв международен авторитет.
(БТА)
(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)
/ГГ/
news.modal.text
