site.btaПриключи обучението по проект „ГЛАСПРЕСС” – Гласът на Западните Балкани 2024/25” в Босилеград

По повод Деня на народните будители на 1 и 2 ноември в офиса на сдружение „ГЛАС” - Босилеград се състояха две сесии от обучението на тема: „Западните Балкани – фактология и перспективи за европейска интеграция” в рамките на проекта „ГЛАСПРЕСС“ – Гласът на Западните Балкани 2024/25“. Бенефициент на проекта е Сдружение „ГЛАС“ - Босилеград, което работи за подобряване на информираността и европейската перспектива на региона. Медиен партньор на събитието е Българската телеграфна агенция. Проектът се финансира по програма  „Българска помощ за развитие” на Министерството на външните работи на България. 

За нуждите на обучението свой доклад изнесе лекторът д-р Красимир Петков, а на събитието присъстваха сътрудниците на портал „ГЛАСПРЕСС”: Зоранчо Маринков от Битоля, Северна Македония, Светлана Драгнева от  Одеса, Украйна, Ирина Богоева от Тараклия, Молдова. От Босилеград се включиха още Милена Миленова, Мирослав Пеневич, Иван Николов, Деян Миленов и още няколко заинтересувани от темата босилеградчани. 

На сесиите модератор беше председателят на сдружение „ГЛАС” Александър Димитров, а уводен анонс поднесе председателят на Културно-информационен център (КИЦ) „Босилеград” Иван Николов, който анализира кандидатурата и застоя в преговорния процес за членството на Сърбия в Европейския съюз от 2009 година до днес. 

Николов подчерта, че след идването на Вучич на власт през 2012 година Сърбия се е отклонила от преговорния процес за членство в Европейския съюз (ЕС) и е заела изчаквателна позиция.

"В публичния дискурс тя продължава да декларира стратегическото си определение за членство в ЕС, но на практика изпраща разнопосочни послания и се заиграва с евроазиатски проекти и сътрудничество с Русия и Китай. Освен липса на ясна политическа воля за членство в ЕС, силното геополитическо влияние на Русия, която има стратегически интереси на Балканите, също не работи за европейската интеграция на Западните Балкани. Проектът „сръбски свят”, който е умалено копие на проекта „руский мир”, усложни ситуацията на Западните Балкани и на практика спря преговорния процес между Европейския съюз и Сърбия, Косово, Северна Македония, Черна Гора и Босна и Херцеговина", посочи той. 

В продължение бе анализиран последният Доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия за членство в ЕС от 30 октомври тази година, според който „Сърбия няма никакъв напредък в съгласуването на външната политика, политиката на сигурността и политиката на отбраната с европейските изисквания, а някои нейни акции противоречат на външнополитическите становища на ЕС”.   

Бяха обсъдени "критиките и препоръките от Доклада на Европейската комисия по въпросите за нормализацията на отношенията с Косово, исканията Сърбия да поеме много по-голяма отговорност за активна и обективна комуникация в процеса на присъединяването към Съюза като главен политически и икономически партньор, предотвратяване на дезинформациите в националните медии, развитието на демокрацията и изборния процес, правосъдието, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, съгласуване на визовата политика с тази на ЕС, свободата на словото и натиска срещу разследващата журналистика, тежката обстановка за гражданското общество, героизиране на военнопрестъпниците и тяхното процесуиране, добросъседските отношения и регионалното сътрудничество и икономическите критерии за членство в ЕС".

Зоранчо Маринков, кореспондент на "Глас прес" от Битоля, също говори за процедурата по кандидатстването на Северна Македония и застоя в преговорите във връзка с вписването на българите в конституцията и изграждането на Транспортен коридор № 8.

Светлана Драгнева от Одеса сподели най-напред за ужасите от войната в Украйна и неизвестността, в която се намират българите в районите под руска окупация. За разлика от българските общности в Сърбия и Северна Македония, българската общност в Украйна поне до началото на войната не е имала никакви проблеми на национална основа, както и с изучаване на български език в училищата, българските традиции и фолклор и всичко останало, стана ясно от думите ѝ. Във втората част на изказването тя подробно говори за кандидатурата за членство на Украйна в Европейския съюз.

В същия дух се произнесе и колежката от Тараклия Ирина Богоева, която специално обърна внимание на провеждащия се втори тур от президентските избори в Молдова и за важността им за бъдещето на страната. 

Сесията на следващия ден бе посветена на медиите, свободата на словото и журналистиката. В уводната част Иван Николов изтъкна, че разрушаването на контролната функция на журналистиката като „четвърта власт”, е довело до "абсолютна, неограничена и безконтролна власт, която не само застраши идеята за демокрация, но и превърна медиите и журналистите в частни пиар агенти, които обслужват управляващите и им осигуряват безметежна и безотговорна власт". 

В дискусията Иван Николов посочи още, че медиите на български език не са малко, но да се занимаваш с истинска свободна, професионална и независима журналистика в Сърбия не е нито лесно, нито безопасно. Той посочи и конкретни примери за това като „Ново Братство”.

То бе посочено като пример за "услужлива медия, която манипулира общественото мнение на българите в Сърбия в полза на местните ръководители, чиято некомпетентност и своеволие изправи българското малцинство в Сърбия пред изчезване, а районите, в които живеят българи, стигнаха дъното на икономически най-изостаналите в Сърбия", добави Николов.