site.btaЗначението на социалния диалог в страните от Западните Балкани обсъдиха представители на институции и експерти на форум, организиран от КТ „Подкрепа“

Засилването на социалния диалог в страните от Западните Балкани като инструмент за постигане на осезаеми промени бе тема на международна конференция, организирана от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. Събитието бе открито днес в централата на синдикалната организация. Представители на институции, социални и работодателски организации и експерти коментираха темата за европейското законодателство в социалната сфера и за опита, който България може да предаде на съседните държави.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) винаги е споделяло разбирането, че социалният диалог е основата за намирането и прилагането на най-работещите решения в името на хората, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Румяна Петкова в приветствие от името на служебния министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов. Ключов двигател за подобряване на социалното партньорство в държавите от нашия регион е адаптирането на добрите практики на Европейския съюз (ЕС) към специфичния регионален контекст, отбеляза Петкова. Усилията за укрепване на социалното партньорство в Западните Балкани трябва да се насочат както към осигуряване на съответствие на националните правни и регулаторни рамки с принципите на ЕС, така и към насърчаване на културата на сътрудничеството между държавата, работодателските и синдикалните организации, каза още тя.

Социалният диалог в България е добре развит, започва още на ниво община, минава през областно и стига до национално ниво, като имаме различни органи на социално сътрудничество, коментира изпълнителният директор на Агенция по заетостта (АЗ) Смилен Вълов. Той акцентира върху променящия се пазар на труда на фона на навлизането на изкуствения интелект, дигитализацията и зеления преход. Според него това са предизвикателства пред всички държави, които изискват преквалификация на работещите. АЗ е предприела редица безплатни мерки за обучения, включващи професионална квалификация и преквалификация, за придобиване на дигитални умения и други, за да се реализира човек на пазара на труда и да бъде конкурентен, каза Вълов. Пред агенцията и въобще пред страната стои въпросът с вноса на работници от трети страни, посочи той. Тази година имаме ръст на вноса на тези работници, като това се поражда от необходимостта на бизнеса да търси работна ръка. Само за тази година над 30 000 становища за разрешение за работа сме издали от агенцията, информира Вълов. Приоритетите на държавата за подобряване на пазара на труда съвпадат със социалния диалог и със съседни ни държави, коментира още той. По думите му не бива да се разделя пазарът на труда на отделни държави от нашия регион, а трябва да се гледа на него като на една цялост от гледна точка на това, че в тези страни има донори на работна ръка заради нискозаплатения труд, както и демографска криза.

България е пример за добър социален диалог, смята председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова. До голяма степен законодателството, което касае доходи, жизнено равнище, пазар на труда, претърпява съществени промени след диалог с работодатели и синдикати, посочи тя. И добави, че опитът на България по отношение на това какво представлява европейското законодателство в социалната сфера и добрите практики, които има страната ни, са изключително важни. Конкурентоспособността на Европа е водеща, тя касае и пряко темата за разширяването на ЕС, заяви още Русинова, споменавайки доклада на Марио Драги. Тя счита, че има два пропуска във въпросния доклад. Няма сериозно участие на страни от Югоизточна Европа и не се обръща достатъчно внимание на потенциала, който има Югоизточна Европа, на Западните Балкани, на разширяването, обясни тя. И другата важна дума, която се пропуска, когато се говори за конкурентоспособност, е думата солидарност, смята Русинова. Европа е най-солидарният проблем, който съществува като сближаване на отделните страни, подчерта още председателят на ИСС.

Темата за присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз (ЕС) бе поставена във фокуса на европейската политика по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. За нас тази тема е важна и продължаваме да работим за нея, добави той. По думите му е важно да се коментира как живеят работещите хора в Западните Балкани и какъв е социалният диалог. Важни са проблемите на младите хора, защото те са бъдещето на нашите нации, заяви също Манолов. Според него натискът на пазара на труда от работници от трети страни ще създаде допълнителни проблеми. Международният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов също смята, че вече е станал дълъг периодът, в който в Европейския съюз не е била приемана нова страна членка. Последното разширяване беше през май 2013 г. Хърватия беше приета за член, припомни той. Митов изрази мнение, че Западните Балкани имат проблем с „изтичането“ на работната сила.

За нас регионалното развитие е от изключително значение, каза Димитър Бранков, съветник на председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камера. Според работодателските организации влизането в еврозоната ще отпуши възможността за много реформи, включително в социалната сфера, отбеляза той.

Международният форум ще продължи и утре, когато се очаква да бъдат обсъдени темите за толерантността и уважението на работното място.