site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 31 октомври в историята

31 октомври 2024 г., четвъртък, 44-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. апли от 70-те: Стахий, Амплий и др. Св. мчк. Епимах.

В България се отбелязва:

Празникът на Медицинския университет в Плевен. Отбелязва се съгласно решение на Академичния съвет от 2008 г. На този ден по традиция се открива учебната година на университета, създаден с решение 794 на Бюрото на Министерския съвет  от 30 декември 1973 г. като Медицински факултет в Плевен към Медицинска академия – София. С Решение на 39-ото Народно събрание от 2 септември 2004 г. се преобразува в Медицински университет-Плевен.

По света се отбелязва:

Световният ден на спестовността. Отбелязва се от 1925 г. по идея на проф. Филипо Равица от Италия, директор на създадения през 1924 г. Международен институт на спестовните банки,  предложена на първия Световен конгрес на спестовните банки в Милано, Италия (26-31 октомври 1924). Целта е да бъдат информирани хората, че е по-добре да спестяват парите си в банка, отколкото да ги държат вкъщи. До 1948 г. проф. Филипо Равица е директор на Международния институт на спестовните банки  и негов почетен директор до смъртта му на  14 септември 1957 г.

Световният ден на градовете. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/239 на Общото събрание на ООН от 27 декември 2013 г., за да се подчертае необходимостта от прилагането на комплексен подход при планирането и строителството на населените места в световен мащаб и да се контролира процеса на засилващата се урбанизация. Целта е да се засили сътрудничеството между страните за справяне с предизвикателствата на урбанизацията и за постигане на устойчиво градско развитие. 

Международният ден на Черно море. Обявен на 31 октомври 1996 г. в Истанбул, Турция, на срещата на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, с цел да се повиши осведомеността на международната общност за необходимостта от регионално сътрудничество за опазването на Черно море.

Денят на Вси светии (Хелоуин). Католически празник, утвърден от папа Григорий Четвърти през 837 г., като ден за почит към всички християнски светци и мъченици. Отбелязва се в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември.

На този ден в България:

1915 - България установява дипломатически отношения с Швейцария на ниво легации. На 1 юли 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.

1930 - В храм-паметника "Св. Александър Невски" в София е извършена венчавка по православния ритуал на цар Борис III с Джована Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил. Джована приема името Йоанна в чест на св. Йоан Рилски. Преди това, на 25 октомври 1930 г., в Асизи, Италия, е извършена венчавка по католически ритуал.

1948 - Открита е железопътната линия Ловеч-Троян, която е продължение на пътя от Левски до Ловеч (открит на 20 ноември 1927). Строежът на жп линията започва през 1947 г. Средствата за него са събрани от самооблагане на населението от тогавашните две околии. В строителните работи участват общо 13 470 бригадири, от които 442-а чужденци от 11 държави и 650 свещеници от цялата страна. На първия влак, минал по новата линия, пътуват подпредседателят на Министерския съвети и министър на електрификацията Трайчо Костов и председателят на Шестото Велико народно събрание Васил Коларов.

1964 - Дипломатическите отношения между България и Норвегия, установени на 20 април 1918 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства. През 1940 г. са временно преустановени, и са  възстановени през 1956-1957 г. На 31 октомври 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1977 - Открит е Заводът за производство на кибрит в град Костенец по проект на колектив от "Прокомбинат" с главен ръководител арх. Никола Цанков. Първата копка е направена на 10 януари 1974 г. Новият завод е наследник на фабриката за производство на кибрит на гара Костенец "Българска фабрика за кибрит Костенец - Баня", която е  собственост на Белгийското акционерно дружество за производство на кибрит в България и е пусната в експлоатация на 23 декември 1901 г. Фабриката е била одържавявана два пъти - през 1943 г. и 1947 г., а от 1946 г. до 1952 г. се е наричала Кибритена фабрика "Стефан Халачев" и е произвеждала кибрит в дървени кутийки. През 1997 г. шведската група "Суидиш мач груп Б. В." купува кибритения завод и той се преименува на  "Шведски кибрит Плам България" АД. През 2000 г. производството на кибрит спира и  започва производство на подпалки и брикети за камина. От 1 юни 2011 г. заводът е собственост на Еurolither - Англия и от 1 ноември 2012 г. фабриката вече се нарича "Юролайтнърз Плам България" АД. Дружеството прекратява търговска дейност на 18 декември 2014 г.

1989 - Учредено е Дружество за защита на животните. Регистрирано е на 27 декември 1989 г.

1992 - Атлантическият клуб в България, учреден на 4 април 1991 г., e приет за асоцииран член на Атлантическата асоциация към НАТО.

1996 - В Истанбул, Турция по време на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна (30-31 октомври 1996 г.) министрите на околната среда на 6-е държави подписват План за стратегически действия за почистване и защита на силно застрашената околна среда на Черно море. Датата 31 октомври е обявена за Ден на Черно море.

2000 - На пл. "Св. Неделя"  е открита 7-ата метростанция "Сердика" от първия метродиаметър  на Софийското метро по линията от  ж.к. "Обеля" до ж.к. "Младост"/"Летище София", с което общата дължина на метрото става 8,1 км. Първите пет метростанции  -  "Сливница", "Люлин", "Западен парк", "Вардар" и "Константин Величков", са въведени в експлоатация на 28 януари 1998 г. Общата дължина на трасето им е 6,5 км. На 17 септември 1999 г. е въведена в експлоатация 6-ата метростанция "Опълченска".

2001 - Представена е първата книга за историята на Българска телеграфна агенция "Бетеански дни и нощи" на Георги Ведроденски, бивш главен редактор на Главна редакция "Вътрешна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА) и кореспондент на агенцията в Москва, СССР (1969-1974) и в Будапеща, Унгария (1981-1985). Книгата е посветена книгата си  на стогодишнината от създаването на агенцията (1998).

2006 - Агенцията за приватизация избира френската компания "Далкия интернешънъл" за участник, спечелил конкурса за продажбата на 39 648 броя акции, представляващи 100 процента от капитала на "Топлофикация-Варна" ЕАД, Варна.

2011 - Излиза бр. 1 на в. "Капитал Daily". Наследник е на в. "Дневник" (бр. 1 излиза на 12 февруари 2001 г.) и на в. "Пари" (бр. 1 излиза на 14 май 1991 г.).

2012 - 41-ото Народно събрание приема Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. С него се въвеждат три държавни парични награди за особени заслуги - пожизнена, която ще се дава за изключителни постижения и цялостен принос, периодична - за срок от една до три години/ за изключителни постижения/ и еднократно - за лична доблест при изпълнение на обществения и граждански дълг. Периодичната и пожизнената премия се дават всеки месец в размер, определен с решение на Народното събрание, а еднократната - с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.

2014 - Кметът на София Йорданка Фандъкова е удостоена с Почетния знак на Българската академия на науките (БАН) от председателя на академията акад. Стефан Воденичаров на официална церемония по случай 145-годишнината на академията.

2016 - Върховният касационен съд окончателно потвърждава оправдателната присъда на бившата директорка на Националната агенция за приходите Мария Мургина, подсъдима за оказване на натиск на служител на НАП за промяна на ревизионен акт и за заплахи към бившата директорка на НАП - Силистра Милена Цолчовска.

2017 - На тържествена церемония в Доходното здание в Русе на писателя  Милен Русков е връчена националната литературна награда "Елиас Канети" за романа "Чамкория".  Милен Русков печели наградата за втори път, след като през 2013 г. е отличен за романа "Възвишение".

2018 - Народното събрание приема нов Закон за киберсигурност, с който се регламентира управлението и организацията на Националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността, както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността. Управлението и организацията на системата за киберсигурност ще се осъществява от Министерския съвет. За подпомагане изпълнението на тези дейности към правителството се създава Съвет по киберсигурността, който е консултативен и координиращ орган. Председател на съвета ще е заместник министър-председател, определен от министър-председателя.

2020 - На официална церемония в Народния театър "Иван Вазов" в София са връчени наградите "Икар" на Съюза на българските артисти. Постановката "Празникът" на режисьора Явор Гърдев в Малък градски театър "Зад канала" печели "Икар" за най-добър спектакъл.

2022 - В Габрово е открит Национален пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в присъствието на генералния директор на БТА Кирил Вълчев, областния управител Кристина Сидорова и кмета на общината Таня Христова. Това е 20-ият пресклуб на агенцията в областен център извън София.

На този ден по света:

1517 - Във Винетберг, Германия, свещеникът Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса срещу злоупотребата и търговията от страна на римокатолическата църква с папски грамоти за опрощаване на греховете, т. нар. индулгенции. Датата се приема за начало на Реформацията в Европа и начало на лутеранството. Съгласно тезисите му вярващите могат да получат опрощаване на греховете само чрез искрено разкаяние, а не както учи католицизмът чрез добрите дела и купуването с купуването на хартия на т.нар. индулгенции, т. е. папските грамоти за опрощаване на греховете, които били широко разпространени по това време.

1888 - Шотландският изобретател Джон Бойд Дънлоп патентова изобретената от него пневматична гума за велосипед. Джон Бойд Дънлоп, ветеринарен лекар по професия, стига до откриването на пневматичната гума през 1887 г. съвсем случайно. Неговият син имал триколесен велосипед с дървени колелета, които трудно се движели по тогавашните калдъръмени пътища. На Джон Дънлоп му хрумва идеята да натъпче градински маркуч с парцали и да го прикрепи към дървените колелета на велосипеда. Забелязвайки омекотеното движение, той се заема да усъвършенства идеята, като пълни маркуча с въздух. Така се появява първообразът на пневматичната гума, която той патентова. Производството на автомобилни гуми започва през 1900 г.

1918 - В Полша е създадена Полската телеграфна агенция (ПТА) от група журналисти от Краков и Лвов. През януари 1991 г. се обединява с Полската агенция по печата (ПАП) (основана през юли 1944 г. под името "Полпрес"). От 18 октомври 1945 г. носи името Полска агенция по печата (ПАП). От 1 януари 1998 г. е акционерно дружество с 51 процента държавно участие.

1922 - Крал Виктор Емануил III назначава Бенито Мусолини за министър-председател на Италия. В страната е установена фашистка диктатура, която продължава до 25 юли 1943 г. Тогава Големият фашистки съвет иска оставката на Мусолини и същия ден той е арестуван по заповед на краля. Начело на правителството е назначен маршал Бадольо. Под натиска на антифашисткото движение правителството освобождава политическите затворници, забранява фашистката партия и започва преговори с англо-американското командване за постигане на примирие. Актът за капитулацията на Италия във Втората световна война (1939-1945) е подписан на 3 септември 1943 г.

1947 - По време на 101-ото пленарно заседание на Общото събрание на ООН е одобрено споразумението между ООН и САЩ относно седалищата на специализираните организации на организацията. Споразумението е подписано на 26 юни 1947 г. Влиза в сила от 21 ноември 1947 г. Съгласно споразумението централата на ООН, както и голяма част от специализираните й организации, ще са със седалище в Ню Йорк, САЩ.

1952 - В Боливия е извършена първата национализация на мините в страната. Национализирани са калаените рудници, собственост на частните компании "Патиньо", "Хохшилд" и "Армайо".

1992 - Ватикана официално реабилитира италианския физик и астроном Галилео Галилей, обвинен в ерес. Галилео Галилей е арестуван по обвинение в ерес на 26 февруари 1616 г. Процесът срещу него започва на 12 април 1633 г. в Рим, Италия, и се ръководи от Светата инквизиция. Процесът завършва на 21 юни 1633 г., когато Галилей е принуден да се отрече от хелиоцентричните си идеи, т. е. че Земята и другите планети се въртят около Слънцето.

1999 - В Аусбург, Германия, на тържествена църковна служба представители на римокатолическата и лутеранската църква подписват историческа декларация, с която слагат край на 500-годишния спор между двете разновидности на християнското учение, премахвайки основната причина за разцеплението в християнската църква. Декларацията е подписана в резултат на 30-годишни преговори между Ватикана и Световната лутеранска федерация, която представлява 60 млн. протестанти. От страна на Ватикана декларацията подписва кардинал Едуард Касиди, председател на Папския съвет за обединение на християните, а от страна на Световната лутеранска федерация нейният председател епископ Кристиян Краузе.

2007 - Съд в Испания признава за виновни 21 от подсъдимите за атентатите на 11 март 2004 г. в Мадрид. Сред тях е и смятаният за главен организатор на атаките египетски гражданин Рабей Осман ас Сайед Ахмед, известен като Мохамед Египтянина. Той излежава присъда в затвор в Италия, след като е признат за виновен по обвинения в принадлежност към международна терористична група. Мароканецът Джамал Зугам получава над 40 000 години затвор за това, че е заложил използваните при атентатите бомби. На хиляди години затвор е осъден и испанецът Емилио Трасорас, признат за виновен по обвиненията, че е снабдил атентаторите с динамит. Съдът постановява също изплащането на обезщетения от 30 000 до 1,5 млн. евро за жертвите.

2010 - В Бразилия на втория тур на президентски избори за държавен глава е избрана кандидатката на управляващата Партия на трудещите се Дилма Русеф. Тя печели с 56 процента от подадените гласове срещу Жосе Сера от Социалдемократическата партия, който получава 44 процента. Дилма Русеф, чийто баща е българин, полага клетва на 1 януари 2011 г. като първата жена президент на Бразилия, най-голямата държава в Южна Америка.

2011 - В Париж, Франция, по време на 36-ата сесия на Генералната асамблея на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) Палестинските автономни територии получава статут на пълноправен член на организацията. Решението е прието със 107 гласа "за", сред които Бразилия, Русия, Китай, Индия, Република Южна Африка, Франция, Белгия, Кипър, Гърция, 14 "против", сред които САЩ, Канада, Израел, Германия, Чехия и Нидерландия, и 52 "въздържали се", сред които Великобритания, Румъния и България.

2015 - Самолет "Еърбъс А321" на руската авиокомпания "Когалимавиа", изпълняващ чартърен полет от курорта на Червено море Шарм ел Шейх в Египет за Санкт Петербург, Русия, се разбива на 100 км южно от административния център на провинция Северен Синай Ел Ариш в Североизточен Египет. Самолетът изчезва от радарите половин час след излитането си  в 6.51 ч. московско време (5.51 ч. българско време). Загиват всичките 224 души на борда на самолета, от които 17 деца, и 7 души екипаж. Същия ден египетското крило на сунитската групировка "Ислямска държава" поема отговорност за свалянето на руския самолет, като твърди, че този неин акт е в отговор на руската интервенция в Сирия. С указ на президента Владимир Путин, 1 ноември 2015 г. е обявен за ден на траур в Русия в памет на загиналите в най-голямата самолетна катастрофа в историята на руската авиация.

2018 - В Индия в щата Гуджарат министър-председателят Нарендра Моди открива най-високата до момента статуя в света. Бронзовият паметник на Сардар Валабхай Пател, лидер в борбата за независимост на страната и първи вътрешен министър на Индия, след като британските колониалисти я напускат през 1947 г., е висок 182 метра, от които 25 метра са пиедестал. Статуята е два пъти по-голяма от Статуята на свободата в Ню Йорк. Статуята се издига над река Нармада. Тя тежи близо 100 000 тона и са били необходими четири години за нейното издигане. Статуята е известна още и като Статуя на единството на Индия.

2019 - Парламентът на Украйна приема закон, който криминализира незаконното обогатяване на държавни служители. Законът предвижда 5 до 10 години затвор и лишаване от право да се упражняват определени дейности до три години, ако чиновници са придобили активи, превишаващи с над 6,2 млн. гривни (над 250 000 д.) законните им доходи. Предвижда се и нов механизъм за конфискуване на незаконните активи на длъжностни лица - с решение на съда по гражданска процедура, без обвинителна присъда. 

2020 - В Норвегия е регистрирано земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е на около 205 км северозападно от селището Олонкинбюен, на дълбочина 10 км. Няма данни за пострадали и разрушения.

2021 - В Република Северна Македония Зоран Заев подава оставка като министър-председател на страната и като председател на партия Социалдемократически съюз на Македония след слабото представяне на партията на втория кръг на изборите за местни органи на властта на 31 октомври 2021 г.

2022 - САЩ и Република Корея започват едно от най-големите си съвместни военновъздушни учения, по време на което над територията на Южна Корея, прелитат стотици бойни самолети и от двете страни. Учението под кодовото име "Бдителна буря" продължава до 5 ноември 2022 г. и в него участват около 240 военни самолета, които извършват приблизително 1600 полета, както и два американски стратегически бомбардировача Б-1Б, четири изтребителя Ф-16 и четири Ф-35A. Това е първият случай от 2017 г., когато бомбардировач Б-1Б участва в съвместни американско-южнокорейски учения.

Родени на този ден българи:

акад. Иван Василев, паразитолог-хелминтолог, ветеринарен лекар (1919-1996).
Ръководител на Катедра по паразитология и паразитни болести във Висшия ветеринарномедицински институт (1966-1968). Директор на Централната лаборатория по хелминтология  (1966-1996) и на Единния център по биология  (1972-1976) при Българската академия на науките (БАН). Заместник главен научен секретар на БАН (1968-1970),  секретар на Отделението за биологични науки на БАН (1970-1971) и заместник-председател на БАН (1982-1988). Почетен член на Всесъюзното общество на хелминтолозите в Русия (1967), на Унгарското паразитологично дружество (1984), вицепрезидент на Европейската федерация на паразитолозите (1980-1988).

проф. Борислав Пунчев, кинооператор и режисьор (1928-1998).
Оператор в Студията за хроникални и документални филми (1956-1966), Студията за игрални филми (1966-1991). От 1973 г. е преподавател по операторско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство, заместник-ректор на института (1979-1983). Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1976) и негов секретар (1976-1980). Оператор е повече от 30 документални филма, на някои от които е и режисьор: "Светлините на София" (1961), "Релси в небето" (1962), "Цар и генерал" (1966), "Най-дългата нощ" (1967), "Завръщане" (1967), "Прокурорът" (1968), "Герловска история" (1971), "Достойнство" (1971), "Две срещи" (1971), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Спасението" (1984), "Ешалоните" (1986), "Веществено" (1991) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1972). Лауреат на Димитровска награда (1986).

Сотир Майноловски, актьор (1930-2007).
Бил е актьор в Драматичния театър "Йордан Йовков" в Добрич, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Театър 199 "Валентин Стойчев" и в Нов драматичен театър "Сълза и смях". Директор на Пазарджишкия драматичен театър (юни 1993-1996) и на Младежкия театър в София (септември 1996-декември 1997). Съосновател на фондация "Авансцена" (1994). Бил е вицепрезидент на фондация "Авансцена", вицепрезидент на българския център към Международния институт за театър на средиземноморските страни, артистичен директор на Международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът". Участвал е в над 30 филма: "Цар и генерал" (1966) , "Мъже в командировка" (1969), "Вик за помощ" (1986), "Понеделник сутрин" (1988), "Закъсняло пълнолуние" (1996) и др. Заслужил артист (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен. Удостоен с почетна грамота за принос в развитието на българската култура от община Каварна (27 март 2008, посмъртно).

Данаил Николов, спортен деец (1931-2013).
Председател на Българската федерация по футбол /дн. Български футболен съюз/ (1970-1975).  Заместник-председател на футболен клуб "Левски" (1971-1978) и негов председател (1981-1983). Бил е член на Апелативната комисия и Комисията за провеждане на европейски първенства на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА).

Йоан Левиев, художник (1934-1994).
Сред създателите на пловдивската новаторска група от 60-те години на 20 век. Твори в областта на кавалетната и монументалната живопис, рисува стенописи, декоративни пана и прави мозайки. По-известни негови творби са: "Конвой 1923" (1960), "Операция" (1961), серия "Давид" от две платна, (1962), "Летище", (1966), "Кръвен данък" (1966), "Легенда за земята на Тузлука" (1977), "Йосиф Брадата и хаджи Йордан Брадата" (1978), "Рицари на революцията" (1978). Продавачи на сувенири " (1979), "Борбата на Яков с ангела" (1980) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1970).

Ивайло Георгиев, футболист и треньор (1942).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Академик" (София), "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача и отбелязани 2 гола. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Васил Живков, режисьор и сценарист (1948).
Директор на Българската национална филмотека (1991-1998). Бил е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и в Нов български университет. Директор на Българския културен институт в Москва (1998-2001). Режисьор и сценарист е на повече от 20 документални филми, сред които "Шешкинград" (1974), "След делото" (1979), "Там край реката" (1980), "Дни в Жеравна" (1982), "Благополучен случай" (1989), "Интелигенция и преустройство" (1987), "Обърната елха" (2006), "Опит за биография на лицето Х" (2015) и др. Носител на  орден "Кирил и Методий" първа степен.
 
Красимир Манолов, футболист и треньор (1956).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Академик" (София), "Ботев" (Пловдив), "Спартак" (Пловдив), "Ла Валета" (Малта), "Шумен" (Шумен) и "Алки Ларнака" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и отбелязан 1 гол.

Стефан Китанов, кинокритик и продуцент (1961).
Директор на Дома на киното в София (1992-1998; и от 2003). Организира като директор и продуцент "Мюзик филм фест" (1997 и 1998), "София мюзик&филм фест" (1999 и 2000). Национален представител на България в управителния борд на Евроимаж, Страсбург (1997-2000). Бил е член на Европейската филмова академия (ЕФА). От създаването на Международния филмов фестивал "София филм фест" през  2001 г. е негов директор.  Носител на наградата на Europa Cinemas за най-добър мениджър (2012), на наградата на Министерство на културата "Златен век" звезда (18 май 2016). Почетен член на Ордена на Британската империя за изключителния се принос за популяризация на Британското кино в България (20 ноември 2023).

Светлана Янчева, актриса (1964).
Играла е в Драматично-куклен театър "Васил Друмев" в Шумен, Нов драматичен театър "Сълза и смях", Театрална работилница "Сфумато", Народен театър "Иван Вазов", Театър 199 "Валентин Стойчев", Малък градски театър "Зад канала" и др.  Участвала е във филмите: "Аз, Графинята" (1989), "Нещо във въздуха" (1994), "Писмо до Америка" (2001), "Рапсодия в бяло" (2002),"Подгряване на вчерашния обед" (2002), "И Господ слезе да ни види" (2002), "Разследване" (2006) и др. Носител на наградата "Аскеер" за поддържаща женска роля в "Луда трева" (1994, заедно с Жорета Николова) и на наградата "Аскеер" за главна женска роля в "Мъртвешки танц" (23 май 2007), на награда „Икар“ за водеща женска роля за Уини в „О, щастливи дни“ (27 март 2023).

На този ден са родени и:

Ян Вермеер, нидерландски художник (1632-1675).

Джон Кийтс, британски поет (1795-1821).
Представител на Романтизма. През 1817 г. издава първата си книга "Стихове", а през 1818 г. - епичната поема "Ендимион". Автор е на стиховете "Хиперион", "Изабела", поемата "Ламия", "Ода за Психея", "Ода за славея", "Ода за гръцката ваза" и др.

Фило Ремингтън, американски предприемач (1816-1889).
Ръководи семейната фирмата за производство на оръжия "Ремингтън" по време на Гражданската война (1861-1865). През 1876 г. въвежда производството на пишещи машини "Ремингтън".

Адолф фон Байер, немски химик (1835-1917).
Носител на Нобелова награда за химия за 1905 г. за приноса му в развитието на органичната химия и на химичната индустрия чрез работите му върху органичните багрила и хидроароматните съединения.

Николай Кибалчич, руски революционер и изобретател (1853-1881).
Изобретател на реактивния летателен апарат (1881). Обесен е като участник в покушението над император Александър Втори.

Чан Кайши, китайски и тайвански политик (1887-1975).
Председател на Националното правителство на Китайската република (10 октомври 1928-15 декември 1931; 10 октомври 1943-20 май 1948). Председател на Изпълнителния юан на Китайската република (4 декември 1930-15 декември 1931; 4 декември 1930-5 декември 1931; 20 ноември 1939-31 май 1945; 1 март 1947-18 април 1947). Президент на Китай (20 май 1948-21 януари 1949). Президент на Тайван (21 януари 1949-5 април 1975).

Джордж Уилкинс, американски полярен изследовател, летец (1888-1958).

Фриц Валтер (Фридрих Валтер), немски футболист (1920-2002).
Печели златен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол. От 1985 г. стадионът в гр. Кайзерслаутерн носи неговото име.

Дик Франсис (ист. име Ричард Стенли Франсис), британски писател (1920-2010).
Като ученик печели редица конни състезания за юноши и става жокей. След тежка контузия през 1957 г., която слага край на спортната му кариера, Дик Франсис започва работа като спортен журналист във в. "Сънди експрес" и едновременно с това започва да пише книги. Автор е на 42 криминални романа и документални книги, много от които са бестселъри, превеждани в цял свят, като "Фаворит" (1962), "Заради тръпката" (1965), "Смъртоносен галоп" (1973), "Нокдаун" (1974), "Правилата на играта" (1989) и др. Дик Франсис е единственият трикратен носител на наградата "Едгар", присъждана от Американската асоциация на писателите на романи мистерии (1970; 1981; 1996). Три пъти е отличен и с наградите на Британската асоциация на писателите на детективски романи: "Сребърен кинжал" (1965), "Златен кинжал" (1980) и "Диамантен кинжал" за цялостно творчество (1990), както и с наградата "Агата Кристи" за цялостно творчество (2000). Кавалер на Ордена на Британската империя (1984).

Хелмут Нютън (ист. име Хелмут Нойщетер), австралийски фотограф от немски произход (1920-2004).
През 1961 г. започва сътрудничеството си с френското списание "Вог". Работил е и за "Ел" и "Плейбой". Той става известен с големите си черно-бели фотографии на голи тела, които предизвикват скандал през 80-те години на 20-и век. Негови снимки  се публикуват в световните модни списания в продължение на 50 години.

Анатолий Папанов, руски актьор (1922-1987).
Озвучава вълка в популярния анимационен филм "Ну погоди!". Народен артист на РСФСР (1966). Народен артист на СССР (1973). Носител на Държавната награда на СССР (1989, посмъртно).

Бъд Спенсър (ист. име Карло Педерсоли), американски актьор (1929-2016).
Участвал е във филмите "Quo vadis" (1951), "Ханибал" (1959), "Бог прощава, аз не!" (1967), "Извън закона" (1968), "Хълмът на ботушите" (1969), "Наричат ме Светата троица" (1970), "Черният пират" (1971), "Една причина да живееш и една да умреш" (1972), "Супер агенти" (1973), "Двамата мисионери" (1974), "Пиедоне в Хонг Конг" (1975), "Полицаи по неволя" (1977), "Наравно" (1978), "Бъди отива на Запад" (1981), "Двойни неприятности" (1984), "Суперченгета от Маями" (1985), "Битката преди Коледа" (1994), "Ние сме ангели" (1997) и др. 

Майкъл Колинс, американски астронавт (1930-2021).
Член на екипажа на космическия кораб "Аполо 11", първият космически пилотиран кораб, който каца на Луната.  В мисията на "Аполо 11" (16-24 юли 1969) участват астронавтите Нийл Армстронг, който е командир на кораба, и астронавтите Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.

Карлош Дунга (ист. име Карлош Каетано Бледорн Вери), бразилски футболист и треньор (1963).
Като футболист с националния отбор по футбол печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелос, САЩ, и златен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Като треньор на националния отбор на Бразилия печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай.

Роб Шнайдер, американски комедиен актьор (1963).
Участвал е във филмите "Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк" (1992), "Съдия Дред" (1995), "Горещо маце" (2002), "Около света за 80 дни" (2004), "Свободна игра" (2005), "Малък човек" (2006) и др.

Марко ван Бастен, нидерландски футболист и треньор (1964).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. в Германия с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1987). С "Милан" (Италия) печели два пъти турнирът Шампионска лига (1989, 1990) и Суперкупата на УЕФА (1989). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1988 г., 1989 г. и 1992 г. Обявен за "Футболист на годината" на Световната футболна асоциация (ФИФА) за 1992 г. Носител на "Златната обувка" за 1986 г. 

Хосе Мария Гутиерес (Гути), испански футболист (1976).

Шимао Саброса, португалски футболист (1979).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия с националния отбор по футбол.

Себастиян Буеми, швейцарски автомобилен състезател (1988). 
Участва във "Формула 1".

Емилиано Сала, аржентински футболист (1990-2019).
Загива в самолетна катастрофа. Самолетът изчезва в района на Ламанша при полет от Нант (Франция) до Кардиф (Великобритания).

Това е денят на смъртта на:

Фра Бартоломео, италиански художник (1472-1517).

Йосиф Ковачев, български педагог и общественик (1839-1898).
Учител в Габрово, където за първи път прилага звучната метода и класно-урочната организация на обучение (1868). Учител в Щип, Македония (1869-1872), където основава първото българско мъжко педагогическо училище (1869). Училищен инспектор в Кюстендил (1872), учител в Прилеп (1874-1977). Дописен член на Българското книжовно дружество /дн. Българска академия на науките/ (1875). Началник на народното просвещение в Пловдив (1878). Училищен инспектор в Софийска губерния (1878-1879). Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880-1881). Кмет на София (20 октомври 1886 - 1 ноември 1887). Извънреден преподавател по педагогика във Висшето училище в София  (1888-1898) и дарител на училището. Автор на първия български учебник по педагогика "Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи" (1873), на "Буквар по нагледната и гласна метода" (1874), "Български буквар по звучната метода за народните школи" (1875) и др.

Макс Райнхарт (ист. име Максимилиан Голдман), немски режисьор, актьор и театрален деец от австрийски произход (1873-1943).
Директор на Немския театър в Берлин (1905-1933). През 1933 г. емигрира в САЩ, където живее до смъртта си.

Хари Худини (ист. име Ерик Вайс), американски илюзионист от унгарски произход (1874-1926).
Президент на Обществото на американските илюзионисти (1917-1926).

Александър Паскалев, български издател, общественик и меценат, основоположник на модерното книгоиздаване в България (1879-1946).
Създава книгоиздателство "Александър Паскалев и съдружие" (1908), първата българска агенция за разпространение на вестници и списания "Куриер" (1909). Издава многотомни събрани съчинения на български писатели  и детската антология "На ранина" (1911). През 1910 г. слага началото на "Всемирна библиотека", която включва световноизвестни творби от всички литератури и съдържа 800 заглавия, някои от които с тиражи от около 20 000 екземпляра. Издава библиотека "Балкански въпроси" на пет европейски езика. Дарява на Ботаническия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" колекцията си от растителни видове и минерали.  От 2004 г. община Хасково присъжда на негово име награда за цялостен принос в областта на литературата, изкуството и културния живот. Призът се връчва на творци от региона по време на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет".

Михаил Фрунзе, руски революционер и военачалник (1885-1925).
Участник в Руската революция (1905) и в Гражданската война (1918-1922). Народен комисар по военните и морските въпроси на СССР и председател на Революционния военен съвет на СССР (25 януари-31 октомври 1925). Автор е на научни трудове, оказали влияние на развитието на съветската военна наука. Умира на 31 октомври 1925 г. в Москва, Русия, при операция на язва на стомаха.

Робърт Мъликен, американски химик (1896-1986).
Носител на Нобелова награда за химия за 1966 г. за неговата фундаментална работа върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, извършена по метода на молекулните орбитали.

Марсел Карне, френски режисьор (1906-1996).
Режисьор е на филмите "Кеят на мъглите" (1938), "Денят се ражда" (1939), "Децата на рая" (1945), "Три стаи в Манхатън" (1965), "Младите вълци" (1968), "Престъпниците" (1971) и др.

проф. Георги Богданов, български художник живописец и педагог (1910-1974).
Преподавател в Държавната художествената академия (1946-1953), декан на Факултета за приложни изкуства в академията (1966-1967 и 1972-1974). Създател на специалността "Декоративно-монументална живопис" в академията. Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници /СБХ/ (27 март 1965-юни 1970). Председател на Постоянния художествен съвет на СБХ (1966-май 1967). Директор на Националната художествена галерия (1967-1972). Той въвежда за първи път в България стенописните техники сграфито и мокро фреско. Автор е на множество монументални стенописи, стъклописи, мозайки, декоративни пана и живописни композиции в обществени сгради и музеи. Негови са стенописите в Клисурския манастир "Св. св. Кирил и Методий". Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1961) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963). Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1971).

Питър Уилям Бота, южноафрикански политик (1916-2006).
Президент на Република Южна Африка (14 септември 1984-14 август 1989).

Шараф Рашидов, узбекски писател, публицист и политик (1917-1983).
Председател на Съюза на писателите на Узбекистан (1949-1950), председател на Президиума на Върховния Съвет на Узбекската ССР и заместник-председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (21 август 1950-24 март 1959). Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Узбекската ССР (15 март 1959-31 октомври 1983).

Индира Ганди, индийска политик (1917-1984).
Министър-председател на Индия (19 януари 1966-22 март 1977 и 14 януари 1980-30 октомври 1984).

Федерико Фелини, италиански режисьор и сценарист (1920-1993).
Представител на неореализма в италианското кино. Започва кариерата си като асистент на италианския режисьор Роберто Роселини. Режисьор е на филмите "Осем и половина" (1963), "Сладък живот" (1960), "Пътят" (1954), "Сладък живот" (1960), "Амаркорд" (1973) и др. Носител на "Оскар" за цялостно творчество (1993).

Георги Парцалев, български актьор (1925-1989).
Работил е в Театъра на трудовата повинност (1954), Театъра на строителните войски (1955), а от 1956 г. е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Държавен сатиричен театър в София. Изявява се в комедийния жанр. Сред ролите му в театъра са Осив в "Ревизор", Михаил в "Михал Мишкоед", Вражалец във "Вражалец", Хаджи Смион в "Чичовци" и др. Участвал е във филмите "Любимец 13" (1958), "Привързаният балон" (1967), "Петимата от Моби Дик" (1970), "С деца на море" (1972), "Сиромашко лято" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Два диоптъра далекогледство" (1976) и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1969) и "Народен артист" (1983). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на орден "Народна република България" първа степен (1985). В родния му Левски е кръстена улица на негово име, читалището също носи неговото име - Народно читалище "Георги Парцалев - 1901". След смъртта му всичките му вещи са дарени на музей в родния му град Левски по негово изрично желание приживе. От 2005 г. в град Левски се провеждат „Празници на изкуствата - Парцалев".

Гае Ауленти, италианска архитектка и дизайнерка (1927-2012).
Известна е с проектите, свързани със създаването и реконструкцията на Музея "Орсе" в Париж (Франция), Националния център за изкуство и култура "Жорж Помпиду" в Париж (Франция), "Палацо Граси" във Венеция (Италия), Националния музей на каталонските изкуства в Барселона (Испания), Музея за азиатско изкуство на Сан Франциско (САЩ).

Шон Конъри, британски актьор (1930-2020).
Участвал е в повече от 70 филма. Първата му роля е във филма "Няма път назад" (1956). Играе в телевизионната екранизация на "Анна Каренина" (1961) в ролята на Вронски. Работил е с режисьорите Алфред Хичкок ("Марни", 1964), Сидни Лъмет ("Могилата", 1965), Джон Бурман ("Зардоз", 1974), Джон Хюстън ("Мъжът, който искаше да е крал", 1975), Брайън де Палма, Жан-Жак Ано ("Името на розата", 1986) и др. Участвал е във филмите "Доктор Но" (1962), "От Русия с любов" (1963), "Голдфингър" (1964), "Операция "Мълния" (1965), "Джеймс Бонд - Човек живее два пъти" (1967), "Червената палатка" (1971), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Недостижимият мост" (1977), "Куба" (1979), "Метеор" (1979), "Далечна Земя" (1981), "Шотландски боец" (1986), "Името на розата" (1986), "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" (1989), "На лов за червения октомври" (1990), "Робин Худ: принцът на крадците" (1991), "Изгряващо слънце" (1993), "Първият рицар" (1995), "Скалата" (1996), "Сърцето на дракона" (1996), "Клопка" (1999), "Да откриеш Форестър" (2000), "Диамантите са вечни" (2000), "Лигата на необикновените" (2003) и др. След 2003 г. се оттегля от киното.  Носител на наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (1988, 1998). Носител на наградата "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля във филма "Недосегаемите" (1987). Носител на две награди "Златен глобус" - за най-добър поддържащ актьор в "Недосегаемите" (1987) и за цялостен принос (1996). Носител е на Ордена на Британската империя (2006).

Наташа Манолова, българска писателка, литературен критик, преводач и журналист (1932-2016).
Била е преподавател във Военнополитическата академия в София, редактор в сп. "Днес и утре", редактор и завеждащ отдел "Критика" на в. "Литературен фронт", първи заместник главен редактор на сп. "Пламък", секретар на Съюза на българските писатели по международната дейност. Автор е на над 20 книги, сред които романите "Любовно досие" (1987, в съавторство с Димитър Шумналиев), "Любов в години на склероза", "Мъжете на Александра"; сборниците с лирическа проза "Сантиментален мемоар", "Споменът, наречен любов", "Жестока проза", "Силуети зад епизода"; сборниците с литературна критика "Критически записки", "Критика и есеистика" и др.  Превеждала е книги от руски, литовски, украински и молдовски писатели.

Янис Спанос, гръцки композитор (1934-2019).
Смятан е за пионер на т.нар. "нова вълна" в гръцката популярна музика от средата на 60-те години на 20-и век, която свързва елементи от авторската музика с фолклорни елементи (ентехно) и от френския шансон.

проф. Недялко Недялков, български диригент и педагог (1935-2001).
Диригент на Народната опера във Варна (1960-1965) и неин главен диригент (1971-1976). Диригент на Софийската народна опера (1965-1967, 1976-1982). Диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1967-1971). Директор на Народна опера във Варна (1982-1984). Бил е преподавател по интерпретация на оперния репертоар във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория. Дирижира десетки оперни, балетни и оперетни постановки в страната и чужбина. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1978). Носител на трета награда на конкурса за диригенти "Санта Чичелия" в Рим, Италия (1965). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа и втора степен.

Флориан Алберт, унгарски футболист (1941-2011).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1967 г.

Режин Каваню, френска състезателка по ски алпийски дисциплини (1970-2001).
Печели златен медал на Световното първенство през 2001 г. в Австрия. На 29 октомври 2001 г. пада тежко по време на тренировка в Пицталер, Австрия, и два дни по-късно умира.

Абубакари Якубу, футболист от Гана (1981-2017).
/АЯ, МГ/

 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:31 на 01.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация