Хората, населявали раннонеолитното селище край врачанското село Оходен, са били изключително високо духовно изградени, каза за БТА археологът и директор на Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца Георги Ганецовски. За това говорят открити вече над 15 керамични зооморфни фигурки, най-вече на говедо, всички без изключение счупени. „Това показва едно нещо - че те са извършвали своите обреди с жертвоприношение на животни символично, чрез счупване на малки моделчета. Както и техните обредни масички, които също са счупени“, разказа Ганецовски.
„Намираме и много животински кости, но те по-скоро са част от храната. Както сега при принос оставяме част от храна, по същия начин те са оставяли храна при ритуалите в чест на Бога Слънце и Богинята майка Земя. Открити са кости от говедо, овца, коза и дивеч като елен и дива свиня. От растителните са намерени зърна от лимец и някои бобови“, съобщи Ганецовски, допълвайки, че най-ранните следи от човешка дейност в селището са от около 6000 г. преди Христа, най-късните - 5 650 г. преди Христа.
Ганецовски припомни, че разкопките край с. Оходен, Врачанско, се извършват вече 23 години. При последната експедиция тази есен са проучвани няколко структури от битово-стопански произход, които са били разрушавани от разливите на р. Скът и в последствие отново издигани. Паралелно с това продължава проследяването на две, по думите му, странни иригационни съоръжения, които са ограждали така наречия храмов комплекс от две страни.
Проучвана е и обредна структура № 15, където са установени над 30 огнища, в които са извършвани символичните жертвоприношения и където са открити и огромен брой фрагменти от миди, също включвани в обредите.
„Сред находките тази година преобладават фрагментите от култови масички, което показва че обредността е съпътствала постоянно живота на първите земеделци. За да бъде разбираемо за съвременните хора, по отношение на това, което е имало на мястото, давам като паралел това, което ние познаваме като манастир днес – хора, които живеят като монаси, вглъбени в своята религиозност и обредност, живеят на това място, тук отглеждат стопанството си, ниви, добитък. В общи линии нещо подобно се е случвало и преди 8 хил. години в района на Оходен“, разказа Г. Ганецовски.
По думите на археолога всички сгради в селището са били с дървена конструкция, овални, със скосени стени от преплетени пръчки, измазани с глина, приличащи по форма на индиански юрти, имали са отоплително огнище вътре или в близост до врата. Изключение от общите форми на сградите прави храмовата част, която е правоъгълна, с масивни колони, държали във височина доста сериозна конструкция, но колко висока – не е известно.
„Това което ни впечатли, трети такъв случай в структура намираме, е използването на камък при щателното изграждане на отоплителното съоръжение. Заграждали са го с надлежно подреден каменен цокъл. Намерихме и доста голямо като размери съоръжение, изцяло изградено от камък в правоъгълна форма, с размери метър на метър и тридесет. Върху него намерихме и рог от тур, който вероятно е красял стената на отоплителното съоръжение“, каза Ганецовски.
По думите му това откритие за използването на камък за градеж е новост за науката, тъй като до този момент се е считало, че камъкът е влязъл в тази употреба 1000 години по-късно . „Откритието в Оходен показва, че камък при изграждане на отоплителни съоръжения и в някои случаи като допълнително укрепване на стените, е използван още от началото на ранния неолит“.
Сред важните открития край Оходен са и доказателствата, че през ледниковия период е имало определени по-малки периоди от по няколко хиляди години на омекване на климата. „Имахме уникалния шанс да хванем едно такова омекване, благодарение установена калцирала органика, а и на откритите артефакти, като кремъчни инструменти. Успяхме да докажем, че по това време палеосредата е била по-благоприятна, ледници категорично не е имало, а и проучванията в пещери като „Козарника“ показват липса на човешко присъствие в този период“, посочи директорът на РИМ-Враца.
По думите му с тези отрития Оходен се е превърнал в единствения обект в България, в който в рамките на едно ранно неолитно поселение е регистрирано човешко присъствие от късния палеолит до късния мезолит.
„Откритията в Оходен всяка година ни удивляват и в много случаи се оказваме неподготвени, както тези къснопалеолитните пластове, на които попаднахме. Излезе, че ние разкопавайки ранния неолит, стигайки до този льос, който го наричахме стерилен, се оказа, че не е стерилен и че следите от човешко присъствие продължават и надолу“, посочи археологът.
/ХТ/
news.modal.text
