site.btaНеобходимо е преосмисляне на образованието като стратегически ресурс, въвеждане на модели за проектно базирано обучение и предприемачески модел, каза проф. Маруся Любчева

Необходимо е преосмисляне на образованието като стратегически ресурс, въвеждане на модели за проектно базирано обучение и предприемачески модел, които се фокусират върху практическо обучение, работа по проекти, групова работа и активно общуване. Това каза проф. д-р Маруся Любчева - модератор на Националната кръгла маса на тема „Просветителството между миналото и бъдещето. Днешните будители...“ в град Брегово. Поводът за дискусията е отбелязването на 160 години просветителско дело в граничния град.

По думите й реалността на устойчивото развитие се свързва с технологичността на икономиката, с икономиката, управлявана от знанието, но в същото време образованието продължава да „произвежда“ специалисти, които не се търсят на пазара и които не притежават способността да се учат, да се адаптират, да бъдат гъвкави. Тенденциите в промените на работните роли показват силен натиск на производството, индустрията, високата квалификация, поддържащите услуги, а образованието все още използва стари модели на обучение и подготовка и позволи дефицит на специалисти за производствената сфера, допълни тя.

Обществените промени и настъпващите социални трансформации в обществата налагат преосмисляне на основните образователни парадигми, технологии и инструментариум, каза проф. Венелин Терзиев.

За  реализиране на образователния процес в България, а и в повечето страни, се използва класно-урочната система на обучение, отбеляза той. Пазарът на труда поставя все по-високи и по-разнородни изисквания към работната сила, която трябва да бъде подготвена за успешна реализация на първичния пазар на труда. В съвременното училище се търсят различни по характер и същност иновативни подходи за подобряване на класно-урочната система. Поради особената динамичност на процесите, не може да се отговори на целия набор от изисквания на образователната система. Различни резултати от изследвания, проучвания и анализи дават ясна картина за недостатъчна подготвеност на всички страни участващи в процеса, уточни проф. Терзиев.

Ако в подготвителен и начален етап на обучение промените, които се правят, дават достатъчно добри резултати, то в последващите етапи са по-скоро незадоволителни. Промените следва да се правят след обстоен и задълбочен анализ, каза проф. Венелин Терзиев.

Българското образование нерядко е критикувано за това, че е основано на механично запомняне и на възпроизвеждане на знания, че не учи учениците да мислят, да решават проблеми и не развива техните творчески способности. Това е една от причините българските ученици да показват ниски резултати на международните тестове PISA, които всъщност съдържат въпроси за решаване на проблеми, а не за възпроизвеждане на знания, каза проф. Николай Колишев, чиято тема на лекцията беше творческото обучение.

Той разви възглед, според който в процеса на обучение има две линии: репродуктивна и творческа, които са взаимно свързани, но и относително самостоятелни. По репродуктивната линия обучението е ориентирано към предаване на резултатите от познавателната дейност на хората, творческата – към предаване не само на резултатите, но преди всичко на самия процес на познание, т.е. към усвояване на технологията на творческия познавателен процес чрез неговото извършване, уточни проф. Колишев.

Д-р Полина Спирова говори за съвременното състояние на предмета религия в българското училище и за необходимостта от религиозна просвета на младото поколение. Насилственото прекъсване на религиозното образование след 1944 г. има сериозни последици за развитието на българското общество. Цели поколения са лишени от религиозна просвета и култура, което се отразява върху мирогледа и ценностната система и на съвременното ни общество, отбеляза д-р Спирова. Тя допълни, че създаването на сътрудничества между хора и институции в полза на каузата на религиозната просвета е една от задачите на нашето поколение. 

В презентация тя представи какво е състоянието на обучението по религия в съвременното българско училище като нормативна уредба, организация и статистиката за броя на учениците, изучаващи религия. Д-р Спирова приведе аргументи как религиозната култура и знания помагат на младите хора да разбират и анализират миналото и настоящето и да взимат решения за бъдещето, как християнското разбиране за човека и отношението към другия, ближния, може да помогне за преодоляване на отчуждението в обществото.

Формирането на емоционална компетентност на педагогическите специалисти чрез тренингово развитие на емоционалната интелигентност беше засегнато в представянето на д-р Александрина Величкова. Проблемът за изследването на емоционално – волевата сфера или емоционалния интелект на педагога в контекста на професионално значимите качества на личността остава и до този момент недостатъчно изучен в най-новата българска научна действителност, отбеляза тя. Значимостта на развитието на емоционалната интелигентност на педагогическите специалисти като цел на обучението и квалификацията на персонала в образователната институция не предизвиква съмнение в специализираната литература. Но в нея се отделя малко място на разработването на модели за развитие на емоционалната интелигентност, подчерта д-р Величкова.

Началникът на Регионалното управление на образование във Видин Веселка Асенова отбеляза, че екранната зависимост при подрастващите и въздействието й върху комуникативните компетентности е актуална тема. Детското развитие е динамично и върху него се отразяват много допълнителни фактори като семейна среда, икономическо положение в семейството, достъп до електронни устройства, дигитално съдържание и характеристики на приложенията, телевизионните програми и др. Използването на дигитални медии трябва да се контролира и да става в непосредствено взаимодействие родител-дете или учител-дете, уточни тя. Специални усилия са необходими за създаване на подходяща методология и провеждане на обучение за използването на цифрови медии в ранна детска възраст както на учители, така и на родители, допълни Асенова.

Директорът на Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Брегово Илияна Кръстева говори за историята, за духа и новаторството в учебното заведение. Тя представи основните етапи от развитието на Бреговското училище и особената дипломатическата мисия, която изпълнява, чрез посланията и съхранената историческа памет. Кръстева подчерта важността на пространствените решения в училищната сграда, като иновативен ретранслатор на знания, ролята на виртуалната реалност за нуждите на образователния процес и за запазване на системата от ценности и добродетели в училищната общност.

Областният управител на област Видин Ани Арутюнян връчи на Илияна Кръстева почетен плакет за опазването и съхраняването на българската духовност, култура и просветно дело в областта, както и поздравителен адрес и на проф. Венелин Терзиев за активното му участие в училищния живот, с което допринася за гражданското и патриотично образование на учениците.

Програмата на националната кръгла маса завърши с празничен концерт на ученици от Националното фолклорно училище „Филип Кутев“ в Котел.