Устойчивото финансиране на медийната и информационна грамотност в България, борбата с дезинформацията, политиките за медийна грамотност, предизвикателствата и решенията за нейното развитие бяха сред акцентите на академичен форум, който се проведе днес в УНСС.
В събитието се включиха представители на Министерството на образованието и науката (МОН), на Министерството на културата (МК), на Съвета за електронни медии (СЕМ), на Съюза на българските журналисти (СБЖ), на Атлантическия клуб в България, на Софийския университет ''Св. Климент Охридски'', на катедра "Медии и обществени комуникации" и катедра на ЮНЕСКО "Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие" на УНСС, преподаватели и ръководители на училища, членове на представителството на Европейската комисия в България, членове на фондации и асоциации, работещи по инициативи за насърчаване на медийната грамотност. На форума присъстваха и много студенти от УНСС.
''Първото и най-важно предизвикателство, свързано с медийната грамотност е свързано с това, че България все още няма Национална стратегия по медийна грамотност'', отбеляза доц. Стела Ангова - ръководител на катедра "Медии и обществени комуникации" в УНСС. По думите й второто предизвикателство е отсъствието на целево финансиране, както и недостатъчният интерес от частния сектор, като тепърва предстои да бъде извървян един много сериозен път по отношение на значимостта на медийната грамотност за цялото общество. Тя открои като проблем и зависимостта, в много от случаите, от чуждестранни организации във връзка с кандидатстването за различни проекти, свързани с медийната грамотност.
Марин Лесенски, програмен директор в Институт ''Отворено общество'' представи тревожните изводи от изследването ''Индекс на медийната грамотност''. В своята презентация той обясни, че има няколко индикатора, според които се измерва медийната грамотност. Това са медийната свобода, качеството на образованието; доверието между хората и възможността за работа и използване на новите дигитални технологии. Марин Лесенски представи и рамкиране на 41 страни в Европа по отношение на уязвимостта към дезинформация. То показва, че най-устойчиви към дезинформация са Финландия, Дания и Норвегия, а България се намира чак на 35-о място.
''Това, което мери индексът за медийна грамотност, е уязвимостта на обществата към дезинформация, съответно доколко те са устойчиви към този феномен'', каза директорът на Института.
''По време на изследване на Център Pew Research е установено, че над 70 процента от питаните поставят дезинформацията като по-висок риск и опасност след климатичните промени, по-висок от кибератаките на чужди държави, състоянието на глобалната икономика, разпространението на инфекциозни заболявания'', отбеляза Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб в България.
Тя обясни, че първите действия на Европейския съюз (ЕС) в посока информационната грамотност са от 1999 година, когато се създава Постоянна програма за по-сигурен Интернет. След това Европейската комисия започва да създава различни Работни групи, които са както изследователски, така и индустриални; Европейска директива за аудио-визуални медийни услуги и други.
Елена Поптодорова сподели на присъстващите за петте стъпки за проверка на дезинформацията, които ООН е определила, а именно - проверка на източника, проверка на тона и емоцията, която цели да предизвика съответното съобщение; фактологичната проверка на историята; проверка на образите и проверка на собствените пристрастия.
Д-р Мохамед Халаф, преподавател във Философския факултет на Софийския университет, както и журналист по международни теми, говори по темата за дезинформацията по време на война.
''Крайно време е да бъде осъзната на държавно ниво необходимостта от създаване на една обща платформа за медийна информационна грамотност, която обаче трябва да ''стъпи'' и на цифровата грамотност на населението'', отбеляза Любомир Каримански, изследовател от Института по икономика и политики към УНСС, който говори по темата за Бюджетното финансиране на медийната грамотност в България.
''Без отпечатък на терен, без ясно обучение на хората в медийна грамотност, само с кампании през медиите, които, разбира се, имат някаква роля, няма да стане'', каза Габриела Наплатанова от СЕМ, във връзка с начините за повишаване на медийната грамотност.
''От началото на войната между Русия и Украйна всяко събитие, свързано с конфликта, се наблюдава как е отразено в българските медии – както традиционните, така и нелинейните доставчици на аудиовизуални медийни услуги.'' Това обясни и.д. председател на СЕМ – Симона Велева, по отношение на темата за борбата с дезинформацията. Тя говори по въпроса за медийната грамотност в перспективата на българския медиен регулатор, като представи политики, дейности и форми на сътрудничество в сферата.
''Ако говорим за медийна грамотност, то в нейната основа лежи информационната грамотност, а информационната грамотност е пряко свързана с въпроса какво съдържание произвеждат медиите'', отбеляза Пролет Велкова - българска журналистка и член на СЕМ. Според нея най-важния момент в това да стимулираме медийната грамотност е да имаме медии, които предлагат съдържание, което е достоверно, качествено, надеждно и проверено, и отговаря на стандартите за етична журналистика.
''Натискът, свързан с изпълнение и съответствие с правните инструменти на ОИСР е най-добрият ни шанс, особено в една нестабилна политическа обстановка'', коментира Иглика Иванова - експерт в дирекция “Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” в Министерството на културата (МК), която представи политиките за медийна грамотност и предстоящите проекти на министерството.
''Има рамка, която трябва да се свърши от българските институции, но Европейската комисия е на разположение и е готова да помага с каквото може'', отбеляза Зорница Венкова - и.д. заместник ръководител на Представителството на ЕК в България, като добави, че образователните материали, разработени по темата за медийната грамотност, никак не са малко.
''Координираните усилия на учители, на родители, библиотекари и институции, отговорни за това, нека бъдат въплътени в една Национална програма, която да се изпълнява, за да имаме дългосрочно повишаване на цифровите умения на гражданите'', каза Спаска Тарандова, директор на Фондация ''Глобални библиотеки – България''. Тя представи опита на фондацията, свързан със създаване на медийна грамотност за всички.
Във форума участие взеха и Иван Попов, специалист "Управление на проекти" в prepodavame.bg; Мариана Пенева - зам. -директор на 96 СУ ''Лев Н. Толстой'', което е единственото с профил ''Медии и обществени комуникации'' в гимназиален етап на средно образование, и е партньор на УНСС; Цветанка Борисова - учител в комуникационен профил в ПГПЧЕ ''Алеко Константинов'', град Правец, и проф. Борислав Градинаров, преподавател в УНСС.
Организатори на събитието са катедра "Медии и обществени комуникации" и катедра на ЮНЕСКО "Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие" на УНСС.
Партньор на форума е Институтът по икономика и политики в УНСС.
/РБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
