Служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков ще обяви новите данни от Рейтинговата система на висшите училища в България. Публичното представяне на Четиринадесетото издание ще се състои днес от 10:00 ч. в Министерството на образованието и науката (МОН), съобщи пресцентърът на ведомството.
За 2024 година в Рейтинговата система са включени 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Въз основа на десетки показатели са измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
БТА припомня, че на ниво конкретно висше училище през 2023 г. най-висок среден облагаем доход имаха завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - 6469 лв. (при 5592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет - 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година). Това беше съобщено на 1 декември 2023 г. при представянето на 13-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България в МОН.
Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя, както и на влиянието на научните публикации на българските висши училища. Тези основни тенденции в Рейтинговата сисстема за 2023 г. отчете тогава министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той уточни, че данните в нея се използват за формиране на национални политики във висшето образование.
Резултатите бяха представени тогава от Георги Стойчев от консорциума "ИОО-С", който заедно с МОН изготвя обновените данни..
Конкретните данни в Рейтинговата система показаха, че делът на регистрираните безработни, завършили през предходните пет години висше образование в страната, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г. Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължаваха да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2200 лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.
Най-ниска безработица (под 1%) имаше сред завършилите професионалните направления: "Медицина", "Фармация", "Стоматология", "Военно дело" и "Математика", а най-висока - сред завършилите "Социални дейности" (3,4%).
Най-висок среден облагаем доход получаваха завършилите "Информатика и компютърни науки" и "Военно дело" (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили "Металургия", "Математика", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Комуникационна и компютърна техника" и "Национална сигурност" (между 3000 и 4000 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имаха завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - 6469 лв. (при 5592 лв., регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет - 5 767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната, като цяло бе 5,08, което бе най-високото измерено ниво от 2013 г. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование бяха приетите първокурсници в направлението "Информатика и компютърни науки" на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията "Обществени комуникации и информационни науки" на Американския университет и в "Медицина" на Медицинския университет в София (5,72).
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. бяха: "Икономика" с 24 906, "Педагогика" (16 900) и "Медицина" (12 660). Най-малко студенти се обучаваха в направлението "Теория на изкуствата" - 48.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти през 2023 г. беше Софийският университет "Св. Климент Охридски" - 19 167, следвано от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти.
Две бяха висшите училища, които имаха под 100 студенти. 85 студенти имаше в Театралния колеж "Любен Гройс", а 94 бяха студентите в Европейския политехнически университет в Перник, съобщи тогава Георги Стойчев.
/РБ/
news.modal.text
