site.btaПустеещият от две години Бакаджишки манастир край Ямбол, където е и първият храм „Св. Александър Невски“ у нас, вече има стопанин

Пустеещият от две години манастир „Св. Спас“ на връх Бакаджик край Ямбол вече има стопанин. Храмът „Св. Александър Невски“ в светата обител отново е отворен за вярващите. Това съобщи за БТА архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенската света митрополия и архиерейски наместник на Ямболска духовна околия.

Преди две години игуменът йеромонах Софроний, който живееше там и сам се грижеше за светата обител, излезе от манастира. „Той беше възрастен и болен, падна и си пукна прешлени. Синът му го взе, за да го гледа, така и не се върна повече“, припомни архиерейският наместник. След това манастирът опустя, а църквата остана затворена.

Бакаджишкият манастир сега ще се стопанисва от Васил от Плевен. Мъжът избрал пътя на монашеството след тежка лична загуба, в опит да преодолее смъртта на жена си, разказа архимандритът: „Поканих го, ако реши, да дойде в нашата епархия. Прие с радост, бивш военен е, дисциплиниран човек. Владиката ще реши колко време ще е послушник, след това ще го подстриже за монах.“

По думите на архимандрит Димитрий манастирът има нужда от ремонт, а поддръжката е трудна за сам човек. Отец Софроний направи доста неща, но още има много какво да се направи. Надяваме се да се възроди духовният живот в манастира, каза още Негово Високопреподобие.

В манастира предстои акция за почистване на 2 ноември, обяви в социалните мрежи кметът на близкото село Чарган Стоимен Петров. Набират се доброволци, които да помогнат за възраждане на облика на светата обител. В манастирския двор ще бъдат засадени и цветя, дарени от общински съветници в община Тунджа.

Храмът в манастира е първият у нас, посветен на св. Александър Невски. Съграден е по предложение и с финансовата помощ на генерал Михаил Скобелев и неговото семейство. През 1878 г. генералът и командваната от него 30-та пехотна дивизия се установяват край Ямбол. В началото на следващата година руски войници и местното население започват градежа на храма, близо до мястото на разрушения от турците по време на Априлското въстание мъжки манастир, разказва историкът Христина Женкова.

Строителството на църквата и прилежащите към нея сгради – спалня, гостна, канцелария и хамбар, се предхожда от прокарването на път по стръмния скат. Работело се е на ръка, а материалите за строежа са превозвали с волски коли. Храмът окончателно е завършен с доброволния труд на ямболци и населението от околните села. Тържественото му освещаване е през септември 1884 г., като до 1934 г. е под върховенството на Руската православна църква, след което преминава под егидата на Българската патриаршия.

Генерал-лейтенант Скобелев подарява на храма евангелие и гравиран православен кръст, а неговата майка изпраща стъклен полилей, който и днес осветява църквата. Цялата църковна утвар и хоругвите са руски, иконите са изписани в Киево-Печорската лавра, а иконостасът е изработен от руски монаси и е пренесен на части у нас.

В храма се съхранява и изключително ценна реликва – няколко страници с имената на 449 български опълченци и 462 руски воини от 30-та пехотна дивизия, загинали в боевете за освобождението на Тракия, посочва Дженкова. Техните имена се четат при заупокойна молитва в църквата и са изписани върху мраморните плочи на изградения през 1978 г. мемориален комплекс в близост до храма.

През 1879 г. е възстановен и мъжкият манастир „Св. Спас“. Първите двама игумени на обителта са били руски монаси. Те са организирали и малко животновъдно стопанство, с което са се прехранвали. През 1910 г. монасите издълбават в близост до манастира пещера, в която бликнал извор с лековита вода, наречен „Изворът на Самарянката“.